Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …..02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ПЛАМЕН
ГЕНЕВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 11825 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на ответниците М.Г.Ц. и
П.С.С. срещу решение по гр. дело № 77233/2015г. на Софийския районен съд, 81-ти
състав, с което съдът е признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, че жалбоподателите дължат разделно на „Т.С.” ЕАД суми за потребена
топлинна енергия и лихви за забава. С
решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ответник П.С.С., чрез назначения по
реда на чл. 95 ГПК процесуален представител, обжалва решението в частта за уважаване на исковете
срещу нея за установяване дължимостта на сумата 954. 59 лв. – доставена
топлинна енергия за периода м.09.2012г. – м.04.2015г. в имот с абонатен №
071234, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2015г. до
окончателното изплащане и.
Въззивницата – ответник М.А.С., чрез назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК представител, обжалва решението в частта за уважаване
на исковете срещу нея за установяване дължимостта на сумата 477. 29 лв. –
доставена топлинна енергия за периода м.09.2012г. – м.04.2015г. в имот с
абонатен № 071234, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
21.10.2015г. до окончателното изплащане
и сумата 60. 81 лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2012г.
-02.10.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 63683/2015г. на СРС, 81 с-в.
В жалбите се поддържат
оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че по
делото не е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия, както и
количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Молят въззивния съд
да отмени първоинстанционното решение в обжалваните от тях части, като вместо
него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни
и недоказани, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
жалбата.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.” ЕООД
не заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо в атакуваните части.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. С
оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Предявени за установителни искове за парични
притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 63683/2015г.
на СРС, 81 с-в срещу ответниците при условията на разделност, при квоти 2/3
срещу П.С.С. и 1/3 срещу М.А.С..
СРС е приел, че между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ, като ответницата П.С. е пасивно
легитимирана по исковете до размера на 2/3 от сумите, в качеството й на носител
на вещно право на ползване на 2/3 идеални части от имота, а за останалата 1/3
ид. част е легитимирана М.С., в качеството й на собственик на същата.
От представения по делото нотариален акт за дарение № 10/92г.
на нотариус Г.се установява, че ответницата М.С. е собственик на процесния
имот, като ответницата П.С.С. си е запазила правото на ползване върху дарените
от нея 2/3 ид. части от имота.
Предвид изложеното, ответниците имат качеството на потребители на
топлинна енергия при посочените квоти, както и са насочените исковете срещу тях.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период, не е спорно между страните, а се и установява от приетите
като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както
и от приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост
е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД, с договор, също приет като
писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на
етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответницата П.С., в
качеството й на носител на вещно право на ползване върху 2/3 ид. части от имота
и ответницата С., в качеството й на собственик на останалата 1/3 ид. част от
имота, са потребители на топлинна енергия за битови нужди и съгласно чл. 155 от
ЗЕ и дължат заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна
енергия, за претендирания период, при квоти съответно 2/3 и 1/3 от сумите. Ето
защо исковете са доказани по основание и оплакванията на жалбоподателите пред
настоящата инстанция за неоснователност на исковете, са необосновани.
Неоснователни са доводите в жалбата за липса на писмен
договор, тъй като облигационното правоотношение възниква по силата на закона
при публично оповестени Общи условия.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период отчитането
е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са приспадани технологични
разходи за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот е имало 2 бр. отоплителни тела, като липсва водомер, поради което
топлинната енергия за топла вода е начислена съобразно чл. 69, ал. 2 от Наредба
№ 16-334/ 2007г. за топлоснабдяването при норма 140 л на потребител за едно
денонощие. Съгласно заключението на СТЕ, стойността на доставената топлинна
енергия за процесния период е в размер на сумата 1431. 88 лв., за която е
уважен иска за главницата, съобразно горепосочените квоти. Начислените на
въззивниците – ответници суми са определени като дължими на база реален отчет
на уредите за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база правилно
извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ. Представените
по делото главни отчети не са оспорени от ответниците. Ето защо, настоящият
състав намира оплакванията на жалбоподателите относно липсата на доказателства,
от които да се установи количеството и качеството на реално ползваната ТЕ, за
неоснователни.
Неоснователни и неотносими са оплакванията в жалбата на
М.С. относно доказателствената стойност на издадените от ищеца фактури. Фактите
относно размера на начислената топлоенерегия се установяват на самостоятелно
основание от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. При изготвянето на заключението
на ССчЕ, вещото лице е извършило проверка при ищеца и не е установило счетоводството
да е нередовно водено, поради което фактурите се ползват с доказателствената
сила по чл. 182 от ГПК.
Неотносимо е
възражението на ответницата С. за това, че е нарушен чл. 13 от Директива
2006/32 относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги. Нормата на чл. 13, ал. 2 от Директивата
предвижда, че сметките за енергия следва да включват реално потребената
енергия, когато това е уместно. Тази условност на Директивата също не позволява
да се признае директен ефект на нормата. Освен това нормите на директивите са
насочени към държавите-членки на ЕС, поради което дори и да им се признае
директен ефект, той би могъл да е само по отношение на държавата, а не и в
отношения между частни субекти.
За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице противоречие между
начина на начисляване на стойността на ТЕ от „Т.С.” ЕАД и директивата, тъй като
начислените на въззивницата суми са определени като дължими на база реален
отчет на общия топломер на процесната сграда, на база правилно установен
отопляем обем и остойностяване на доставеното количество ТЕ.
Неоснователно е възражението на въззивницата С., че
неправилно “Т.С.” ЕАД е начислила лихви върху прогнозни стойности.
Законодателят с разпоредбата на чл.155 от ЗЕ създава възможността
задълженията на потребителите към топлопреносното предприятие да се заплащат на
прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка. Т.е. в ЗЕ, чл.155 е създадена
възможността прогнозната сметка, определена по ред посочен в закона и Наредба №
16-334 и дължима в сроковете, съгласно ОУ, против които потребителят не е
възразил, да се счита за дължима и при
неизпълнението й в срок въз основа на нея да се начислява обезщетение за
забава.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбите
са изцяло неоснователни на релевираните в тях основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 15.12.2017г. по гр. дело № 77233/2015г. на Софийски районен съд,
81-ти състав в обжалваните части за уважаване на исковете.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Т.с.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.