№ 128
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Албена И. Янакиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503284 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 272477/12.10.2020г., депозирана от Х.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител адвокат
И.Р. от ВАК, срещу Решение № 260333 от 18.09.20г., постановено по гр.д. № 20931/2019
год. по описа на ВРС, 31 с-в, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „Лия имоти“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Глаголица“ №61,
офис Б8, следните суми:
– сумата от 1173,50лв. /левова равностойност на 600 евро/, представляваща
възнаграждение по договор за посредничество при закупуване на недвижим имот,
обективиран в документ, озаглавен „Протокол за извършени огледи с клиент“ от
30.07.2019г., по предявен от дружеството иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, като искът е
отхвърлен за разликата до претендираните 1 402лв. /равняващи се на 717 евро/;
– сумата от 3365,59лв. /левова равностойност 1 720 евро/, представляваща неустойка
за неизпълнение на горепосочения договор за посредничество, по предявен от дружеството
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тези суми от датата
на депозиране на исковата молба – 19.12.2019г. до окончателното им изплащане, както и
разноски по съразмерност.
С жалбата решението на ВРС се оспорва бланкетно с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост. Отправена е молба за отмяна на атакуваното
1
решение изцяло и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
С Определение от 15.12.2020г. настоящият състав на ВОС е прекратил
производството по жалбата в частта, с която се атакува отхвърлителната част на
първоинстанционното решение, като недопустимо поради липса на правен интерес.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител
адв. А.Г., е депозирало отговор на въззивната жалба, с който е изразено становище за
нейната неоснователност. Изложени са съображения в подкрепа на това становище, като е
отправено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адвокат И.Р., който поддържа въззивната жалба, моли за нейното
уважаване, отмяна на атакуванато решение и отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за които представя и списък по чл. 80
ГПК.
Въззиваемото дружество се представлява от адв. А.Г., която оспорва жалбата,
поддържа депозирания писмен отговор и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира разноски за въззивната инстанция, за които представя списък.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр. дело № 20931/2019 год. по описа на ВРС, 31 с-в, е образувано
по предявени от „Лия имоти“ ЕООД, срещу Х. Р. Х., кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, съответно за сумите:
– 1402 лева /левова равностойност на 717 евро/, представляваща възнаграждение по
договор за посредничество от 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното ѝ изплащане и
– 3365,59 лева /левова равностойност на 1 720 евро/, представляваща неустойка за
неизпълнение на горепосочения договор, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
С атакуваното решение искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД е уважен изцяло, а
този по чл. 79 ЗЗД – за сумата от 1173,50лв. /левова равностойност на 600 евро/, съответно е
отхвърлен за горницата над тази сума като недоказан.
Настоящият съдебен състав на ОС-Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, както и че с
Определение от 15.12.2020г., обективиращо и доклада по делото, е постановил, че няма да
разглежда направените с допълнителната въззивна жалба оплаквания поради тяхната
преклудираност, достига до следните правни изводи:
В приетата за разглеждане част – тази, с която са уважени предявените от „Лия
имоти“ ЕООД, срещу Х. Р. Х., искове с правно основание чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД,
жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и в законоустановения
преклузивен срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
2
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/.
В разглеждания случай, въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана,
е бланкетна, като в същата не са изложени конкретни оплаквания извън общата
формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. При проверка на
законосъобразността на акта и при липсата на конкретни оплаквания, настоящата въззивна
инстанция намира, че първоинстанционният съд не е нарушил императивни разпоредби на
закона, сочените бланкетно от жалбоподателя пороци на атакуваното решение не са налице,
а постановеният съдебен акт е правилен като краен резултат.
Установените от ВРС фактически положения се възприемат изцяло от настоящия
въззивен състав, поради което съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази част, на основание чл. 272 ГПК.
При така установените по делото фактически положения: че между страните е
сключен договор, съдържащ съществените елементи на договор за поръчка, по силата на
който ответникът - въззивник е възложил на ищцовото дружество да съдейства за
закупуването на недвижим имот, посочен в Протокол за извършени огледи с клиент от
30.07.2019г., срещу уговорено възнаграждение в размер на 3%, но не по-малко от 600 евро
от договорената цена на имота /в конкретния случай 10 000 евро/, платимо при подписване
на предварителен договор с продавача/в деня на сключване на окончателния договор,
дължимо и в случай, че възложителят закупи имота чрез свързано лице; посоченият в
протокола имот е закупен от Д.В.К., за която не се спори, че е близка на възложителя Х. Р.
Х.; последният е бил поканен от дружеството - изпълнител да заплати уговорената
комисиона в седмодневен срок, който е изтекъл на 05.12.2019г., а по делото липсват данни,
както и твърдения на ответника - въззивник плащане да е осъществено, то настоящият
въззивен състав намира, че искът с правно основание чл.79 от ЗЗД е основателен и доказан
до размера от 1173,50лв. /левова равностойност на 600 евро/, както по същество е приел и
ВРС.
Що се отнася до предявения иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД следва да се има
предвид, че за да възникне валидно задължение за заплащане на неустойка, то трябва да е
настъпило предвиденото в договора основание за нейното заплащане, като последната
следва да отговаря на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / в
този см. Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС/. Със
закупуването на посочения в процесния протокол за оглед имот от свързано с възложителя
лице, без участието на представител на изпълнителя, за възложителя е възникнало
3
задължението за заплащане на уговорената неустойка в размер на 7,2% от цената на имота,
посочена в протокола - 23900 евро, т.е. 1720,80 евро /3365, 59 лева/. Така уговорената
неустойка съответства на присъщите ѝ три функции, сама по себе си последната не е
прекомерна, като размерът ѝ изцяло отговаря на стимулиращия ѝ ефект – да възпира
възложителя от нарушаване на клаузата за ексклузивитет по договора, като в случай, че
желае да придобие показания от изпълнителя имот, да стори това именно чрез неговите
посреднически услуги. Горното обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл.
92 от ЗЗД е основателен изцяло.
Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане в този
смисъл, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, доказателства за извършването на които
са представени – Договор за правна защита и съдействие от 03.01.2021г. (л. 27), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение в размер на 580 лв. е заплатено изцяло в брой.
Те следва да бъдат възложени в тежест на въззивника -ответник.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство не следва да се
присъждат на въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260333 от 18.09.20г., постановено по гр.д. №
20931/2019 год. по описа на ВРС, 31 с-в, в частта, с която са уважени предявените от „Лия
имоти“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Глаголица“ №61, офис Б8, срещу Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание съответно чл.79 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД, като последният е осъден да заплати на ищцовото дружество следните суми:
– сумата от 1173,50лв. /левова равностойност на 600 евро/, представляваща
възнаграждение по договор за посредничество при закупуване на недвижим имот,
обективиран в документ, озаглавен „Протокол за извършени огледи с клиент“ от
30.07.2019г.;
– сумата от 3365,59лв. /левова равностойност 1 720 евро/, представляваща неустойка
за неизпълнение на горепосочения договор за посредничество, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 19.12.2019г. до окончателното
им изплащане, както и разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Лия имоти“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Глаголица“ №61, офис
4
Б8, сумата от 580 лева /петстотин и осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата на чл.
280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5