№ 3
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Бетина Б. Бошнакова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора М. К. Б.
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100603694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК
С Решение от 01.07.2021 г., постановено по НОХД № 1815/2019 г. по описа на
СРС, НО, 1-ви състав, е признал обвиняемия В.П.А. за невиновен и на основание чл. 304 от
НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при
СРП с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Изтъква се, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е осъществил
престъплението, за което е бил обвинен. Твърди се, че решението на СРС е изцяло
нелогично, незаконосъобразно и повлияно от неясни подбуди. Счита, че
първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на фактите и съответно
необосновани изводи относно доказателствата, кредитирайки една част от тях, които са в
подкрепа на защитната версия, и игнорирайки свидетелските показания, две технически и
една медицинска експертизи, подкрепящи обвинението. Предлага се решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено осъдително решение за престъплението, за
което обвиняемият е предаден на съд.
В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че решението е обжалвано в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред настоящата инстанция по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска
1
градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне.
Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е установено, че обвиняемият
не е имал качеството ‚длъжностно лице“, тъй като не му е била възлагана ръководна
функция или такава свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице. Намира, че
деянието не е извършено по хулигански подбуди, доколкото причината за същото е
възникнал конфликт с пострадалия. От друга страна, отбелязва, че по делото не е доказано
по безспорен и категоричен начин, че именно обвиняемият е лицето нанесло удара, в
резултат, на който е причинен съставомерния резултат. В тази насока, прокурорът изтъква
наличието на две групи противостоящи доказателства – показанията на пострадалия и
неговите роднини срещу тези на колега на обвиняемия. По тези съображения намира
депозирания протест за неоснователен, а протестираното решение за правилно и
законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване.
Защитникът на обвиняемия А. - адв. Н., намира обвинението за недоказано. Твърди,
че държавното обвинение не е събрало достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на
обвинителната теза. Сочи, наличието на множество противоречия между фактическите
твърдения, посочени от държавното обвинение в обвинителния акт и събраните по делото
доказателства. В заключение моли въззивния съд да потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Алтернативно, пледира за
прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна
давност.
Обвиняемият В.А. се присъединява към развитите от адв. Н. доводи.
Софийски градски съд, НО, XI-ти въззивен състав, като взе предвид въззивния
протест, становищата на страните, доказателствата по делото и сам служебно провери
изцяло атакуваното решение на осн. чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
С Решение от 01.07.2021 г., постановено по НОХД № 1815/2019 г. по описа на СРС,
НО, 1-ви състав, обвиняемият В.П.А. е признат за невиновен в това, че на 15.11.2016 г.,
около 20.00 ч., в с. Желява, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ пред номер 13, като
длъжностно лице – назначен с трудов договор № 351/31.05.2001 г. в Предприятие –
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ София област и допълнително споразумение към договора
№ ДС 2-1112/20.06.2017 г. със „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на длъжност „ел. монтьор
изграждане, поддържане, ремонт на електропроводни линии и мрежи“ към дирекция
„Експлоатация и поддържане“, с което му е възложено да изпълнява работа, свързана с
управление на чуждо имущество в юридическо лице - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
при изпълнение на функцията му /възстановяване на електрозахранването на потребителя/,
чрез хващане с ръце за дрехите, силно дърпане напред, събаряне на земята на С.Х.К. и
неколкократни ритници с крака в областта на лицето и главата му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в три охлузвания в челно-теменната половина на главата вляво;
кръвонасядания в левия очен ъгъл и по долния клепач, достигащо до горния ръб на лявата
скула; болезнен оток, насиняване и охлузване по гърба на носа, на границата между горната
и средната му трета; зачервяване и повърхностно охлузване по лявото крило в долната му
половина, в близост до продължението на назо-лабиалната гънка, оточно, болезнено
насиняване по горната повърхност на дясната ръка, непосредствено над основата на палеца,
които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „БОЛКА И
СТРАДАНИЕ“ и леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди (деянието е
извършено на публично място – на улицата пред дома на пострадалия, в присъствието на
свидетели, след като изкрещял: „Какво искаш ти бе!...“, при липса на личен мотив във
взаимоотношенията и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и
пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото,
телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия Костев), поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено
2
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от
НК. При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК
направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.
Предвиденото наказание в чл. 131, ал. 1, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е „Лишаване от
свобода“ до една година или „Пробация“. Обвинението е за деяние, което се сочи да е
извършено на 15.11.2016 г. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността за наказателното
преследване е три години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до една година или
друго, по-леко наказание, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява по давност, ако е изтекъл
срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. В случая, абсолютната
давност за погасяване на наказателното преследване, независимо от спирането или
прекъсването на давността, е четири години и половина. В конкретния случай, имайки
предвид, че инкриминираната дата, на която се твърди да е извършено деянието е 15.11.2016
г., абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е изтекла на 15.05.2021
г., т.е. преди произнасянето на обжалваното решение от СРС, 1 състав. В съдебно заседание
защитата и обвиняемият изрично посочват, че биха желали да се прекрати наказателното
производство, ако е изтекла давността за преследване.
При тези обстоятелства въззивният съдебен състав счита, че на осн. чл. 334, т. 4 от
НПК обжалваното решение от 01.07.2021 г., постановена по нохд № 1815/19 г. по описа на
СРС, НО, 1 състав, с което обвиняемият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2,
вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК следва изцяло да се отмени и воденото против В.П.А.
наказателно производство по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и внохд №
3694/21 г. по описа на СГС, НО, ХI въззивен състав следва да се прекрати на осн. чл. 24, ал.
1, т. 3 от НПК.
Предвид изложеното и на осн. чл. 334, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 01.07.2021 г., постановена по нохд № 1815/19 г. по описа на
СРС, НО, 1 състав, с което обвиняемият В.П.А. е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с
чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателно производство по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС,
НО, 1 състав и внохд № 3694/21 г. по описа на СГС, НО, ХI въззивен състав водено против
обвиняемия В.П.А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл.
93, т. 1, буква „Б“ от НК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщението
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3