Решение по дело №2046/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2266
Дата: 5 април 2017 г. (в сила от 2 октомври 2018 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20161100102046
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 05.04.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря А. Т., като разгледа гр.д. № 2046/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.

Ищците - З.И.Н., Н.Н.И. и И.Н.И., последните двама действащи чрез З.И.Н. като тяхна майка и законен представител, твърдят, че в резултат на ПТП, реализирано на 30.08.2014 г., е починал Н. И.Н.. Починалият в резултат на ПТП бил съпруг на първата ищца и баща на останалите двама ищци. Твърдят, че произшествието е настъпило вследствие нарушение от С.Л. Б. - водач на л. а. марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ********, който управлявал автомобила със скорост от 120 км/ч. при ограничение от 60 км/ч., не се движел в своята лента за движение (направо), а в съседната, предназначена за завиващите наляво в посока гр. Сливен, при което ударил странично лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № *******, управляван от Н. Н.. При този удар Н. получил множество тежки и несъвместими с живота травми, вследствие на което починал. Твърдят, че с влязла в сила присъда по НОХД № 219/2015 г. на Сливенския окръжен съд,  подсъдимият С.Л. Б., като водач на л.а. с рег. № ******** е признат за виновен в това, че като е нарушил правилата за движение по пътищата е настъпило ПТП, при което е настъпила смъртта на Н. И.Н.. Твърдят, че към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а. марка „Ауди“, модел „А3“ с рег. № ********, била застрахована при ответника. Поддържат, че от деликта са претърпели неимуществени вреди- страдания от загубата на своя близък родственик. Считат, че справедливият размер на дължимото им се застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди възлиза на по 150 000 лева на всеки един от тях. Претендират и лихва за забава от датата на деликта - 30.08.2014 г. до окончателното плащане, както и разноски.

Ответникът З. „Б.И.” АД оспорва предявените искове. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като поддържа, че настъпването на произшествието се дължи преимуществено на противоправното поведение на починалия водач, който не спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал движещия се по път с предимство л. а. „Ауди“, вследствие на което е настъпило ПТП. Твърди претенцията на ищците да е завишена с оглед критериите за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди. Размерът им съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване, като докаже наличието на противоправно поведението на загиналия в причинна връзка,  с което е настъпил вредоносният резултат.

С влязла в сила присъда по НОХД № 219/2015 г. на Сливенския окръжен съд подсъдимият С.Л. Б. е признат за виновен за това, че на 30.08.2014 г. на път І-6, до разклона за с. Т., общ. Сливен, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ауди”, модел „А-3”, рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно - чл. 6 т. 1 и чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И.Н..

С оглед изложеното и на основание чл. 300 от ГПК, съдът намира за установено по делото, обстоятелството, че на 30.08.2014 г. е настъпило процесното ПТП по вина на С.Л. Б., като водач на МПС с ДК № ********, който е управлявал МПС с превишена скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И.Н..

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на преките искове.

Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалия Н. Н., като водач на л.а. Форд са събрани свидетелски показания чрез разпит на свидетелите М.С.П. и О.А.Б.. Според показанията и на двамата свидетели, които са били пътници в л.а. Форд към момента на настъпване на произшествието, водачът му Н. Н. е спрял на кръстовището, огледал се и на двете страни и потеглил.

Според заключението на приетото и неоспорена авто- техничекса експертиза произшествите е настъпило при следния механизъм и обстоятелства, които съдът намира за установени по делото на база заключението, което кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства: произшествието е настъпило на първокласен път I-6, на километър 400+300 в района на кръстовището с път към с. Тополниче, общ. Сливен. Първокласният път е с предимство, обозначено със знак, че предстои кръстовище с път без предимство. На пътя откъм с. Тополниче е бил поставен знак  Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. От авто- техническата експертиза се установява, че автомобилът „Ауди“ се движел по първокласния път в посока от гр. София към гр. Бургас. Преди кръстовището със с. Тополниче в посоката на движение на лекия автомобил „Ауди“ е имало поставен знак ограничаващ скоростта до 60 км/ч. В същото време този автомобил се е движел със скорост от 120 км/ч. Според заключението водачът на лекия автомобил „Форд“ е имал видимост от около 110-120 метра в посоката на идващия по първокласния път лек автомобил „Ауди“. Произшествието е настъпило в средата на кръстовището в областта на лява лента за движение в платното за движение на л.а. Ауди и в дясната, по посоката на движение на л.а. Форд.

Според експертизата независимо от факта дали л.а. Форд е спрял или не на кръстовището на знак „Стоп“, преди достигането му той е имал достатъчна възможност и видимост от около 110-120 метра, която му е позволявала той да възприеме движещия се по главния път автомобил „Ауди“ и да съобрази поведението си с него, като го пропусне, тъй като се е движел по път с предимство. В този смисъл независимо дали водачът Н. не е спазил знака „Стоп“ или е спрял на стоп-линията, след което е потеглил и е навлязъл в кръстовището от път без предимство, той е отнел предимството на движещия се по главния път автомобил „Ауди“, с което е нарушил правилото за движение на чл.6,т.1 от ЗДвП вр. с указанието на пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!" и на чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Ето защо съдът намира, че е  налице противоправно поведение на починалия водач, което да е в причинна връзка с произшествието и вредоносния резултат.

Според показанията на свидетеля И.Н.И., който е баща на починалия, Н. Н. е работел във фабрика и е издържал семейството, а съпругата му не работела, тъй като била по майчИ.тво. Последната, както и деца ѝ, много тежко преживяли смъртта на техния родственик. Момиченцето все още не можело да повярва, че го няма баща ѝ. Свидетелят сочи също, че ищците до скоро живеели с него в едно домакИ.тво.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищцата З.И.Н. неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Н. Н. е сумата от 100 000 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на съпруг, с когото ищцата е била свързана в стабилен и щастлив брак, от който имали две деца. Съдът отчита, че към датата на настъпване на събитието и двамата са били в активна възраст- починалият на 22 години, а ищцата на 19, че именно починалият се е грижел за иЗ.ръжката на семейството. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната, както и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица.  В тази връзка като ориентир за определяне размера на обезщетенията съдът взема предвид и лимита на отговорността на застрахователя към момента на настъпване на застрахователното събитие уреден в § 27 от ПЗР от КЗ /отм./ от 1 000 000 лева при телесно увреждане или смърт на едно пострадало от събитието лице. 

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищцата Н.Н.И. неимуществени вреди от смъртта на баща ѝ е сумата от 140 000 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на баща от дете, което към този момент е било на по-малко от 4г.. Бащата е бил опора на семейството, която безвъзвратно е загубена. Ранната смърт на бащата е изключително травматично събитие,  с неблагоприятни последици, като по делото се установява, че мъката от смъртта още не е преодоляна. Съдът отчита и посочените по- горе обстоятелства относно икономическата конюктура към момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на отговорността на застрахователя.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от ищеца И.Н.И. неимуществени вреди от смъртта на баща му е сумата от 140 000 лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че се касае за загуба на баща от момче, което към този момент е било едва на 6 месеца, което е още в самото начало на житейското си израстване и никога няма да може да разчита на мъжката подкрепа на баща си. Бащата е бил опора на семейството, която безвъзвратно е загубена. Съдът отчита и посочените по- горе обстоятелства относно икономическата конюктура към момента на настъпване на застрахователното събитие и лимитите на отговорността на застрахователя.

Така определените обезщетения следва да бъдат намалени с оглед приноса на починалия Н. Н., който съдът намира, че следва да определи в размер на 50%. До този извод относно степента на приноса съдът достигна като отчита тежестта на нарушението на правилата за движение по пътищата от всеки от двамата причинители на резултата. Водачът на лекия автомобил „Ауди“ се е движел със скорост около два пъти над разрешената за участъка, като от авто- техническата експертиза се установява, че ако бе спазил ограничението той би имал време да реагира и да предотврати настъпването на ПТП. В същото време обаче е установено, че починалият е имал възможност да възприеме движещия се по пътя с предимство автомобил и да съобрази поведението си с него. Това обаче той не е сторил и е  навлязъл в кръстовището от път без предимство, сигнализиран със знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Ето защо починалият, в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от З.вП е отнел предимството на лекия автомобил „Ауди“, като по този начин той е допринесъл в равна степен за настъпване на произшествието.  Съдът намира, че това, че водачът на л.а. Ауди е бил към момента на настъпване на удара в лявата лента за движение, не представлява нарушение, което да е в причинна връзка с произшествието.

Предвид изложеното, предявеният от З.Н. иск следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лева, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Предявеният от Н.Н.И. иск следва да бъде уважен за сумата от 70 000лева, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Предявеният от И.Н.И. иск следва да бъде уважен за сумата от 70 000 лева, а за горницата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава върху обезщетенията от датата на деликта- 30.08.2014 г. до плащане на обезщетенията.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. М.Л. – САК на основание чл. 78, ал.1 от ГПК адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете, предявени от тримата ищци. Ответникът е направил възражение за прекомерност на уговореното между ищците и процесуалния им представител адвокатско възнаграждение в молба лист 99 от делото. Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Видно от представените по делото три договора за правна помощ между всеки един от ищците и адв. Л.  е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на по 10 000лева, които е посочено, че са заплатени в брой. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.5 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. към ДВ, бр. 84 от 2016 г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е в размер на 4 530 лева. Съдът намира, че делото не се характеризира с фактическата и правна сложност-  по- голяма част от фактите от предмета на доказване са установени с влязлата в сила присъда на наказателния съд, проведени са две съдебни заседания, като адв. Л. е упълномощен след първото съдебно заседание, в което се извършват по- голямата част от важните по делото правни и фактически действия. Ето защо така уговореното между ищците и адв. Л. адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 5000 лева.

Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  З.И.Н. възнаграждение в размер на 1666,66 лева.

Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  Н.Н.И. възнаграждение в размер на 2333,33лева.

Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  И.Н.И. възнаграждение в размер на 2333,33лева.

Доколкото уговореното от ответника възнаграждение в размер на 54 000лева, с ДДС е уговорено общо то отговорността за него съразмерно с отхвърлена част от исковете следва да е с оглед 1/3 част от всеки един от ищците. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозити за вещо лице в размер, както следва: ищцата З.И.Н.- сумата от 12 055,55лева, ищците Н.Н.И. и И.Н.И. по 9644,44лева всеки един от тях.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски за депозит за вещо лице в размер на 7633,00 лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, да заплати на З.И.Н., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 50 000,00 лева,  представляваща обезщетение за претърпените от Н. неимуществени вреди от смъртта на съпруга ѝ Н. И.Н., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 30.08.2014 г. на главен път І-6 София – Бургас в района на кръстовище с път за с. Т., общ. Сливен, в резултат на противоправното поведение на С.Л. Б., като водач на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 30.08.2014 г. до окончателното плащане, , както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 1666,66лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, да заплати на Н.Н.И., ЕГН: **********, действаща чрез нейната майка и законен представител - З.И.Н., на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 70 000,00 лева,  представляваща обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди от смъртта на баща ѝ Н. И.Н., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 30.08.2014 г. на главен път І-6 София – Бургас в района на кръстовище с път за с. Т., общ. Сливен, в резултат на противоправното поведение на С.Л. Б., като водач на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 30.08.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2333,33лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, да заплати на И.Н.И., ЕГН: **********, действащ чрез неговата майка и законен представител - З.И.Н., на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 70 000,00 лева,  представляваща обезщетение за претърпените от И. неимуществени вреди от смъртта на баща му Н. И.Н., настъпила в следствие на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 30.08.2014 г. на главен път І-6 София – Бургас в района на кръстовище с път за с. Т., общ. Сливен, в резултат на противоправното поведение на С.Л. Б., като водач на лек автомобил „Ауди“, с рег. № ******, ведно със законната лихва от 30.08.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 2333,33лева- разноски, както ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 150 000,00 лева.

ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 7633,00 лева- държавна такса и разноски за депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА З.И.Н., ЕГН: ********** да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 12 055,55лева - разноски.

ОСЪЖДА Н.Н.И., ЕГН: ********** и И.Н.И., ЕГН: **********, действащи чрез техния законен представител - З.И.Н., ЕГН: ********** да заплатят на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК: ********, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на по 9644,44лева на всеки един от тях.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: