Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 27.04.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две
хиляди двадесет и втора година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 35/2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от Е. В. Х. ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Д. П., против „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159,
БенчМарк Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от членовете на управителния съвет Д. С.
и К. К. Предявени са отрицателни
установителни искове. Иска се от съда да признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата
в размер на 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена
електрическа енергия, за което
са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., установена
с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.03.2014 г. по ч.гр.д. № 110/2014 г.
на Районен съд Своге, по която е издаден изпълнителен лист № 110
от 13.05.2014 г., както и сумата в размер на 796,26 лева – мораторна лихва начислена върху главницата за
периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я
обективират, с най – ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за налични
задължения. Посочените суми се за адрес
на потребление : гр. С., ул. „…..” № – … жилищен етаж, на който ищецът е собственик
по наследство (наследодателят е
починал през … г.)
; партида с кл. № ……... Според Е.Х.
вземанията са погасени по давност, на основание чл. 111, б. „в” от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
От страна на
дружеството-ответник, чрез пълномощника юрк. А. А., е подаден писмен отговор. Исковете се
оспорват като неоснователни и недоказани, както и част от фактическите
обстоятелства изложени в исковата молба. Твърди се, че оспорените вземания са
материализирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 110/2014 г. на РС
Своге и образувано в тази връзка изпълнително дело № 8872/2014 г. на ЧСИ Н. М.,
прекратено към настоящия момент. Посочено е, че давността се прекъсва с
исканията на взискателя да се извършват принудителни изпълнителни действия,
поради което към настоящия момент предвидения в закона срок не е изтекъл. С оглед на изложеното се иска претенциите да се отхвърлят изцяло, със
законните последици.
По делото са събрани
писмени доказателства : изпълнително дело №
20148410408872/2014 г. по описа на ЧСИ Н.
М., рег. № … на КЧСИ, район на действие СГС и ч.гр.д. № 110/2014 г. по описа на Районен
съд Своге.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното :
Ищецът е единствен
наследник на длъжника, което обосновава и правния му интерес от настоящото
производство. Наследодателят е починал на …. г., т.е. след образуването на
изпълнителното производство.
За вземанията, за
които е образувано изпълнителното дело се прилага кратката 3 годишна
погасителна давност - Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 3 от 2011 г., както и чл. 119 ЗЗД. При снабдяване на кредитора с
изпълнителен лист в заповедно производство за вземането не се поражда сила
на присъдено нещо и не се променя давностият срок, с изтичането на който то се
погасява. Когато срещу заповедта по чл. 410 ГПК не е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК,
тя влиза в сила и
давността върху вземането започва да тече от този момент. С настъпването на това
обстоятелство длъжникът губи възможността да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да направи преди изтичането на срока за
подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно
решението е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По настоящото дело
заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 08.05.2014 г., от която дата започва
да тече тригодишният срок. По образуваното на 01.08.2014 г. изпълнително дело
последното изпълнително действие е било извършено на 08.06.2017 г., когато е поискано
налагане на запор върху всички вземания на длъжника. След посочената дата не са
извършвани изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство е станало с постановление от 13.09.2019 г. Новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. от 08.06.2017
г. Исковата молба, по
която е образувано настоящото дело е постъпила в Районен съд Своге на 21.01.2021
г., към която дата 3-годишната погасителна давност е била изтекла. С погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла – чл. 119 ЗЗД. Следователно, поради погасяването по давност на вземането за
главница се е погасило и вземането за лихвите върху нея. По изложените
съображения исковете следва да бъдат уважен, тъй като са изцяло основателни и
доказани. Вземанията са се погасили по давност преди подаването на исковата
молба в съда, а именно на 09.06.2020 г. Фактът на извършването на частично плащане
по конкретна фактура сам по себе си не съставлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД относно непогасената
част от дълга, тъй като липсва формирана от длъжника воля относно тази част на
вземането на кредитора. Волеизявлението на длъжника при частичното плащане
обхваща единствено погасения сегмент от фактурираното вземане. Ето защо, в тази
хипотеза липсва манифестиране на воля на длъжника, потвърждаваща съществуването
на неплатената част от размера на дълга.
При този изход от
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество следва да понесе направените от ищеца разноски. В съдебно
заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от Е.Х.. Съдът
счита възражението за основателно,
тъй като е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до
минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 364,07 лева. Заплатената държавна такса е в размер на 100
лева.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
Признава за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София,
бул. „Цариградско шосе” 159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от членовете на
управителния съвет Д. С. и К. К., че Е. В. Х. ***, ЕГН **********,
като единствен наследник на В. Г. Х., роден на *** г. и починал на ….. г., не
дължи сумата от 1119,09
лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия,
адрес на потребление : гр. С., ул. „…..” № – … жилищен етаж, партида с кл. № ……, за
което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до
28.10.2013 г., установена с влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.03.2014 г. по ч.гр.д.
№ 110/2014 г. на Районен съд Своге, по която е издаден изпълнителен лист
№ 110 от 13.05.2014 г., както и сумата в размер на
796,26 лева – мораторна лихва начислена върху
главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури,
които я обективират, с най – ранна начална дата
16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за
налични задължения.
Осъжда „ЧЕЗ Електро България” АД от гр. София,
бул. „Цариградско шосе” 159, БенчМарк Бизнес Център, ЕИК *********, представлявано от членовете на
управителния съвет Д. С. и К. К., да
заплати на Е. В. Х. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 464,07 лева, като адвокатското възнаграждение
е намалено на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :