Р Е
Ш Е Н
И Е
№187
гр. Перник, 11.10.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 119 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Г.Д.Р. с ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: с. К., община Брезник, чрез адвокат Г.Б. ***
със съдебен адрес:***, офис 3 срещу Решение № 299 от 18.04.2022 година по АНД №
1626 по описа за 2021 година на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 14-0000768 от 27.08.2021 година, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Перник, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 / хиляда и петстотин/ лева, на основание чл.416,
ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1,ал. 2 от КТ.
Касаторът твърди, че първоинстанционното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно прилагане на материалния закон, което по същество
представляват касационни основания по смисъла на чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излага доводи, че приетата от съда фактическа обстановка не съответства на
събраните в хода на производството доказателства, а също и че неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото
същият с действията си не е реализирал фактическия състав на твърдяното
административно нарушение. Моли съда да
отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което
да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Г.Б. - ПАК, с пълномощно по делото. Поддържа
депозираната пред съда жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение,
като неправилно и незаконосъобразно, счита
че в производството пред районния съд , не са взети предвид
свидетелските показания. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски, за което и прилага списък на основание чл.80 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник,
редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт М.**, с пълномощно по
делото. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, съответно
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, представителят на
Окръжна прокуратура- Перник, счита че решението на районния съд е правилно и
законосъобразни и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустими, взе предвид становищата на страните и
обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване с обхвата на
съдебния контрол, съгласно разпоредбата на чл.218 от АПК и чл.220 от АПК,
намира следното:
Касационната жалба е подадена в сроковете по чл. 211,ал. 1 от АПК, от лице
по чл. 210,ал. 1 от АПК, което е страна в производството по делото пред районен
съд, за която решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
След извършена касационна проверка в пределите на чл.218, ал.2 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма,
по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния
и процесуалния закон, а основанията за това са следните.
За да постанови обжалваното съдебно решение, районният съд е приел, че на
22.07.2021 година в 15:30 часа, инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник, са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект
на контрол „склад за дърва“, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, ул. „***“ №
1 , стопанисван от „***“ ЕООД, с ЕИК ***. На място е установено лицето Е.С.,
която полагала труд, на посочения вече обект, на длъжност „общ работник“. При извършената
проверка е установено, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Е.С.. Констатираните нарушения са
възпроизведени в Протокол за извършена проверка № ПР 2125215 от 22.07.2021
година.
За така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в присъствието на управителя на дружеството жалбоподател и един свидетел на
съставянето на акта, е съставен АУАН № 14-0000768 от 28.07.2021 година,
подписан от актосъставителя, нарушителя /представляван от управителя на
дружеството- нарушител/ и свидетеля . АУАН е предявен на последния и е подписан с възражение, че работника Е.М.С.
в деня на проверката е била за пръв път на работа и има от същия ден сключен трудов
договор. Същият е представен като от приложената справка е видно, че е
регистриран след извършената проверка, а именно на 22.07.2021 година в 17:22:27
часа /лист 19 от АНД/.
Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на производството пред
административнонаказващия орган доказателства, последният в лицето на Директора
на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Перник е издава наказателно постановление №
14-0000768 от 27.08.2021 година, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с
чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
на „***“ ЕООД с ЕИК *** за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,ал.
2 от КТ.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извод,
че наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършеното
нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание.
Настоящият касационен състав намира за неоснователно оплакването на
касационният жалбоподател, че фактическите изводи на Районен съд- Перник не съответстват
на приобщените доказателства. Напротив, събраните гласни и писмени
доказателства са относими към всеки един от фактите, включени в предмета на
доказване и ги изясняват по категоричен начин. Представената и приета по
АНД декларация (лист 17 от АНД), подписана и собственоръчно
попълнена от Е.С. е ценена като доказателство, на база на пълно, всестранно и
обективно обсъждане на фактите по делото. Настоящият съдебен състав приема, че
фактическата обстановка е установена правилно и заключението на районния съд,
за наличие на извършено административно нарушение, се базира на цялостна оценка
на доказателствения материала в неговата съвкупност, а не само и единствено на
съответната декларация, каквито са доводите на касационния жалбоподател.
Макар, в първоинстанционното решение да не е направен изричен извод относно
процесуалната законосъобразност на административно- наказателното производство,
то настоящата инстанция счита, подобен
извод може да се изведе на база на ясното разграничаване, което районният съд е
направил в съдебния акт, относно етапите,
през който същото е протекло. АУАН № 14-0000768 от 28.07.2021 година, въз
основа на който е издадено и наказателното постановление, е издаден от
компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 416, ал. 1 от КТ, а именно
контролен орган при Дирекция „Инспекция
по труда“ – Перник, като същият съдържа изискуемите се от закона реквизити по
аргумент от чл. 42 ЗАНН, подписан е от съставителя, нарушителя /представляван
от управителя на дружеството/, свидетел, присъствал при съставянето му и е
връчен на нарушителя. Въз основа на АУАН, компетентния за това орган, съгласно
чл. 416, ал. 5 от КТ, издава наказателното постановление, при спазване на изискванията
за форма и реквизити, изискуеми по силата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
С оглед установената в хода на съдебното следствие пред първа инстанция
фактическа обстановка, в съответствие със закона е и извода на Районен съд-
Перник за осъществяване на състава на нарушението по смисъла на чл. 62, ал. 1,
във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията, които са
свързани с предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношение, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда трудовият договор да бъде
сключван само и единствено в писмена форма.
По делото е безспорно установено, че на 22.07.2021 година в 15:30 часа
лицето Е.С. полага труд на длъжност „общ
работник“ в обект: „склад за дърва“, находящ се в гр. Перник, кв. „Мошино“, ул.
„***“ № 1, стопанисван от „ ***“ ЕООД, с ЕИК ***, без да има сключен трудов
договор по смисъла на чл. 62, ал. 1 от КТ.
За осъщественото нарушение от работодателя чл. 414, ал.3 от КТ предвижда
налагане на имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева,
предвид което в настоящия случай е наложен установения от закона минимум, като
е отчетена тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на
нарушителя.
Предвид всичко изложено, настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд- Перник е правилно и законосъобразно поради
което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на ответника по касационната жалба се явява основателна. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, касационния жалбоподател - в лицето на „***“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., община Брезник, представлявано от Г.Д.Р.
– управител, следва да бъде
осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник съдебни разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 80.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното е на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с
чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд- Перник,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 299 от 18.04.2022 година, постановено по АНД № 20211720201626
по описа за 2021 година на Районен съд- Перник.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. К., община
Брезник, представлявано
от Г.Д.Р. – управител да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник съдебни разноски, под формата на
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/