№ 135
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000502356 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 263706 от 08.06.2021г. постановено по гр.д. № 15973/ 2019 г. по описа
на СГС, ГО, 9 състав, са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание
чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от Д. С. К., К. В. М. и К. В. М., чрез законният си
представител Р.Р. К.а- М. срещу ЗК "Лев Инс" АД за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки един от тях в размер от по 60 000 лева, настъпили вследствие
смъртта на Р. С. К. - брат на първия и дядо на втория и третия ищец.
Присъдени са разноски, като Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. са осъдени да заплатят на
ЗК "Лев Инс" направените по делото разноски в размер на 950 лева общо или по 316,66 лева
всеки един от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК .
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. оспорват решението изцяло и
молят съда да го отмени и уважи претенциите им в пълен размер. Изтъкват факта, че от
показанията на разпитания свидетел се установява, че връзката между дядо и внуци е
изключително силна и покрива критериите, описани в решение по т.д. № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС или както е записано в мотивите към решението: „Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
1
подкрепа и доверие". Твърдят, че в резултат на проведеното пълно и главно доказване, по
делото категорично е установено съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
между внуците и техния починал дядо, както и за настъпилите в резултат на неговата смърт
сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Категорично се
установява, че както К.М., така и К.М. са били изключително привързани към дядо си, дори
повече, отколкото към баба си по думите на св. В. М.. Реално дядо им починалият Р. К., е
отгледал и двете си внучета до започване на училище. Водел ги на детска градина, взимал ги
от градината. Внуците му са прекарвали повечето време при него - в гр.Ямбол. Всъщност
починалият дядо е бил най-близо до ищците през техния живот, доколкото техните
родители са били заети със служебните задължения, а тяхната баба също е трябвало да
работи, поради получаваните ниски доходи. Именно поради това и създадената между дядо
и внуци връзка, те са се чували постоянно по телефона, дори когато са били разделени и
внуците е следвало да живеят в гр.София, за да учат. Дори и тогава, дядото е намирал
начини и време да помага на внуците си в живота и особено в тяхното образование.
Насърчавал е тяхната любознателност и интерес към околния свят. Тези отношения са
продължили до самата смърт на Р. К.. И двете деца са понесли изключително тежко смъртта
на дядо си. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗК "Лев Инс" АД оспорва жалбата на ищците и моли съда да
я остави без уважение. Посочва, че съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС към кръга
на имащите право на обезщетение се включва по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение
се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969г„ следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се
породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително
претърпени вреди. Лицата извън най- близкия семеен кръг, които по изключение
придобиват правото да бъдат обезщетени, не са изначално определени. Ограничаването на
кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт, закриля най- близките на починалия,
понесли вреди от смъртта му. Внуците биват обезщетявани само при установяване на
отношения, които са отклонение от обичайното и обосновават правото на обезщетение. В
този смисъл най- близки на починалия Р. С. К. са неговите съпруга К. Д. К., син С. Р. К. и
дъщеря Р.Р. К.а- М.. На основание предявените от тях искове срещу „ЗК Лев Инс“ АД е
образувано и водено г.д. 773/2018г. по описа на СГС, ГО, 5 с-в, което е приключило с влязло
в сила решение. Присъдените с него обезщетения на тримата наследници са вече изплатени.
По това дело съпругата и двете деца на починалия са претендирали присъждане на
застрахователни обезщетения за претърпяната загуба. Лица извън този най- близък кръг е
справедливо да бъдат обезщетени само, ако в някаква степен са заместили обичайния най-
близък кръг /деца, съпруг, родители/ и са били в най- близка емоционална връзка приживе с
2
починалия. Внуците са близки родственици и е обичайно те да поддържат близки отношения
със своя дядо, да полагат грижи едни за други и да си помагат. По настоящото дело обаче не
е установена изключително силна връзка между ищците и починалия, различна от връзката
между внуци и дядо. Не се установяват житейски обстоятелства, сочещи на изключително
силна привързаност, при която смъртта на Р. С. К. да е причинила на неговите внуци К. В.
М. и К. В. М. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за тази родствена връзка. Ето защо решението следва да бъде
потвърдено с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна Д. С. К. не изразява становище в писмен вид.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно
основание чл.432 ал 1 КЗ вр.чл.45 и чл.497 ал.1 КЗ.
Ищците Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. излагат в исковата молба, че на 29.08.2017г. в
гр.Ямбол на кръстовището на ул.Граф Игнатиев" и ул."Надежда" настъпило ПТП между
л.а."Фолксваген" с рег.№ ********, управляван от Д. И. Д., и пешеходеца Р. С. К., роднина
на ищците. Водачът на автомобила предприел маневра завой наляво, но не пропуснал
пресичащия пешеходец и реализирал сблъсък с него. Вследствие на ПТП пешеходецът
претърпял множество телесни увреждания-голям мозъчен субдурален хематом вляво с
признаци за мозъчно вклиняване. Проведено е лечение, включващо хирургична процедура,
реанимация и интензивно лечение. Пациентът починал на 02.09.2017г. Към датата на ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника. За
събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано
наказателно производство, завършило с осъдителна присъда №126 / 09.10.2018г. на ОС
Ямбол. Ищците заявили претенциите си пред застрахователя с молба от 19.09.2018г., която
била отхвърлена с писмо изх.№11746/29.10.2018г. поради липса на достатъчно данни за
дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалия. Претендират обезщетение за
неимуществени вреди в размер от по 60 000 лева за всеки от тях, настъпили вследствие
смъртта на Р. С. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2017г. - датата на
произшествието до окончателното й плащане.
Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието на
вина и на противоправно поведение у сочения за виновен за ПТП водач, причинната връзка
между ПТП и настъпилия вредоносен резултат и причиняването на вреда на ищците. В тази
връзка оспорва твърденията за наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност към
починалия, която да е предпоставка за търпяна вреда и съответно за плащане на
обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.113, ал.1, т.2 и т.3 ЗДвП, която предвижда
задължение за пресичане на платното за движение на пешеходните пътеки, като преди
навлизане пешеходецът следва да се съобрази с разстоянието до приближаващите се ППС и
тяхната скорост на движение, както и неспазване на чл.114 т.1 и т.2 ЗДвП относно
неспазване на забраната за навлизане внезапно на платното за движение и забрана за
пресичане на платното за движение при ограничена видимост. Възразява за прекомерност на
претендираните вреди.
От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 25.10.2018г. п рисъда
№126/09.10.2018г. по НОХД № 247 / 2018 г., по описа на ОС Ямбол /л.10/ Д. И. Д. е
призната за виновна в това, че на 29.08.2017г. към 18,00ч. в гр.Ямбол на ул.Граф Игнатиев"
при управление на л.а."Фолксваген" с рег.№ ******** допуснала нарушение на чл.20, ал.2,
3
изр.2 ЗДвП, в резултат от което предизвикала ПТП с пешеходеца Р. С. К. и по
непредпазливост причинила смъртта му, настъпила на 02.09.2017г.На основание чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца,
поради което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача
на л.а.
От заключението на депозираната на л.37 АТЕ, кредитирано от съда като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните, се потвърждава, че видно от приложената скица
на местопроизшествието, водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ е имал възможност да
възприеме пешеходеца в момента на неговото навлизане на платното за движение. В този
момент е имало пряка видимост от водача към пешеходеца. От това следва, че водача е
разполагал с минимум 3,23с. преди удара за да забележи пешеходеца. В подобна ситуация
причина за настъпване на ПТП не е скоростта, а липсата на възприемане на опасността и
следователно изследването на опасната зона не би имало практическа стойност.
