Р Е Ш Е Н И Е
№652
град Бургас, 13 май 2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – град БУРГАС, четвърти състав, на
двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година, в публично
заседание, в състав :
СЪДИЯ: Галина Радикова
при
секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Радикова административно
дело № 1603 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от Г.Ц.Б., ЕГН ********** ***
против Ревизионен акт № Р- 02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с Ревизионен акт №
П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от Д.И.В.- началник на сектор -
възложил ревизията и А.Т.М.- главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, в частта потвърдена с решение
№ 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас при ЦУ на НАП –
Бургас, с който на Г.Ц.Б. са определени данъчни задължения по вид и размер за
данъчни периоди както следва: за данъчен период
01.01.2015г.- 31.12.2015г. - ДДФЛ в размер на 900,00 лв. и лихва в размер на 446,80лв.; за данъчен
период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. - ДДФЛ
в размер на 9 400,00 лв. и лихва в
размер на 3 713,30лв. и за данъчен период
01.01.2017г.- 31.12.2017г. - ДДФЛ в размер на 1 080,00 лв. и лихва в размер на 317,13лв.
Жалбоподателят счита, че ревизионния акт е
издаден при неправилно приложение на материалния закон, поради което
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и искането до съда. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение
на вещо лице. Подробни съображения
излага в писмени бележки.
Ответникът – директор на дирекция “ОДОП”
Бургас при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., намира оспорването за
неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1006 лева. Допълнително аргументира позицията си по
спора в писмена защита.
І. ПО ДОПУСТИМОСТТА:
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването и в установения с
чл.156, ал.1 от ДОПК, срок.
ІІ. ФАКТИТЕ:
С оспорения ревизионен акт, на жалбоподателя, на основание чл.48 от ЗДДФЛ е определен, данък по ЗДДФЛ,
за
данъчен период 01.01.2015г.-
31.12.2015г. - ДДФЛ в размер на 900,00 лв. и
лихва в размер на 446,80лв.; за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. - ДДФЛ в размер на
9 400,00 лв. и лихва в размер на 3
713,30лв. и за данъчен период
01.01.2017г.- 31.12.2017г. - ДДФЛ в размер на 1 080,00 лв. и лихва в размер на 317,13лв.
Констатирано е, че Г.Ц.Б. е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДФЛ.
За ревизираните периоди,
с изключение на 2017 г„ Г.Ц.Б. е подал годишни данъчни декларации /ГДД/ по чл.
50 от ЗДДФЛ, с които декларира получени доходи от трудови правоотношения и от
наеми.
1. за данъчен
период 01.01.2015г.- 31.12.2015г.
По делото няма
спор, че жалбоподателят е собственик на
бистро „Б.та воденица“, намиращо се в с. Лозенец, ул. „Бриз“ № 3.
Органите по
приходите са установили, че „Борун 2018“ ЕООД е стопанисвало бистро „Б.та
воденица“ в с. Лозенец, ул. „Бриз“ № 3 в периода от 14.06.2018 г. до
04.06.2019г., през който в обекта е имало регистриран ЕКАФП. Същият касов
апарат често е сменял собственика си, като в периода от 11.06.2012 г. до
24.06.2013 г. е бил собственост на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, регистриран за обект
бистро „Б.та воденица“. От 25.06.2013 г. до 15.06.2015 г. бил собственост на
„Лозенец 2013“ ЕООД, регистриран за обект пицария „Лонгоза“ в с. Лозенец, ул.
„Бриз“ № 3 и от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г. е собственост на „Дожумико“
ЕООД, стопанисващо бистро и пицария „Лонгоза” на същия адрес. Впоследствие,
обектът бил стопанисван от „Ем Джи Ем гранд“ ЕООД и „Гранд Каньон“ ЕООД, които
са регистрирали същия касов апарат за обект бистро „Б.та воденица“ с адрес с.
Лозенец, ул. „Бриз“ № 3.
В тази връзка, при
предходна ревизия, с връчено ИПДПОЗЛ, изх. № Р-
02000219005350-040-002/10.01.2020 г., от Г.Б. били изискани договори за наем,
сключени с „Лозенец 2013“ ЕООД, „Ем Джи Ем гранд“ ЕООД, „Дожумико“ ЕООД и
„Гранд Каньон“ ЕООД, но такива не били представени от лицето.
В отговор на
искането, Б. представил писмени обяснения, с които заявил, че през 2015г. е
имал сключен договор с фирма „Дожумико“ ЕООД - С.Х., но не е запазил документ
за наем за този период, като посочил сумата 11 000 лв. и дата 01.07.2015 г.
Входа на
настоящото ревизионно производство, от Г.Б. отново били изискани договори за
наем с горепосочените дружества, в т.ч, с „Дожумико“ ЕООД, с връчено ИПДПОЗЛ,
изх. № Р-02000220004171/07.10.2019 г., както и документи за платените наемни
вноски и издадени сметки за изплатени суми от дружествата, съгласно чл. 45 от ЗДДФЛ.
В отговор, вх. №
94-00-1217/27.10.2020 г., ревизираното лице е представило 5 броя договори за
наем, както следва: договор за наем от 01.06.2014 г., сключен с „Лозенец 2013“
ЕООД; договор за наем от 01.06.2016 г., сключен с Т.Д.Т./„Ем Джи Ем гранд“
ЕООД; договор за наем от 01.05.2017 г., сключен с Т.Д.Т.; договор за сезон 2018
г., сключен с А.И.Х.и договор за наем от 01.06.2019 г., сключен с „Тесеу“ ЕООД.
Не е представен договора за наем, сключен с „Дожумико“ ЕООД.
При извършена
насрещна проверка на „Дожумико“ ЕООД представител на дружеството не бил открит.
Според данните в
информационната база на НАП, на 16.08.2015 г. на „Дожумико“ ЕООД била извършена
оперативна проверка с наблюдение на бистро „Б.та воденица“, за която бил
съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0021803/16.08.2015 г. Към същия
бил приложен, представен от „Дожумико“ ЕООД договор за наем от 15.06.2015 г.,
сключен с Г.Б., съгласно който наемът на отдадения под наем ресторант „Б.та
воденица“ за 2015 г. е в размер на 10 000 лв., платим до 31.12.2015г.
Документи за
извършено плащане на наем от „Дожумико“ ЕООД на Г.Б. през 2015 г. не били
открити, но с оглед обстоятелството, че
самото ревизирано лице е заявило, че е получило такъв на 01.07.2015 г. в размер
на 11 000,00 лв. и представения договор за наем от 15.06.2015 г. от страна на
наемателя „Дожумико“ ЕООД при извършената оперативна проверка на обекта,
ревизиращите органи приели, че Г.Б. е получил наем в размер на 10 000,00 лв.
през 2015 г., съгласно договореното в сключения договор между страните.
Поради това и предвид обстоятелството, че
доход от наем не бил деклариран от лицето с подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
за 2015 г., вх. № 024391600443262/27.04.2016г., ревизиращите органи, на
основание чл. 31, ал. 1, чл. 32 и чл. 48 от ЗДДФЛ, определили дължим данък в
размер на 900,00 лв., след приспадане на
10 % нормативно определени разходи от получения доход от наем в размер
на 10 000,00 лв.
2. за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г.
Ревизиращите органи установили, че през
2016г. Г.Б. е получил по банкова сметка *** „Фамилия Бухлеви“ общо в размер на
110 000лв., като приели за такава с неустановен произход в размер на
94 000лв.
За произхода на средствата ревизираното
лице дало следните обяснения:
- за
сумата от 28 000,00 лв., постъпила на 14.03.2016 г. - предоставена безвъзмездно
от неговия баща, като погрешно е преведена по сметката на „Фамилия Бухлеви“
ЕООД, вместо по неговата лична сметка;
- за
сумата в размер на 26 000,00 лв., постъпила на 30.03.2016г. - предоставена
безвъзмездно от неговата майка, като погрешно е преведена на сметката на „Фамилия
Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка;
- за
сумата в размер на 24 000,00 лв., постъпила на 03.05.2016г. - 20 000 лв. от нея
представляват върнати заемни средства от лицето В.А., предоставени от него по
устен договор за заем през 2010 г., с уговорката да бъдат върнати до края на
2020 г. Посоченото лице е върнало заемната сума предсрочно, като погрешно я е
превело по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка.
Останалата сума, в размер на 4 000,00 лв., представлява върнати заемни средства
от лицето М.П.Г., предоставени му по устен договор за заем през 2010 г. с
уговорката да бъдат върнати до края на 2016 г. Посоченото лице е върнало
заемната сума, като погрешно я е превело по сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД,
вместо по неговата лична сметка;
- за
сумата в размер на 30 000,00 лв., постъпила на 17.10.2016г. -представлява
върнати заемни средства от лицето Я. Д., предоставени му по устен договор за
заем през 2010г., с уговорката да бъдат върнати до края на 2017 г. Посоченото
лице е върнало заемната сума предсрочно, като погрешно я е превело по сметката
на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД, вместо по неговата лична сметка.
В отговор на искане за представяне на
документи и писмени обяснения относно получените от „Фамилия Бухлеви“ ЕООД
парични средства по банкова сметка № BG79STSA93000003941039 в „Банка ДСК“ ЕАД
през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Б. обяснил, че постъпилите средства
представляват връщане на допълнителни парични вноски, предоставени от него през
периода 2014 г. и 2015 г.
При извършената насрещна проверка на
„Фамилия Бухлеви“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221920165562-141-001/30.10.2020
г., била изискана информация за постъпилите суми по сметката на дружеството от
гореописаните трети лица през 2016 г. В отговор, дружеството представило
банково извлечение от сметка № BG74UNCR70001522190735 на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД
за период 01.01.2016 г. - 23.02.2017 г„ хронологично извлечение от сметка 501
„Разплащателна сметка” за период 01.01.2016 г.
- 31.12.2016 г. и хронологично извлечение от сметка 423 „Разчети със
собственици“ за период 01.01.2014 г. -31.12.2016 г., като съгласно писмените обяснения на Г.Б.,
сумите представляват парични помощи от роднини и приятели и е трябвало да бъдат
преведени по личната му сметка. Тъй като не е уведомил счетоводството за
характера на направените транзакции, същите били осчетоводени като вноски - Дебит банка/Кредит каса. Впоследствие,
той изтеглил постъпилите суми в рамките на месец, което било осчетоводено Дебит
каса/Кредит банка.
Според представеното банково извлечение от
сметка № BG74UNCR70001522190735 на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД за период 01.01.2016
г. - 23.02.2017 г. през 2016 г. постъпили следните суми от трети лица:
- на
29.02.2016 г. постъпила сума в размер на 20 002,29 лв., преведена от лицето В.А.
А. с посочено основание „услуга“;
- на
14.03.2016 г. - сума в размер на 4 000,00 лв., внесена от лицето М.П.Г., с
основание „вноска на каса“;
- на
24.03.2016 г. - 28 000,00 лв., преведени от лицето Ц.Р.Б., с основание
„прехвърляне на средства“;
- на
03.05.2016 г. - 24 000,00 лв., внесени от лицето Ц.Р.Б., с основание „вноска“;
- на
15.08.2016 г. - 20 000,00 лв., преведени от Е.Г.Б., с основание „дарение“.
Освен това, на 09.08.2016 г. са постъпили
две суми, общо в размер на 14 000,00 лв., внесени от лицето Т.Д.Т., с посочено
основание „наем“.
Съгласно представеното хронологично
извлечение от сметка 501 „Разплащателна сметка“ за период 01.01.2016 г. —
31.12.2016г., горепосочените постъпления по разплащателната сметка на „Фамилия
Бухлеви“ ЕООД били осчетоводени като захранване от касата на дружеството със
счетоводната операция Дебит с/ка 501 „Разплащателна сметка“ / Кредит с/ка 500
„Каса“.
Общата стойност на получените средства се
равнява на преведени суми от същата банкова сметка *** Г.Б., както следва:
- на
14.03.2016 г. била преведена сума в размер на 28 000,00 лв., с посочено
основание „прехвърляне на средства“;
- на
30.03.2016 г. - 26 000,60 лв., с посочено основание „прехвърляне на наличност“;
- на
03.05.2016 г. - 24 000,00 лв., с
посочено основание „превод“;
- на
15.08.2016 г, - 2 000,00 лв., с посочено
основание „прехвърляне на средства“ и
- на
17.10.2016 г. - 30 000,00 лв., с
посочено основание „превод“.
Съгласно представеното хронологично
извлечение от сметка 501 „Разплащателна сметка“ за период 01.01.2016 г. -
31.12.2016 г., горепосочените преводи от разплащателната сметка на „Фамилия Бухлеви“
ЕООД към сметката на Г.Б. в „Банка ДСК“ ЕАД били осчетоводени като изтеглени
средства от разплащателната сметка на дружеството, внесени в касата му със
счетоводната операция Дебит с/ка 500 „Каса“ / Кредит с/ка 501 „Разплащателна
сметка“.
Според поетите счетоводни операции,
ревизиращите преценили, че тези парични средства не са оказали влияние на
наличността на паричните средства в касата и разплащателната сметка на „Фамилия
Бухлеви“ ЕООД.
Въз основа на извършени насрещни проверки
на третите лица, ревизиращите органи преценили, че не са налице доказателства
посочените суми да са предоставени като заем от трети лица. По отношение на
сумите, внесени от родителите на ревизираното лице Ц. и Е.Б.приели, че
последните не са разполагали със средства, които да могат за предоставят на
сина си безвъзмездно през 2016г.
В хода на производството по административно
обжалване на ревизионния акт, решаващият орган коригирал размера на посочената
в ревизионния акт сума от 110 000лв. на 94 000лв., като приел, че
част от преведената сума от Т.Д.Т. на 09.08.2016г. в размер на 12 000,00 лв.
представлява именно наема по договора за наем от 01.06.2016 г., сключен между Г.Б.
и „Ем Джи Ем гранд“ ЕООД. Тъй като сумата от 12 000,00 лв. е декларирана като
доход от наем от Г.Б. в подадената ГДД за 2016 г., същата не представлява укрит
и недеклариран доход. За сумата от 4 000 лв., получена от М.П.Г. приел, че
същата е заем, а не доход за лицето, защото според писмените обяснения на Г.
нямало договор за заем между него и Г.Ц.Б., както и документи за получени суми.
Сумата от 4 000 лв. била предоставена в заем и все още не била възстановена.
Сумата била внесена по банковата сметка на лицето преди 3 или 4 години.
Посочил, че придобитите през данъчната
година доходи по гл. V от ЗДДФЛ, в т.ч. доходите от други източници, съгласно
чл. 35, т. 6 от закона, с изключение на тези от стопанска дейност като
едноличен търговец и от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, се облагат
с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от същия закон.
Дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ върху тези доходи в размер на 94
000,00 лв. /110 000 лв,- 16 000 лв./ следва да бъде в размер 9 400,00 лв.,
вместо определения с РА в размер на 11 000,00 лв., респ. лихвата за просрочие в
размер на 3 713,30 лв., вместо определената с РА в размер на 4 345,35 лв.
3. за данъчен период 01.01.2017г.- 31.12.2017г.
За 2017 г. с РА бил определен данък в
размер на 1 080,00 лв. върху доход от наем в размер на 12 000,00 лв., който не
е бил деклариран от задълженото лице.
Било установено, че наемът бил уговорен със
договор за наем от 01.05.2017 г., сключен с Т.Д.Т. и бил платен по банков път.
В предходно ревизионно производство, в
дадени писмени обяснения, вх. № 539/20.01.2020 г., Г.Б. пояснил, че през 2017
г. е получил наем в размер на 12 000 лв. по договор с „Гранд Каньон“ ЕООД — Т.Т.,
но не е запазил документ.
При повторното ревизионно производство, Г.Б.
представил копие от договор за наем от 01.05.2017 г., сключен с Т.Д.Т. за
отдаване под наем на бистро „Б.та воденица“ в с. Лозенец, ул. „Бриз“ № 3 за три
месеца, при месечен наем в размер на 4 000,00 лв. или общо в размер на 12 000
лв.
Съгласно данните в банковото извлечение за
сметка № BG79STSA93000003941039 от „Банка ДСК“ ЕАД, Г.Б. е получил парична сума
в размер на 12 000,00 лв., с посочено основание „наем“, но от друго лице - Я.Н.Д.на
дата 01.08.2017 г.
На „Гранд Каньон“ ЕООД и Я.Н.Д.били извършени
насрещни проверки, но не били открити нито представляващия дружеството Т.Д.Т.,
нито Я. Д..
Според данните в информационната база на
НАП, „Гранд Каньон“ ЕООД не е подало декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл.
201, ал. 1 от ЗКПО за 2017 г. за удържан авансов данък съгласно чл. 44 от ЗДДФЛ
върху изплатени доходи от наем, нито справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за 2017 г. за
изплатени доходи от наем на Г.Б.. Същевременно ревизиращите установили, че
„Гранд Каньон“ ЕООД е имало регистриран ЕКАФП на обект „Б.та воденица“ в
периода от 13.06.2017 г. до 14.06.2018 г., поради което приели че дружеството е
стопанисвало отдадения под наем от Г.Б., търговски обект.
Затова и предвид липсата на подадена ГДД за
2017г. ревизиращите , на осн. чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ, определили дължим данък в размер на
1080,00лв., след приспадане на 10 %
нормативно определени разходи.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета съдебно- счетоводна експертиза.
Според заключението на
вещото лице, за осчетоводяване на процесните суми (в размер на 94 000
/деветдесет и четири хиляди/ лева, за която се твърди в ревизионният акт, че
представлява увеличение на имуществото /скрит доход/ на физическото лице за
периода януари 2016 год. - декември 2016 година от „Фамилия Бухлеви" ЕООД
в дружеството и към физическото лице Г.Б.), постъпили по разплащателната сметка
на дружеството в Уникредит Булбанк, са вземани счетоводни операции Дебит с/ка
501 „Разплащателна сметка4‘/Кредит с/ка 500 „Каса“. При преводи по сметката на Г.Б.
от разплащателната сметка на дружеството, вземаните счетоводни операции са
Дебит с/ка 500 „Каса“/Кредит с/ка 501 „Разплащателна сметка“, като и в двата
случая - при направени плащания в полза на дружеството или направени плащания в
полза на трети лица, не са вземани счетоводни операции по сч. с/ка 423 „Разчети
със собственици“. Единствените осчетоводявания по с/ка 423 през 2016 г„ са във
връзка с внесени в брой по с/ка 500 „Каса“ две вноски по 8 250,00 лв. и вноски
за осигуровки в размер на 1300,32 лв.
Вещото лице определя и
дължимия данък, ако се приеме, че тези
средства са погрешно преведени от тях към „Фамилия Бухлеви“ ЕООД вместо към Г.Б.,
като посочва: „Съобразявайки свидетелските показания, процесната сума 94 000,00
лв. следва да се намали със 75 000,00 лв. /20 000 лв, - Е.Б.., 25 000 лв. - Ц.Б..
и 30 000 лв. - Я. Д./.
За разликата от 19
000,00 лв., дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2016 г. е в размер на 1 900,00 лв. и лихви - 750,56 лв.“
В съдебно заседание
пояснява, че при осчетоводяването на процесните суми са взети рутинни операции,
ако наистина е било налице движение на средства в полза на дружеството и
разходи, извършени от дружеството. Тоест постъпвайки едни суми по банка,
обикновено се приема, че са взети от касата и са захранени в сметката на
дружеството. И обратно, когато са изтеглени от банка средства, се приема, че е
захранена касата на предприятието. Такива счетоводни операции са взети, а не би
трябвало да е така, ако сумите не касаят дружеството. Сумата от 94 000 лв. е
била осчетоводена в дружеството, но ако собственикът е уведомил счетоводството,
тогава разчетите трябваше би следвало да бъдат със сметка 423. Тогава тези
средства по тази сметка няма да бъдат средства на дружеството. Когато
постъпват, дружеството ще има задължение, че трябва да се издължи на лицето,
предоставило средствата, в случая собственика, тъй като по негова сметка
постъпват и са внасяни, както и когато се изплащат, вече обратно, да бъде
намалено задължението на собственика към тези трети лица, които са превели
сумите.
Вещото лице констатира и
че данъка за 2016 г., е начислен върху размера, с който разходите превишават приходите.
В качеството на
свидетели по делото са разпитани лицата Е.Г.Б. и Я. Н. Д..
Д. заявява, че през
2010г., за срок от десет години, е получил заем от Г.Б., който върнал през
2016г. като внесъл дължимата сума по банкова сметка, ***. Заявява и че не е
декларирал пред НАП получения заем.
Свидетелката Б. ( майка
на жалбоподателя) обяснява, че през 2016г. е предоставила на сина си парична
сума, която превела по банков път, по сметка посочена от сина й. Сумата била
натрупана от спестявания на семейството.
ІІІ. ПРАВОТО:
Със Заповед № РД-360/29.06.2020г. директорът на ТД на НАП Бургас, на осн. чл.11, ал.3 от Закона за НАП, за периода 01.07.2020г. - 31.12.2021г., оправомощил да издават заповеди за възлагане на
ревизии и резолюции за извършване на проверки органи от ТД на НАП Бургас, сред
които и Д.И.В. - началник на сектор
"Ревизии" (л. 25).
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия №
Р-02000220004171-020-001 / 13.07.2020, изменена
със Заповеди № Р- 02000220004171-020-002 / 27.10.2020г. и №
Р-02000220004171-020-003 / 26.11.2020г.
Ревизията обхваща установяване на задълженията за
Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г.
– 01.12.2018г.
ЗВР са издадени от компетентен орган в обхвата на
правомощията му, при спазване на изискванията по чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ДОПК и чл.113, ал.2 от ДОПК.
В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен
доклад № Р-02000220004171-092-001 / 22.02.2021 г., който съдържа изискуемите по
чл.117, ал.2 от ДОПК, реквизити.
Ревизионното производство е завършено с издаването на
ревизионен акт № Р-02000220004171-091-001 /22.03.2021г. от началник сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията при ТД – Бургас на НАП, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, съдържащ реквизитите по чл.120, ал.1 от ДОПК.
Същият е оспорен от жалбоподателя пред директора на
дирекция “ОДОП” - Бургас при ЦУ на НАП, който се е произнесъл по жалбата с
мотивирано решение, потвърждаващо частично определените с ревизионния акт
задължения за данъци.
Въз
основа на приложените към административната преписка доказателства
и предвид разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът намира, че ревизионният
акт е издаден от компетентен орган по приходите, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, след възложена ревизия, съгласно чл.112 и чл.113 от ДОПК, в предвидената
от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК, и съдържа реквизитите по чл.120 от ДОПК.
В ревизионния акт, са посочени фактическите и правните
основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на
доказателствата, относими към облагането на жалбоподателя с данък по ЗДДФЛ за
спорния период. Изложил е подробни мотиви в обстоятелствената част на
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионния акт. Спазени са
законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния
акт.
С оглед изложеното, съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
ревизионния акт, водещи до отмяната му на това основание.
По отношение на задълженията, определени за 2015г. и 2017г. материалния
закон е приложен правилно.
По делото е доказано, а и жалбоподателят не оспорва, че за посочения период
е получил доход от наем на недвижимо имущество, който не е декларирал с ГДД.
Приходите от наем представляват облагаем доход по см. на чл.10, т.4 и чл.31, ал.1 от ЗДДФЛ.
Годишната данъчна основа е определена правилно, като от получените като
наем суми са приспаднати 10 % нормативно определени разходи.
С оглед изложеното съдът намира, че подадената жалба в тази й част е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на задълженията, определени за 2016г. материалния закон е
приложен неправилно.
По делото е доказано, че през 2016г. жалбоподателятелят е получил от „Фамилия Бухлеви“ ЕООД
сума в размер на 94 000лв.
За тази сума ревизиращите приемат, че
представлява укрит и недеклариран доход от лицето по чл.10, ал.1, т.6 от ЗДДФЛ,
доколкото с нея е увеличено имуществото на лицето и това увеличение
представлява доход по см. на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ. Според тях, придобитите през
данъчната година доходи по гл. V от ЗДДФЛ, в т.ч. доходите от други източници,
съгласно чл. 35, т. 6 от закона, с изключение на тези от стопанска дейност като
едноличен търговец и от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ, се облагат
с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от същия закон.
Тук съдът отбелязва, че данъка
за 2016 г., е начислен върху размера, с който разходите превишават приходите,
т.е. върху сумата от 94 000лв..
Прието е ,че превишението на
разхода представлява доход от други източници и на основание чл. 35, т.6 от ЗДДФЛ тази сума е включена при формиране на годишната данъчна
основа. Подходът при изчисляване на последната е чрез формиране на паричен
поток за целия ревизиран период и изчисляване на недостига на средства.
В случая ревизиращият орган е
обложили разликата между разходи и приходи, които са определени като
"доходи от други източници" по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ.
