Определение по дело №284/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от зам. окръжен прокурор при О. П.- Кърджали Д. Д. за поставяне под запрещение на Ш. Т. А. от гр. К., с правно основание чл. 5 ал. 1 от Закона за лицата и семейството.

Прокурорът твърди в исковата молба, че Ш. Т. А. от гр. К. от 1990 г. страда от параноидна шизофрения и многократно е лекувана в ДПБ -К. Поради липса на критичност към състоянието си, А. отказвала да приема предписаното й лечение, а настаняванията в здравното заведение са осъществявани принудително. Твърди, че Ш. А. не е в състояние сама да полага грижи за себе си, а за обслужването й в ежедневието- приготвяне на храна, почистване, прием на лекарства, помагала дъщеря й Н. Ф. М., при която често се налагало да живее. Докато получавала в брой социални плащания, А. разпилявала паричните средства, унищожавала банкнотите. От експертно решение № 2154/08.11.2012 г. на „Ц. за п. з.- С. З.” Е. било видно, че на Ш. Т. А. била определена 83% трайна неработоспособност. Счита, че са налице основанията на чл. 5 от Закона за лицата и семейството, Ш. А. да бъде поставена под пълно запрещеÝие, тъй като страда от душевна болест, която не й позволява сама да се грижи за своите интереси и дела. Иска се на основание чл. 336 и сл. от ГПК да се постанови решение, с което Ш. Т. бъде поставена под пълно запрещение. Исковата молба се поддържа в съдебно заседание. Представени са доказателства.

В съдебно заседание назначеният особен представител на ответницата не оспорва исковата молба. Изразява становище, че от събраните по делото доказателства се установява основание за поставянето на ответницата под пълно запрещение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В О. П.- К. е постъпила молба от Н. Ф. М.- дъщеря на ответницата Ш. Т. А., в която твърди, че майка й страда от психично заболяване от 1995 г. и многократно била настанявана на задължително лечение. Поискала поставяне на майка й под пълно запрещение предвид тежкото й състояние.

От заверено ксерокопие на експертно решение № 2154/08.11.2012 г. на ТЕЛК за психични заболявания при Ц. за п. з. гр. С. З., се установява, че ответницата Ш. Т. А. има определена 83 % трайна неработоспособност за срок от три години, с водеща диагноза- Параноидна шизофрения; Общо заболяване- Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит. Лека умствена изостаналост. Установява се от експертното решение и това, че ответницата е имала шест хоспитализации в ДПБ- К. с психомоторна възбуда, агресивни прояви, параноидно- халюцинаторни изживявания.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Ф. М.- дъщеря на ответницата и А. А. Ч., които живеели от осем години на семейни начала, и които съдът кредитира, се установява следното: Св. М. твърди, че през м. декември 2012 г., състоянието на майка й, която не приемала редовно лекарствата, се влошило и чрез Прокуратурата била настанена на принудително лечение в психиатричната болница. Твърди, че майка й боледува от шизофрения от 1990- 1995 г. Многократно била лекувана в ДПБ гр. Кърджали. Обяснява, че на 30.04.2013 г. или на 01.05.2013 г., изписали майка й от болницата, но поведението й било неадекватно- влизала от стая в стая, говорела си сама, не желаела да приема лекарства. Това продължило 10 дни. Майка й сама решила да си тръгне, взела си личната карта, спестовната книжка, експертното решение от ТЕЛК и отишла в собствения си дом в кв. „В.”. След два дни свидетелката срещнала майка си на "новия мост" в града, която вървяла пред движещите се автомобили по платното на моста, с хляб и салам в ръка. Казала на майка си да отиде в техния дом, но тя не я послушала, а на следващия ден разбрала, че майка й не се е прибирала. Помолила Районния инспектор да я издирят и от него разбрала, че майка й била настанена отново в психиатричната болница.

Свидетелят А. А. Ч., обяснява, че на 30.04.2013 г. ответницата излязла от психиатричната болница в гр. К. Докато живеела при тях била в много лошо състояние- през нощта ставала, разхождала се от стая в стая, събуждала децата и искала да разговарят, говорела си сама, не приемала лекарствата си. Твърди, че двамата с дъщерята на ответницата се грижели за нея, за храната и прането й. През месец- два ответницата била в болницата като се намесвала и Прокуратурата. Свидетелят бил притеснен от това, че в дома имали чук, с който той работел, а на 07.05.2013 г. го намерил под масата, в стаята, където спят, а на следващия ден видял, че чукът бил под леглото. Обяснява също, че ответницата била видяна на „новия мост” в града, където затруднила движението и била прибрана с полицейска кола. В момента била настанена в болницата.

От заключението на вещото лице д- р Д. Б. по назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда като компетентно изготвена, се установява, че ответницата поради психичното си заболяване и степента на неговата изразеност, няма съхранена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, сама да защитава личните си и имуществени интереси, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава, да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за нея действия. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва, че заболяването на освидетелстваното лице има хроничен ход, прогнозата била дефицитите на лицето по отношение на психичните му възможности и способности, да се задълбочават във времето, поради този непрекъснат ход на сериозното заболяване, което има. Обяснява, че прилагането на системно и непрекъснато лечението, би туширало болестната симптоматика, но не може да я превъзмогне напълно и се касае за нелечимо заболяване. Посочва, че могат да се постигнат периоди на ремисия, но самото заболяването и интелектуалния дефицит, който е налице при лицето, прави невъзможно същото да ръководи постъпките си и действията си.

При тези данни по делото, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС за основателен. Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС- поставяне на едно лице под запрещение, е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи.В случая са налице предпоставките на сочената разпоредба за поставяне на ответницата под пълно запрещение. От непосредствените впечатления на съда, придобити от разпита на лицето, във връзка с обсъдените по- горе доказателства- писмени и гласни, както и от заключението на назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, съдът намира, че са налице кумулативно предпоставките за поставяне на ответницата под пълно запрещение по смисъла на чл. 5 ал. 1 ЗЛС, а именно: същата има водеща диагноза- "Параноидна шизофрения"; Общо заболяване- "Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане с прогресиращ дефицит. Лека умствена изостаналост" и оценка на работоспособността- 83 % трайно намалена работоспособност. Поради психичното си заболяване и степента на неговата изразеност, ответницата няма съхранена психична годност да разбира свойството и значението на постъпките си, да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, сама да защитава личните си и имуществени интереси, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защитава, да се ориентира и да извършва обикновени и полезни за нея действия. Заболяването има хроничен ход, прогнозата е дефицитите на лицето по отношение на психичните му възможности и способности да се задълбочават във времето, като прилагането на системно и непрекъснато лечението, би туширало болестната симптоматика, но не може да я превъзмогне напълно, касае се за нелечимо заболяване, могат да се постигнат периоди на ремисия, но самото заболяването и интелектуалния дефицит, който е налице при лицето, прави невъзможно същото да ръководи постъпките си и действията си.

Предвид горното, следва да бъде постановено решение, с което Ш. Т. А. от гр. К., следва да бъде поставена под пълно запрещение. На основание чл. 338 ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 153 и сл. от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето при Община Кърджали, за учредяване на настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл. 338 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Ш. Т. А. с ЕГН * от гр. К., кв. „В.” бл. * бх. „*” . * ап. *.

Препис от решението след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничеството при Община Кърджали за учредяване на настойничество.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: