№ 949
гр. Русе, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослава В. Монова
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520104450 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от *****, представлявана
от Директора доц. д-р Г.Й.Й. д.м., със седалище **** против „****
представлявано от Управителя П.П.В., със седалище ****
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 11, ал. 2 от
Наредба № ****а реда за осъществяване на контрол върху изразходването на
средствата от възстановени осигурителни вноски на работодатели /Наредбата/
за сумата от 2188,20 лева от възстановени осигурителни вноски за 2019 г.,
която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцовата
Агенция, ведно със законната лихва за забава от 16.04.2021 г. до 18.08.2022 г.
в размер на 297,84 лв., както и лихва за забава от завеждане на исковата молба
24.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
направените по делото разноски.
Правото произтича от следните обстоятелства: Ищецът възстановил на
ответника сумата от 4777,18 лева осигурителни вноски, които били заплатени
от ответника по реда на чл. 50, ал. 1 ЗХУ, като след извършена проверка и
съставен Констативен протокол ***** е установено, че ответника следва да
възстанови сумата от 2188,20 лева от възстановените осигурителни вноски за
1
2019 г. като неизразходени целесъобразно. Направено е предписание със срок
от 30 дни за изразходване на сумата и представяне на разходо-оправдателни
документи. С писмо от 19.10.2020 г. ответникът е заявил, че е представил
ведомостите за периода м.януари-м.юни 2019 г. по време на проверката и
представя разчетно-платежни ведомости за м.04-12.2018 г. за изплатени
допълнителни трудови възнаграждения. С Констативен протокол от
16.04.2019 г. е установено от АХУ, че представените разходи са признати за
сметка на осигурителните вноски за 2018 г. На осн. чл. 11 от Наредбата с
писмо изх. ****** г. от АХУ е поискано ответното дружество да възстанови
сумата от 2188,20 лева в 7-дневен срок, за което няма доказателства, кога е
връчено. С разписка от 17.03.2021 г. управителя на ответното дружество
заявява, че е получил писмо с друг изх. № 0023-0208/18.01.2021 г., което не е
представено по делото. С писмо от 26.03.2021 г. е депозирана жалба от
ответника, с която заявява, че по време на проверката е представил на
инспектора ведомости за заплати за периода м.януари- м.декември 2019 г., с
допълнително писмо е изпратил разчетно-платежни ведомости за м.04-
12.2018 г. за изплатени трудови възнаграждения, както и поименна справка на
работещите по трудово правоотношение за четвъртото тримесечие на 2018 г.
и справка –декларация за внесените осигурителни вноски за периода м.10-
12.2018 г. Заявява, че сумите се възстановяват след като са изплатени на
работниците, поради което е налице разминаване в периодите, като за
последното тримесечие на годината възстановяването на средствата се
извършва през април следващата година. Счита, че сумата 4777,18 лв., която
се отчита от ищеца като възстановена за 2019 г. не покрива фактически
изплатените суми само за 2019 г., а и за четвъртото тримесечие на 2018 г.
Моли да се извърши допълнителна проверка като се съобрази не момента на
възстановяване на сумата, а периода, за който се отнася. Счита, че не е налице
основание за възстановяване. С писмо изх. No 0023-1795/13.04.2021г.
/относно жалбата от 26.03.2021 г./ е поискано отново връщане по сметка на
Агенцията на нецелесъобразно изразходваната сума. Писмото се върнало
непотърсено и не е възстановена процесната сума. Като безспорно не се
нуждае от доказване обстоятелството, че ищецът е възстановил на ответника
сумата от 4777,18 лева осигурителни вноски, които били заплатени от
ответника по реда на чл. 50, ал. 1 ЗХУ.
Ответникът в срока за отговор не е представил такъв, не се явява негов
2
представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба, не се явява негов представител в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде
постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищцовото
дружество, като предявеният иск следва да се уважи изцяло. От събраните по
делото писмени доказателства: Преводни нареждания за възстановените от
АХУ на ответника 50% от осигурителните вноски за 2019г. от 11.02.2019 г.,
08.05.2019 г. и от 23.07.2019 г.; Констативен протокол *****.; Писмо до АХУ
с вх. *****. на ответника; Констативен протокол с ***** г.; Писмо изх.
****** г. на изпълнителния директор на АХУ и разписка от 17.03.2021 г.;
Писмо вх. ***** с жалба на „****** Непотърсено писмо от АХУ изх. ******
г. с пощенски плик и известие за доставяне; Копие на писмо до г-н В.,
управител на ***** с изх. № 0023-0208 от 18.01.2021 г. и Обратна разписка от
17.03.2021 г., както и заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза с вещо лице Й. Д. М., съгласно което за претендираната сума от
2188,20 лв. няма данни да е използвана от ответника съобразно чл. 50, ал. 2 от
ЗХУ за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хора с
увреждания, няма разходо-оправдателни документи и подлежи на
възстановяване на АХУ в едномесечен срок, се установява, че искът е
вероятно основателен, с оглед на посочените доказателства. Поисканата
мораторна лихва за забава от 16.04.2021 г. до 18.08.2022 г. в размер на 297,84
лв., както и лихва за забава от завеждане на исковата молба 24.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, следва да се присъдят за посочения
период.
По делото са представени доказателства за направени разноски от
ищцовото дружество в размер на 150 лв., юрисконсултско възнаграждение, за
които е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което и в този размер
следва да му бъдат присъдени. На осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на
137,53 лв. в полза на Бюджета на Съдебната власт по сметка на РРС.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „**** представлявано от Управителя П.П.В., със седалище
**** ДА ЗАПЛАТИ на *****, представлявана от Директора доц. д-р Г.Й.Й.
д.м., със седалище ***** на основание чл. 11, ал. 2 от Наредба № ****а реда
за осъществяване на контрол върху изразходването на средствата от
възстановени осигурителни вноски на работодатели /Наредбата/ сумата от
2188,20 лв. /две хиляди сто осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ от
възстановени осигурителни вноски за 2019 г., ведно със законната лихва за
забава от 16.04.2021 г. до 18.08.2022 г. в размер на 297,84 лв./двеста
деветдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/, както и лихва за
забава от завеждане на исковата молба 24.08.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 150
лв., за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
ОСЪЖДА „**** представлявано от Управителя П.П.В., със седалище
**** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 137,53 лв. /сто тридесет и
седем лева и петдесет и три стотинки/ в полза на Бюджета на Съдебната власт
по сметка на РРС.
Препис от неприсъственото решение да се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4