Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260395/18.3.2021г. Година
2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На петнадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 688 по описа за две хиляди двадесет и първа година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №498379-F536370/06.03.2020г.
на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ НАП, с което на П.П.А. е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на П.П.А. против НП №498379-F536370/06.03.2020г.
на Началник на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ЦУ НАП, издадено на
основание чл.53, вр. чл.27 ЗАНН.
С
жалбата се изразява позиция, че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка, като не е изследвана причината за касовото разминаване. В НП липсва
връзка между санкционната норма и материално- правната норма. Не става ясно коя
точно хипотеза на чл.118 от ЗДДС наказващият орган е имал предвид. Не става
ясно дали въззивникът е санкциониран като извършител или като допустител на
нарушението. Липсват доказателства
въззивникът, в качеството си на съдружник,у който не е присъствал при
проверката, да е извършил нарушение и то – виновно. Счита се, че са допуснати
нарушения на АПК, които сформират извод,че не е извършено нарушение.Изразява се
позиция, че е налице маловажен случай на административно нарушение. На последно място се счита, че не е преценена
тежестта на нарушението , като не са отчетени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието. Формулира се искане
за отмяна на наказателното постановление на тези основания.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от представляващ дружеството.
По същество се
поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, изложени с
жалбата.
Представител на
въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След
преценка на събраните доказателства по
делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
На
31.01.2020 год. служители към ТД на НАП – Варна, сред които св. Д., посетили
търговски обект- фитнес зала, находящ се в гр. Варна, бул. „Република“
117, стопанисван от ДЗЗД „Скай Пауър“.
При проверката
установили, че има функциониращ касов апарат, от който бил изведен междинен
финансов отчет. Установена била и фактическата наличност на парични средства в
обекта, както и наличието на „служебно въведени“ суми. При това констатирали,
че по междинен отчет дневния оборот към проверката възлиза на 73,00 лева. При
преброяване била установена фактическата наличност в обекта, която била 112,50
лева.
Така проверяващите установили
положителна разлика от 39,50 лева, която не била отразена на фискалното
устройство посредством операции „служебно въведени“ или „служебно изведени“
средства.
За
констатациите бил съставен протокол за извършена проверка и търговеца бил
поканен да се яви в сградата на ТД на НАП за документална проверка.
На 03.02.2020 год.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу
представляващия ДЗЗД – Въззивника А. , в съдържанието на който подробно били
описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на
извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за
установяване на административно нарушение бил връчен на представляващия ДЗЗД,
който не вписал в съдържанието му
възражения.
Възражения не
постъпили и в тридневният срок от съставяне на АУАН.
Впоследствие,
на 06.03.2020г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на
което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от
данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението
била дадена правна квалификация по Наредба №Н-18/13.12.2006г. За извършеното
административно нарушение било наложено административно наказание в минимално
предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
доказателства извлечение от ЕКАФП; опис
на парични средства; показанията на св.Д. и др.
При
проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34
ал.1 от ЗАНН; спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е било издадено в месечен срок от съставянето на АУАН, т.е.
спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление
съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали
безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки конкретна
фактическа наличност на парични средства; разлика между тази наличност и
отчетеното по ЕКАФП и липсата на записани суми във ФУ. По АНП са събрани доказателства
в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието
на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.
Административно
наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение, за което следва да бъде
санкциониран представляващия ДЗЗД, като при определяне на наказанието глоба е
съобразил от една страна извършването на нарушение за първи път и е наложил
наказанието в минималния, предвиден в закона размер. Правилно е преценено, че
наказанието в неговия минимален размер би способствало за постигане на
предупредителен и възпиращ ефект и в този смисъл правилно е определена глоба от
500 лева, като адекватна на извършеното административно нарушение.
Що
се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, наведени с
жалбата и в съдебно заседание, съдът намери същите за неоснователни, предвид на
следното:
Счита се, че НП е
издадено при неизяснена фактическа обстановка, като не е изследвана причината
за касовото разминаване.
Доколкото
изследването на конкретни причини за касовото разминаване, което е безспорно
установено в настоящия казус , е без значение за реализиране на административнонаказателната
отговорност на лицето, съдът намери,у че правилно такива причини не са били
обект на изследване от страна на проверяващите и на наказващия орган.
Счита се още, че в НП
липсва връзка между санкционната норма и материално- правната норма. Не става
ясно коя точно хипотеза на чл.118 от ЗДДС наказващият орган е имал предвид.
Доколкото с НП е
прието, че е допуснато нарушение на нормативен акт по прилагането на ЗДДС,
съдът намери, че не е възниквало задължение да се посочва хипотеза от
разпоредбата на чл.118 от ЗДДС.
Възразява се, че не
става ясно дали въззивникът е санкциониран като извършител или като допустител
на нарушението. Липсват доказателства
въззивникът, в качеството си на съдружник, който не е присъствал при
проверката, да е извършил нарушение и то – виновно.
С АУАН и НП е
констатирано извършено нарушение от ЗДДЗ, а не конкретно- от въззивника А.,
поради което и правилно не е бил изследван въпроса относно вина, допустителство
или извършителство от негова страна. Предвид на факта ,че се касае за
извършител на нарушението – ДЗЗД, правилно е била ангажирана отговорността на
представляващия го.
Счита се, че са
допуснати нарушения на АПК, които сформират извод,че не е извършено нарушение.
Следва да се
отбележи, че разпоредбите на АПК не касаят развитието на административнонаказателното
производство до фазата му на провеждане на производство по въззивно обжалване, където са приложими разпоредбите
на ЗАНН и НПК, поради което и подобни възражения са неотносими към настоящия
казус.
Изразява се позиция,
че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намери, че
правилно не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния
случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи от този вид и в този
смисъл правилно е било прието, че въззивникът следва да бъде санкциониран за
извършеното от ДЗЗД административно нарушение.
Дори
напротив, вида и стойността на предлаганите стоки в обекта, съотнесени към
стойността на неотразената сума, показват завишена степен на обществена
опасност на нарушението и препятстват квалифицирането му като маловажно.
На последно място се счита, че не е преценена
тежестта на нарушението , като не са отчетени смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието.
Предвид на факта, че
наказанието е определено в минимален размер, очевидно наказващият орган е
съобразил наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства , като
според въззивния състав на съда , наказанието е правилно определено.
Предвид
изложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: