№ 1247
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501590 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Шести септември“ №250, ЕИК ********* чрез пълномощника му
по делото юрк. Х.Х., против Решение №1389 от 26.04.2022г., постановено
по гр.д. №2548/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 5-ти гр.с., с което
са били отхвърлени предявените от дружеството против А. Ж. М., ЕГН
**********, искове за признаване за установено, че дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от
507,81 лв., представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и
отведена канална вода за периода 20.03.2018г.- 15.01.2020г. за обект,
находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 32,58 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 31.05.2018г.-
31.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
в съда- 10.02.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е била
издадена Заповед №918/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение
1
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №2118/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 16-ти гр. с. В жалбата се излагат доводи за неправилност на
посоченото решение, като се иска отмяната му и постановяване на ново
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
Ответната страна по жалбата- А. Ж. М., ЕГН **********, чрез
назначения си особен представител адв. И.П., в писмен отговор на
същата иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната
жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като
съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против А. Ж. М. за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 507,81 лв.,
представляваща незаплатена цена за консумирана питейна и отведена
канална вода за периода 20.03.2018г.- 15.01.2020г. за обект, находящ се в
гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 32,58 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 31.05.2018г.-31.12.2019г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
10.02.2020г. до окончателното й заплащане, за които суми е била издадена
Заповед №918/11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. №2118/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 16-
2
ти гр. с.
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи, че между него и ответника са налице облигационни
отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обекта на ответника, както и че за процесния период му е доставил
такива на претендираната стойност.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които
се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а
и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К
оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия,
които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за
процесния период общи условия са представени и приети по делото.
Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, както и
съгласно Общите условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8
от наредбата, потребители на В и К услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва,
че качеството на потребител на В и К услуги е свързано с наличието
на право на собственост или право на ползване или строеж върху
3
водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия за
предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право
на ползване или строеж върху имота. От приложените по делото
писмени доказателства /декларация по чл.14 от ЗМДТ, нотариален акт и
удостоверение от „Пловдивинвест“ АД/ се установява, че ответникът е
съсобственик на процесния имот- апартамент, находящ се в гр. Пловдив,
ул. ***, за който се претендира заплащане на доставени В и К услуги,
и титуляр на откритата за имота партида в ответното дружество, поради
което следва да се приеме, че именно той има качеството на потребител
на същите, което се намира в облигационно отношение с дружеството-
доставчик. Съгласно разпоредбата на чл.32 на Наредба №4 за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи В и К услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител. В случая ищецът твърди, че за
процесния период в имота на ответника е липсвал поставен водомер,
поради което и стойността на предоставените В и К услуги е била
начислена служебно. По делото са представени съставените за процесния
период карнети за извършените отчитания на водомера в имота на
ответника, от които се установява, че липсват вписвани показания на
водомер, а са начислявани по 10 куб.м. месечно, като в графата за
показания е посочена абревиатурата „Т“, за която е служебно известно на
съда, че означава „тарифа“. От показанията на св. М.Й.- инкасатор на
процесния имот за периода юни- ноември 2019г., се установява, че
същият е водоснабден, като в него липсва монтирано средство за отчет,
която информация свидетелката имала от предишния инкасатор, като до
края на периода, в който е отчитала, не е било монтирано такова. По
информация от съседи в имота живеели двама човека, поради което в
карнетите е било отразявано служебно потребление за двама обитатели.
Изложените от ищцовата страна твърдения за липса на поставен
водомер в имота се подкрепят от показанията на св. Йорданова, като
тези твърдения не са били оспорени от ответника и не са били
ангажирани доказателства за обратното, а именно- за наличие на водомер,
4
поради което следва да се приеме, че такъв не е имало.
Обстоятелството, че в карнетите е вписан номер на водомер, не може да
се приеме за доказателство за фактическото наличие на такъв в имота в
процесния период, както е приел първоинстанционният съд. В тази връзка
следва да се отчете и извършеното от ищцовата страна пояснение във
въззивната жалба, че посоченият в карнетите номер на водомер е
системен, който се генерира автоматично при откриване на партида, а
не фабричен номер на измервателно устройство.
