№ 79
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Светослава Н. Колева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20213000600143 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №2 от 20.01.2021г., постановена по НОХД №308/2020г. Разградският
окръжен съд е признал подсъдимия СТ. Ф. ХР. за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.4 във вр, с ал.3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал.1, б.“б“ и б.“в“, във
вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. чл.58а, вр. чл.54 и
чл.36 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години,
което на основание чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл.343г във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Х. е лишен от
право да управлява МПС за срок от шест години.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото
разноски.
Въззивното производство пред Апелативен съд - Варна е образувано по жалба
на подсъдимия Х., чрез упълномощения му защитник, частните обвинители Х. АБДР.
ИБР. и Ф. З. АЛ., З. С. А./З.А.А./ и С. З. С., ЮЗ. М. АД. и Ю.М. А., З. М. ЕФР. и ОКТ.
М. АД., чрез техните повереници.
Във въззивната жалба на подсъдимия се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Сочи се, че
съдът неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия като представляващо
особено тежък случай, едновременно с това е бил осъден за нарушение на правилата на
член 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Твърди се, че определеното на подсъдимия като
размер наказание не съответства на обществена опасност на извършеното деяние и на
1
смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се намаляване размера на
наказанието и прилагане института на условното осъждане.
Във въззивните жалби на частните обвинители се атакува първоинстанционната
присъда като се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. В
жалбата се моли съдът да измени присъдата, като увеличи размерите на наложените
наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. Претендира
се наказанието лишаване от свобода да бъде отмерено към средния размер.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Х. се явява лично,
представлява се и от упълномощения си защитник, участвал в разглеждането на
делото пред първостепенния съд. Последният поддържа жалбата и моли за намаляване
на наложените наказания на подзащитния му и прилагане на чл.66 от НК.
Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият също моли съда наказанията
му да бъдат намалени.
Частните обвинители З. С. А./З.А.А./ и С. З. С., ЮЗ. М. АД. и Ю.М. А., З. М.
ЕФР. и ОКТ. М. АД., редовно призовани не се явяват, представляват се от повереници.
Х. АБДР. ИБР. и Ф. З. АЛ. се явяват лично, също се представляват от повереник.
Поверениците поддържат доводите във въззивните жалби. Молят съдът да увеличи
размера на наказанието лишаване от свобода към средния, предвиден в закона, както и
съответно да увеличи размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Представителят на Апелативната прокуратура-Варна счита, че постановената от
първоинстанционния съд присъда е справедлива, с оглед характера и вида на деянието,
настъпилите общественоопасни последици, в това число счита, че съвсем правилно са
отчетени отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Пледира същата
да бъде потвърдена.
В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият Х. изразява
съжаление за стореното.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна
констатира следното: въззивните жалби са подадени в срок и са допустими, като по
същество се преценяват като неоснователни, по следните съображения:
Съдебното производство пред Окръжен съд - Разград е проведено по реда на
глава XXVII от НПК, поради това, че: 1. подсъдимият е направил искане делото да се
разгледа по реда на съкратеното съдебно производство и е заявил, че признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не желае да се събират
доказателства за тях или нови такива; 2. съдът е установил наличие на надлежно
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите
факти. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
събраните по делото доказателства в досъдебното производство, след което е провел
съдебното производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371, т.2 от
НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.
Въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел следната
2
фактическа обстановка:
Подсъдимият СТ. Ф. ХР. е български и турски гражданин. Според документа за
самоличност, издаден от Република Турция той се именува О.К..
Подсъдимият Х. притежава СУМПС № 27228 за категории от В до DE,
издадено в Турция, валидно на територията на ЕС (писмо рег. №330р-30819/04.12.2019
г. на началника на сектор ПП при ОМВР Разград на л. 92 от т. 4 от ДП). Съответно е
правоспособен водач на МПС.
С трудов договор № 174/04.04.2017 г. (л. 135 от т. 5 от ДП) Х. бил назначен на
работа в „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково като шофьор на товарен автомобил
/международни превози/. Представител на дружеството и работодател бил турският
гражданин св. А.О.
Дружеството „Меф Лоджистик“ ООД притежавало 19 товарни автомобила и се
занимавало с международен транспорт. Извършвало превоз на товари между страните
Турция-България-Литва.
На 18.12.2018 г., след обяд подс. Х. и св. М.П.Д.в, също шофьор в „Меф
Лоджистик“ ООД потеглили от гр. Истанбул, Р Турция към България с товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ с рег. № X 4718 ВХ с прикачено към него полуремарке
„Флигел“ с рег. № X 0428 EM, собственост на „Меф Лоджистик“ ООД (свидетелство за
регистрация на л. 63 от т. 1 от ДП). Автомобилът се управлявал от подсъдимия Х..
Двамата трябвало да извършат превоз на товар от гр. Истанбул до гр. Русе. Товарният
автомобилът бил в добро техническо състояние. Гумите на автомобила и ремаркето
били с различно износване на протектора.
На митница Чаталджа била извършена проверка на камиона и след оформянето
на необходимите документи към 15 ч. подсъдимият и свидетелят продължили
движението си в посока България. Товарният автомобил отново се управлявал от
подсъдимия Х.. Около 17 ч. преминали през ГКПП „Лесово“, влезли на територията на
страната и продължили към гр. Русе.
Към 23 ч. вечерта, товарната автокомпозиция, управлявана от подс. Х.
преминала край гр. Шумен и по път I-2 се насочила към гр. Разград. Времето се
влошило. Започнал снеговалеж. Пътната настилка се покрила със сняг, заледила се и
станала хлъзгава. С.Х. управлявал автомобила със скорост около 60- 70км/ч., движейки
се в своята пътна лента, с включени светлини. Около 23,25 часа товарната
автокомпозиция се приближила до разклона за с. Самуил, намиращ се преди с.
Ушинци. Пътното платно в този участък било с три ленти за движение, като средната
била защрихована с коси успоредни линии – маркировка - M l5. Край пътното платно
имало банкети, които били покрити със сняг.
По същото време в посока от гр. Разград към гр. Шумен се движел лек
автомобил „Мазда Кседос“ с рег.№ РР 6608 ВС, управляван от св. Ф.А. Х.. В
автомобила на предната дясна седалка пътувал св. С. З. С., на задната седалка вляво -
С.Х.А., по средата - Е.З. С. и вдясно - А.М. А.. Същата вечер младежите били на
заведение в гр. Разград и към 23 ч. тръгнали да се прибират към с. Студенец.
Лекият автомобил преминал през с. Ушинци и приближил до кръстовището с
път III-2005 г. за с. С.Ф. Х. управлявал автомобила в своята пътна лента със скорост в
3
диапазона 73, 4 - 80 км/ч.
Междувременно на около 30 м. преди кръстовището с път III- 2005 за с. Самуил,
товарният автомобил, управляван от подс. Х. навлязъл в ляв завой, с възходящ
надлежен и напречен наклон. В този момент в резултат на несъобразено използване на
органите за управление на автокомозицията, на неравномерно сцепление на колелата
със заледената пътна настилка, поради различното износване на гумите, под влияние
на относително големия напречен наклон на платното за движение, както и
несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, влекачът се занесъл
странично наляво. Водачът С.Х. загубил контрол върху управлението на МПС,
влекачът на товарната автокомпозиция продължил да се плъзга наляво, спрямо
посоката си на движение, напуснал дясната за него лента за движение, пресякъл
средната лента, и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се ППС, по която по
същото време се приближавал лекият автомобил „Мазда Кседос“ рег.№ РР 6608 ВС.
Автокомпозицията препречила цялото платно за движение на път I-2. След като
забелязал товарния автомобил св. Ф.А. Х. натиснал спирачния педал, но не успял да
спре и между товарната автокомпозиция и лекия автомобил настъпил удар. Лекият
автомобил се ударил челно в задната част на резервоара за гориво и задното дясно
колело на седловия влекач. Вследствие на този сблъсък лекият автомобил бил
отблъснат назад, спрямо първоначална си посока на движение, а товарната
автокомпозиция продължила да се движи диагонално наляво, като при това движение,
непосредствено след първия удар, последвал втори сблъсък между тях. След втория
удар, двете превозни средства се придвижили съвместно няколко метра по посока гр.
Разград и полуналяво, като автовлекачът напуснал пътното платно и затънал в
крайпътната зона, а колелата на полуремаркето останали върху пътната настилка.
При настъпилото ПТП, в резултат на сблъсъка между превозните средства,
возещите се отзад в лекия автомобила - С.Х.А. и Е.З. С. починали непосредствено след
удара. А.М. А. получил тежка черепно - мозъчна травма и след удара изпаднал в
мозъчна смърт.