Според чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на
облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица.
В ЗДДФЛ няма легално определение на понятието "доход". В чл. 10 от ЗДДФЛ са регламентирани видовете доходи, според два критерия – според източника
на дохода – чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ и според формата на получаването/плащането
на дохода – чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ.
В данъчното законодателство и в
частност в ЗДДФЛ отделните източници на доходи не са изброени изчерпателно /по
аргумент от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ/, като нормативно регламентираният принцип е,
че подлежат на облагане доходите от всички източници с изключение на доходите,
които са необлагаеми по силата на закона /чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ/. В този
смисъл, при извършени разходи от ДЗЛ, които надвишават декларираните получени
средства, липсва положително имуществено изменение, което да се възприеме като
доход и съответно като обект на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
От разпоредбите на чл. 2 и чл.
10 от ЗДДФЛ следва определянето на дохода като положително изменение в
имуществото на физическото лице. В този смисъл при извършени разходи от
данъчнозадължено лице, които надвишават получените средства, липсва положително
имуществено изменение, което да се възприеме като доход и съответно като обект
на облагане по общия ред на ЗДДФЛ.
При прилагането на общия ред за
облагане по ЗДДФЛ, в тежест на ревизиращите органи е да докажат, че
ревизираното лице е получило доход от конкретно определен източник или дейност,
който доход да бъде предмет на облагане т. е след като органите по приходите
приемат, че са налице приходи /доходи от други източници по смисъла на чл. 35,
т. 6 от ЗДДФЛ, следва да установят, определят и докажат вида и размера на
прихода /дохода/, кога е получен, кой е платецът му и какъв е източника на
дохода, което в случая не е сторено, а не да презумират наличието на такъв чрез
съставяне на паричния поток /приходи и разходи/ на ревизираното лице.
Отделно от това, разпоредбата
на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ /на която се основава направената от органите по
приходите квалификация на установеното несъответствие (отрицателна разлика)
между разходите и доходите на Б. като облагаем доход/, изисква освен наличието
на доход, този доход да е получен от "други източници". Понятието
"източник на доходи" също не е легално дефинирано в ЗДДФЛ, поради
което смисълът и съдържанието на това понятие следва да бъде извлечено по
тълкувателен път и при съобразяване с логиката на закона и преследваната от
законодателя цел.
Както беше посочено,
"източникът на дохода" представлява критерий по чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ за определяне на видовите облагаеми доходи, като съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 6 от ЗДДФЛ, облагаеми доходи са и тези от източници по чл. 35 от ЗДДФЛ. Доколкото
обаче, разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изисква доходът да е от източник,
който не е изрично посочен в този закон, следва извода, че за третирането на
дохода като облагаем такъв при прилагането на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да
бъде установено и посочено какво е нормативното или облигационно основание за
получаването на дохода т. е. следва да бъде доказан конкретният източник на
доходи/приходи.
В ЗДДФЛ са посочени следните
източници на доходи – доходи от трудови правоотношения, доходи от стопанска
дейност като едноличен търговец, доходи от друга стопанска дейност /вкл. и
дохода на лица, регистрирани като земеделски производители/, доходи от наем или
от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, доходи от
прехвърляне на права или имущество, доходи от източниците, посочени в чл. 35,
т. 1-5 от ЗДДФЛ, както и доходи по чл. 37–38 от закона. Анализът на
разпоредбите, уреждащи тези видове доходи, предпоставя извод, че те се
получават въз основа на съществували, съществуващи и/или развиващи се
правоотношения, по повод на които за съответното лице се поражда притезание за
оценимо в пари право, като по силата на тези правоотношения е породена връзка
платец на доход - получател на доход. Следователно понятието "източник на
доход" предполага наличието на правоотношение, по силата на което за
съответното лице е породено вземане за оценимо имуществено право, и/или
прехвърлящо такова имуществено право и съответно лице или лица, които от гледна
точка на данъчния закон се квалифицират като платец на дохода.
По делото е установен
единствено платеца на дохода- „Фамилия Бухлеви“ ЕООД. Няма обаче никакви доказателства за
основанието за плащане на посочените суми, поради което не може да се направи
категоричен извод, че този доход е облагаем, т.е. представлява доход от
източник изрично предвиден от закона.