Пешеходецът също е имал възможност да види л.а. „Фолксваген Туран“ в момента, в
който е стъпил на платното за движение. Приблизително в този момент л.а. „Фолксваген
Туран“ е започнал извършване на завой наляво и съответно навлизане на платното за
движение на ул.„Граф Игнатиев“. Пешеходецът е имал видимост към приближаващия се
автомобил и преди този момент, но за да го види е било необходимо да се огледа назад и
надясно. До момента на левия завой от страна на автомобила пешеходец ът се е движил по-
напред от автомобила. Тоест автомобилът се е падал отзад и отдясно на пешеходеца.
В заключение вещото лице прави извод, че водачът е имал почти безпрепятствена
видимост към зоната, в която е пресичал пешеходеца. Водачът е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако е бил забелязал пешеходеца своевременно и бе
изчакал преди предприемане на левия завой. От своя страна пешеходецът е имал
безпрепятствена видимост към приближаващия се автомобил. Ако преди да предприеме
пресичането на ул. „Граф Игнатиев“ се е бил огледал на всички посоки, включително и
вдясно и назад то е щял да види приближаващия се автомобил и тогава би разполагал с
необходимото време за да преустанови пресичането и съответно да предотврати
настъпването на ПТП.
В о.с.з. от 24.09.2020г. са събрани гласни доказателства - разпит на св.К.а /дъщеря на Д./,
както и св.К. /баща на К. и К./, които съдът кредитира като логично обосновани и
вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.
От показанията на св. В. М., баща на ищците К. и К., се установява, че К. живеела от
малка при баба си и дядо си в гр.Ямбол. Там ходела на детска градина и те се грижели за нея
и за К., който е с 8 години по-малък, но след раждането си ходел при тях през лятото. В
началото децата живеели в Ямбол заради проблем с детските градини в гр.София и това
продължавало около 10 месеца годишно, тъй като те можели да ги взимат при себе си само
през лятото. Взели К. в гр.София, когато станала ученичка, но през лятото отново ходели в
4
Ямбол при техните баба и дядо. К. бил при тях до навършване на четири годишна възраст,
но след като намерили градина го записали в гр.София. След това ходели в Ямбол през
ваканциите, имали много приятелства с други деца. Когато починал дядо му, К. бил малък и
не осъзнавал какво се случва, но сестра му преживяла това много тежко. Тя още не иска да
ходи в гр.Ямбол, тъй като всичко й напомняло за дядо й, с който двете деца били
привързани повече, отколкото към баба им, тъй като тя работела допълнително и дядо им ги
отгледал. Той ги водел и взимал от градина, на разходка в парка и се занимавал реално с тях.
Направил допълнителен статив на К., когато започнала да учи „рекламен график“, за да си
слага картините. На К. направил колелце, бил техничар и създавал удобства и радост за
децата. Редовно се чували с него по телефона, когато били в гр.София. Обичали да ходят в
гр.Ямбол, тъй като там имали по-голяма свобода. Към датата на произшествието К. бил в
Ямбол.
От своя страна св.К.а посочва, че баща й живее в гр.Бургас. С брат му били доста
близки, събирали се винаги по празници и рождени дни. Те идвали по- често у тях, тъй като
живеят до морето. Братята били привързани един към друг, контактували си и си помагали,
разчитали един на друг. Баща им починал отдавна, поради което Р. играел ролята на баща за
брат си. Д. разбрал за смъртта на брат си, след като съпругата му се обадила по телефона и
съобщила, че е станала катастрофа и чичо й е в кома. Баща й много се разстроил, затворил се
в себе си, а след смъртта на брат му за първи път го видяла да плаче. Бил на погребението на
брат си и за известно време, след това, се затворил в себе си. Не му се говорело, веднъж си
изказал мъката и си поплакал. Все още му е тежко. Свидетелката е родена в гр.Бургас и
живее там, както и родителите й, а чичо й си живеел в гр.Ямбол заедно със съпругата си.
Потвърждава, че внуците им идвали често при тях.
