Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 694

09.11.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                       2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №723 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М.Х.И. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Н.М., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Решение №138/26.06.2020 г., постановено по АНД №204 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., в частта му, с което е потвърдено (по т.2 и т.3) Наказателно постановление (НП) №45-0000030 от 30.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че в обжалваната му част решението било неправилно и  необосновано, тъй като при постановяването му районният съд приел, че административно-наказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е  допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Излага доводи, че при издаване на НП административно-наказващият орган не бил спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следвало да съдържа всяко НП. Наказващият орган неправилно бил посочил виновно нарушените законови разпоредби, които следвало да бъдат изрично изброени в НП, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установило, че на посочената дата касаторът не бил извършил констатираните от контролните органи нарушения, тъй като разполагал с удостоверение за психологическа годност, чийто срок е бил изтекъл – валидно е било до 10.09.2019 г.  Поради тази причина считал, че неправилно административно-наказващият орган му бил определил наказание при условията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, а не по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Извършеното от касатора нарушение неправилно било квалифицирано като такова по чл.33, т.3 от Наредба №2/15.03.2002 г. на МТС, тъй като в превозното средство се намирало издадено на негово име удостоверение за психологическа годност. Неправилната правна квалификация на нарушението  накърнявало правото му на защита и било съществено нарушение на процесуалните правила, което налагало отмяната на наказателното постановление само на това основание.

Неправилно районният съд потвърдил атакуваното НП в частта му по т.3, тъй като по време на проверката на 05.01.2020 г. М.И. разполагал с карта за квалификация, чийто срок е изтекъл, поради което следвало да му бъде наложено наказание при условията на чл.93, ал.2 от ЗАвтП, а не при условията на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Алтернативно се твърди, че в конкретния случай се касаело за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не били нанесени вреди на трети лица, а и непосредствено след проверката касаторът се снабдил с валидни удостоверение за психологическа годност и карта за квалификация.

Претендира се решението на районния съд да бъде отменено в обжалваната му част, вместо което НП №45-0000030 от 30.01.2020 г. да бъде отменено в частта му по т.2 и т.3, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът, Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде потвърдено.  

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорената част на решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваната част от Решение №138/26.06.2020 г., постановено по АНД №204/2020 г., Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него НП №45-0000030 от 30.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Хасково, към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което на М.Х.И. са наложени следните административни наказания:

по т.2 от НП – глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП), за виновно нарушаване на чл.33, т.3 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС и

по т.3 от НП – глоба в размер на 2000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, за виновно нарушаване на чл.33, т.4 от Наредба №2 от 15.03.2002 г. на МТС, във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ.

Наказанията са наложени за това, че на 05.01.2020 г. в гр.Хасково, на Автогара Хасково, около 12.46 часа, М.Х.И. извършва обществен превоз на пътници по маршрут гр.Кърджали – гр.Хасково, по редовна автобусна линия, видно от пътен лист, с автобус марка Мерцедес 413 ЦДИ с рег.№К… АС, собственост на „Гагарин“ ЕООД, като (по т.2 от НП) водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП – не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, видно от справка в информационната система на ИА „АА“ София от 05.01.2020 г. и (по т.3 от НП) водачът не отговаря на изискванията за професионална квалификация по смисъла на Наредбата по чл.7б, ал.5 от ЗАвтП – не  притежава валидна карта за квалификация, видно от справка в информационната система на ИА „АА“ София от 05.01.2020 г.  

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на последното. Изложил е съображения, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, което позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какви нарушения му е вменено. Съдът е посочил, че в АУАН са налице фактически изложения за управление от страна на водач на автобус, осъществяващ обществен превоз на пътници, без той да е психологически годен и без да притежава карта за квалификация на водача за извършване на обществен превоз на пътници.

По отношение на нарушението по т.2 от НП съдът е развил съображения, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че към момента на проверката наказаното лице е извършвал обществен превоз на пътници и не е притежавал удостоверение за психологическа годност. От приложеното към АНП извлечение от регистъра на психологическите изследвания на водачи било видно, че към датата на осъществения превоз М.И. не е разполагал с удостоверение за психологическа годност – то е било валидно до 10.09.2019 г. Поради това съдът е приел, че действително е осъществено нарушение на нормата на чл.33, т.3 от Наредба №2 от 2002 г. на МТС, доколкото се касаело за водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, които съгласно нормата на чл.5 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., се установява с извършване на психологически изследвания, които при положителен резултат завършват с издаване на Удостоверение за психологическа годност по приложение №1 от Наредбата. Съдът е преценил, че обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на водача с налагане на глоба по наказващата норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, където е определен твърд размер на наказанието.

При същата установена фактическа обстановка, съдът е развил съображения за законосъобразност на наложеното наказание и по т.3 от НП, като е приел за доказано, че на посочените в НП дата и място водачът на автобус не е притежавал карта за квалификация, въпреки че притежава категория за управление на МПС „Д“, респективно трябва да притежава карта за квалификация при извършването на обществен превоз на пътници, съгласно чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г., и правилно за същото нарушение е санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Въззивният съд е посочил, че предвиденият в последната норма размер на санкцията е законово определен и не подлежи на индивидуализация, а освен това е развил съображения, че липсват основания и двете нарушения да се квалифицират като маловажни с прилагане нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като не се отличават от обичайните от този вид и не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до извод за маловажност на нарушението.

Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд само по отношение на нарушението, санкционирано по т.3 от Наказателното постановление.

По отношение на това административно нарушение може да се приеме, че   съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН, да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени.

От изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства може да се направи извода, че контролните органи на ИА „АА“ са установили, че М.Х.И., като  водач на автобус, на 05.01.2020 г. в 12.46 часа извършва обществен превоз на пътници, като не притежава валидна карта за квалификация, изискуема съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредба №41/04.08.2008 г.), предвиждаща водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача. От събраните по делото доказателства е безспорно, че М.Х.И. има категория D и DE, а издадената му на 19.05.2014 г. карта е била валидна до 28.04.2019 г., т.е. към 05.01.2020 г. не притежава карта за квалификация на водача. Извършеното от М.Х.И. деяние подлежи на санкциониране на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

В действащата към датата на нарушението редакция (ДВ, бр.9 от 2017 г.), нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП има следното съдържание:

„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение.“

Към момента на издаване на Наказателното постановление, както и към момента на постановяване на процесното решение, това е била относимата санкционна разпоредба за извършеното нарушение, тъй като Наредба №41/04.08.2008 г. е издадена на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от ЗАвтП (съгласно §4 от ПЗР на същата), т.е. представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП, съответно извършването на обществен превоз от водача без изискуемия от тази наредба документ – притежавана от водача карта за квалификация на водача, подлежи на санкциониране с глоба в размер на 2000 лв.

С изменението на чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП, извършено ДВ бр.60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., разпоредбата вече има следното съдържание:

„Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: 1. глоба 2000 лв. – при първо нарушение.“

Според новата редакция на нормата, инкриминираното поведение на водача е обусловено само от условието да извършва превоза без издаден за моторното превозно средство документ, изискуем от подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП. Картата за квалификация на водача несъмнено не се явява такъв документ, тъй като не касае моторното превозно средство, а самия водач.

Релевантната за деянието санкция е предвидена в чл.105, ал.1 от ЗАвтП, според която разпоредба „За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.“

Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като до влизане на наказателното постановление в сила са последвали различни нормативни разпоредби – изменен е чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, с което е отпаднала наказуемостта по тази норма за конкретното деяние, но същото осъществява състава на по-благоприятната за нарушителя норма на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Доколкото е безспорно установено, че на 05.01.2020 г. М.Х.И. е бил водач на моторно превозно средство, с което се е извършвал обществен превоз, и същият по силата на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. е следвало да притежава карта за квалификация на водача, а не е притежавал такава, то е нарушил подзаконовия нормативен акт и за извършеното следва да бъде приложена разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗАвтП. Ето защо в частта му, с която е потвърдена т.3 от НП, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а Наказателното постановление следва да се измени в тази му част, като размерът на наложената глоба се намали до предвидения в чл.105, ал.1 от ЗАвтП размер от 200 лева.

Настоящата инстанция намира за неправилни изводите на въззивния съд по отношение на административното нарушение, санкционирано с т.2 на НП. От направеното в АУАН и НП описание на нарушението се установява несъответствие между описаното от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а също, че приложената от административно-наказващия орган санкционна норма не съответства на установеното нарушение.

При цитираната по-горе редакция на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП (ДВ, бр.9 от 2017 г.), действаща към 05.01.2020 г., същата не е била приложима санкционна разпоредба нито по отношение на деянието „неотговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП“, нито по отношение на деянието „не притежава валидно удостоверение за психологическа годност“. Наредбата, издадена на основание чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (съгласно §2 от ПЗР на същата) е Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Наредба №36/15.05.2006 г.), издадена от министъра на транспорта

 С тази Наредба действително се определят изискванията за психологическа годност, условията и редът за провеждане на психологическите изследвания, включително на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, регламентирано е, че психологическата годност се установява с психологическо изследване, и че на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност, както е изложил в решението си и въззивният съд. Същевременно Наредба №36/15.05.2006 г. не представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАвтП, за да бъде санкционирано по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП (редакция ДВ, бр.9 от 2017 г.) непритежаването на валидно удостоверение за психологическа годност, прието като документ, който се изисква от тази наредба.

Изрично в разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е предвидено да се наказва с глоба в размер на 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари „без валидно издадено удостоверение за психологическа годност“. Като е приложил неотносима санкционна норма, административно-наказващият орган е издал незаконосъобразно Наказателно постановление в частта му по т.2, което районният съд следваше да отмени. Като не е сторил това, съдът е постановил незаконосъобразно в тази му част решение, при наличие на основание за касиране по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е потвърдено НП по т.2, като в тази му част се отмени Наказателното постановление.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да се присъдят поисканите и действително направени разноски от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2020 г.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №138/26.06.2020 г., постановено по АНД №204 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., в обжалваната му част, с която е потвърдено Наказателно постановление №45-0000030 от 30.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Хасково, в частта му по т.2 и по т.3, вместо което

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №45-0000030 от 30.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Хасково, в частта му по т.2 и

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №45-0000030 от 30.01.2020 г., издадено от Началник ОО „АА“, гр.Хасково, в частта му по т.3, като намалява размера на наложената на М.Х.И. глоба от 2000 лева на 200 (двеста) лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Стара Загора, да заплати на М.Х.И., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.      

                       

 

         2.