Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 27.01.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 840 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищецът
- „***“ ООД град С.твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ц.А.Т.
било образувано ч.гр.д. № 1952/2019г. по описа на КрлРС. В рамките на
предвидения от законодателя 14-дневен срок, постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения срок и на основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК,
предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на
ищеца срещу ответника в настоящото производство.
От
фактическа страна твърди следното: ищцовото дружество предявява исковата си
претенция срещу Ц.А.Т. въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019г., с
прехвърлител на вземанията „И.Ф.” ООД, ЕИК ******, което дружество от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т.Б.” ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и начислена
неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „Т.” прехвърлил
вземания в общ размер на 245 074.10 лева спрямо физически и юридически
лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
„***“ ООД встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху
цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на
договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на
абоната № *********. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми“. По-конкретно на 22.05.2017г. потребителят подписал договор за
ползването на мобилен номер **********, при избран тарифен план Тотал 10.99 с
месечна абонаментна такса 10.99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца. На
07.09.2017г. абонатът подписал допълнително споразумение към договора за
мобилни услуги, с което потребителят е подновил условията за ползване на
мобилен номер **********, като се е съгласил с абонаментен план Тотал 10.99, с
месечна абонаментна такса 24.99 лева с ДДС за 24 месеца. Съгласно условията на
допълнителното споразумение, потребителят получил устройство MOBIWIRE модел
HALONA със сериен номер *******. Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03214477 от
22.05.2017г., между ответника Ц.А.Т. и „Т.Б.” ЕАД били издадени фактури за
периода от 05.11.2017г. до 04.03.2018г. на обща стойност 231.95 лева, а именно
фактури № **********/05.12.2017г., № **********/05.01.2018г., №
**********/05.03.2018г.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.11.2017г. до
04.03.2018г., Т. е издал:
-
фактура № **********/05.12.2017г. за отчетения период на потребление
05.11.2017-04.12.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 36.96 лева с ДДС. Дължимата сума била платима в срок
20.12.2017г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-
фактура № **********/05.01.2018г. за отчетения период на потребление
05.12.2017-04.01.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 64.33 лева с ДДС. Дължимата сума била платима в срок
20.01.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
-
фактура № **********/05.03.2018г. за отчетения период на потребление
05.02.2018-04.03.2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 231.95 лева с ДДС. Дължимата сума била платима в срок
20.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Абонатът
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 231.95 лева,
фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 12/2017г. и за
месец 01/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на ползвания номер. Неизпълнението на абоната-ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 55.51
лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, връзка с чл. 196,б. „в“ от ОУ на
мобилния оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Ц.А.Т. за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № *******на
дата 05.03.2018г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане
в размер на 231.95 лева. В издадената крайна фактура била начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 176.44
лева и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два
отчетни периода в размер на 55.51 лева. Датата на деактивация на процесния
абонамент е 20.02.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента Тотал 24.99 за мобилен номер *******до
07.09.2019г., съгласно Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
от дата 07.09.2017г. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като
начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на
прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ
карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Претендираната сума в размер на 231.95 лева била формирана като сбор от
незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по договора в размер на 55.51
лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на 176.44
лева, ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 40.15 лева за периода
от 24.03.2018г. до 06.12.2019г. Цената на иска представлявала сума, за която
била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга (и цедент по първия
договор за цесия), начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й
(иск по чл.86 ЗЗД) и действителният активно легитимиран в процеса е
кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор (заявител по
чл.410 ГПК). Представените фактури сами по себе си, не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, за
което не си е заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника било обусловило правото на „Т.Б.” ЕАД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите.
Твърди,
че към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер, както следва:
Чл.
1.1. б. „а” „Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора.”
Чл.
1.1. б. „б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.”
Приложени
били уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *******била
начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на тримесечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3 х 20.82 лева без ДДС = 62.46 лева,
както и неустойка за предоставено устройство в размер на 113.98 лева.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД
абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. има право да получава в срок
всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят
е длъжен да заплаща определените от Т. цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Т. (чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по част XIII от
тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, Т. има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.
Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното,
т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е
прехвърлял вземанията си, цедентьт го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор за мобилни
услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на
доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно чл. 20 от
Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Т.Б. ЕАД. Съгласно чл.
23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се заплаща от
потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени от
потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
(извънредни) разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по- късно от 18
дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В
конкретният случай ответникът Ц.А.Т. е подписал договор за далекосъобщителна
услуга, ползвал е мобилни/телефонни номера 089 2021536, не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД,
за което ответникът следва да понесе отговорността си.
От правил страна твърди следното: и двата
договора за цесия са облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и
цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово
ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното
по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не е важно за
длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати. В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „Т.Б.”
ЕАД и „И.Ф.” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този
договор.” В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане. Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2,
т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо
които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се
обработват. С оглед на посоченото, с предявения иск представя извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
12.07.2019г. „Т.Б.” ЕАД е прехвърлител, а „И.Ф.” ООД е собственик на вземането
спрямо Ц.А.Т., което в последствие е било включено и във втория договор за
цесия от 29.11.2019г. между „И.Ф.” ООД и „Ю.” ЕООД. Предмет на втория договор
са 745 броя вземания в общ размер на 245 074.10 лева спрямо физически и
юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1 неразделна част от
договора от дата 29.11.2019г. (чл. 1, ал. 1).
Приложение
№ 1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е индивидуализирано
по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
С
оглед спазване разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 3 на ЗЗЛД, за всяко конкретно
вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се задължава да издава
документ, удостоверяващ, че вземането било включено в предмета на договора за
цесия. Документът представлявал извадка на хартиен носител на съответното
Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи
на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания. С оглед на изложеното, с искова молба представя извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
29.11.2019г. „И.Ф.” ООД е прехвърлител, а „Ю.” ЕООД е собственик на вземането
спрямо Ц.А.Т..
Относно уведомяването на
длъжника за сключените цесии твърди следното: Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата
12.07.2019г., считано от подписването му, „И.Ф.” ООД има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания. Няма никаква законова пречка старият
кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Подобно становище било застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища,
но и от правната доктрина- професор А.К.-Облигационно право изд. Сиби 2007,
както и професор К., които приемат, че упълномощаването на цесионера от страна
на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка, която с нищо не накърнява интереса на длъжника. Още повече, когато
длъжникът е неизправен. Към исковата молба е приложено уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „И.Ф.“ ООД, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 29.12.2019г.
Връчването
на исковата молба на длъжника, към която били приложени и документи,
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето
като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС. Чрез Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II
т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г., II т.о. на ВКС;
Решение № 78/09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II то. на ВКС, е приета за
правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за
цесия, приложено към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено
до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да
извършва уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от негово име. Това обстоятелство
е посочено в уведомлението. Цесионерът - „И.Ф.” ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
В
настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.17
от договора от 12.07.2019г. било уговорено между страните, че цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Намира,
че няма законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за
двете цесии, предвид факта, че Ц.А.Т. не е изпълнил нито на мобилния оператор,
нито на „И.Ф.” ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Законът не указва формата и момента на съобщаването. Всички изисквания на
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на
носителя на вземането са изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не
може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване. Практиката е установена.
Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,
за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. По отношение на
този въпрос е налице единодушие и в практиката и в доктрината, постановени са
множество съдебни актове, в мотивите на които е възприета описаната теза, като
ищецът посочва множество решения като примерна съдебна практика.
Твърди,
че в конкретния случай, длъжникът-ответник Ц.А.Т. не е изпълнил задълженията си
до датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, към кредитора, както
и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК.
МОЛИ
съда да постанови решение, с което на основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника Ц.А.Т., че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********, в размер на
231.95 лева, представляваща сбор от главница за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга и неустойка по договорите, сключени между Ц.А.Т. и „Т.Б.”
ЕАД, както и дължимата мораторна лихва за забава в размер на 40.15 лева,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 от ГПК. Моли съда, да осъди ответника да заплати направените от ищеца
разноски, както и да присъди в полза на „Ю.“ ЕООД, 360.00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение. Моли съда, да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство и да присъди в полза на ищцовото
дружество - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 360.00 лева -
възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№ 1952/2019г. по описа на КрлРС, съобразно
т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В
ХОДА НА ДЕЛОТО, с влязло в сила Определение № 609/27.08.2020г., производството в
частта относно иска за мораторна лихва в размер на 40.15 лева е прекратено, поради
отказ от иска.
Ответникът
- Ц.А.Т., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не
взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, въпреки дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 21.01.2021г., ищецът е заявил желанието си за постановяването на
неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 25.00 лева, както и
адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева или в общ размер на 385.00
лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1952/2019г. по описа на КрлРС, включително и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за
разноски в заповедното производство в размер на 385.00 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.А.Т.
*** с ЕГН ********** по предявения иск от „***“ ООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц., че Ц.А.Т. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „***“ ООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц. сума в размер на 231.95 (двеста
тридесет и един лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и неустойка по
договорите, сключени между Ц.А.Т. и „Т.Б.” ЕАД, което задължение е предмет на
Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1952/2019г. по описа на Районен съд –
Карлово.
ОСЪЖДА,
Ц.А.Т. *** с ЕГН ********** да заплати на „***“ ООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц., разноските, направени в исковото
производство в размер на 385.00 лева.
ОСЪЖДА,
Ц.А.Т. *** с ЕГН ********** да заплати „***“ ООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес:***, представлявано от Ю.Б.Ц., разноските, направени по частно гражданско дело № 1952/2019г. по описа на КрлРС в размер на 385.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.