№ 1547
гр. София, 02.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20211110216459 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Холидей Юръп” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Проф.Асен Златаров“ № 13,
ет. 2, ап.2, чрез управителя П.Г.Х., против Наказателно постановление (НП)
№ 22-2100043/09.11.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 КТ, във вр. с чл.415, ал.1
от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи на първо място, че в
хода на административнонаказателното производство е нарушена
процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение, довело до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество. На следващо място се излага, че с протокол №
2121992/02.07.2021 г. за извършена проверка на „Холидей Юръп” ООД, ЕИК
********* са установени нарушения на трудовото законодателство, описани в
отделни точки, констатациите по които касаят едно и също по вид нарушение
относно неизплащане на трудови възнаграждения на едно и също лице –
1
Б.Д.Б., отнасящи се за различни периоди, като незаконосъобразно за всяка
отделна точка по предписанието са издадени отделни наказателни
постановления, вместо едно единствено такова за всички нарушения. Сочи се,
че в конкретния случай органът е издал едно общо предписание, което не е
било изпълнено поради затрудненото финансово състояние на предприятието
и предвид установените кратки срокове за последното. Отделно от това се
навежда допуснато и друго съществено процесуално нарушение при
съставянето на АУАН и НП, изразяващо се в липса на посочено място на
извършване на нарушението, доколкото последното представлява съществен
съставомерен елемент на нарушението, чието непосочване не може да бъде
санирано впоследствие. По изложените съображения се моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, алтернативно – наложената
имуществена санкция да бъде намалено до законоустановения минимум от
1500 лева.
В проведеното по делото съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна,
редовно призована, се представлява от юрк.П.П., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество,
процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.01.2020 г. бил сключен срочен трудов договор № 71 между
„Холидей Юръп” ООД, ЕИК *********, в качеството на работодател, и
Б.Д.Б., в качеството на служител, по силата на който работодателят възложил,
а работникът приел да изпълнява в „Холидей Юръп” ООД длъжността
„Инженер ОУППЛГ“, код по НКПД 2144-6048 (авиоинженер), с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 4300,00 лева.
Със заповед № 035/22.02.2021 г. трудовото правоотношение на Б.Д.Б. по
2
трудов договор № 71/30.01.2020 г. било прекратено, считано от 22.02.2021 г.
На 26.05.2021 г. Б.Д.Б. депозирал жалба в ДИТ – София, във връзка с
неизплатени трудови възнаграждения от „Холидей Юръп” ООД, ЕИК
*********.
В периода от 25.06.2021 г. до 02.07.2021 г. била извършена проверка на
„Холидей Юръп” ООД, ЕИК ********* от служители на Дирекция
"Инспекция по труда"-София, като проверката завършила на 02.07.2021 г. с
издаването на Протокол за извършена проверка изх. № ПР2121992/02.07.2021
г., връчен на същата дата на управителя на дружеството лично и срещу
подпис. В т. 2 от горепосочения протокол за извършена проверка било дадено
следното предписание – "Работодателят да заплати до пълния размер
начисленото във фиш за заплата за месец 04.2020 г. на Б.Д.Б., ЕГН
**********, съгласно чл.128, т.2 от КТ (Обн. ДВ бр.26/1986г.). Срокът за
изпълнение на това предписание бил до 19.07.2021 г.
В определения в предписанието срок до 19.07.2021 г. „Холидей Юръп”
ООД, ЕИК ********* не изпълнило предписание № 2, като дължимото
трудово възнаграждение на Б.Д.Б. за месец 04.2020 г. не му било изплатено.
Това обстоятелство било констатирано при извършена последваща проверка,
приключила на 07.10.2021 г. с издаване на Протокол за извършена проверка
изх. № ПР2132797/07.10.2021 г., който бил връчен на 07.10.2021 г. на
управителя на дружеството П.Х. лично и срещу подпис.
За констатираното нарушение свидетелят ХР. АНТ. П., на длъжност
„старши инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – София, съставила
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
2100043/07.10.2021 г. на „Холидей Юръп” ООД, ЕИК *********, в качеството
му на работодател за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил
съставен в присъствието на управителя на дружеството и връчен на същия
лично и срещу подпис на 07.10.2021 г.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното Наказателно
постановление № 22-2100043/09.11.2021 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5
КТ, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ.
3
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетеля ХР. АНТ. П., както и въз основа на приобщените
по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – протокол №
ПР2132797/07.10.2021 г. за извършена проверка от ДИТ - София, протокол №
ПР2121992/02.07.2021 г. за извършена проверка от ДИТ - София, решение за
поправка на очевидна фактическа грешка в протокол за извършена проверка
№ ПР2121992/02.07.2021 г. за извършена проверка от ДИТ – София, призовки
на основание чл.45, ал.1 от АПК, имейл кореспонденция, жалба от Б.Д.Б. до
ДИТ – София, заповед № 035/22.02.2021 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение на Б.Д.Б., Трудов договор № 71/30.01.2020 г., справки НАП,
допълнително споразумение от 01.12.2020 г. към Трудов договор №
71/30.01.2020 г., заявление за прекратяване на трудово правоотношение от
Б.Д.Б., фишове за заплати от „Холидей Юръп” ООД, заповед № З-
0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“, заповед № 977/21.08.2017 г. на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“, длъжностна
характеристика за длъжност „директор“ на Дирекция „ИТ“- София, Заповед
№ ЧР-909/12.08.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Инспекция по труда“, длъжностна характеристика за длъжността „ старши
инспектор” в отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване” в ДИТ -
София.
Съдът кредитира показанията на свидетеля ХР. АНТ. П., тъй като
същите са логични, последователни и съответни на писмените доказателства
по делото. От показанията й и от протоколите за извършените проверки се
установяват обстоятелствата по осъществените спрямо дружеството-
жалбоподател първоначална и последваща проверки по спазване на трудовото
законодателство и направените при тях констатации.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета
на доказване по делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
4
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице в
седмодневния срок за обжалване на наказателното постановление, връчено на
10.11.2021 г., след като жалбата е депозирана на 18.11.2021 г., поради което
разглеждането й е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентните за това административни органи съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от
КТ и съгласно представените заповед № З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“,
заповед № 977/21.08.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Инспекция по труда“, длъжностна характеристика за длъжност
„директор“ на Дирекция „ИТ“- София, Заповед № ЧР-909/12.08.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“,
длъжностна характеристика за длъжността „ старши инспектор” в отдел
„Трудови правоотношения и правно осигуряване” в ДИТ – София, както и в
предвидените в ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП са издадени и при спазване на разпоредбите на чл. 42 и чл.
57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквато и да е непълнота или противоречие в
съдържанието им. Съдът намира за неоснователни релевираните от
жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните
права на санкционираното дружество.
На първо място и по отношение доводите на въззивника, касаещи
нередовното връчване на АУАН, следва да се посочи, че видно от
приложения по делото АУАН в оригинал, същият е съставен в присъствието
на представляващия дружеството – жалбоподател и негов управител – П.Г.Х.
и връчен на последния лично срещу подпис на 07.10.2021 г, поради което и
пространните доводи, наведени в жалбата за нередовност на процедурата по
връчването му, не намират подкрепа в събрания по делото доказателствен
материал, респективно и като такива са изцяло неоснователни.
На следващо място, нарушението е подробно и ясно описано, посочена
5
е датата на неговото извършване, кога е установено, от кого е било
извършено, ясно е индивидуализиран и служителят, спрямо който е
извършено нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ, за което е издадено и
процесното предписание.
Несъмнено, съставянето на акта за извършеното административно
нарушение е основополагащ елемент от всяко административно
производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата юрисдикционна-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира
оторизираният административнонаказващ орган със съответния
административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по
същия, като се внася твърдение, че е налице извършено административно
нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно
и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци
на посочената като накърнена разпоредба от съответния нормативен акт.
Също така следва да съществува правно единство между съдържанието на
акта и наказателното постановление. Действително, законодателят е
предвидил и възможност да бъдат санирани нередовности в АУАН стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина /последното е относимо единствено досежно
физическо лице/.
Реквизитите, които следва да съдържа АУАН, са визирани в
разпоредбата на чл. 42 ЗАНН, а в чл. 57, ал. 1 ЗАНН се съдържат
изискванията към съдържанието на НП. В конкретиката на настоящия случай
настоящият състав на съда намира, че направеното описание на установеното
нарушение съответства на законовото изискване за пълно описание на
нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава,
които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са
осъществени. Не е налице нарушаване на формата при издаването на актовете
така, че това да е възпрепятствало дружеството - жалбоподател да упражни
правото си на възражение, като същевременно да е затруднило, както
6
административнонаказващия орган, така и съда при постановяване съответно
на наказателно постановление и решение по жалба на наказаното лице.
Съществува и пълно съответствие при описанието на фактическата
обстановка в АУАН и в НП чрез индивидуализиране на нарушението, което
се санкционира, и установените обстоятелства, при които е настъпило и
извършено. Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя в
проведеното административнонаказателното производство. Настоящият
състав на съда споделя разбирането, че нарушение на процесуалните правила
от категорията на съществените по смисъла на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, което
винаги води до отмяна на акта е само онова, което е довело до пълна
невъзможност обвиненото лице да разбере какво нарушение е извършило и
кои относими норми от действащото законодателство следва да бъдат
приложени. От самото начало на образуваното
административнонаказателното производство дружеството - жалбоподател е
било наясно за какво точно нарушение му се търси отговорност,
работодателят по никакъв начин не е бил лишен от възможността да
организира своята защита и да подаде възражения както срещу съставения
АУАН, а в последствие и жалба срещу НП.
В тази връзка и с оглед възраженията на въззивника следва да бъде
посочено в случая, че както в атакуваното НП № 22-2100043/09.11.2021 г.,
така и в АУАН, като място на извършване на нарушението е визирано
„предприятието“ на работодателя, поради което съвсем ясно, конкретно и
недвусмислено може да се определи мястото на извършване на нарушението,
а непосочването на конкретния обект, в който работникът е полагал труд не
може да доведе до извод, че на въззивника е нарушено правото на защита.
Поради изложеното доводите на жалбоподателя в противоположния аспект не
могат да бъдат споделени.
На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че
неизпълнението на задължението по чл. 415, ал. 1 от КТ представлява
нарушение на трудовото законодателство. Съгласно чл. 416, ал. 1 и 5 от КТ
нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи, а наказателните постановления
се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от
оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената
7
принадлежност на актосъставителите. Според чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото
правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, което
оборва становището на работодателя, че ДИТ е превишила своите
правомощия и е издала незаконосъобразно предписание по вече прекратено
трудово правоотношение. От цитираните разпоредби е видно, че именно на
ИА "ГИТ" са възложени контролни правомощия по спазване на трудовото
законодателство, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения. Обстоятелството, че работникът или служителят може да
предяви иск с правно основание чл. 128 от КТ за неизплатено трудово
възнаграждение не засяга правомощията на контролните органи по чл. 399,
ал. 1 от КТ, включително да съставят актове за установяване на
административно нарушение и да издават наказателни постановления /така
Решение № 6724/25.11.2020 г. по адм. д. № 6607/2020 г. по описа на АССГ, ІV
касационен състав/.
В отговор на релевираните възражения от страна на дружеството
въззивник, следва да се направи разграничение между различните по вид
административни нарушения, за които и законодателят е предвидил
налагането на наказания на различно правно основание. В случая не е налице
хипотезата на чл. 17 ЗАНН, нито по чл. 18 ЗАНН. По смисъла на цитираната
последно разпоредба – "когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко
едно от тях". Безспорно е, че в процесния случай в хода на една и съща
проверка са установени различни нарушения по чл. 128, т. 2 КТ, като са
отправени и отделни задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ с
определени срокове на изпълнение. В тази връзка е необходимо да бъде
посочено, че неизпълнението на всяко от тях е самостоятелно основание за
ангажиране отговорността на дружеството, в качеството му на работодател.
Обстоятелството, че се касае за нарушения с един и същи фактически състав,
извършени от едно и също лице, е ирелевантно. Фактическата обстановка е
описана подробно, съответства на събрания по делото доказателствен
8
материал, като е посочено за неизпълнението на кое предписание точно е
наложено и процесното наказание. По изложените съображения,
възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно за всяка отделна
точка по предписанието са издадени отделни наказателни постановления,
вместо едно единствено такова за всички нарушения, е изцяло неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа. Като работодател търговското дружество
участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него
работници и служители. Съдържанието на трудовото правоотношение е
уредено в чл. 124 от КТ, който регламентира правата и задълженията на
страните по това правоотношение. По силата на визираната правна норма
работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е
уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да
осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да
му плаща възнаграждение за извършената работа. Изплащането на
уговореното трудово възнаграждение следва да става в установените срокове.
Неизпълнението на посоченото задължение е скрепено със санкция. Мястото,
начинът и сроковете на изплащане на трудовото възнаграждение са
регламентирани в чл. 270 от КТ, съгласно който плащането става в
предприятието, където се извършва работата, лично на работника или
служителя по ведомост, срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или
служителя трудовото му възнаграждение може да се превежда на влог в
посочената от него банка. Трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго.