Свидетелите С. З. С. и Ф.А. Х. получили множество различни травматични
увреждания, като уврежданията на С. се квалифицират като тежка телесна повреда -
загуба на слезката, а тези на Ф. Х., като - средна телесна повреда - трайно затруднение
движението на крайниците.
Веднага след произшествието подс. Х. и св. Д. отишли до лекия автомобил. На
мястото спрели и други автомобили. Към автомобила се приближили св. С.Д., А.М. и
други хора. Те се опитали да извадят пострадалите от автомобила и се обадили на тел.
112.
На местопроизшествието пристигнали екипи на ЦСМП-Разград и ОДМВР -
Разград. Разследващ полицай при ОД на МВР - Разград извършил оглед на
местопроизшествието (л.1, т.2 от ДП) и било започнато досъдебно производство.
Пострадалите били откарани в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски -
Разград“ АД. А.М. А. бил откаран в ОАИЛ при МБАЛ - Разград в мозъчна смърт. На
20.12.2018 г. бил транспортиран в УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, където на
24.12.2018 г. починал от претърпените травми.
4
В кръвта и урината на водачите - подс. Х. и св. Ф. Х., при изследване след ПТП,
не се установява наличие на етилов алкохол и наркотични вещества или техни
метаболити.
При извършения оглед на местопроизшествие (л. 21 от т.2 от ДП) се установили,
че протекторите на гумите на товарният автомобил са с различни стойности, а именно:
4,6 мм., 7 мм., 4 мм. и 6 мм., 5,3 мм. и 2,9 мм., а на полуремаркето с 0 мм., 5,5 мм., 4
мм., 5,8 мм., 5,8 мм. и 5,9 мм.
Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, прилагайки
процесуалните правила на член 372 от НПК. Съдът е съпоставил самопризнанието на
подсъдимия със събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Съпоставил го е с показанията на свидетелите: Ф. Х. (л. 16 от т. 1 от ДП) - водач на
лек автомобил „Мазда Кседос“ с рег. № РР 6608 ВС; С.С. (л. 145 от т. 1 от ДП) -
пътник в лек автомобил „Мазда Кседос“ с рег. № РР 6608 ВС; М. Д. (л. 67, 69 от т. 1 от
ДП) - шофьор в „Меф Лоджистик“ ООД, гр. Хасково и пътник в товарния автомобил
„Мерцедес Актрос“ с рег. № X 4718 ВХ, управляван от подсъдимия - очевидци на
ПТП; С.Д. (л. 130 от т. 1 от ДП), А.М. (л. 134 от т. 1 от ДП), М.Ф. (л. 194 от т. 1 от
ДП) - пристигнали на местопроизшествието, непосредствено след ПТП; Х.Х. (л. 137, т.
1 от ДП) - служител на МВР посетил местопроизшествието; А.О.(л. 150 от т. 1 от ДП) -
управител на „Меф Лоджистик“ ООД; З.Н. (л. 157, т. 1 от ДП) - управител-транспорт в
„Меф Лоджистик“ ООД; Й.М. (л. 160, т. 1 от ДП) - шофьор в „Меф Лоджистик“ ООД;
В.К. - организатор експедиция в „Меф Лоджистик“ ООД; П.П. (л. 189 от т. 1 от ДП) -
шофьор в „Меф Лоджистик“ ООД; Протоколи за оглед - т. 2 от ДП; Заключения по
назначените експертизи: съдебно медицинска експертиза на С.А. (л. 48 от т- 3 от ДП);
на Е. С. (л. 59 от т. 3 от ДП); на С.С. (л. 70 от т. 3 от ДП); Ф. Х. (л. 82 от т. 3 от ДП); А.
А. (л. 92 от т. 3 от ДП);
Автотехническа експертиза на вещото лице инж. Д. (л. 100 от т. 3 от ДП); на
вещите лица инж. Д., инж. Ж. и инж. И. (л. 135 от т. 3 от ДП). Двете експертизи
определят сходен механизъм на ПТП и сходни скорости на движение на превозните
средства. Експертите посочват една причина за ПТП - поведението на подсъдимия и
навлизането на управляваното от него превозно средство в частта от пътя,
предназначена за насрещно движение. Различието в установената скорост в двете
заключения не се отразява на изводите на експертите;
Съдебно-химически експертизи (л. 4, л. 13, л. 22, л. 31, л. 41 от т. 3 от ДП),
относно съдържание на алкохол, наркотични или упойващи вещества;
Писмените доказателства: справка за съдимост, справка за нарушител/водач,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, препис-
извлечение от акт за смърт, медицински документи, документи на МПС.
След извършеното съпоставяне съдът е извел фактическият извод, че заявеното
от подсъдимия самопризнание се подкрепя от фактите, установени хода на
досъдебното производство.
Въззивната инстанция констатира, че на досъдебното производство са били
събрани всички необходими и относими доказателства по отношение на фактите,
подлежащи на доказване по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК
способи и чрез съответните доказателствени средства, които от своя страна съставът на
5
Окръжен съд - Разград е приобщил към доказателствения материал по делото и въз
основа на тях е достигнал до фактически изводи, които изцяло се възприемат и от
въззивната инстанция. Първоинстанционният съд е преценил и съобразил, че всички
процесуално-следствени действия по разследването са извършени при спазване на реда
и изискванията на НПК. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и
не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по
изслушване на изявлението на подсъдимия Х..
Безспорно установените по делото факти съдът е привел законосъобразно към
съответната правна норма на Наказателния кодекс. Квалифицирал деянието по член чл.
343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б.“б“, пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б.“б“ и б.“в“, във вр. чл. 342, ал. 1
НК. Приел е, че с деянието си, подс.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението.
Подсъдимият Х. е управлявал моторно превозно средство - седлови влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № X 4718 ВХ, с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с
рег.№ X 0428 EM по време на пътнотранспортно произшествие. То е настъпило в
резултат на предприетите неправилни действия на подсъдимия, който при управление
на автомобила е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в
разпоредбите на - чл. 20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не изпълнил задължението си да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява - загубил
контрол върху превозното средство;
- чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като управлявал товарния автомобил със скорост,
несъобразена с атмосферните условия - студено време и снеговалеж, с релефа на
местността - относително голям напречен наклон на платното за движение на лява
крива, със състоянието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка, състоянието на
превозното средство - с различно износване на гумите, с конкретните условия на
видимост -нощно време, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие;
и чл. 139, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, което не е оборудвано с
гуми, предназначени за зимни условия, или с гуми с дълбочина на протектора не по-
малка или равна на 4 мм;
Нарушавайки чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 139, ал.1, т.4 от
ЗДвП, като се движил със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, което е било с различно
износване на гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, управлявайки МПС с гуми с различно износване на протектора и
загубил контрол върху превозното средство, подсъдимият препречил пътното платно с
товарната автокомпозиция и предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил „Мазда Кседос“ с рег. № РР 6608 ВС, управляван от Ф.А. Х. в следствие на
което по непредпазливост е причинил смъртта на: Е.З. С., С.Х.А. и А.М. А., и телесна
повреда на повече от едно лице: тежка телесна повреда на С. З. С. и средна телесна
повреда на Ф.А. Х., които пътували в лекия автомобил.
Налице е причинно-следствена връзка между допуснатото от подсъдимия
нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в посочените
разпоредби на ЗДвП, довели до пътнотранспортното произшествие и настъпилия
вредоносен резултат. Смъртта и телесните повреди на пострадалите представляват
6
пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Без допуснатите от
подсъдимия Х. нарушения на правилата за движение не би се стигнало да настъпването
на пътнотранспортното произшествие и смъртта и телесните увреждания на
пострадалите.
Първоинстанционният съд е преценил деянието на подсъдимия като особено
тежък случай. За да приеме тази квалификация съдът е съобразил броят на
пострадалите лица - загинали са трима души, а още двама са тежко ранени. Приел е, че
причиненият резултат надхвърля изискването на закона за приложение на чл.343, ал.4
от НК. Съдът е съобразил личността на подсъдимия като професионален шофьор,
извършващ международен превоз с товарна автокомпозиция. За да управлява такова
моторно превозно средство подсъдимият е преминал специализирано обучение. В този
смисъл при изпълнение на задълженията си като водач на МПС, той има повече
задължения и отговорности от водач на МПС с друга категория. Съдът е съобразил и
обстоятелството, че на подсъдимия Х. са налагани наказания за нарушение на Закона
за движението и пътищата от 2005 до 2017 година.
От субективна страна деянието на подсъдимият Х. е извършено по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК, във формата на небрежност - той не
е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с
оглед задължението му да спазва разпоредбите, регламентиращи правилата за
движението по пътищата и е могъл да ги предвиди, за което обективно е имал
възможност. Според заключението на съдебнотехническата експертиза причина за
възникване на ПТП е навлизането на състава от превозни средства, управляван от
подсъдимия в частта от пътя, предназначена за насрещно движение, а водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Странично занасяне е започнало след несъобразено от страна на подсъдимия Х.
използване на органите за управление - кормилно устройство, спирачна система,
съединител, лост за смяна на скоростните предавки и педала за регулиране оборотите
на двигателя и товарният автомобил е станал неконтролируем, вследствие на
неравномерно сцепление на колелата със заледената пътна настилка, поради
различното износване на гумите, както и под влияние на относително големия
напречен наклон на платното за движение.
Подсъдимият Х. не е съобразил състоянието на гумите, наличието на
снеговалеж и заледявания по пътя, релефа на местността, загубил възможността да
контролира превозното средство, навлязъл и заел частта от пътя, предназначена за
насрещно движение и св. Ф. Х. - водач на лекия автомобил не е имал възможност да
спре и да избегне удар в влекача и ремаркето, управлявани от подсъдимия.
Правните изводи на първата инстанция се споделят изцяло от настоящият
въззивен състав.
При определяне на размера на наказанието съдът се е съобразил с
императивната норма на чл.373, ал.2 НПК. Внимателно е отчел отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът е преценил като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и процесуалното
поведение в хода на наказателното производство. При определяне размера на
наказанието съдът е отчел, че пътнотранспортни произшествия с жертви настъпват
често и със значителни вредни последици за обществото. Констатирал е, че не са
7
налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Определил е
наказанието при условията на член 54 от Наказателния кодекс в размер на 6 години
лишаване от свобода, след което е приложил разпоредбата на член 58 алинея 1 от НК и
е го е намалил с една трета до 4 години лишаване от свобода. За да определи
наказанието към минимума съдът е приел, че усложнената пътна обстановка е
допринесла за настъпването на вредните последици.
Окръжният съд е изложил мотиви и затова защо не приема на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода от 9 години или повече, като е счел, че
това наказание е несъответно на извършеното непредпазливо престъпление и е
ненужно за поправянето на подсъдимия. Посочил е, че прекомерният срок на
наказанието лишаване от свобода ще доведе до откъсване на подсъдимия от
обществото и неговата десоциализация.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
за явна несправедливост на наказанието. Според защитника на подсъдимия
нарушението на материалния закон се изразява в това, че подсъдимият едновременно е
бил осъден за нарушаване член 20, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата,
което според него е недопустимо. Осъждането на подсъдимия за нарушение по една от
алинеите на член 20 от ЗДвП, автоматично изключва приложението на другата
алинея.
На второ място, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал деянието
като особено тежък случай. Основната аргументация в тази насока е, че подсъдимият
Х. не е деец с висока степен на обществена опасност.
Въззивният съд не споделя аргументите във въззивната жалба. Налице е
едновременно нарушаване на две правила за движение - по алинея първа и по алинея
втора на член 20 от ЗДВП, тъй като подсъдимият не е изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява и е загубил
контрол върху него. Заедно с това не е избрал правилно скоростта на движение на
товарният автомобил, защото тя не е съобразена с атмосферните условия - студено
време и снеговалеж, с релефа на местността - относително голям напречен наклон на
пътното платно, със състоянието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка,
състоянието на превозното средство - автомобилът е бил с различно износване на
гумите, като някои от тях дори са нямали въобще грайфер, с конкретните условия на
видимост - нощно време, за да бъде в състояние да спре пред всяко препятствие.
Действително в съдебната практика има решения, в които се приема, че е невъзможно
едновременното приложение на алинея първа и втора от член 20 от ЗДП, но това не е
общовалидно разбиране, тъй като в обратната насока също има постановени решения
на Върховния касационен съд/Решение № 155/2009 г. 3 н.о., Решение № 59/2011 г. 1
н.о., Решение №616/2012 г. 3 н.о., Решение № 2792/2011 г. 3 н.о./.
Не се е споделят доводите в жалбата, за това, че престъплението, извършено от
подсъдимия Х. не представлява особено тежък случай. В постановление №1 от 1983
година, точка 4, буква „к“ е разяснено какво следва да се разбира под особено тежък
случай при престъпленията по транспорта. Необходимо е общественоопасните
последици да са по-тежки от тези при обикновения квалифициран състав на това
престъпление и като пример е посочено - да са увредени или причинена смърт на
8
повече от двама души. Други критерии за това са много груби нарушения на
правилата за движение, броят на жертвите или телесно увредените, административни
наказания за нарушение на правилата за движение. Сочи се, че особено тежкият случай
предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието и
на дееца, тежки последици, както и други обстоятелства, които сочат на тежка
укоримост на поведението на дееца.
Окръжният съд е приел тази квалификация на деянието и е изложил мотиви за
това. Настоящата инстанция споделя правната квалификация на първоинстанционният
съд. Както бе посочено по-горе, в ППВС №1/83 г., като критерии за особено тежък
случай е изведен особената укоримост на поведението на водача. В този смисъл
следва да се анализира поведението на подсъдимия до момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
Подсъдимият Х. е предприел пътуване зимно време без да се съобрази със
състоянието на протекторите на гумите, с които е оборудван тежкотоварният камион и
прикаченото към него полуремарке. От отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие е установено, че гумите са с различно износване на грайфера, а
някои от тях са нацяло изтрити. Очевидно е, че това поведение - да предприеме
пътуване в зимните месеци, нощем и при влошаваща се пътна обстановка е укоримо от
всяка гледна точка. При управлението на моторното превозно средство подсъдимият
не се е съобразил с влошаването на времето и на усложнената пътна обстановка.
Същият е продължил да се движи, вместо да спре и да изчака прекратяването на
снеговалежа или почистването и обезопасяването на пътното платно от съответните
служби.
Поведението му не е съобразено с обстоятелството, че пътното превозно
средство, което той е управлявал е автокомпозиция, тоест значително по-голямо
превозно средство, по-трудно управляемо и по-опасно за останалите участници в
движението.
Заради управлението на такова по-опасно превозно средство към подсъдимия са
поставени по-високи изисквания за придобиване на правоспособност да го управлява.
Тези обстоятелства говорят за безотговорно отношение на подсъдимия към
възложената му професионална дейност. Той е бил длъжен и е могъл съобрази
ситуацията и да преустанови движението на моторното превозно средство, вместо това
той е продължил движението си и станал причина за настъпването на тежко
пътнотранспортно произшествие, при което са загинали трима млади човека и други
двама са били тежко ранени.
Окръжният съд е приел като тежки последици причиняването смъртта на трима
души и телесна повреда на други двама. Този извод на съда се оспорва от защитата на
подсъдимия. Сочи се, че това е направено в нарушение на член 56 от Наказателния
кодекс, защото тези обстоятелства определят квалификация на деянието. Доводите на
защитата са несъстоятелни, тъй като алинея 4 на член 343 от НК предвижда
наказателна отговорност за този, който при пътнотранспортно произшествие причини
смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица.
Следователно нормата е приложима при смърт на едно лице и при телесна повреда на
едно лице. В случая, обаче е причинена смъртта на 3 трима души и телесно са
увредени още две лица. От това следва, че броят на загиналите и пострадалите, които
9
са извън обстоятелствата, водещи до по-тежка квалификация могат да се тълкуват като
отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия. В този смисъл е и
тълкуването и ППВС №1 от 1983 година, точка 4, буква „к“ .
Следователно високата степен на обществена опасност на дееца не се определя
само от лошите характеристични данни, предишни осъждания, предишни нарушения
на правилата за движение, но и от други обстоятелства, които се отнасят до личността
и поведението на подсъдимия, и които сочат на особена укоримост на неговото
поведение. Освен в тълкувателното постановление това становище е застъпено и в
решение №34 от 05.09.1988 г. по н.д. №544/88 г.на Върховния съд, където е посочено,
че „изключително високата степен на обществена опасност на дееца се преценява.....,
преди всичко във връзка с професионалната дейност, която извършва…“
Следователно деянието е извършено от подсъдимия Х. правилно и
законосъобразно е квалифицирано от първоинстанционния съд като особено тежък
случай на престъпление по транспорта.
Относно наказанието.
