Решение по дело №153/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП против Решение № 418 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1006/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 708332-F704151 от 26.06.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, с което на „Синдбад“ ЕООД, гр. Ямбол, представлявано от Х. С. А. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и е осъдена ТД на НАП - гр. Бургас да заплати на „Синдбад“ ЕООД сумата от 300 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно. Счита за необосновани изводите на съда, че не е доказано извършването на административното нарушение. Твърди, че от събраните по делото данни и гласните доказателства се установило извършването на нарушението. Правилно бил приложен и законът, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения. Липсвало основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен и потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника по касацията, подаден чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба като неоснователна и излага становище по същество. Излага доводи за наличие на основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира за направените разноски пред касационната инстанция.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. С постъпило по делото писмено становище от пълномощник заявява, че поддържа жалбата на посочените в същата основания, като моли касационната жалба да бъде уважена.

Ответникът по касация – „Синдбад“ ЕООД, гр. Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който поддържа представения отговор на касационна жалба, като моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за основателност на касационната жалба. Посочва, че от материалите по делото се установява, че е осъществено нарушение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като констатираното при проверката е надлежно отразено в протокола за извършена проверка, в АУАН и в НП. Счита, че като е достигнал до други фактически и правни изводи, Районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а НП следва да бъде потвърдено.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 01.05.2023 г. е била извършена проверка в търговски обект - магазин за месо, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка“, УПИ I, стопанисван от „Синдбад“ ЕООД. След легитимация, проверяващите поискали от търговеца да им представи свидетелството за регистрация на фискалното устройство. Работещото в обекта лице се обадило на колегата си - свид. Б., която отишла до проверявания обект и предоставила всички изискуеми документи, включително и свидетелството за регистрация на ФУ. Констатациите от проверката били подробно описани в съставения протокол от същата дата. На търговеца било разпоредено да се яви на 02.05.2023 г. в ТД на НАП за съставяне и връчване на АУАН. На 02.05.2023 г. на „Синдбад“ ЕООД бил съставен АУАН за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 2006 г. на МФ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да отмени процесното НП като незаконосъобразно, районният съд е приел, че в протокола от извършената проверката не било описано, че не е било налично свидетелството за регистрация на ФУ, което потвърждавало показанията на свид. Б.. Според последната всички документи в обекта на дружеството в кв. „Българка“ са били налични. Приел, че не е доказано допускането на нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. от страна на дружеството. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

Решението на Районен съд – Сливен е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

В случая ответникът по касацията е санкциониран за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД и ЕСФП, с изключение на случаите на изпитване на нов тип ЕСФП в реални условия. Според разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр, второ от ЗДДС, за нарушение, което не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Предвиденото в ал. 1 /съгласно действащата редакция, ДВ, бр. 23 от 2013 г./ административно наказание за лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, за юридическите лица и едноличните търговци е имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.

По делото пред районния съд е представено копие на Протокол за извършена проверка в обект серия АА0090143 от 01.05.2023 г., в който са описани констатациите от извършената проверка на магазин за месо, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка“, УПИ I, стопанисван от „Синдбад“ ЕООД. Съгласно описаното в Протокола, при извършване на проверката свидетелството за регистрация на фискалното устройство не е било представено. Протоколът е подписан от проверяващите и от работещото в обекта лице – М. З.. Показанията на изслушания пред първоинстанционния съд свидетел – актосъставителят Т. Г. са в подкрепа на вписаното в горепосочения Протокол. По делото пред районния съд е представено възражението подаденото от управителя на санкционираното търговско дружество срещу съставения АУАН, вх. № ИТ-00-4043 от 02.05.2023 г. В същото се потвърждава, че свидетелството за регистрация на фискалното устройство при извършване на проверката не се е намирало в проверявания обект. Управителят на „Синдбад“ ЕООД подробно е описал, че свидетелството се е съхранявало в офиса на дружеството в гр. Ямбол и след извършен ремонт, поради пропуск същото не е било върнато в обекта в гр. Сливен, кв. „Българка“. Посочил е, че нарушението не е сериозно, поради което е поискал отмяна на съставения АУАН.

Предвид изложеното, приемайки, че описаното в АУАН и в НП административно нарушение не е доказано, първоинстанционният съд е формирал неправилен правен извод. Настоящият касационен състав намира за установено извършеното нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. издадена от МФ.

Неоснователно е възражението на ответника по касация за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото се касае за формално по своя характер нарушение, при което не е необходимо настъпването на някакъв съставомерен резултат. Така също, конкретното деяние не притежава никакви обективни белези, които да го отличават от общите случаи на нарушения по посочената в АУАН и НП разпоредба.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. издадена от МФ и основание за налагане на административно наказание по чл. 185, ал. 2, изр, второ от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Размерът на наложеното административно наказание съответства на установения в закона минимум, който се възприема като съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП.

При този изход на делото основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева за всяка инстанция, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касацията.

Неоснователна се явява претенцията на ответника по касацията за присъждане на разноски.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 418 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1006/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 708332-F704151 от 26.06.2023 г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Синдбад“ ЕООД, гр. Ямбол, ЕИК *********, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл.118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр, второ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „Синдбад“ ЕООД, гр. Ямбол, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. „Цар Освободител“ № 3, да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.