Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия С.М. *** за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл. 216 ал.1 НК.
По делото е приет
за съвместно разглеждане граждански иск
от Д.Д.И. против подсъдимия за сумата от
10 000лв- причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 129 НК и
за сумата от 2288.41лв. за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 216 НК, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на увреждането до окончателното
им изплащане. И. е конституиран и в качеството на частен обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението против подсъдимия, така както е внесено с
обвинителния акт. Счита същото за безспорно установено от обективна и
субективна страна въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. За всяко едно от извършените деяния пледира на Т. да се наложи
наказание от една година лишаване от свобода. Иска се на осн.
Чл. 23 от НК определяне на общо наказание, което се отложи за изтърпяване на осн. Чл. 66 НК за изпитателен срок от три години.
Гражданския иск за имуществени вреди се преценя като основателен и доказан и се
пледира за уважаването му в пълен размер, а за иска за неимуществени вреди –
съобразно константната практика на съда – в размер по справедливост.
Гражданският ищец и
частен обвинител И. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени повереници –адвокати. Лично и чрез поверениците
си поддържа обвинението срещу Т.. За извършените престъпления моли на същият да
се наложат справедливи наказания . Гражданските искове се преценят като
основателни и доказани и се иска уважаването им в пълен размер, ведно с
произтичащите законни последици.
Подсъдимият С.Т.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат. Не
ес признава за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни обяснения
във връзка с него. Чрез защитата си изразява становище за недоказаност на
обвинението и моли за постановяване на оправдателна присъда с отхвърляне на
исковете за обезвреда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Св. Д.И. притежавал
помещение, находящо се в гр. С. ул.“Х.“ № *, което на
17.09.2012г. отдал под наем на С.Т. за
срок от четири години. Т. преустроил
помещението в баничарница, като за целта прекарал В и К инсталация, външна
трифазна ел.инсталация, оборудвал баня и тоалетна, поставил плъзгаща се
портална врата между търговската част и работното помещение.
На 19.09.2016г около
14:00ч. св. И. *** с намерение да разговаря с подсъдимия, относно
освобождаването на наетия имот. Поискал от една от служителките на Т. ключ за
имота. С даденият му ключ, се опитал да заключи баничарницата, ведно с
намиращите се в нея работнички. Последните информирали Т. за случващото се,
който в този момент бил в гр.Я. за стока.
Малко след това Т. се върнал и двамата с И. започнали да разговарят,
като И. настоявал Т. да си обере нещата и да напусне незабавно имота. В хода на
разговора се скарали, след което спорът им прераснал в бой. Двамата се хванали
с ръце за вратовете и започнали да се дърпат и душат. В определен момент
загубили равновесие и паднали на земята. При падането тялото на С.Т. било по
гръб на пода, а това на св. И. върху него. И. успял да прокара пръста си под
ланеца на Т. и с негова помощ да продължи да го души. В този момент св. Ж.Д. и св. Д.К. – *** в
баничарницата се опитвали да ги разтърват.
С помощта на св. Д.Н. успели да отстранят един от друг двамата мъже,
след което св. И. излязъл от баничарницата и седнал отвън на една от масите.
След като нещата се успокоили подсъдимият Т. отишъл при него и двамата разговаряли.
На следващия ден св. И.
бил прегледан от съдебен лекар , който установил наличието на повърхностна
плоска рана в областта на лявата половина на челото с неправилна форма,
охлузени повърхности и неравни ръбове, с размери 5-6 см.„; болезнен травматичен
оток на тъканите в областта на устните, при огледа на зъбите е установено, че
придържащият апарат на горните зъби е с болезнена оточност
на тъканите и със синкавоморавочервеникави кръвонасядания, горните предни зъби са разклатени с ІІ-ІІІ
степен на разклащане; установени са болки в областта на предната повърхност на
шията, непосредствено в областта на гръклянните
хрущяли, които се засилват при опипване с ръка и раздвижване на главата;
установени са болки в областта на дясната тазобедрена става, които се засилват
при опипване с ръка и раздвижване на долния крайник.
На 23.09.16г. Т. също
посетил съдебен лекар, като при прегледа му било установено левостранен
периорбитален хематом, обхващащ предимно долната
половина на очницата
и лявата скулна област, с болезнен травматичен оток
на тъканите, като болката се засилва при опипване с ръка ; в областта на шията
са установени охлузвания на кожата, които обхващат цялата обиколка на шията под
формата на гердан, с прекъсвания, които на места са покрити с тънки светлокафеникави
корички, най-добре изразени в предната повърхност на шията, в областта на
предната повърхност на гръдния кош е установено наличие на лентовидно охлузване
на кожата с широчина 8-10мм, покрито с тънка кафеникава коричка, с дължина
10-12 см. което започва от основата на шията в дясно; в областта на вътрешната
повърхност на дясната мишница е установено наличието на синкаво кръвонасядане
с жълтеникави периферни участъци, с размери 5-6 см. с умерено изразен болезнен травматичен
оток на тъканите.
След намесата на
полицията на Т. бил даден едноседмичен срок за освобождаване на наетото
помещение. С помощта на свидетелите С. Неделчев и Д.Д.
и една от работничките си С.Т. демонтирал и изнесъл машините и посудата си, като демонтирал и поставената от него трифазна
ел. инсталация, смесителните батери
и душ-батерии, мивка, бойлер и тоалетна
чиния, а също така и плъзгащата се врата между двете помещения. Въпросните вещи
пренесъл и монтирал в нов търговски обект, намиращ се в близост до процесния. На 25.09.2016г Т. върнал ключа от наетото
помещение на И..
На 10.04.2017г в
търговския обект на ул.“Х.“ №* бил извършен оглед по време на който били
установени множество увреждания в обекта, подробно описани в огледния протокол.
Видно от заключението
на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на нанесения му на 19.09.16г. побой
Д.И. е получил следните увреждания: контузия на главата с наличие на
повърхностна охлузна рана в лявата половина на челото
с неправилна форма с размери около 506 см. и умерено изразен травматичен оток
на меките тъкани в областта; контузия на устата с наличие на болезнен травматичен оток на меките тъкани на
устните; контузия на зъбите с оток и кръвонасядания
на венците около горните зъби.Луксация на предните
четири зъба от трета степен с данни за счупване на алвеоларния гребен в
областта налагащ екстирпация на зъбите и лечение на
фрактурата; болезненост в областта на предната повърхност на шията,
непосредствено в областта на гръклянните хрущяли,
която се засилва при опипване с ръка и при раздвижване на главата; контузия в
областта на дясната тазобедрена става с умерено изразена функционална и палпаторна болезненост. Описаните увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и начин, описан от свидетелите и
пострадалия в досъдебното производство. На И. са били нанесени не по-малко от
три четири удара, като тяхната последователност не може да бъде определена по
медицински път. В резултат на удар в областта на главата И. е получил сътресение
на мозъка, което е протекло без загуба на съзнание от степен на кома.
Полученото лекостепенно сътресение на мозъка, заедно
с охлузната рана
на челото и контузията на врата и дясната тазобедрена става
представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия. В резултат на силен удар в областта на устата отпред пострадалия е
получил луксация
на предните четири зъба от зъбната редица на горната челюст с данни за счупване
на алвеоларния ръб. Разклащането на зъбите при преглед от стоматолог е
преценено като трета степен , което е довело до тяхната екстирпация,
поради невъзможност за последваща консолидация.
Горното съставлява избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Съгласно заключението
на изслушаната стоково-оценителна експертиза , описаните в огледния
протокол повреди в процесното помещение на ул.Х. №*
са оценени на 2288.41лв
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
отчасти от показанията на св. Д.И., от показанията на свидетелите Т.Ч., Е.Д., Д.С., С.К., Ж.Д., Д.Н., В.Д.,С.С., В.В., В.М., Т.К., К.К., ,Г.Т., С. Н.,
Д.Д., С.С., дадените в хода
на досъдебното производство показания на свидетелите П.Г. и Д.К., прочетени в
съдебно заседание по предвидения в закона процесуален ред, писмените заключения
на изслушаните по делото съдебно-медицинска експертиза и оценителна експертиза
и разпита в съдебно заседание на вещите лица д-р Р. и д-р С. – медици и Ж.М. и М.Д. – оценители, а така също и въз
основа на приложените по делото писмени доказателства: договор за наем от
17.09.12г., СМУ № 557/2016г, Удостоверение от д-р С., лист за преглед на
пациент в КДБ/СО, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
КДБ/СО, амбулаторен лист, направление за
хоспитализация, епикриза, протокол за предупреждение
по ЗМВР- 2бр., протокол за оглед на местопроизшествие, СМУ № 562/16 Фактури № №
19/3.05.18, 30/11.05.18, справка за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия Т.
, в частта им у в коя се твърди, че не е нанасял удар на пострадалия И.. В тази
им част обясненията на Т. противоречат на показанията на св. И., в частта им с
която се твърди, че Т. му е нанесъл удар с глава в областта на челото.
Показанията на св. И., в тази им част, се подкрепят от обективните находки на
съдебния лекар при освидетелстването му ден след инцидента, а именно наличието
на повърхностна плоска рана в областта на лявата половина на челото с
неправилна форма, охлузени повърхности и неравни ръбове, с размери 5-6 см. В
тази насока са и показанията на
свидетелите Д.Н. и Д.К., които свидетелстват, че след инцидента са видели кръв
по челото на св. И.. В тяхна подкрепа са и показаният на св. Т.К. , който е видял подсъдимия в деня на
инцидента и е установил, че има рана на челото. Предвид горното съдът отказа да
даде вяра и на обясненията на подсъдимия Т., показанията на Ст. К., и Ж.Д. ,в
частта им, в която се твърди, че след
инцидента пострадалият не е имал никакви наранявания. Посочените гласни
доказателства в тази им част противоречат на показанията на св. И., Н., К. и К.
и най-вече на обективните находки при прегледа на И. от съдебен медик. Съдът
отказа да даде вяра на показанията на пострадалия И., в частта им, в която се
твърди, че Т. му е нанесъл къс удар през зъбите, тъй като са изолирани и не се
подкрепят от останалите гласни доказателства. В тази насока са единствено
данните за налично травматично увреждане на зъбите и меките тъкани около
устата, установени при прегледа на пострадалия. Доколкото обаче единствено И.
съобщава за два удара които е получил от Т. в областта на устата – единият
директен с ръка, а другият с лакът при падането им с подсъдимия на земята и
липсата на други гласни доказателства за тези удари не е ясно констатираните
травматични увреждания в областта на устата и зъбите от кой удар се дължат.
Съдът прие за обективно обстоятелството, че пострадалият , макар и без външни
видими признаци, по време на инцидента е
получил нараняване в областта на
зъбите и устата, като доказателства в тази насока са както констатираното при
прегледа травматично увреждане в тази област, така и показанията на св. Д.Н. и
св. Т.К., на които И. след случилото е съобщил, че го боли устата и му тръпнат
зъбите.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се събраха
безспорни и категорични доказателства подсъдимият да е осъществил престъпния
състав на чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК, а именно на
19.09.2016г около 14:00ч. в гр. С. в помещение, находящо
се на ул.“Х.“ № *, чрез нанасяне на удари с ръка в областта на устата на Д.Д.И. да му е причинил луксация на
предните четири зъба от зъбната редица на горната челюст, което да е довело до
тяхната екстирпация, или средна телесна повреда,
изразяваща се в избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
От събраните в хода на
съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява единствено
обстоятелството, че на посочената дата и място И. е получил телесно увреждане
под формата на средна телесна повреда, изразяващо се в избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето и говоренето. Относно характера на полученото от И.
телесно увреждане съдът даде вяра на заключението на изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните по делото. В тази насока са и останалите представени по
делото медицински документи. Безспорен по делото факт е и , че въпросното
нараняване И. е получил по време на сбиването си с подсъдимия Т.. В тази насока
са както показанията на пострадалия И., така и показанията на св. Н. и св. Т.К.,
на които И. непосредствено след инцидента е съобщил, че изпитва болки в
областта на устата и зъбите му тръпнат. В тази насока са и данните при
освидетелстването на И. от съдебен лекар ден след случилото се. По делото,
обаче, не са налице безспорни и категорични доказателства относно механизма на
получаване на въпросното телесно увреждане. Нито един от разпитаните по делото
свидетели, с изключение на пострадалия, не сочи да е видял нанасяне на удари от
страна на Т. в областта на устата и
зъбите на И.. Самият подсъдим в обясненията си по делото отрича да е нанасял
каквито и да било удари на И.. От своя страна в показанията си по делото И.
твърди, че е получил два удара от Т. в областта на устата един директен „къс
удар в областта на зъбите“ и един удар с лакът в областта на устата при
падането им на земята. При горните
обстоятелства и липсата на каквито и да било други преки доказателства в тази
насока твърденията на пострадалия остават непроверими.