С въззивната жалба се оспорва и отмереното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода, както и наказанието лишаване от право да се управлява МПС. Защитата на
подсъдимия счита, че спрямо подсъдимия са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които следва да доведат до отмерване на наказанието под
минимума, предвиден в закона и прилагане на института на условното осъждане. Тези
разсъждения не се споделят от въззивния съдебен състав. За престъплението е
предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 20 години. Окръжният съд
отмерил наказанието към минимума и е преценил, че за извършеното престъпление с
оглед всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства съответно е наказание от шест
години лишаване от свобода. Приложил е редукцията по член 58, алинея първа от НК и
е наложил наказание от четири години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. Определението наказание е съответно на извършеното
престъпление и обществената опасност на дееца, както беше посочено по-горе.
Престъплението е с висока степен на обществена опасност, поради честотата на
извършване на престъпления по транспорта. Заедно с това следва да се има предвид и
засилената през последните години наказателна репресия срещу извършителите на
престъпленията по транспорта, предприета от законодателя. Поради завишената
обществена опасност на тези деяния в Наказателния кодекс бяха предвидени
квалифицирани случаи на престъпления по транспорта, както и бяха завишени
наказанията за тези престъпления. През 2015 година за особено тежък случай по
алинея 3 на член 343 от НК максимумът на наказанието е завишен от 15 на 20 години
лишаване от свобода.
Следва да се има предвид, че законодателят е предвидил наказанието по буква
„б“ на член 343 от НК да се налага и в случаите на алинея четвърта от същия текст. И
ако в алинея трета на член 343 от НК законодателят е имал предвид причиняване
смърт на едно лице, то в алинея четвърта като по-тежко квалифициращи обстоятелства
са предвидени смърт на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице.
Този факт води към извода, че когато с престъпление по транспорта и причинена смърт
и телесна повреда на повече от едно лице, следва да бъде отмерено по-тежко
10
наказание.
Нарушението по чл. 139, алинея първа от ЗДвП следва да се приеме като тежко
нарушение на правилата за движение, защото движението с гуми, които не
съответстват на пътната обстановка, зимно време, които са с по-малък от допустимия
грайфер, създава опасност от загуба на управлението на пътните превозни средства и
настъпването на пътнотранспортно произшествие, каквото се е случило и в настоящия
случай. Пряка причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие са
неподходящите, изтрити гуми, които поради лошото си сцепление с пътната настилка
са довели до загуба върху управлението на товарния автомобил от страна на
подсъдимия Х..
Във въззивната жалба се настоява, че спрямо подсъдимия Х. са налице
изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на член 55 от НК.
Като такива се сочат пълното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната
истина по делото, процесуалното поведение на подсъдимия, обстоятелството, че той
също се е обадил на телефон 112 за да съобщи за произшествието и да потърси помощ.
Подсъдимият не е осъждан и през изминалия от него значителен житейски път е
спазвал законите и имал добро поведение. Подсъдимият работи, социално ангажиран е
и се грижи за две деца. Заключава се, че подсъдимият е личност с изключителна ниска
степен на обществена опасност.
Въззивният съд намира тези обстоятелства като смекчаващи отговорността на
подсъдимия, но счита че те нито са многобройни, нито някое от тях е изключително за
да доведе до прилагането на член 55 от НК. Тези обстоятелства са съобразени от
първоинстанционният съд като такива довели до определяне на наказанието към
законовия минимум.
Размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС е опреден по
правилото на чл.49, ал.2 от НК. Този срок на лишаване от правоуправление е
необходим, за да има възможност подсъдимият да осъзнае и осмисли по-задълбочено,
че правилата за движение по пътищата трябва да се спазват, че трябва да бъде
внимателен водач на пътя.
С така наложените наказания въззивната инстанция счита ще се постигнат в
пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се поправи и превъзпита
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави; да се въздейства
предупредително върху него и се отнеме възможността на дееца да върши други
престъпления. Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително-
възпиращо и върху останалите членове на обществото.
С оглед на всичко изложено, ревизиращата инстанция прецени, че
първостепенният съд е отчел правилно всички обстоятелства, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието. Съдебният въззивен състав достигна до извода, че
жалбите на подсъдимия Х. и частните обвинители са неоснователни, а постановената
присъда на Окръжен съд – Разград е правилна и законосъобразна.
При служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се
констатираха нарушения, които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат изменение или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
11
от друг състав на съда.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.6 във вр. чл. 338 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2 от 20.01.2021г. по НОХД № 308/2020г. на
Разградският окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Върховния касационен
съд в петнадесетдневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12