Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.11.2019 |
Град |
Кърджали |
|
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски районен |
Съд |
Трети |
Състав |
|
|||||||||||||||||
|
На |
Двадесет и четвърти
октомври |
Година |
2019 |
|
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Дарина Байданова |
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Марияна Суркова |
|
|
||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното
от |
Съдията |
|
|||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело
номер |
261 |
по описа за |
2019 |
година. |
|
|||||||||||||||
Предявен е установителен иск с правна квалификация
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.2 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД,както и предявен при условията на евентуалност
осъдителен иск с правна квалификация чл.79,ал.1 във вр.с чл. 240 ЗЗД във
вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А”-клон България твърди, че при сключване на договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер CREX-11431208 ответникът Р.Р.С. дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. Твърди, че на 08.12.2015г. ответникът активирала,
предоставената ѝ от ищеца кредитната карта No CARD-11627545 с максимален кредитен лимит в размер 1000.00
лв. , представляващ револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви трансакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени, чрез издадената
му кредитна карта, като върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен
процент. Твърди, че съгласно чл.1 и чл.14 oт Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване па задължението. Твърди, че
ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.03.2016, когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е в
размер на минус 1642.59 лева, което принудило
кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за
контакт и покани , ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца. Твърди,
че към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, задължението на
ответника по кредитната карта е в размер на 1642,59лв., представляващо
използваната главница в размер на 1037,97лв., както и договорна лихва от
01.03.2016г. (първа пропусната вноска)
до 10.11.2017г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху
използваната сума в размер на 604,62 лв. Счита, че ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 52,69 за периода
от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. За събирането на посочените суми, ищецът сочи,
че подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към
Районен съд -гр. Кърджали, по което е образувано ч.гр. дело № 833/2018 г. , по което е
издадена Заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при условията па
чл.47, ал.5 от ГПК и на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК предявява настоящия
установителен иск . Моли, да се постанови решение, с което да се признае за установено , че е налице
вземане от страна на ищеца от ответника в размер на: 1037,97лв.,
представляваща- главница по револвращ кредит; 604,62 лв., представляваща
договорна лихва по кредита за периода от 01.03.2016г. до 10.11.2017г.; 52,69
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., или, общо дължима сума 1695,28 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. В случай , че установителният иск
бъде отхвърлен , поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, при условие на евентуалност предявява осъдителен иск , като моли да бъде
осъден ответникът да заплати сумите : главница в размер на 1037,97лв.,
възнаградителна лихва - 604,62лв., законна
лихва за забава – 52,69лв., или,
общо сума в размер на 1695,28
лв. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство. В
съдебно заседание чрез упълномощен представител в писмена молба поддържа иска и
моли съда да го уважи.
Ответникът Р.Р.С. в срока по
чл.131 от ГПК депозира отговор на исковата молба чрез назначения му особен
представител, с който намира иска за неоснователен, като твърди, че ответникът
не дължи заплащането на посочената в исковата молба сума. Оспорва, че сключването
с ищеца на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-
11431208 на 07.09.15г., както и че ответникът дал съгласие да й бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Оспорва, че преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.03.2016г. и че баланса по същата е в размер на
1 642,59лв. Оспорва многократните опити за контакт с ответника и отправяни
покани да погаси натрупаните си задължения доброволно,както и дължимостта на сумата
в размер на 1 642,59лв., представляваща използвана главница в размер на 1037,97
лв., договорна лихва от 01.03.16г. до 10.11.17г. върху използваната сума в
размер на 604,62 лв., а така също и претендираното обезщетение за забава в
размер на законната лихва в размер на 52,69 лв. за периода от 10.11.17г. до
11.05.18г., както и прави възражение на оси. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за
нищожност на договора за заем, като счита, че същата недопустима съгласно българското
законодателство . Прави възражение за нищожност на договора за заем, поради
противоречие на добрите нрави в частта за възнаградителната лихва, за което
излага съображения. Оспорва ответникът
да е закупил и получил посочените в служебен бон DT423932 02423932 стоки. Оспорва положения върху служебния бон подпис , а
именно, че същият е на ответницата. Моли
установителния иск да бъде отхвърлен. Счита, че липсват доказателства
относно прекратяването на договора, като сочи, че последната покана с дата 16.11.2017г. на
ищеца съдържа искане ответницата да погаси задълженията си , но не се прави
изявление за прекратяване на договора и за обявяването му за изискуем. Допълва,
че това изявление на ищеца не е достигнало до ответницата. Оспорва истинността
на : Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX- 11431208 на
07.09.15г. , в частта касаеща изписване на името и подписа на кредитополучател
; Уведомително писмо в частта декларатор и служебен бон DT423932 02423932 в
частта получател с твърдение, че текстовете и подписите не са изпълнени от
ответника.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното:
С доклада по делото съдът е признал за безспорно
установено,че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК Вх.№ 5112/29.05.2018г. , пощенско клеймо
28.05.2018г., е образувано ч.гр.д. №
833/2018г. на КРС, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 403 /29.05.2018г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Р.Р.С. да заплати на заявителя - ищец в настоящото производство сумата
1 695,28 лв., от която 1 037,97 лв. -главница, представляваща
неизпълнено парично задължение за
погасяване на револвиращ потребителски кредит от 08.12.2015г. под формата на
кредитна карта MasterCard по клауза на сключен договор за кредит N CRЕX -11431208
за покупка на стоки или услуги, 604,62
лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2016г. до 10.11.2017г. и 52,69
лв.законна мораторна лихва върху главницата за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-29.05.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата 83,91лв. разноски по делото,
от която 31,91лв. за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Признато е за безспорно, че поради връчване на заповедта на
длъжника при условията на чл.47, ал.1 във вр.с ал.5 от ГПК , на заявителя са
дадени указания за предявяване на установителен иск и същият в срока по чл. 415
, ал.5 от ГПК е предявен настоящия установителен иск за установяване вземането
си по издадената заповед за изпълнение. Или, искът е допустим и е предявен от лице с правен
интерес.
Установява се по делото,че страните от
07.09.2015г. са в договорни отношения по силата на Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер CREX-11431208 за
покупката на шевна машина TOYOTA,модел QUILT 50 и телефон APPLE IPhone 6, при сключването на който ответникът дал съгласие за отпускане и на втори кредит – револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard, задълженията по който ще възникнат след активиране и
използването на картата /т.21/ съгласно конкретните условия на револвиращия
кредит по приложение неразделна част от договора. Съгласно чл.15 договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен и за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит за срока на ползването му, както и
предвидените такси за ползването на кредитната карта, като всички такси ще
бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит съгласно приложението по т.21 от
договор с номер CREX-11431208.
От
Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11431208, CARD-11627545 от 07.09.2015г. е видно,че се отпуска револвиращ
кредит чрез издаване на кредитна карта Мастъркард /международна картова
организация/ в размер на 1000,00лв. при годишна лихва и такси за ползването му,
като кредитополучателят е длъжен да активира картата съгласно процедурата по
активация /т.6 от Приложението/ и картата може да бъде блокирана поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя /т.10/. Уговорено е месечните
погасителни вноски да се правят до 01-во число на месеца , следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален
размер съгласно тарифата, както и че за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва в посоченият в този документ размер
върху усвоеният размер на кредитния лимит за времето на ползването му.Съгласно
чл.17 ГПР е изчислен при допускането , че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло в срок от една година и ще се погасява на равни месечни
вноски. Револвиращият кредит в размер на 1000,00лв. и
е отпуснат при годишен лихвен процент - 35% и годишен процент на разходите
/ГПР/ - 44,90 % и при минималната погасителна вноска е 60,00лв. за усвоен
кредитен лимит 0,00лв.-1000,00лв.
От приложеното по делото месечно
извлечение по кредитна карта се установява, че към 13.10.2017г. използваният
кредитен лимит е 1678,59лв. със срок на плащане – 01.11.2017г. и с покана с
дата 16.11.2017г. ответницата е уведомена ,че е
активирала и използва кредитна карта MasterCard CARD-11627545, както
и че е преустановил плащанията по вноските по договор на 01.03.2016г. и дължи
обща сума от 1644,33 лв., от които главница
- 1037,00лв., 604,62лв. - договорна лихва и 1,74лв.- обезщетение за
забава.
Не се установява по делото поканата да е връчена на
кредитополучателя, тъй като от приетата товарителница
№ 919111511627545 от 03.12.2015г. на „МиБМ Експрес“ ООД, получена лично от ответницата, не се
установява съдържанието на пратката, още повече, че е изпратена, респ. получена
2 години преди поканата за доброволно изпълнение.
От
изслушания в съдебно заседание устен доклад по изготвеното, прието и неоспорено от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема изцяло от съда като
обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че процесният
револвиращ кредит е произвел действие с активиране на издадената му кредитна
карта, или, първата трансакция, осъществена на 08.12.2015г. с изтегляне на сума
от 50,00 лв., че същият се погасява без погасителен план автоматично със
средствата, постъпващи по сметката, след което средствата по револвиращата
сметка отново могат да бъдат използвани. Според заключението поради липса на
извлечение в периода 15.04.2016г. до 15.04.2017г. не може по безспорен и
категоричен начин да се определи размера на задълженията на ответника по
Договор за револвиращ потребителски кредит CARD-11627545 от 08.12.12015г. към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 29.05.2018г. Вещото лице устно допълва, че поради липса на извлечения
в посочения период, не може да се установят дължимите суми по последното извлечение, включително размера на
главницата. Установило е едно плащане в размер 972,30лв. и револвиране на
сумата е извършено през м.януари 2016г., след което за една година липсва движението
по сметката за кредитната карта.
При така установеното,
съдът намира, предявените искове за неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпределената по делото
доказателствена тежест ищецът следва да установи твърдените от него факти,
възникналото вземане на претендираното основание, както и неговия размер по
главница и лихва. По делото бе установено наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, по който е предоставена за ползване
парична сума като кредитен лимит срещу задължението на кредитополучателя да
върне същата с възнаграждение за ползването ѝ и реалното предаване на
сумата чрез извършване на трансакции от страна на кредитополучателя. Не се
установи, обаче, с оглед липса на пълна отчетност в кредитната документация на
ищеца, конкретният размер на дължимите суми по вид и период на претенцията и изпадането
на ответника в забава при изрично оспорване датата на преустановяване
обслужването на кредита с отговора на исковата молба. Ето защо, не може да се
направи несъмнен и категоричен извод за дължимост на паричното вземане за
главница и лихва в претендираните размери. С оглед така установеното, съдът
намира предявеният установителен иск за неоснователен. По същите съображения
във връзка с несъществуване на притезанието предявеният в евентуалност осъдителен иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед
изхода на делото, по аргумент от чл.78,ал.1 от ГПК разноски в полза на ищеца не
се следват.
Предвид
пропуск на съда да събере дължимата държавна такса по предявения евентуален
осъдителен иск и с оглед изхода на делото следва ищецът да бъде осъден да
заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 150,00лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,Париж, рег. № ***, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р.Р.С.,с ЕГН**********,***,
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и и чл.86,ал.1 от ЗЗД за признаване на
установено, че Р.Р.С.,с ЕГН**********, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България сумата от
1037,97лв. - главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-11627545,
активиран на 08.12.2015г. с лимит от 1000,00 лв., сумата от 604,62лв.–
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.03.2016 г. до 10.11.2017 г.,
сумата от 52,69лв. – обезщетение за забава за периода от 10.11.2017 г. до
11.05.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 29.05.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 403/29.05.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 833/2018 г. на КРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,Париж, рег. № ***, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, срещу Р.Р.С.,с ЕГН**********,***,
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл.86,ал.1 от ЗЗД
за сумата
от 1037,97лв. - главница, дължима по договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard № CARD-11627545, активиран на 08.12.2015г., с лимит
от 1000,00 лв., сумата от 604,62лв.– договорна възнаградителна лихва за периода
от 01.03.2016 г. до 10.11.2017 г., сумата от 52,69лв. – обезщетение за забава
за периода от 10.11.2017 г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от предявяване на иска – 21.02.2019г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,Париж,
рег. № ***, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон
България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати по сметка
на Районен съд Кърджали дължима държавна такса по предявения евентуален
осъдителен иск в размер на 150,00 лв.
Решението подлежи
на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: