Определение по дело №1032/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 260013

 

гр.Бургас, 10.10.2023 г.

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНГЕЛ ГАГАШЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. Я.К.

2. З.Т.

                                                                                

като разгледа докладваното от председателя НОХ дело № 1032 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 68, ал.7, вр. ал.6 от НПК и е образувано по повод молба на подсъдимия по делото А.Д.Д. с ЕГН **********, чрез упълномощеният му защитник адвокат К.К. ***, за отмяна на наложената на подсъдимия, в хода на проведеното досъдебно производство, мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

В молбата се твърди, че заявителят Д. е изтърпял наложеното му по настоящото дело наказание „лишаване от свобода“, поради което липсвали основания за продължаване действието на забраната.

Бургаски окръжен съд, като взе предвид материалите по делото, направи следните фактически и правни изводи:

С присъда № 48 от 12.02.2020 г. на БОС, постановена по настоящото дело, изменена с Решение № 131 от 02.11.2020 г. по ВНОХД № 131/2020 г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 50 от 16.03.2021 г. на ВКС по к.д. № 37/2021 г., влязла в сила на 16.03.2021 г. подсъдимият А.Д.Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.3, б. Б, предложение първо, вр. ал.4, вр. ал.1, б. В, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като във вр. чл. 58а, ал.1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца при първоначален общ режим.

Видно от постъпило по делото писмо от Окръжна прокуратура – Бургас, подсъдимият Д. е изтърпял наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за периода от 17.03.2021 г. до 03.05.2023 г., като с Определение № 399 от 25.04.2023 г. на БОС, постановено по ЧНД № 417/2023 г. по описа на същия съд, Д. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, като му е бил определен изпитателен срок от четири месеца и седем дни, в който осъденият е следвало да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни срещи с пробационен служител за срок от четири месеца и десет дни. Видно от постъпило по делото писмо с рег. № 1627/06.10.2023 г. на ГД „ИН“ – Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, изпълнението на пробационния надзор над осъдения Д. е започнало на 02.05.2023 г. и е приключило на 12.09.2023 г. поради изтърпяване.

Предвид установените факти и обстоятелства, налага се извод за основателност на молбата на Д. за отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“. Наказателно-правната ни теория и трайната съдебна практика безпротиворечиво приемат, че целта на мярката по чл. 68, ал. 1 от НПК е да осуети недобросъвестно процесуално поведение на обвиняем или подсъдим по напускане пределите на страната без разрешение на наблюдаващия прокурор, а в съдебната фаза – без разрешение на съда, който разглежда делото, т.е., преследваната с мярката цел е да обезпечи обвиняемия, респ. подсъдимия за нуждите на производството. В конкретният случай целите на наказателното производство са постигнати – спрямо подсъдимия е постановена влязла в сила присъда, наложеното с нея ефективно наказание „лишаване от свобода“ е било приведено в изпълнение и фактически изтърпяно от подсъдимия до 03.05.2023 г., на която дата Д. е бил освободен от Затвора в гр. София поради условно предсрочно освобождаване. Наред с това, макар с определението на БОС по чл. 437 и сл. от НПК, съдът да е наложил на осъдения пробационна мярка, която да се търпи в рамките на определения по УПО изпитателен срок, същата е била ефективно изтърпяна от Д. до 12.09.2023 г., когато фактически е бил изтърпян и определеният изпитателен срок по УПО. Следователно липсва каквато и да е била необходимост от подобно обезпечаване чрез мярката по чл. 68, ал.1 от НПК. Ето защо и предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира, че следва да уважи молбата на осъдения А.Д. и да отмени наложената му забрана да напуска Република България.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ наложената на А.Д.Д. с ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 1032/2019 г. на БОС, мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ по ДП № 345/2018 г. по описа на РУ – Карнобат при ОД на МВР – Бургас, пор. № 507/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас.

Определението подлежи на обжалване или протестиране по реда на глава ХХІІ от НПК – с частна жалба или частен протест пред Апелативен съд – Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

                                             2.