Такъв извод не може да бъде направен и от основанията,
посочени в банковите документи, удостоверяващи извършените преводи на средства
от сметката на „Фамилия Бухлеви“ ЕООД към сметка на физическото лице Г.Б..
Несъответствието между
оценимите в пари активи и пасиви на конкретно лице, не представлява източник на
доходи в посочения по-горе смисъл, нито, противно на приетото от органите на
приходната администрация, за данъчни цели може да се презумира и третира като
доход от други източници по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подлежащ на облагане.
Несъответствието между
установените доходи /оценими в пари права/ и източници на финансиране с
имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи, е основание за
прилагане на презумпцията на чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК, която не изисква
установяване на източник на дохода /в смисъл на права по развило се или
съществуващо правоотношение и/или на констатиран платец/, а го презумира извън
тези обстоятелства. Т. е. установения в този случай от органа по приходите
недостиг на средства /превишение на разходите над приходите/ съставлява
основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122
и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
От друга страна, чл. 122, ал.
1, т. 2 ДОПК дава възможност за провеждане на ревизия по особен ред, когато са
налице данни за укрити приходи или доходи.
Всъщност органите по приходите
изрично са посочили наличието именно на тази хипотеза, като са посочили, че
сумата от 94 000лв. представлява укрит и недеклариран
доход, но не са извършили ревизията по посочения ред.
Ревизионното производство е
проведено по общите процесуални правила, които изискват данъчните фактически
състави, водещи до определяне на задължения, да се установят при условията на
първоначално пълно доказване от администрацията - § 2 от ДОПК, вр. с чл. 170,
ал. 1 от АПК, в конкретния случай - относно наличието на получен доход от
конкретен източник.
От изложеното следва, че за да
се обложат с данък върху доходите по ЗДДФЛ разходите на ревизираното физическо
лице, когато те превишават декларираните/получени приходи, ревизията следва да
бъде проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК и при действието на
презумпцията по чл. 123 от ДОПК.
Изложеното до тук от фактическа
и правна страна, налагат извода, че оспорения ревизионен акт е постановен при
неправилно приложение на материалния закон в тази му част.
Приетото за установено данъчно
задължение не се основа на несъмнено и еднозначно установени данни. Факти,
които да водят до извода, че жалбоподателят е имал подлежащ на облагане доход
за ревизирания период, който формира задължения за пряк данък не са доказани по
делото.
Поради това, в тази му част
ревизионният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон и
следва да бъде отменен.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на жалбоподателя и ответника следва да
се присъдят разноски съобразно уважената, респ. отхвърлена част от жалбата: на
жалбоподателя- сума в размер на 504лв. и на ответника- сума в размер на 174лв.
Воден от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд – град
Бургас, четвърти състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-
02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с
Ревизионен акт № П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от Д.И.В.-
началник на сектор - възложил ревизията и А.Т.М.- главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията, в частта
потвърдена с решение № 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас
при ЦУ на НАП – Бургас, с който на Г.Ц.Б.
са определени данъчни задължения за данъчен период 01.01.2016г.- 31.12.2016г. - ДДФЛ в размер на
9 400,00 лв. и лихва в размер на 3 713,30лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена
от Г.Ц.Б., ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № Р-
02000220004171-091-001/22.03.2021г., поправен с
Ревизионен акт № П-02000221091985-003-001/21.05.2021г., издаден от Д.И.В.-
началник на сектор - възложил ревизията и А.Т.М.- главен инспектор по приходите
- ръководител на ревизията, в частта
потвърдена с решение № 89/07.06.2021г. на директор на Дирекция „ОДОП” гр.Бургас
при ЦУ на НАП – Бургас, с който на лицето са определени данъчни задължения по
вид и размер: за данъчен период
01.01.2015г.- 31.12.2015г. - ДДФЛ в размер на 900,00 лв. и лихва в размер на 446,80лв. и за данъчен
период 01.01.2017г.- 31.12.2017г. - ДДФЛ
в размер на 1 080,00 лв. и лихва в
размер на 317,13лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” –
Бургас при ЦУ на НАП да заплати на Г.Ц.Б., ЕГН ********** сума
в размер на 504 лева.
ОСЪЖДА Г.Ц.Б., ЕГН ********** да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – Бургас при ЦУ на НАП
сума в размер на 174 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: