№ 19152
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110102329 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: . чрез адв. З., срещу .,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., за прогласяване нищожността, на
основание чл. 26 ЗЗД, на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022
г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 135,28 лв., представляваща платена без основание неустойка по
горепосочения договор, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 16.01.2023 г.,
до окончателното плащане на дължимото.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за паричен заем
№ 791653/19.09.2022 г., по силата на който получила сумата от 500.00 лв., като в чл. 8 от
договора била уговорена неустойка в размер на 335,44 лв. Ищеца посочва, че е заплатил на
ответника сума в общ размер от 671,84 лв., като дружеството е получило възнаграждение в
размер на 135,28 лв. за 3 дни. Излагат се подробни съображения за недействителност на
разпоредбата на чл. 8 от договора. Моли посочената клауза да бъде обявена за нищожна,
както и да му бъде присъдена заплатената на ответника сума от 135,28 лв., като получена
без основание.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете,
като излага подробни съображения за неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Депозират писмени
становища.
С определение от 23.10.2023г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е
допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез намаляването му
до размера от 112,19 лв., като е прекратил производството по делото за претенцията на
ищеца над тази сума.
1
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
На 19.09.2022г. ищеца е сключил с ответника Договор за паричен заем № 791653, по
силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 500
лева, като е уговорен месечен лихвен процент от 3.400 % и годишен процент на разходите –
49,052 %. Крайната сума, която ищеца е следвало да върне е в размер на 555,56 лв. Срокът
на договора е 27 седмици. В чл. 6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант и с още едно от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека
върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна
книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 е договорено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговоря на съответните условия, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 335,44 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно
посочен в Приложение към договора. Видно от погасителния план плащането на
неустойката по чл. 8 от договора при липса на обезпечение е разсрочено на 27 бр. вноски, в
размер от по 12,42 лв. седмично.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищеца е изплатил на ответника по Договор за паричен заем №
791653/19.09.2022 г. сума в размер на 635,28 лв., с която са погасени по същия договор 500
лв. главница, 23,09 лв. договорна лихва и 112,19 лв. неустойка.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клузата на чл. 8 от сключения между страните Договор за паричен заем №
791653/19.09.2022 г. и заплащане на сумата 112,19 лева, представляваща недължимо платена
сума за неустойка по чл. 8 договора.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № 791653/19.09.2022 г. От
заключението на вещото лице, което не е оспорено от ответника, се установява, че по
договора ищецът е заплатил на ответника сумата 112,19 лв. - неустойка по чл. 8 от договора.
Според посочената клауза на договора, заемополучателят е поел задължението да
предостави обезпечение по договора, изразяващо се в ипотека върху недвижим имот, особен
залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на
заемодателя (посочени в чл. 6 от договора), както и че според чл. 8 от договора, при
неизпълнение на това задължение се начислява неустойка в размер на сумата 335,44 лв.,
чието плащане се разсрочва на падежите и с всяка вноска по заема.
От гореизложеното се установява, че между страните е договорена неустойка не при
неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума, а за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение. При това положение не може да се приеме,
че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по отношение на главното
задължение по договора. От друга страна, размерът на това обезщетение е необосновано
висок при съпоставяне с главното задължение, т. к. не е съизмерим с евентуални вреди за
кредитора, като по своята същност това обезщетение представлява скрито възнаграждение
за търговеца. Така кредитополучателят като потребител е поставен в неравноправно
положение спрямо търговеца, договорен е необосновано висок размер на неустойка, която
не цели да гарантира изпълнение на задължението, а да доведе до допълнително
възнаграждение за кредитора. Предвид това, съдът намира, че посочената договорка
съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с добрите
нрави, съгл. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.06.2010 г., т. д. №
1/2009 г., ОСГК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се преценява характерът и
размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и дали изпълнението на
задължението е обезпечено е други правни способи, както и вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнението на задължението (съществено или
за незначителна негова част), съотношението между размера на уговорената неустойка и
2
очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза
извън своите обезпечителни функции, т. к. неизпълнението на задълженията с оглед на
което е договорена /осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за
кредитора. Същността й е да му осигури допълнително възнаграждение, което при това е
прекомерно, с оглед размера на предоставения кредит.
Предвид това, съдът намира, че договорената в чл. 8 клауза от сключения между
страните договор за заем е нищожна.
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при
начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане,
поради което и този иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло за
сумата от 112,19 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора, искането на ищеца за присъждане на разноски следва да
бъде уважено, като ответника бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 1185.26 лв., от които 100 лв. за дължима държавна такса, 400 лв. за депозит за
вещо лице и 1000.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Следва да бъде оставено без уважение и искането за присъждане на разноски на
ответника.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем №
791653/19.09.2022 г., сключен между А. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: . и ., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. ., като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на А. Г. А.,
ЕГН: **********, с адрес: . сумата от 112,19 лв. (сто и дванадесет лева и 19 стотинки),
представляваща платена без основание неустойка по Договор за паричен заем №
791653/19.09.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба- 16.01.2023 г. до окончателното плащане на дължимото.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., да заплати на А. Г. А.,
ЕГН: **********, с адрес: . сумата от 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3