По отношение на количеството доставени за обекта В и К услуги по
делото е приета съдебно- счетоводна експертиза, от която се установява,
че издадените от ищеца фактури за отделните доставки са надлежно
осчетоводени, като няма разлика между подадената информация по
карнетите и фактурираното по действащи цени за периода, т.е. ищцовото
дружество е издало фактури за отразените в карнетите количества вода,
като по тях няма постъпили плащания от страна на ответника. Размерът
на задължението на ответника за периода 20.03.2018г.- 15.01.2020г. е
507,81 лв., а размерът на дължимото обезщетение за забава върху тези
вземания до 31.12.2019г. възлиза на 32,58 лв.
При така събраните доказателства по делото съдът намира, че
исковите претенции са основателни и следва да се уважат. Между
страните са налице облигационни отношения по сключен договор за
предоставяне на В и К услуги при общи условия съобразно
разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги. За процесния период на
ответника са били предоставени и той е ползвал услуги по доставка на
питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, поради което за него е възникнало задължението да
заплати стойността на предоставените му услуги. Размерът на същите е
определен при спазване на разпоредбите на действащите нормативни
актове и Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбите на чл.25, ал.8 от Общите условия на ищцовото дружество и
чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи за потребители, които нямат монтирани
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
5
пречистена вода се определя в размер на по 5 куб.м. за всеки обитател.
В случая на ответника за целия период са били начислявани по 10
куб.м. месечно за двама обитатели, в какъвто смисъл са събраните
свидетелски показания, като от страна на назначения му особен
представител не са наведени конкретни възражения срещу така
определения размер на задълженията, нито са ангажирани доказателства
за различен брой обитатели в имота. Даже и да се приеме, че липсват
доказателства ищцовото дружество да е уведомило ответника за
задължението му да монтира водомер в имота си, то това не може да
доведе до отхвърляне на иска. Доколкото в процесния период имотът на
ответника е бил водоснабден в случая следва да се отчете и
разпоредбата на чл.162 от ГПК, предвиждаща че когато искът е установен
в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.
Предвид горното следва да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото
дружество заплащане на стойността на предоставените му за процесния
период услуги в размерите, установени от заключението на приетата
съдебно- счетоводна експертиза. Съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия
потребителите са длъжни да заплатят дължимите суми за ползваните от
тях В и К услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, а
съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 при неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите
условия и договорите, се заплаща законна лихва съгласно чл.86, ал.2 от
ЗЗД. Доколкото по делото е безспорно, че е налице забава от страна на
ответника за заплащане на дължимите суми, то същият дължи и
обезщетение за забава в размера, изчислен от съдебно- счетоводната
експертиза.
С отговора на исковата молба назначеният особен представител на
ответника е направил възражение за частично погасяване по давност на
претендираните вземания за периода 20.03.2018г.-18.07.2018г. Това
възражение е неоснователно. Вземанията за доставени В и К услуги са
такива за периодични плащания и същите се погасяват с тригодишна
погасителна давност съгласно чл.111, б.В от ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл.116, б.Б от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът по настоящото дело за
6
установяване на вземанията се счита за предявен на 10.02.2020г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Към
посочената дата не е била изтекла тригодишна погасителна давност за
вземанията на ищцовото дружество за доставени услуги за периода
20.03.2018г.-18.07.2018г.
По така изложените съображения предявените искове са
основателни и следва да се уважат, поради което обжалваното решение,
с което същите са отхвърлени, следва да бъде отменено, като вместо него
се постанови ново решение за уважаването им.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество следва направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение, както следва- 125 лв.- за
заповедното производство; 645 лв.- за първоинстанционното производство
и 337,50 лв.- за въззивното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1389 от 26.04.2022г., постановено по гр.д.
№2548/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 5-ти гр.с., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните, че А. Ж.
М., ЕГН **********, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.
”Шести септември” №250, сумата от 507,81 лв., представляваща незаплатена
цена за консумирана питейна и отведена канална вода за периода
20.03.2018г.- 15.01.2020г. за обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***,
сумата от 32,58 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.05.2018г.-31.12.2019г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда- 10.02.2020г. до окончателното й
заплащане, за които суми е била издадена Заповед №918/11.02.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№2118/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 16-ти гр. с.
7
ОСЪЖДА А. Ж. М., ЕГН **********, да заплати на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, бул. ”Шести септември” №250, сумата от
125 лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство; сумата от 645 лв.- разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство и сумата от 337,50
лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. И.П.- особен представител на А. Ж. М.,
ЕГН **********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8