Р
Е Ш Е
Н И Е № 167
гр. Русе, 11.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на шестнадесети март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
АТАНАС ДИМИТРОВ
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. гр. дело № 135 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Л.И.М., чрез пълномощника си адв. Н.Д., е обжалвал Решението на Русенския районен съд по
гр. д. № 5090/2017г., с което е признато за установено по отношение на него, че
съществува вземане на ищеца Р.Д. за
сумата от 12 000 лева, дължима по
силата на сключен договор за заем от 26.02.2015г., с нотариална заверка на
подписите – вземане по чл. 79 ал.1 вр. чл. 240 ал.1
от ЗЗД, за сумата от 1 480 лева – мораторна
лихва за забава за периода 27.02.2016г.
– 15.05.2017г. - вземане по чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2017г. – датата на подаване на Заявлението по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. № 3059/2017г. на РРС, до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди, че Решението е неправилно
поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, претендира
отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който искът бъде отхвърлен
изцяло.
Ответникът по жалбата я оспорва и
моли съда да не я уважава и потвърди атакуваното Решение.
Окръжният съд, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Решението, с което искът е уважен,
е валидно, допустимо и правилно. При
изяснена фактическа обстановка, съдът е направил изводите си при спазване на
процесуалните правила и съобразяване с материалния закон.
На основание чл. 272 от ГПК,
окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение,
както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи
и препраща към тях.
Предмет на делото е иск по чл. 422 от ГПК, предявен от Р.Д. след възражение от страна на Л.М. срещу издадената по
ч.гр.д. 3059/2017г. на РРС Заповед по чл. 417 от ГПК за изпълнение на парично
задължение, съгласно която М. следва да заплати на ищеца сумата от 12 000 лв. –
главница, представляваща неплатено задължение по Договор за паричен заем от
26.02.2015г., 1 480 лева– законна лихва за забава за периода от 27.02.2016г. до
15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.05.2017г. до окончателното изплащане на вземането, 270 лева - разноски за
държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.
От доказателствата по делото се
установява, че на 26.02.2015 г. бил сключен договор за заем, по силата на който
Р. Д., в качеството на заемодател,
предал на Л.И.М. - заемател,
сумата от 12 000 лева, с уговорен срок
на издължаване една година – до 26.02.2016г. Съгласно чл. 2 от договора за
заем, същият има сила на разписка за посочената в него сума, която била предадена от заемодателя и получена от заемателя при подписването на договора. Ответникът не
оспорва обстоятелството, че е подписал процесния
договор с нотариална заверка на подписите, поради което съдът го кредитира
изцяло като годно доказателство по делото. Същият не е представил доказателства
да е погасил задължението си към заемателя, поради
което е правилен и законосъобразен изводът на първоинстанционния
съд, че след датата на падежа, считано от 27.02.2016г., заемателят
е изпаднал в забава и дължи както връщане на заетата сума, така и законната лихва
за забава от 1 480 лева.
Наведените пред въззивната инстанция
доводи за неспазена от външна страна форма на договора с нотариална заверка на
подписите настоящата инстанция намира за преклудирани,
тъй като оригиналът на договора се намира в Ч.гр.д. 3059/17г. на РРС, приложено
към делото, и страната е имала възможност да се запознае с него в хода на първоинстанционното производство.
При
този изход на делото, на жалбоподателя следва да се възложат направените от
ответната страна разноски в размер на 1000 лева – адвокатско възнаграждение,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 271 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1628/20.11.2017г., постановено по гр. д. № 5090/2017г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д., ЛНЧ **********,
притежаващ разрешение за пребиваване в Република България № *********, изд. на
22.03.2017 г. от МВР – Русе, с постоянен адрес *** направените във въззивното
производство разноски в размер на 1 000 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС
в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: