Р Е Ш Е Н И Е
Номер 40 01.03.2022
г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Росица Басарболиева
Членове: 1. Йълдъз Агуш
2. Диана Калоянова
при
секретаря Цветелина Димитрова и
прокурор Георги Манолов като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 21 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на О.Г.У., ЕГН **********,***, чрез процесуален
представител адв. Д.С. ***, с адрес на кантората гр. Русе, ул. „Борисова“ № 8,
ет. 3, против Решение № 637/13.12.2021 г. постановено по АНД № 20214520200783/2021
г. на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1085-000724/06.04.2021
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) при ОД МВР - Русе, с което за
нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗДвП, на касационния
жалбоподател У. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като
незаконосъобразен и да върне делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно
заседание касатора се представлява от адв. С., който поддържа жалбата на
основания, изложени в нея.
Ответникът по касация –
сектор ПП при ОД МВР-Русе, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
Т. Й., представя писмено възражение по касационната жалба, в което поддържа
тезата за неоснователност на същата. Посочва, че с деянието си жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е
санкциониран. Твърди, че наказанието за това нарушение е правилно
индивидуализирано и е с фиксиран размер, поради което не подлежи на преценка от
административнонаказващия орган и съда. Прави изявление, че първоинстанционният
съд правилно е отчел наличието на отегчаващо вината обкстоятелство, а именно
застрашаването живота и здравето на множество лица с нарушението, поради което чл.
28 от ЗАНН е неприложим в конкретния казус. Иска от съда да отхвърли
касационната жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 150 лева. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател, ако в съдебно
заседание бъде претендирало такова в размер над минимално определеното. В
съдебно заседание, редовно призован, не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването, като
излага доводи относно обществената опасност на деянието, извършено от У..
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на О.Г.У. против Наказателно
постановление Наказателно постановление № 21-1085-000724/06.04.2021 г. на
Началник сектор „ПП“ при ОД МВР - Русе, с което за нарушение на чл. 42, ал. 2,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗДвП,
на У. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да потвърди
процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. При постановяването
на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Русе
е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
Касаторът релевира
възражение за необоснованост на обжалваното решение, тъй като счита, че то е постановено
при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неизясняване на
фактите по делото по безспорен и несъмнен начин и до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Твърди, че фактичеснката обстановка е приета за
безспорно установено от съда въз основа на показанията на другия участник в
пътно-транспортното нарушение и неговата съпруга, които са заинтересовани от
изхода на делото. Заявява, че пред първата инстанция е оспорил събраните
свидетелски показания, защото не е имало съприкосновение между собствения му
автомобил и автомобилът на Ц., несъстоятелни били твърденията, че е предприел
действия по заличаване на следите. Счита, че чрез отказа на районния съд да
назначи исканата от жалбоподателя експертиза за проверка на показанията на
разпитаните по делото свидетели се ограничава изобщо възможността му за защита,
както и за разкриване на обективната истина по делото с помоща на вещо лице,
притежаващо специално знания.
Оплакванията, заявени в
касационната жалба са изложени отново в пледоарията на процесуалния
представител на У. в съдебно заседание на 23.02.2022 г.
Настоящата инстанция
намира така направените от касационния жалбоподател възражения за
неоснователни. В хода на производството пред първата инстанция са събирани
гласни доказателства от актосъставителя и от разпитаните свидетелите. Свидетелските
показания са непротиворечиви и изясняват напълно фактическата обстановка. Дори
да не се кредитират показанията на свидетелката Ш. – присъствала на инцидента и
съпруга на Ц., останалите са единни и водят отново до извода за извършено
нарушение от У.. Съгласно Докладна записка рег. № 1085р-1413/08.02.2021 г. на
младши полицейски инспектор К.К., при пристигането на дежурния полицейски екип
на място, У. е извадил кърпа и е започнал да заличава следите, настъпили от
съприкосновението между двата автомобила, като полицейският екип е възприел
пряко и непосредствено тези действия на У..
Съдът намира за
неоснователно твърдението в жалбата, че е налице съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като първата инстанция не е допуснала
провеждането на съдебно-автотехническа експертиза. Предвид действията на У. по
заличаването на следите и предвид изминалото време от инцидента до предявяване
на искането, не би могло да се достигне до разкриване на обективната истина по
този начин. Вече беше посочено, че свидетелските показания са безпротиворечиви,
поради което не се налага допълнително изясняване на фактическата обстановка.
В хода на съдебното
дирене У. не е оборил доказателствената сила на фактите, изложени в съставения
АУАН, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за
присъждане на разноски от ответника. Съдът намира следното във връзка с
направеното искане:
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ОД МВР Русе следва да се присъди сумата от 150
лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е реливирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 637/13.12.2021 г.
постановено по АНД № 20214520200783/2021 г. на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА
О.Г.У., ЕГН **********,***
да заплати на ОД МВР Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.