ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 215
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „Уникредит Булбанк“АД със седалище и
адрес на управление - гр. София, ЕИК ********* против определение №108
от 02.03.2022 г., постановено от СлОС по гр. д. № 457/2021 по описа на ОС -
Сливен, с което е спряно принудителното изпълнение срещу длъжниците
Н.А., Д.Ч. и М.А. по Заповед за незабавно изпълнение № 856 от 21.07.2020 г.
Обжалвания съдебен акт е постановен по повод искане от страна на
длъжниците на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК, тъй като сумите за
периода 01.01.2020 г. - 27.05.2020 г. постъпили по разплащателната сметка по
кредита били достатъчни да погасят натрупаните просрочия. Страната счита
направения от първоинстанционния съд извод за неправилен, необоснован и
противоречащ на материалния и процесуалния закон. Според
жалбоподателя направения от съда извод, че сумите постъпили по
разплащателната сметка на длъжника биха били достатъчни да погасят
вземането, въз основа на което банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Обоснованото предположение, че вземането не се дължи съдът е
мотивирал въз основа на приетото по делото заключение по ССчЕ, което
жалбоподателя окачествява като хипотетично. Т. напр. - по въпрос № 7
вещото лице е отговорило с уточнение, че сумите биха били достатъчни но
само при условие че с тях не се погасяват други изискуеми вземания. Този
1
отговор е хипотетичен - под условие и не представлява убедително
доказателство, че вземането не се дължи. Съгласно чл. 76 от ЗЗД, когато
длъжникът има към един кредитор няколко еднородни задължения и ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, то може да заяви кое от
тях погасява. Такова изявление от длъжниците не е направено. В процесния
случай се сочи, че с постъпили суми са погасени други задължения към други
кредитори. Тъй като сметката е разплащателна, то тя има функция да може
длъжникът да се разплаща и погасява всички свои задължения автоматично
на съответния падеж с наличността по сметката. Не може да се направи
извод, че парите постъпили по сметката са единствено и само за ипотечния
кредит: т.е. – за погасяване задълженията на кредитополучател. Видно от
заключението на в.л. – част от сумите през периода са усвоени и теглени от
длъжника – теглене от банкомат – 1190 лв. - т.е. с тях изобщо не са погасени
задължения на кредитополучателя. С оглед на установеното страната сочи, че
е несъстоятелно да се твърди, че сумите, постъпили по разплащателната
сметка представляват евентуално изпълнение на задълженията по договора за
кредит. Напротив - установява се от доказателствата по делото, че сумите са
разпределени между задълженията към различни кредитори и договори на
длъжника и са били недостатъчни да покрият допуснатите просрочия и за
жалбоподателя е налице интерес да обяви кредита за предсрочно изискуем
поради системно неизпълнение и да премине към принудително изпълнение.
Получените пари по сметка обаче са целева субсидия и същите следва да
бъдат изразходвани съобразно установените отношения между ДФ Земеделие
и земеделския производител. Погасяването на задълженията към Банката -
кредитор с парични средства, чиято цел е ясно определена и със сигурност не
е за погасяване на задълженията по ипотечния кредит само по себе си
представлява закононарушение и не следва да се толерира от
първоинстанционния съд и да се приема като убедително доказателство за
недължимост на вземането. По този начин страната сочи, че обжалвания акт е
незаконосъобразен, немотивиран, необвързан с доказателствата по делото,
напротив - основан е на евентуални предположения, за които няма данни че
са верни. Моли се за отмяна на обжалваното определение, с което е спряно
принудителното изпълнение срещу длъжниците по заповед за незабавно
изпълнение и да се постанови друго, с което искането по чл. 420 от ГПК да се
остави без уважение.
2
Отговор на частната жалба от страна на ответниците по иска по чл. 422 от
ГПК – М.А., Н.А. и Д.Ч. не е постъпил.
След преценка на доказателствата по делото съдът установява следното:
Производството по гр. д. № 457 по описа на Окръжен съд - Сливен за
2021 г. е било образувано по исковата молба на „Уникредит Булбанк“ АД -
София против Н.А., Д.Ч. и М.А. с правно основание чл. 422 от ГПК.
Направено е било искане за спиране на изпълнението на 31.08.2021 г.
като с определение от 08.09.2021 г. молбата е била оставена без уважение.
Постъпило е повторно искане от страна на тримата ответници през м.
март 2022 г. за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Оспорва се обявяването на кредита за предсрочно изискуем с писмо от
10.03.2020 г. от страна на банката заради просрочени задължения в размер на
1 369.43 лв. Твърди се, че по банковата сметка на два пъти били превеждани
субсидии и към 24.03.2020 г. по сметката е имало сума в размер на 2230.81
лв. достатъчна за да покрие просрочените задължения по процесния договор
за банков кредит. Въпреки това банката се е снабдила със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По образуваното изпълнително
дело № 611/21 г. на ЧСИ Грозева е била насрочена публична продан на
ипотекирания недвижим имот , послужил за обезпечение на кредита.
Съдът се е произнесъл с Определение № 108 от 02.03.2022 г.