При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства настоящата
инстанция намира за установено, че безспорно причина за настъпване на ПТП от техническа
гледна точка са едновременно субективните действия и на двамата т.е. възражението за
съпричиняване е основателно, доколкото поведението на пострадалия се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, доколкото е имал
обективна възможност да спре. От техническа гледна точка водачът късно е възприел
наличието на опасност – пешеходец, а последният от своя страна не се е огледал, преди
да предприеме пресичане. В този смисъл основателно е възражението за
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
Ищците са депозирали покана до застрахователя на 19.09.2018г., по която е
налице отказ, поради липсата на особено близки взаимоотношения с починалия. От
удостоверение за родствени връзки на ищеца Д. С. К. се установява, че е брат на починалия,
а К.М. и К.М. са негови внуци.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
5
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Налице е влязла в
законна сила присъда, с която водачът на автомобила е признат за виновен за
произшествието.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени
от смъртта му вреди. Предварителното изключване от кръга на лицата, имащи право на
обезщетение, на роднини, с които починалият може да е имал особена емоционална връзка,
освен че е житейски неоправдано, съставлява и значително по-стеснително тълкуване на
понятието за близки роднини на лица – жертви на деликти, отколкото е прието в голяма част
от европейските страни. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга
на братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора
степен – внуци и баби и дядовци.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищците е била налице особена
емоционална връзка, аналогична на взаимоотношения между роднини по права линия. При
условията на пълно и главно доказване ищците носят доказателствената тежест, поради
което съдът намира, че именно тези отношения в случая остават недоказани. Създаването
на трайна и дълбока емоционална връзка между роднини по съребрена линия или по пряка
от втора и следваща степен, пораждаща предпоставки за проявление на значителни морални
болки и страдания, и е въпрос на конкретни житейски обстоятелства и ситуации, но не и
задължително, затова подлежи па доказване. Правото на ищеца, макар и близък родственик
на пострадалия, не е абсолютно. То може да бъде реализирано, само ако те докажат пълно и
главно, че са създали с починалия особено близка житейска връзка, предполагаща
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и че в
резултат на неговата смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната
родствена връзка.
Фактът, че дядото и бабата са отгледали първоначално своите внуци е нещо
обичайно и често срещано за българските бит и традиции и не се приравнява
автоматично на особено близка житейска връзка, надхвърляща обичайната такава. По
делото не се доказва смъртта на Р. да е причинила на жалбоподателите-деца морални болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормалноприсъщите за родствена
връзка между роднини от този кръг. Следва да се отбележи, че посочените в исковата молба
6
морални болки и страдания, не са изключителни, а нормално присъщи при загуба на близък
родственик. Събраните гласни доказателства не сочат за дълбоко и трайно „преобръщане на
живота" на ищците в резултат именно на смъртта на дядо им. Освен това децата са живеели
в гр.София, при своите родители и само през лятната ваканция са посещавали дядо си в
гр.Ямбол. От друга страна починалият Р. С. К. има преки наследници по закон, а именно -
преживяла съпруга К. Д. К., син С. Р. К. и дъщеря Р.Р. К.а- М. /майка на внуците К. и К./. На
основание предявените от тях искове срещу „ЗК Лев Инс“ АД е образувано гр.д. №
773/2018г. по описа на СГС, ГО, 5 с-в, което е приключило с влязло в сила решение.
Присъдените с него обезщетения на тримата наследници са съответно 135 000 лв. за
съпругата и по 108 000 лв. за двете деца /при отчитане на 10% принос на пострадалия/и са
вече изплатени. По това дело съпругата и двете деца на починалия са претендирали
присъждане на застрахователни обезщетения за претърпяната загуба. Наличието на такива
отношения с преките наследници по закон, само по себе си изключва основателността
на претенцията на наследниците от разширения кръг – братя и сестри, внуци и други.
Това е така, защото няма да е създадена заместваща връзка, която да е липсвала,
съгласно указанията на ВКС в практика по чл. 290 ГПК т.е. връзката между дядо и внуци
не е била заместител на липсващи родители и не е налице хипотеза, при която дядото и
бабата играят роля, аналогична на родителите, при което е възможно и допустимо да се
приеме за доказано наличието на изключение от общото правило. Не се установяват
някакви извънредни душевни страдания с тежка и съществена, продължителна
промяна в личен, битов и професионален план. Свидетелите заявяват стандартни
заключения за подобен род дела, без конкретна факти, които да указват на визираната в
тълкувателната практика извънредна връзка приживе и страдания по повод загубата на
своя дядо.
В решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ІІ т.о., препращащо към
решение № 372/14.01.2019 г. по т.д. № 1199/2015 г. на ІІ т.о., е даден пример за възможна
житейска ситуация за изключителност на връзката между братя и сестри - израстването им
сами, поради продължително отсъствие на родителите, работещи в чужбина. По мнение на
настоящия състав, примерите могат да се допълнят и с хипотеза на смърт на двамата
родители, въпреки поета пълноценна грижа за отглеждането и възпитанието им от
настойника / попечителя, на още по-голямо основание при неполагана ефективна такава
грижа.
Съгласно задължителните указания с ТР № 1/2018 г. по т.дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, не подлежи на доказване само особената житейска ситуация, като
причина за възникване на връзка на особена близост. Главното и пълно доказване на
обстоятелствата по материалноправната легитимация на лицата - ищци, извън кръга очертан
с постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, конкретно за случая / но не само / в
хипотезата на родство с починалия, извън родство от първа степен по права линия,
предпоставя установяването на три групи факти: 1 / такива, които по своето естество са
годни да провокират създаването на особена близка връзка, надхвърляща - когато се касае за
7
лица в някаква степен на родство - типичното съдържание на такава връзка, традиционно за
българското семейство, бит и морал - тези обстоятелства следва да обосновават житейските
предпоставки за възникването на изключителна духовна връзка, но сами по себе си не биха
били достатъчни за обосноваване на активна материалноправна легитимация; 2/ факти,
свидетелстващи за съдържанието на установилата се, по причина особената житейска
ситуация, връзка между съответните родственици - с продължителност, интензитет и
проявления, съобразими за период значително преди и към момента на настъпване на
смъртта, които да позволяват квалифицирането й като необичайна ; 3/ търпимите болки и
страдания от загубата, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно търпимите от
смъртта на близък човек. Неустановяването на която и да е от трите групи факти изключва
обосноваването на активна материално - правна легитимация на ищци, по искове за
обезщетяване на неимуществени вреди, извън кръга очертан с ППВС № 4/61 г. и ППВС №
5/1969 г. При това от значение е не личната оценка на ищеца или квалификацията на
създалите се отношения между него и починалия, дадена от трети лица / свидетели /, а
доказването на обстоятелствата, предоставящи възможност съдът да изгради личното си
впечатление и убеждение за изключителност на тази връзка, по смисъла на ТР № 1/2018 г.
по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. /в този смисъл решение № 60070 ОТ
29.06.2021 Г. ПО Т. Д. № 904/2020 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС/.
Ето защо настоящият състав намира за недоказана пълно и главно наличието на
активна материално-правна легитимация за ищците, сега жалбоподатели.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от общо 120 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и на осн.чл.78 ал.3 ГПК
жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски пред
въззивна инстанция, но такива няма направени. На осн.чл.78 ал.8 ГПК се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. за явяване пред въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263706 от 08.06.2021г. постановено по гр.д. № 15973/
2019 г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. В. М., ЕГН: ********** и К. В. М. ЕГН: **********, лично и със
съгласието на майка си Р.Р. К.а- М. ЕГН **********, чрез адв.Ц. Б. от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Банат" № 11-13, офис 5, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО В ПОЛЗА НА ЗК
"Лев Инс" ЕИК *********, бул.”Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал.8 ГПК
8
Решението, като необжалвано, е влязло в сила по отношение на Д. С. К..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9