В настоящия казус става въпрос за нарушение, свързано с неизпълнение
на дадено задължително за работодателя предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 от
КТ. Изпълнението на задължителните предписания е обвързано със срок, като
нарушението се счита осъществено от момента на изтичане на съответния
срок. Доказателства за наличието на документ, удостоверяващ изплащане до
пълния размер на начисленото трудовото възнаграждение на лицето Б.Д.Б. за
месец 04.2020 г., не са представени нито в хода на проверката, нито до
приключване на съдебното следствие в настоящото производство, поради
което и констатираното нарушение е безспорно доказано. И към момента на
9
извършване на последващата проверка не са представени доказателства и не е
установено изпълнение на предписанието, за което е бил определен срок за
изпълнение до 19.07.2021 г., като след тази дата, нарушението по чл. 415, ал. 1
от КТ се смята за довършено.
Даденото предписание е самостоятелен индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност пред
административния съд по реда на АПК. Не е спорно между страните, че
предписанието не е било обжалвано, респективно и като такова е влязло в
сила. Фактическият състав на нарушението, за което е наложено наказание,
включва като елемент единствено неизпълнение на вече дадено предписание.
Безспорно е, че предписанието не е изпълнено в дадения срок.
Несвоевременното изплащане на трудовите възнаграждения за положен труд
е свързано с неблагоприятни последици за работника или за служителя.
Спрямо действащата към посочения момент разпоредба и в
съответствие с чл. 27 от ЗАНН, административният орган е определил
размера на административното наказание малко над минимално предвидения
от закона за извършеното нарушение, поради установени и други нарушения
на трудовото законодателство, поради което и в тази му част съдът намира, че
атакуваното наказателно постановление не следва да бъде ревизирано.
В случая е безспорно установено извършването на нарушение на чл.
128, т. 2 от КТ, тъй като наказаното дружество, в качеството му на
работодател, не е изплатил изцяло начисленото във фиш за заплата за
м.04.2020 г. и уговорено трудово възнаграждение за посочения месец в
установения срок съгласно чл. 270, ал. 2 от КТ. Фактическите констатации в
АУАН и в НП не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Работодателят носи тежестта да докаже, че е изпълнил
влязлото в сила предписание, в случая - че е изплатил дължимото трудово
възнаграждение до пълния му размер, като представи съответните платежни
документи - разписка, банкови нареждания, банкови извлечения, разходни
ордери и други, удостоверяващи изплащане изцяло на начисленото трудово
възнаграждение на посоченото лице за месец 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 415в КТ за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
10
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Съгласно
доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от
изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ, следва да
се отнесе към така наречените "нарушения на просто извършване",
"формални нарушения". Същото се явява довършено със самия факт на
осъществяване на изпълнителното деяние – неизпълнение на задължително
предписание в срок. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение
само застрашаването на обществените отношения, осигуряващи защита на
работника във връзка с изпълнение на трудовите му права, без да е
необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или
неимуществени). За да се приложи обаче тази разпоредба нарушението е
следвало да бъде отстранено веднага след установяването му, доказателства
за което не са събрани в хода на съдебното следствие пред настоящата
съдебна инстанция.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по т. дело № 7/2010
г. на ВАС, разпоредбата на чл. 415в КТ е привилегирован състав и е
приложима по отношение на всички нарушения на разпоредбите на КТ /с
изключение на тези по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от
КТ/, при наличие на предпоставките по този текст. Следва да се отбележи
още, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на
общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
"Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат
два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни
последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено
освобождаване от административно-наказателна отговорност, а налагане на
същото по вид административно наказание – парична санкция, но в
многократно по–нисък размер.
В случая не са налице основания извършеното нарушение да бъде
11
квалифицирано като „маловажен случай“, доколкото по делото не са
ангажирани доказателства за изпълнение на даденото предписание след
датата на проверката и до съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, което означава, че законовите предпоставки на
чл. 415в, ал. 1 от КТ не са изпълнени.
Предвид посоченото съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и правилно, респективно и като такова
същото следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява
основателна. Същата се е представлявала от юрисконсулт, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но доколкото делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, съгласно чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение
от 80,00 (осемдесет) лева за процесуалното представителство пред въззивната
инстанция по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-
2100043/09.11.2021 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - София, с което на основание чл.416, ал.5 КТ, във вр. с чл.415, ал.1 от
КТ на дружеството - жалбоподател „Холидей Юръп” ООД, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „Холидей Юръп” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“Проф.Асен Златаров“ № 13, ет. 2, ап.2, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – София сумата в размер на 80,00
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
12
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13