№ 1259
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.А ЕВТ. п.р
при участието на секретаря В. КР. к.
като разгледа докладваното от Д.А ЕВТ. п.р Гражданско дело №
20221110142057 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Oбразувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Ш. Х. срещу Д. М. Т., неин
съпруг, за налагане на мерки за защита на молителката и нейното непълнолетно дете – Ш. Х.
/конституирано като страна по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН/, при твърдения за
извършени от ответника спрямо молителката в присъствие на детето акт на домашно
насилие на 17.07.2022 г. във вилата им, находяща се във вилна зона „Шамака“, с. Радуй, обл.
Перник, изразяващ се в следното: около 22,00 часа, по време на вечеря, ответникът започнал
да псува молителката на майка, хвърлил пластмасова бутилка от безалкохолно по нея и
започнал да замахва, за да я удари, започнал и да я бута, удряйки я по ръцете; молителката,
съпротивлявайки се, в един момент докоснала лицето му; това ядосало ответника и той я
ударил с юмрук силно в лицето, вследствие на което от носа й потекло кръв и тя изпитала
силна болка; синът на молителката се уплашил, разплакал се и позвънил на баба си в Русия;
на следващата сутрин лицето на молителката било синьо и подуто; на 19.07.2022 г. поради
продължаващи болки при преглед се установило, че носът й е счупен.
Ответникът оспорва подадената молба за налагане на мерки за защита при твърдения, че
не е упражнил физическо насилие над молителката. Признава, че действително между
страните е имало скандал на процесната дата относно приготвени от молителката картофи,
както и че е псувал, като я е пратил „на майната й“. Плеснал я по лицето, за да я успокои да
спре да крещи. В съдебно заседание поддържа, че е ударил „шамарче с ръка“ по лицето на
молителката. Детето стояло на масата и не го е виждал да се обажда по телефона. След
1
случилото се молителката и детето останали на горния етаж на вилата, а на сутринта
ответникът им предложил да ги закара до гр. София и се извинил на детето. Молителката
спряла да му говори и се изнесла на 29-ти.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие за него защита, както и за защита на низходящ на
молителя, който низходящ твърди да е присъствал на извършен акт на домашно насилие,
поради което и на основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, е налице активна процесуална легитимация
на молителя. Между страните по делото е безспорно и от представените доказателства /л.5
от делото/ се установява, че молителката и ответникът са съпрузи, както и че Ш. Х. е син на
молителката, предвид което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1 и 7 ЗЗДН. Описаните в молбата и молбата-уточнение актове
представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице
твърдения за осъществено физическо и психическо насилие спрямо пострадалите лица.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 17.07.2021 г., като е посочено, че на цитираната дата,
около 22:00 часа, по време на скандал между молителката и ответника във вилата им,
находяща се във вилна зона „Шамака“, с. Радуй, обл. Перник, по време на вечеря
ответникът започнал да псува молителката на майка, хвърлил пластмасова бутилка от
безалкохолно по нея и започнал да замахва, за да я удари, започнал и да я бута, удряйки я по
ръцете; молителката, съпротивлявайки се в един момент докоснала лицето му; това ядосало
ответника и той я ударил с юмрук силно в лицето, вследствие на което от носа й потекло
кръв и тя изпитала силна болка; синът на молителката се уплашил, разплакал се и позвънил
на баба си в Русия; на следващата сутрин лицето на молителката било синьо и подуто; на
19.07.2022 г. поради продължаващи болки при преглед се установило, че носът й е счупен.
Посоченият с молбата до съда акт на домашно насилие съдът намира за доказан по делото
като извършен от ответника по време, място, начин на извършване посредством
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като изложените в нея обстоятелства се подкрепят и от
представеното от молителката Съдебномедицинско удостоверение №341/2022 на УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД /л. 9 от делото/. Видно от събрания по делото доказателствен
материал, а именно СМЕ №341/2022, при преглед на молителката на 18.07.2022 г. е
констатирано наличието на травматични увреждания – контузия на лицето с обширни оток
2
и кръвонасядане на носа с ангажиране на част от долните клепачи на двете очи, двете
скулни области и част от двете бузи, причиняващи заслаждане на назолакрималните и назо-
лабиалните гънки и респ. лицева асиметрия, състояние след кръвоизлив от носните ходове,
като съгласно констатациите на лекаря, същите могат да бъдат причинени по описания от
молителката механизъм, а именно вследствие на акта на домашно насилие от 17.07.2021 г.
По делото е представен и Амбулаторен лист №70566/19.07.2022 г. на ДКЦ Вита, видно от
който на молителката е поставена диагноза „счупване на костите на носа“, като е издадено и
направление за хоспитализация /л.10-11 от делото/. Същата диагноза е поставена и при
извършен преглед на 25.07.2022 г. /л.12 от делото/.
Наличието на следи от физическо насилие по лицето на молителката се установява и от
показанията на св. Александра Викторовна л.. Свидетелката разказва, че се е срещнала с
молителката една сутрин в село около Перник и Радомир, като последната треперела и
плачела. Носила очила и когато ги свалила свидетелката видяла синини и подутини близо до
очите. Молителката й споделила, че я болят главата и носа и че мъжът й я ударил при спор
на вечеря за картофи. Срещнали се отново след около седмица – 10 дни, молителката
продължавала да носи очила, а травмата отшумявала. В тази връзка следва да се отбележи,
че съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Снежинка М.а Драганова, сестра на
ответника, която отрича да е имало видими наранявания по лицето на молителката на
22.07.2022 г. – 5 дни след извършването на твърдения акт на насилие, когато двете се
срещнали случайно в метрото. Предвид противоречието между показанията на св. Драганова
и останалия събран по делото доказателствен материал – СМЕ №341/2022 и показанията на
св. л., и като съобрази на основание чл. 172 ГПК близката родствена връзка между
свидетелката и ответника, съдът намира, че показанията на св. Драганова не следва да бъдат
кредитирани, доколкото същите са недостоверни и необективни.
С оглед на това съдът намира, че от показанията на св. л., Съдебномедицинското
удостоверение №341/2022, Амбулаторен лист №70566/19.07.2022 г. на ДКЦ Вита,
Направление за хоспитализация от 19.07.2022 г. и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
доколкото същата съдържа описание на твърдения акт на насилие, се установява
извършването на такъв по отношение на молителката. Нещо повече, следва да се съобрази
изричното признание на ответника за упражнено на процесната дата и при твърдяната от
молителката фактическа обстановка физическо насилие спрямо последната – „шамарче“,
както и вербално такова, изразяващо се в псувня. Предвид изложеното, съдът намира
молбата за налагане на мерки за защита на молителката за основателна и като такава същата
следва да бъде уважена.
По отношение на молбата, подадена от молителката от името на детето Ш. Х. на
основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН, съдът намира, че същата е неоснователна. По делото не се доказа
същото да е станало свидетел на извършването на акта на домашно насилие по отношение
на майката. Видно от постъпилите по делото социални доклади от ДСП-Възраждане и ДСП -
Връбница, детето се отглежда от майката, има изградена емоционална връзка с нея, като
ответникът също проявява емоционална привързаност към детето. В хода на социалното
3
проучване, детето Ш. е споделило пред социалния работник, че на процесната дата след
упражненото спрямо майка му домашно насилие, видяло кръвта, изпаднало в ужас и се
обадило на баба си в Русия. Такъв разговор не се твърди и не се установява по делото да е
бил провеждан от страна на детето. Не са ангажирани и други конкретни доказателства
същото да е станало свидетел на акта на домашно насилие. Предвид това, съдът приема за
недоказани твърденията за упражнено психическо насилие от ответника върху Ш. Х.
вследствие на извършения акт на домашно насилие по отношение на майка му. Следва да се
отбележи и че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН представлява
негодно доказателствено средство относно молбата за защита, подадена от името на детето
Ш. Х., доколкото не изхожда лично от същото, а от неговата майка, която не може да
декларира обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за невярно
деклариране.
По вида на мярката за защита.
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1, т.3 пр.1 и т.5 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалия, забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 100 м. и задължаване
ответника да посещава специализирани програми. Посочените мерки (освен задължаването
на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово
задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на настоящото
решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото.
4
С оглед изхода на делото на молителката следва да бъдат присъдени разноски с оглед
издадената за нейна защита заповед, като се установява направата на такива в размер на 400
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което и следва да й бъдат присъдени
разноски в размер на 200,00 лв. Ответникът не претендира присъждане на разноски, поради
което и съдът не следва да се произнася по разноските с оглед отхвърлената молба за
издаване на заповед за защита на пострадалото дете Ш. Х..
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН дължимата държавна такса по делото за уважената молба
за защита следва да се възложи на ответната страна, която съобразно чл.3 от Тарифата е в
размер на 25,00 лв. и ответникът следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда.
Доколкото в отхвърлената си част молбата е за защита на ненавършило пълнолетие лице не
се дължи държавна такса на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Д. М. Т., ЕГН **********, ,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ш. Х., ЕГН **********,
гражданин на Руска Федерация.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, да
не доближава Ш. Х., ЕГН **********, гражданин на Руска Федерация, на разстояние, по-
малко от 100 метра, за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, да
посещава специализирана програма в "Център за превенция на правонарушенията" при
Асоциация "Деметра", гр. София, кв. "Сухата река", бл. 18, вх. "А", тел. **********,
**********, email: ********************@*******.**, за срок от 6 месеца, считано от издаване
на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Д. М. Т., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Ш. Х., ЕГН **********, гражданин на Руска Федерация,
подадена от името на детето Ш. Х., ЕГН **********, за издаване на заповед за защита
срещу Д. М. Т., ЕГН **********, по повод твърдян акт на домашно насилие от 17.07.2022
г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, да заплати на Ш.
5
Х., ЕГН **********, гражданин на Руска Федерация, разноски за производството в размер
на 200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Д. М. Т., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6