Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 18.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 12175 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова
молба, вх. № 125474/ 06.10.2016 г.,
с която К.И.Б. ***, с ЕГН **********, починал на 04.06.2019 г. и заместен по реда
на чл. 227
от ГПК от своите наследници Т.Ц.Б., Д.К. Т.и С.К.Б., е предявил против Софийска
адвокатска колегия с адрес в гр. София, бул. „****, представлявана
от председателя и, искове
за осъждането и да заплати следните
парични суми:
- В размер на 2 500 000
лв.,
представляваща обезщетение за нанесените му
имуществени вреди, причинени му в резултат на връщане на частна касационна
жалба с вх. № 3050/29.02.2016 г., поради неотстраняване в срок нередовностите
в нея от назначения на ищеца повереник адв. А.П.Г.;
- В размер на 500 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди причинени му в резултат на връщане
на частна касационна жалба с вх. № 3050/29.02.2016 г., поради неотстраняване в срок нередовностите в нея от назначения
на ищеца повереник адв. А.П.Г..
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, К.И.Б. подал касационна частна жалба, с вх. №
3050/29.02.2016 г., срещу определение № 470/ 08.02.2016 г. по ч. гр. д. № 4471/
2015 г. по описа на САС. Указания за отстраняване нередовностите
в същата – да приподпише частната касационна жалба и
да изготви изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, са
били връчени на назначения му повереник адв. А.П.Г.. Последната не съобщила за разпореждането за
отстраняване на нередовности на жалбоподателя, нито
сама ги отстранила, поради което с разпореждане от 19.08.2016 г. касационната
частна жалба била върната. Ищецът счита, че незаконосъбразното
и противоправно поведение на адвоката, назначен му за
повереник, на когото е било възложено извършването на
работа от ответника, представлява основание за реализиране отговорността на
Софийска адвокатска колегия по реда на непозволеното увреждане. Настоява
исковите му претенции да бъдат уважени в цялост.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът Софийска адвокатска колегия /САК/ е депозирал писмен
отговор, в който се е противопоставил на допустимостта на заявената от ищеца
претенция с възражението, че не е пасивно процесуално легитимиран да отговоря
по исковете, тъй като не е налице основание за ангажиране на отговорността му
по реда на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Отношенията
между САК и адвокатите не били нито трудовоправни,
нито облигационноправни, ерго
САК не бил възложител на работа. Настоява се за прекратяване на производството
като недопустимо. Претендира разноски.
Исковата молба е редовна,
подадена пред родово и местнокомпетентен съд. Ищецът
черпи основанието на своите претенции от нормите на нормата на чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
К.И.Б. е подал пред Софийски
окръжен съд искова молба, вх. № 672/ 12.05.2013 г., с която е предявил срещу
„Телевизия „Европа“ иск за осъждането и да му заплати сумата от
25 000 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, причинени му в резултат на неправомерен отказ за
извършване на проверки по подадени от ищеца жалби за отказ на електронни медии
да му предоставят „Право на отговор“ по реда на чл. 18 от Закона за радио и
телевизия, за налагане на цензура, дискриминация по обществено положение с цел
лишаване на гражданите на Р България от информация по повод престъпното
поведение на кмета на гр. София.
С определение № 915/
11.05.2015 г. по гр. д. № 246/ 2015 г. Софийски окръжен съд върнал исковата
молба като процесуално недопустима и прекратил производството по делото. Срещу
определението К.И.Б. подал частна жалба, която била оставена без уважение с
определение № 470/ 08.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 4471/ 2015 г. по описа на
САС.
Против последното К.И.Б. подал
касационна частна жалба, вх. № 3050/ 29.02.2016 г. С разпореждане от 01.03.2016
г. САС му указал да отстрани нередовностите в същата
като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и
представи жалбата, приподписана от адвокат.
На 23.03.2016 г. К.И.Б.
поискал с молба да му бъде предоставена правна помощ за изпълнение на
указанията на съда. С определение № 1299/ 15.04.2016 г. и на основание чл. 95
ал. 2 от ГПК му е била предоставена правна помощ посредством назначаването на повереник със следните правомощия: да приподпише
касационната частна жалба и изготви изложение на основанията за допускане на
касационно обжалване. С разпореждане от 26.07.2016 г. за повереник
на К.И.Б. била назначена адв. А.П.Г., като до нея са
били изпратени указанията на съда за отстраняване нередовностите
в касационнната частна жалба. На 15.08.2016 г. адв. А.П.Г.изготвила приподписана
от нея касационна частна жалба. Изложение на основанията за допускане на
касационно обжалване не са били изготвени. С разпореждане от 19.08.2016 г. САС
върнал касационна частна жалба вх. № 3050/ 29.02.2016 г.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
С иска по чл. 49 ЗЗД се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на
друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно
противоправно действие или бездействие от страна на
лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда
при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира,
тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като
резултат на виновното му и противоправно поведение.
За да се удовлетвори искова
претенция на това правно основание, следва да бъде установено, че е налице противоправно и виновно поведение от лице, на което
ответникът е възложил извършването на определена работа при или по повод
работата, на ищеца са причинени вреди с конкретна характеристика, интензитет и
в определен размер; че е налице причинно – следствена връзка между поведението
на ответника и причинените на ищеца вреди.
Изложените от ответника
възражения за процесуална недопустимост на заявените претенции предвид липсата
на процесуалноправна легитимация са неоснователни, доколкото преценката за
наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД са въпроси по
същество на спора и касаят основателността на исковете, но не тяхната
допустимост.
При съобразяване на събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните в процеса,
Градският съд достига до извода, че исковите претенции са процесуално
допустими, но неоснователни.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му имуществени вреди в размер на 2 500 000 лв.:
Ищецът твърди, че в резултат
на незаконосъобразно и противоправно поведение на
назначения му за повереник адв.
А.П.Г., не е успял да реализира правата си по ч. гр. д. № 4471/ 2015 г. по описа на САС постановения по
него съдебен акт да бъде допуснат до касационно обжалване, съответно отменен,
като по този начин се отмени и прекратяване на гр. д. № 246/ 2015 г. по описа
на Софийски окръжен съд с цена на заявения от К.Б. иск 25 000 000 лв.
От приложените по делото
доказателства става ясно, че адв. А.П.Г.е била
назначена за повереник по предоставена на К.И.Б.
правна помощ, с правомощия да приподпише касационната
частна жалба, с вх. №
3050/ 29.02.2016 г., и да изготви изложения на основанията за допускане на
касационно обжалване. Адвокатът не е изпълнил в цялост указанията на съда, като
единствено е приподписал касационната частна жалба,
но не е изготвил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗА,
адвокатът, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да
осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, когато е
определен за това, като съгласно ал. 2 на с. чл. е длъжен да води възложеното
дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ,
със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. По силата на чл. 40
от ЗА, адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето
поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите
за професията доверие и уважение; да се ръководи от върховенството на закона и
да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин;
като е длъжен да го осведомява за неговите права и задължения.
От приложените по ч. гр. д. № 4471/ 2015 г. по описа на САС доказателства
става ясно, че назначеният на частния жалбоподател особен повереник
по реда на предоставената му правна помощ не е изпълнил задълженията си по чл.
40 от ЗА и не е защитил правата на клиента си, следователно поведението му е
незаконосъобразно и противоправно.
Независимо от това,
поведението на адвоката, назначен за повереник на К.И.Б.,
не предпоставя реализирането на отговорността на
Софийска адвокатска колегия, тъй като същата не е възложител на работата на
адвоката по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Съгласно чл. 78 ал. 1 от ЗА, адвокатите
членуват в адвокатска колегия, която съгласно ал. 2 е юридическо лице и се
състои от вписаните в регистрите й адвокати и адвокати от Европейския съюз. Адвокатската
колегия не е работодател на адвокатите, нито им възлага изпълнението на работа
по отношение на клиентите им. Обичайно отношенията между клиент и адвокат се
уреждат с договор за поръчка, а при предоставена правна помощ по ЗПП – с акт за
предоставяне на правна помощ, в случая издаден от съда, като ролята на
адвокатската колегия се свежда до определяне на адвокат, вписан в Националния
регистър за правната помощ съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗПП.
При тези съображения съдът
достига до извода, че независимо от наличието на противоправно
поведение на адвоката не е налице основание за реализиране отговорността на
САК, тъй като не е възложител на работата.
Вън от горното, ищецът не е
установил да са му причинени имуществени вреди в твърдения от него размер 2 500
000 лв., както и че е налице причинно – следствена връзка между действията на адвоката
и твърдените имуществени вреди, произтекли от връщане на подадената от него
касационна частна жалба.
Първоначалният ищец е твърдял,
че имуществените му вреди произтичат от прекратяването на гр. д. № 246/ 2015 г.
по описа на Софийски окръжен съд с цена на иска 25 000 000
лв. Определението е било потвърдено с определение № 470/ 08.02.2016 г. по в. ч.
гр. д. № 4471/ 2015 г. по описа на САС, срещу което К.И.Б. е подал касационна
частна жалба. Дори обаче назначеният му повереник да
беше изпълнил законосъобразно задълженията си не само да приподпише
частната жалба, но и да изготви изложения на основанията за допускане на
касационно обжалване, първоначалният ищец не разполага с правна сигурност, че определение
№ 470/ 08.02.2016 г. по в. ч. гр. д. № 4471/ 2015 г. по описа на САС би било
допуснато до касационно обжалване от ВКС, че би било отменено и че гр. д. № 246/ 2015 г. по описа на СОС би било
разгледано и искът по него би бил уважен.
Предвид изложеното и при
отсъствие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане при
възлагане на работа, Градският съд достига до извода за неоснователност на
предявената претенция.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му неимуществени вреди в размер на 500 000 лв.:
Нито в исковата молба, нито в уточнителната молба /л. 35 от настоящото производство/
ищецът не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял в резултат
на връщането на касационната му частна жалба. Дори да е изпитал разочарование и
стрес от това обстоятелство и от осъзнаване на последиците, че е прекратено
производството по иска му срещу „Телевизия „Европа“ с цена 25 000 000
лв., не са ангажирани доказателства са претърпени от него душевни болки и страдания
с такъв интензитет, че да налагат обезщетяването им по правилата на
справедливостта, регламентирани в чл. 52 от ЗЗД с обезщетение в посочения от
първоначалния ищец размер. При тези данни се налага извод за неоснователност и
на тази претенция, поради което предявените от К.И.Б. искове следва да бъдат
отхвърлени в тяхната цялост.
Ищецът К.И.Б.,***, е починал
на 04.06.2019 г. Същият е бил освободен от заплащането на държавни такси и
разноски в процеса..
Съдебните такси са вид
държавни такси и по аргумент от чл. 4 от Закона за държавните такси имат
правната същност на публично държавно вземане, което подпомага държавния
бюджет. Освобождаването от задължението за внасяне на такси и разноски в
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК става не по общо разпореждане на закона по
категории дела, а с оглед конкретна преценка на съда за възможностите на един
конкретен ищец да понесе разходите за конкретно гражданско производство. Всеки
съд е компетентен да следи за внасяне на таксите и на разноските, които
страната дължи за процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени
пред него. Тъй като имущественото състояние на едно лице може да се променя
динамично в течение на процеса, то биха могли и да отпаднат основанията, поради
което същото лице е било освободено от задължението по внасяне на такси и
разноски. Както не би могла да се отрече възможността на страната да направи
искане за освобождаване от такси и разноски за първи път пред въззивната или касационната инстанция, така не би следвало
да се отрече възможността да отпадне фактическото основание, поради което
страната е била освободена от същото задължение.
При процесуалното правоприемство на страната на ищеца в хода на висящото
дело, физическото лице-правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК не може да се
ползва от постановеното от съда освобождаване на неговия праводател
от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 298 от 10.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3912/2013 г., II г. о. Следователно с решението съдът следва да възложи на
ищците заплащането на необходимата държавна такса за разглеждане на исковете,
съразмерно на наследствените им права.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Б.,***,
починал на 04.06.2019 г. и заместен от своите наследници Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
Д.К. Т., с ЕГН **********, и С.К.Б., с ЕГН **********, против Софийска
адвокатска колегия с адрес в гр. София, бул. „****, представлявана от
председателя и, искове, както следва:
- За осъждането и да му заплати сумата от 2 500 000 лв. /два
милиона и петстотин хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
имуществени вреди, причинени му в резултат на връщане на частна касационна
жалба с вх. № 3050/29.02.2016 г., поради неотстраняване в срок нередовностите в нея от назначения на ищеца повереник адв. А.П.Г.;
- За осъждането и да му заплати сумата от 500 000 лв. /петстотин
хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди
причинени му в резултат на връщане на частна касационна жалба с вх. №
3050/29.02.2016 г., поради неотстраняване в срок нередовностите
в нея от назначения на ищеца повереник адв. А.П.Г..
ОСЪЖДА Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/ по сметка на СГС.
ОСЪЖДА Д.К. Тотева, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ по сметка на СГС.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 40 000 лв.
/четиридесет хиляди лева/ по сметка на СГС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: