№ 2261
гр. Бургас, 10.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно
дело № 20222120204002 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на „ВИА МЕДИА ГРУП“ ЕООД, ЕИК
********** срещу Постановление на РП- Бургас от 30.09.2022 г., с което е било прекратено
наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-1185/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на
МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 НК на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. 24, ал. 5, т. 1 НПК.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Поддържа, че неправилно
прокурорът не е кредитирал изготвените в досъдебното производство експертизи, тъй като
няма специални познания. Счита, че неправилно прокурорът е приел, че се касае за
престъпление от частен характер и причинена вреда в размер на 160 лева. С тези доводи
моли постановлението да бъде отменено.
Бургаският районен съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт,
от лице имащо правото да обжалва, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 431 ЗМ-1185/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
– Бургас е било образувано на 02.11.2016г. срещу виновното лице за престъпление по
чл.216, ал.5 от НК за това, че през неустановена дата в периода 13.07.2016г. до 30.09.2016г. в
гр.Бургас противозаконно повредил чужда недвижима вещ- апартамент № * находящ се в
гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 46, ет.5
В хода на разследването с постановление от 02.05.2017 г. в качеството на обвиняем е
било привлечено лицето Ф.Г. Ф..
С Постановление от 04.10.2021 г. наказателното производство е било спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК, като на пострадалото лице са били
дадени указания, че в 6-месечен срок може да подаде тъжба. С определение от 29.10.2021 г.
по НЧД № 4754/2021 г. по описа на РС – Бургас, съдът е потвърдил постановлението на
прокуратурата за спиране на производството от 04.10.2021 г. В указания 6-месечен срок не е
била подадена тъжба от пострадалия при условията и реда на чл. 81 НПК. По тази причина
1
прокурор при РП – Бургас е прекратил с постановлението предмет на обжалване по
настоящото дело наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. 24, ал. 5,
т. 1 НПК.
Дружеството „Терастрой“ ООД - гр.Бургас с представител обвиняемият Ф.Ф било
собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.„Васил Левски“ №
46, ет.5, ведно с две тавански помещения. Обвиняемият Ф. свързал вътрешно таванските
помещения с апартамента със стълба и заживял в него, като го обзавел частично. В една от
стаите на апартамента заживял и съдружникът на обвиняемия Ф. - свидетелят Д.Д., който си
обзавел стаята и санитарните помещения, които ползвал.
Дружеството „Терастрой“ ООД - гр.Бургас било ипотекарен длъжник по договор за
банков кредит сключен с банка „ДСК“ ЕАД, като един от ипотекираните имоти бил
посоченият по-горе имот. Във връзка с неизпълнение на договора за банков кредит сключен
между банка „ДСК“АД и представляваното от обвиняемия Ф. дружество „Терастрой“ ООД -
гр.Бургас бил издаден изпълнителен лист в полза на
„ДСК“ АД и образувано на 15.01.2013г. изпълнително дело №
20138010400020 по описа на ЧСИ Трифон Димитров с peг.№ 801 и район
на действие Окръжен съд - Бургас със страни „ДСК“ АД - кредитор и
длъжник „Терастрой“ ООД - гр.Бургас представлявано от обвиняемия Ф.Ф. На
02.07.2013г. свидетелят Т.Д. - ЧСИ съставил протокол за опис на недвижимо имущество по
горецитираното изпълнително дело. В протокола било подробно описано следното
недвижимо имущество, собственост на дружество „Терастрой“ ООД, представлявано от
обвиняемия Ф.: „самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.229.2.13 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г.
на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота гр. Бургас, ул. „Васил Левски" № 46,
ет. 5, ап. 5. Самостоятелния обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.615.229, предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта -
1, посочена в документа площ 101.90 кв.м, прилежащи части + 20.96 кв.м общи части +
таванско помещение № 1-23.37 кв.м + таванско помещение № 2-15.10 кв. м.„ Друго
имущество в протокола за опис не е било описано. Протоколът за опис бил подписан без
възражения от обвиняемия Ф., с което поел задължения по чл.486 от ГПК да управлява
имота като добър стопанин и да го предаде в същото състояние, в което го е приел. По
време на описа били направени фотоснимки на имуществото, копия от които били
предадени и приобщени по досъдебното производство.
Така описаното недвижимо имущество по изпълнително дело № 20138010400020 по
описа на ЧСИ Трифон Димитров било изнесено на публична продан. С протокол от
14.07.2016г. за купувач на имота на основание чл.492, ал.1 ГПК е било обявено дружество
„Виа Медиа Груп“ ЕООД, представлявано от свидетеля С.М.
С постановление за възлагане от 21.07.2016г. недвижимият имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.615.229.2.13 по кадастралната карта и
кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с адрес на имота гр.Бургас, ул.„Васил Левски" №46, ет.5, ап.5.
Самостоятелния обект се намира в сграда № 2 разположена в поземлен имот с
идентификатор 07079.615.229, предназначение - жилище, апартамент, брой нива на обекта -
1, посочена в документа площ 101.90 кв.м, прилежащи части + 20.96 кв.м общи части +
таванско помещение № 1-23.37 кв.м + таванско помещение № 2-15.10 кв.м. бил възложен на
дружество „Виа Медиа Груп“ ЕООД. Постановлението за възлагане влязло в сила на
03.08.2016г..
Свидетелят С.М се свързал с обвиняемия Ф. и му казал, че е купил апартамента, и че
той трябва да го освободи. Обвиняемият Ф. от своя страна казал на свидетеля Д. че са
изгубили апартамента и трябвало да се изнесат. Свидетелят Д изнесъл вещите, които считал,
че били лично негови - движими вещи - мебели, климатик и осветителни тела. Обвиняемият
Ф. също изнесъл закупените от него вещи, находящи се в апартамента, като взел със себе си
камината която била подарък от баща му, осветителните тела, ключовете за осветление,
кухненското обзавеждане, душ кабината, комплектът за баня - шкаф и мивка, смесителите за
вода от банята и тоалетен моноблок, ламинирания паркет от всекидневната, вътрешните
врати, климатици и ел. бойлери.
Постановлението за възлагане влязло в законна сила на 03.08.2016г. На 30.09.2016г.
2
свидетелят М. получил ключовете от апартамента от обвиняемия Ф.. Когато влязъл вътре
свидетелят М. видял, че апартаментът бил празен и всички вещи са били изнесени и поискал
обяснение от Ф., който му отговорил, че всички подобрения ги е правил със свои лични
средства, а не на дружеството и затова си ги взел.
Свидетелят М. не бил въведен в имота от ЧСИ и не бил съставен протокол за въвод
във владение.
В хода на досъдебното производство е била изготвена съдебно-оценителна
експертиза от заключението, на която се установява, че са били причинени следните щети на
2
инкриминирания имот: шпакловка по тавани 28,27 м - 110,53 лв.; шпакловка на стени - 57
22
м - 222,87 лв.; латекс двукратно бял по таван- 56,54 м - 278,18 лв., латекс по стени цветен -
2
114 м - 701,10 лв.; доставка и монтаж на вътрешни врати - 1 бр. 280.00 лв., оформяне на
2
мазилка около касите - 5 м - 17,70 лв.; настилка от ламинат -29,50 м - 891,20 лв.; доставка и
монтаж на первази - 21 м - 94,50 лв.; доставка и монтаж на 2 бр. бойлери - 485,54 лв.;
доставка и монтаж на 2 бр. климатици - 1 600.00 лв.; доставка и монтаж на бойлерни табла -
2 бр. -21,40 лв.; 1 бр. душ кабина - 350,00 лв., 2 бр. душ батерия - 167, 60 лв.; доставка и
монтаж на моноблок - 133,90 лв.; 2 м меки връзки ВиК - 25,00 лв.; доставка и монтаж на 1
бр. мивка - 63, 38 лв.; доставка и монтаж на 1 бр. батерия - 50,72 лв., доставка и монтаж на 2
бр. кухненско оборудване -961,74 лв.; монтаж на 10 бр. ключове и контакти - 80.00 лв.;
2
монтаж на втори механизъм на входна врата - 50,00 лв.; 20,50 м фаянсова облицовка в една
от баните - 588,76 лв.; 1 бр. камина - монтаж тяло, решетки, топлоизолация - 1 200.00 лв. и 2
2
м облицовка на камина с мраморни плочки - 221,92 лв. или всичко на обща стойност 8
596,04 лв.. В таванските помещения вещото лице е оценило причинените щети както следва:
222
14,50 м шпакловка по тавани - 56,70 лв.; 28,20 м шпакловка по стени - 110,26 лв.; 29 м
2
латекс бял по таван - 142,68 лв.; 56,40 м латекс по стени цветен -346,86 лв.; доставка и
монтаж на 3 бр. вътрешни врати - 840,00 лв.; доставка и монтаж на 1 бр. врата за баня -
2
187,00 лв.; оформяне на 20 м страници около касите - 70,80 лв.; 29 м настилка от ламинат -
876,09 лв.; 36 м доставка и монтаж на первази - 162,00 лв.; доставка и монтаж на 1 - бр.
бойлер - 242,77 лв.; доставка и монтаж на 2 бр. климатици - 1600.00 лв., доставка и монтаж
на 1 бр. мивка - 63,38 лв.; доставка и монтаж на 5 бр. тоалетна батерия - 50,72 лв.; доставка и
монтаж на 5 бр. ел. ключове и контакти - 40,00 лв.; доставка и монтаж на 1 бр. външна врата
2
и оформяне на страници - 350,00 лв. и 20,50 м фаянсова облицовка частично в баните -588,
76 лв., всичко на обща стойност 5 728,02 лв..
По делото е била назначена повторна комплексна строително - техническа и
оценителна експертиза. Вещото лице е оценило посочените по - горе вещи на обща стойност
12 219,74 лв.. Посочило е, че трайно прикрепени са следните видове СМР: мазилки,
шпакловки, облицовки - фаянс, бояджийски работи - латекс, санитарно обзавеждане -
моноблок, мивка, камина, интериорни и входни врати. Без причиняване на щети могат да се
отделят: подвижно обзавеждане - кухненски шкаф, бойлер, климатик, меки връзки, батерии,
ключове и контакти, бойлерно табло, настилка на ламиниран паркет с первази.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК предвижда правомощие на прокурора да
прекрати наказателното производство в случаите на чл. 24, ал. 1 и ал. 6 от същия кодекс. В
случая производството е било прекратено във връзка с чл. 24, ал. 6 НПК, която гласи, че
наказателното производство се прекратява на основание ал. 5, т. 1 и в случаите по чл. 25, ал.
1, т. 6, ако в шестмесечния срок след получаване на съобщение за спирането пострадалият
от престъплението не подаде тъжба по реда на чл. 81. В конкретната хипотеза настоящият
състав следва да прецени дали правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него
прекратително основание.
Както се установи по-горе в изложението от фактическа страна досъдебно
производство № 431 ЗМ-1185/2016 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас е било
спряно от прокурор при РП – Бургас с постановление от 04.10.2021 г. на основание чл. 244,
ал.1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК (нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.), като е приел, че на
досъдебното производство се е установило, че престъплението се преследва по тъжба на
3
пострадалия. Постановлението за спиране е било потвърдено с Определение от 29.10.2021 г.
на Районен съд – Бургас. С постановлението за спиране прокурорът е указал на пострадалия,
че в 6-месечен срок от съобщаването за спирането може да подаде тъжба. От извършена
справка в деловодната система на Районен съд – Бургас с изх. № 5426/03.06.2022 г. се
установило, че няма подадена тъжба от пострадалото лице. По тази причина с
Постановление от 30.09.2022 г. прокурорът е прекратил досъдебното производство на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 1 НПК.
След като наблюдаващият прокурор е формирал, извод, че са събрани доказателства,
че престъплението, за което е било образувано процесното досъдебно производство е от
частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия, правилно на основание чл. 244,
ал.1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК (нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) прокурорът е спрял
наказателното производство. В постановлението за спиране прокурорът е изложил
съображенията си защо приема, че от събраните доказателства не може да се направи извод
за извършено престъпление от общ характер, и че в случая се касае за престъпление от
частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. Конкретно е посочил мотиви
за това, че според прокуратурата са осъществени признаци на престъпления от частен
характер по чл. 216, ал. 4 и ал. 6 НК. След като не е бил съгласен с тези изводи на
прокурора, жалбоподателят в качеството си на пострадал е упражнил правото си на жалба и
е обжалвал спирането на производството. Жалбата е била разгледана от състав на Районен
съд – Бургас, като с определение съдът е потвърдил постановлението за спиране, като съдът
е споделил мотивите на прокурора за липса на извършено престъпление от общ характер.
При това положение за жалбоподателя е започнал да тече 6-месечният срок за подаване на
частна тъжба. След изтичане на срока за подаване на тъжба, е била извършена проверка от
БРП и се установило, че в 6-месечен срок жалбоподателят не е образувал дело от частен
характер. В резултат на това образуваното наказателно производство е било прекратено от
прокурора. В подадената срещу прекратяването жалба отново жалбоподателят излага
същите възражения, които е направил в производството по обжалване на спирането на
производството, а именно, че има данни за извършено престъпление от общ характер.
Следователно ако се приеме, че в настоящото производство съдът отново следва да разгледа
възраженията против спирането на производството, релевирани при обжалването му, цялото
производство по обжалване на спирането и приключването му с влязъл в сила съдебен акт,
се явява безпредметно. Според настоящия съдебен състав не е била такава законодателната
воля с въвеждането на разпоредбата на чл. 24, ал. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК (ДВ, бр. 7 от
2019 г.) Не звучи логично да се преразглежда въпросът дали има основание да се спре едно
производство, поради това, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, когато
се проверява законосъобразността на прекратяването на това производство. В случая е
налице влязъл в сила съдебен акт, с който е потвърдено становището на прокурора, че е
налице соченото от прокурора основание за спиране на наказателното производство, а
именно, че няма данни за осъществен състав на престъпление от общ характер и че се касае
за престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия. Тези
доводи на прокурора са били приети за правилни от състав на Районен съд – Бургас и е било
потвърдено спирането на производството. От този момент е започнал да тече предвиденият
в чл. 81, ал. 3 НПК срок за подаване на тъжба. В случай че в настоящото производство
отново съдът се произнесе дали се касае за престъпление от частен характер и потвърди
прекратяването на производството, според настоящия състав се явява неясно
обстоятелството дали пострадалият отново има възможност да подаде тъжба, но вече в нов
6-месечен срок от потвърждаване на прекратяването. По този начин обаче се преодолява от
жалбоподателя предвидената от законодателя санкционна мярка, когато правото на частна
тъжба не е било упражнено в законоустановения 6-месечен срок от спиране на
наказателното производство.
С обжалваното постановление от 30.09.2022 г. прокурорът е прекратил спряно
досъдебното производство на формално основание, изрично предвидено от законодателя в
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Безспорно прекратяването на
това основание е специфична хипотеза, която за да се приеме, че е налице трябва да
съществуват две предпоставки. На първо място да има образувано досъдебно производство,
което е било спряно от прокурор на основание чл. 244, ал.1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК
(нова - ДВ, бр. 7 от 2019 г.), а именно когато се е установило от доказателствата, че
престъплението, за което е било образувано производството се преследва по тъжба на
пострадалия, като тези обстоятелства трябва да намерят отражение в прокурорския акт. На
второ място, за да се прекрати производството трябва да се установи, че в 6-месечен срок от
4
уведомяването за спирането пострадалият не е подал тъжба. От данните по делото според
настоящия съдебен състав категорично може да се направи извод, че тези две предпоставки
са налице и следователно правилно прокурорът е прекратил наказателното производство.
Настоящата хипотеза е нова, въведена с изменението на НПК в ДВ, бр. 7 от 2019 г., като
обаче законодателят е пропуснал според настоящия състав да я уреди напълно и по тази
причина в съдебната практиката възникват различни становища. По мнение на настоящия
състав възраженията, които следва да се обсъждат в производството по чл. 243, ал. 5 НПК
трябва да се преценяват във всеки конкретен случай. Несъмнено в конкретния казус
жалбоподателят в качеството си на пострадал, с оглед престъплението, за което е било
образувано досъдебното производство, е имал правото да обжалва спирането на
производството и при това обжалване би следвало да изложи всичките си възражения
против мотивите на прокурора за наличие на предпоставки за спиране на основание чл. 25,
ал. 1, т. 6 НПК. След като е имал право на жалба срещу спирането и го е упражнил в срок,
според съда в производството по чл. 243, ал. 5 НПК не следва да се коментират възражения
дали е налице основанието, на което е било спряно производството, при условие, че с влязъл
в сила съдебен акт е било потвърдено спирането от прокурора. При това положение според
настоящия състав правомощията на съда в производството по чл. 243, ал. 5 НПК,
единствено се изразяват в проверка за законосъобразността на постановлението за
прекратяване. Съдът намира обжалваното постановление за прекратяване за обосновано. В
него е посочено основанието, на което е прекратено наказателното производство –
неподаване на тъжба в срок от пострадал при формиран извод на прокурора за наличие на
престъпление от частен характер. Прокурорският акт е и законосъобразен. Изцяло в
изпълнение на разпоредбите на НПК (чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК),
прокурорът е прекратил досъдебното производство.
С оглед изложеното правилно представителят на РП – Бургас е достигнал до извод за
прекратяване на наказателното производство, поради което обжалваното постановление
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал.6, т. 1 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП- Бургас от 30.09.2022 г., с което е било
прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-1185/2016 г. по описа на Първо
РУ при ОД на МВР – Бургас, водено за престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Бургас в 7
– дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя, на РП – Бургас и на
обвиняемия - Ф.Г. Ф..
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5