Констатирано е, че ответниците правят искането си по хипотезата на чл. 420,
ал. 2, т. 1 от ГПК като са представили извлечение от банковата сметка,
твърдейки че от постъпилите суми от ДФ „Земеделие“ са погасявани и други
кредити на Н.А., а не само по процесния договор - нещо което се е установило
и от приетото по делото заключение по СИЕ – в резултат на което се е
стигнало до просрочие. Становището на в.л. по СИЕ е, че ако с постъпилите
суми от ДФ „Земеделие“ са били погасявани вноски само по процесния
договор за банков кредит не би се стигнало до просрочие. Съдът е направил
аналогия с допускането на обезпечение относно извода на съда за вероятната
основателност на иска – в случая – да се прецени дали се дължи вземането
по заповедта или не като и в двата случая се борави с обосновани
предположения. В случая съдът се позовава в предположенията си на
убедителните писмени доказателства приложени от ответниците. Направен е
извод по молбата на ответниците, че вземането не се дължи, че същата е
3
подкрепена с убедителни писмени доказателства. Молбата е приета за
основателна и доказана като е постановено спиране на принудителното
изпълнение по изп. д. № 611/2021 на ЧСИ Гергана Грозева по отношение на
длъжниците Н.А., М.А. и Д.Ч. до влизане в сила на заповед № 856 от
21.072020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно
правилото на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с обжалваното определение на
ОС - Сливен се дава разрешение по съществото на производство за спиране
на принудително изпълнение.
В случая длъжниците – ответници са поискали спиране на изпълнението,
което е уважено от съда. Исканото спиране на изпълнението обаче има за цел
да предотврати възможността взискателя - ищец, чието вземане е оспорено от
длъжника и за което се води иска по чл. 422 от ГПК да осребри имуществени
активи на последния - ипотекирания за обезпечение на кредита недвижим
имот и да се удовлетвори преди да е установено действителното правно
положение относно това дали е налице вземане, т. е. дали е налице
изпълняемо право. Затова, за да докажат, че вземането не се дължи
ответниците са приложили към искането и си извлечение от разплащателната
банкова сметка /л.122- 123 по делото на ОС/, от която е видно, че по същата
е имало постъпления.
По делото е прието и експертно заключение от в.л. К. по СИЕ, което
сочи, че за периода 01.01.2020 – 27.05.2020 г. постъпилите средства по
банкова сметка на кредитополучателя са били достатъчни за погасяване на
просрочените задължения по договора за банков кредит с „Уникредит
булбанк“ АД, ако с тях не са погасявани други задължения, а именно – по
овърдрафт и по потребителски кредит, отпуснат от „УниКредит Късюмър
Файненсинг“ ЕАД. За въпросния период по банковата сметка са постъпили 3
433.22 лв. /кредитни обороти/, но са били разпределени за – погасяване на
вноски по потребителски кредит – 683.68 лв., погасяване на застрахователна
премия по потребителски кредит – 42.02 лв., превод от карта към НАП –
282.01 лв., теглене от карта на банкомат – 1190 лв., погасяване на наказателни
лихви по овърдрафт – 113.53 лв., други разходи по процесния ипотечен
кредит – 216 лв., погасяване на вноски по процесния ипотечен кредит – 993.41
4
лв. Налице са непогасени задължения по договора за кредит с настъпили
падежни дати – според заключението – към дата 27.05.2020 г. същите са на
стойност 976.30 лв. /л.115 по делото/.
В обжалваното решение не се съдържа анализ на представеното
извлечение от банковата сметка. Направения извод, че вземането не се дължи
тъй като са налице убедителни писмени доказателства е необоснован и
немотивиран. Действително – видно от съдържанието на приложеното
извлечение се установява, че по сметката на кредитополучателя има
постъпления – това е безспорно. Установява се както от извлечението, така и
от анализа и изводите на в.л. по СИЕ, прието по делото. Установяват се обаче
и погасявания и на други задължения. В самото изложение в обжалваното
решение се съдържа установеното в тази насока: „… погасявани са и други
задължения и по други кредити, а не само по процесния договор, в резултат
на което се е стигнало до просрочие“. Заключението на вещото лице, че с
постъпилите суми биха могли да бъдат погасявани вноските по процесния
договор за банков кредит и не би се стигнало до просрочие, но при условието,
че с тези суми биха се погасявали само вноските по процесния кредит.
Следователно – налага се извода, че приложените доказателства не сочат, че
постъпленията на кредитополучателя са достатъчни за погасяване на
всичките му задължения – в т.ч. и вноските по процесния кредит. Не може да
се поставят условности и да се игнорират останалите обичайни разходи на
едно лице при преценка на възможността му да погасява задълженията си по
поет кредит. Макар и въз основа на обосновани предположения изводите на
съда не би следвало да се основават на хипотези при условия. Ето защо на
въпроса основателно ли е искането за спиране при представени от
ответниците „убедителни“ според първоинстанционния съд писмени
доказателства, разколебаващи удостоверителната сила на изпълнителното
основание въззивният съд приема, че представеното по делото извлечение от
банкова сметка не съставлява убедително писмено доказателство по смисъла
на чл. 420, ал. 2 ГПК, че вземането, удостоверено чрез изпълнителното
основание вероятно не съществува. В този смисъл обжалваното определение
е неправилно, частната жалба против него – основателна и следва да бъде
уважена като определението бъде отменено и искането за спиране - оставено
без уважение.
По гореизложеното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 108 от 02.03.2022 г., постановено от Окръжен
съд - Сливен по гр. д. № 457 по описа на ОС - Сливен за 2021 г., с което се
спира принудителното изпълнение по изп. д. № 611/2021 г. по описа на ЧСИ
Гергана Грозева, рег. № 915 по отношение на длъжниците Н. А. А., Д. Х. Ч. и
М. Д. А. до влизане в сила на заповед № 856 от 21.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 2101/2020 г. на РС - Сливен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците Н. А. А., Д. ХР. Ч. и
М. Д. А. по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената
заповед за незабавно изпълнение и образуваното изп. д. № 611/2021 г. на ЧСИ
Грозева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6