Нещо повече дори и да се приеме от съда, че последните са достоверни не е ясно
кой от двата удара е причинил увреждането и дали последното е резултат на
умишлени действия от страна на подсъдимия ( при прекия удар с ръка в устата на
пострадалия) или за непредпазлива деятелност, или такава, резултат на случайно
деяние ( при удара с лакът в момента на
падането на подсъдимия и пострадалия на земята). Тъй като обвинението не
може да почива на предположения а следва да е доказано по безспорен и
категоричен начин съдът призна подсъдимия Т. за невиновен в извършването на
престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК и го оправда
по така предявеното му обвинение.
По делото не се събраха безспорни и
категорични доказателства подсъдимият да е осъществил престъпния състав на чл.
216 ал.1 НК, а именно на неустановена дата в периода 21.09.16 – 26.09.16 в гр. С. в помещение, находящо
се на ул.“Х.“ № *, чрез разбиване, изкъртване и повреждане на стени, настилка,
електрическа и В и К инсталации противозаконно да е повредил чуждо недвижимо имущество – търговски обект,
баничарница, собственост на Д.Д.И., като причинените
вреди да са в размер на 2288.41лв.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че след наемане на процесното помещение Т. е извършил в него ремонти
преустройвайки го в баничарница, като за целта прекарал В и К инсталация,
външна трифазна ел.инсталация, оборудвал баня и тоалетна, поставил плъзгаща се
портална врата между търговската част и работното помещение. В тази насока са както обясненията на
подсъдимия, така и показанията на свидетелите И., В.В.
и В.М., С.С..
Безспорен също е факта, че след изтичане на договора за наем, в предоставения
му от полицията седмодневен срок за напускане на обекта Т. е демонтирал и
изнесъл направените от него подобрения, в това число външна трифазна
ел.инсталация, смесителна и душ батерия, бойлер,
мивка, тоалетна чиния, плъзгаща се врата. Горните обстоятелства се установяват
както обясненията на подсъдимия и
показанията на пострадалия собственик , така и от показанията на
свидетелите С. Н., Д.Д. и Ж.Д., участвали в демонтажа
и преместването на вещите в друг търговски обект. Демонтажа на последните е
станал със знанието на пострадалия, който е отказал да заплати подобренията на
подсъдимия след прекратяване на договора за наем и му е казал да си вземе всички неща и да се
изнася. Както подсъдимия, така и всеки
един от посочените по-горе свидетели (с изключение на пострадалия) са
категорични, че след демонтажа не се е стигнало до увреждане на помещението .
Единствено са останали дупките в стената от дюбелите на откритата ел.
инсталация. Както подсъдимия, така и свидетелите Н., Д. и Д. са категорични, че
не са оставили помещението във вида, в който е било намерено и заснето по време
на проведения оглед. Соченото процесуално-следствена действие е извършено на
10.04.2017г, тоест близо шест месеца след връщане на ключовете на търговското
помещение на пострадалия собственик, което по данни на последния се е случило
на 25.09.2016г. Липсват каквито и да било доказателства, че през посоченият период от време (25.09.2016г –
10.04.2017г) подсъдимият е имал достъп
да процесното помещение и е разполагал с обективната възможност да нанесе вменените му с обвинението повреди
върху имота. Както се посочи по-горе обвинението не може да почива на предположения
, а следва да е доказано по безспорен и
категоричен начин. Тъй като в настоящия случай липсват категорични
доказателства относно авторството на деянието
съдът призна подсъдимия за невиновен и го оправда по повдигнатото му
обвинение по чл. 216 НК.
При този изход на
делото съдът отхвърли предявените от И. искове за обезвреда
за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 216 НК и неимуществени
вреди от престъплението по чл. 129 НК. Сложният фактически състав на деликта включва вина, вреда и фактическа връзка между тях.
При липса на който и да било от посочените юридически факти съставът не е
изпълнен и искът се явява неоснователен. В конкретният случай единствено
доказан се явява юридическият факт за настъпилите имуществени и неимуществени
вреди. Поради липса на доказателства за останалите два юридически факта съдът
отхвърли исковите претенции на И. към подсъдимия.
На осн.
Чл. 190 ал.1 НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените
съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: