РЕШЕНИЕ
№ 261889
гр. Пловдив, 29.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти ноември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 3791 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от Kооперация “Взаимоспомагателна
кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест” е предявил
против П.С.Г. и Г.К.Ч. кумулативно обективно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер от 1 706, 91 лв., представляваща
назаплатена главница по договор за заем № 4227/12.10.2016 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното й заплащане, сумата от 64, 95 лв. незаплатена
възнаградителна лихва, сумата от 541, 23 лв. – неустойка за забава на основание
чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху незаплатените просрочени вноски за
главница за периода от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г., сумата от 18, 35 лв. –
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху
непогасените и просрочени възнаградителна лихви за периода от 20.09.2018 г. до
05.03.2020 г.
Ищецът
твърди, че е юридическо лице, създадено по смисъла на Закона за кооперациите, в
качеството му на правоприемник на създадената през 1996 г. Kооперация
“Взаимоспомагателна кредитна асоциация на частни стопани – Марица инвест”, като
съгласно пар. 12 от Закона за кредитните институции кредитната кооперация
продължава дейността си като финансова институция по смисъла на закона и по
ред, установен от Министерския съвет. Твърди, че ответната страна П.Г. е член
на кооперцаията, като в това си качество на 29.09.2016 г. е подала молба с искане
за получаване на заем от кооперацията в размер на сумата от 1 050 евро за срок
от 36 месеца с предназначение – съпътстваща дейсност. Сочи, че на 12.10.2016 г.
е сключен договор за заем № 4227 за сумата от 1 050 евро, представляваща заем за
съпътстваща дейност. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Договора като
обезпечение на задължението по договора за заем е предоставено поръчителство от
Г.К.Ч., както и издаване на запис на заповед. Поръчителството е учредено по
силата на договор за поръчителство № 4227/12.10.2016 г., по силата на който
поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за задълженията на
заемополучателя, включително главница, възнаградителна лихва, наказателни лихви
– неустойки, комисионни такси и разноски по кредита, както и за разходите по
принудително събиране. Сочи, че заемополучателят се е възползвал от
възможността, установена в разпоредбата на чл. 7, т. 2 от Договора, като е
депозирала молба за усвояване на валутния заем в лева, както и да внася погасителните
вноски в левовата равностойност на заема. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора
са установени такси за сключване и обслужване на заема, в общ размер от 56, 07
лв., заплатено от ответната страна в касата на кооперацията. Сумата по заема в
нейната левова равностойност била усвоена в касата на кооперацията, за което
бил издаден разходен касов ордер № 531/12.10.2016 г. за сумата от 2 053, 62 лв.
Установено било заема да се погаси на 36 вноски за периода от 20.10.2016 г. до
20.09.2019 г., платими на 20-то число на месеца. Сочи, че на основание чл. 3,
ал. 1 от Договора се начислявала договорна лихва за срока на действие на
договора. в размер на 15 % годишна лихва. за сумата от 455, 98 лв., начисляван
ана база 365 дни за 1 година. Договорната лихва била платима на 36 погасителни
вноски. Твърди се, че заемополучателката погасила 4 вноски по кредита чрез
заплащане на сумата от 1 077 лв. , като изпаднала в забава на 20.04.2017 г. с
останала непогасена главница в размер на сумата от 1 706, 91 лв. Ответната
страна била поканена чрез телефонни разговори от служители на кооперацията.
Сочи, че ответната страна заплатила вноските за възнаградителна лихва за
периода от 20.10.2016 г. до 20.08.2018 г. и изпаднала в забава за 13 вноски за
лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.09.2018 г., като задължението за
заплащане на възнаградителни лихви е в размер от 64, 95 лв. Сочи, че след 04.09.2018 г. до крайната дата
на договора не са постъпвали други плащания от страна на длъжника, въпреки отправените
покани за това. За вземането за главница изпаднала в забава от 20.04.2017 г. до
20.09.2019 г., като по този начин е нарушила задължението си по чл. 6, ал. 1,
чл. 8, т. 2 и чл. 18, ал. 1 от Договора. Посоченото нарушение представлявало
основание по чл. 18, ал. 1 от Договора за начисляване на неустойка, съгласно
която разпоредба при неплащане на погасителни вноски за главница заемодателят
начислява неустойка в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите, но
неплатени вноски, считано от датата на забавата за всяка вноска до нейното заплащане.
За периода на забавата от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г. била начислена
неустойка от 541, 23 лв. Сочи, че на основание ал. 18, ал. 2 от договора,
поради незаплащане на задължението за възнаградителна лихва е начислена
неустойка за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г. в размер на сумата от
18, 35 лв., формирана като 25 % годишна лихва върху сумите за възнаградителна
лихва до тяхното изплащане. По така изложените съображения се моли за уважаване
на предявените искове.
Ответната страна П.С.Г.
не е депозирала, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК,
отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание, ответната
страна, чрез процесуалния й представител, оспорва предявените искове. Счита
договора за кредит за недействителен, поради противоречието му с разпоредбите
на ЗПК. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради
противоречието й с добрите нрави и прекомерност, а клаузата, установяваща
задължение за заплащане на такса за управление на кредита – за установена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10 а ЗПК. Счита, че установената неустойка е
прекомерна. Твърди, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на
възнаградителна лихва е неравноправна. Релевира възражение за прихващане на претендираните
вземания със сумата, дължима на ответната страна за дължима членска вноска,
прихваната от сумата по кредита.
Ответникът Г.К.Ч. не е
депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на
исковата молба. С молба, депозирана в първото по делото съдебно заседание,
ответникът Г.Ч. релевира възражение по чл. 147 ЗЗД, като счита, че исковата
претенция не е предявена в установения в посочената разпоредба шестмесечен
срок. Твърди, че заемодателят не е предоставил в полза на заемополучателя
заемната сума, поради което между страните не е възникнало валидно
правоотношение. Счита, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.
10, ал. 1 ЗПК. Твърди, че в договора са установени неравноправни клаузи, като
счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 9а, т. 11, т. 12, т. 15 и т. 16 ЗПК. Счита клаузата на чл. 18, ал. 2 от
Договора е неравноправна, за което съдът следи служебно. Оспорва предявените
искове и по размер.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно и пасивно субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест” има качеството на небанкова финансова институция съгласно § 12
от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кредитните институции,
осъществяваща дейност по предоставяне на кредити на членовете си със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове.
Между
страните е безспорно обстоятелството, че ответната страна П.С.Г. е била
член-кооператор към момента на сключване на договора за заем.
По
делото е представен договор за заем № 4227/12.10.2016 г., по силата на който
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест” се е задължил да предостави в заем на П.С.Г. сумата от
1 050 евро, като е установено, че средствата се отпускат със следното
предназначение: „съпътстваща дейност“. В разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Договора е установено, че по писмено искане на заемополучателя и съгласие на
председателя на кооперацията заемната сума може да се изплати в нейната левова
равностойност, в който случай за улеснение на длъжника е предвидено право да
погасява задълженията си по погасителния план в лева, като в случая съгласие за
изплащане на заемната сума в левовата й равностойност е обективирано в договора
за паричен заем. По делото е приложено искане от заемополучателя от 12.10.2016
г. за отпускане и погасяване на кредита в неговата левова равностйност. С
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора е установено, че заемната сума се олихвява
с договорна лихва от 15 % годишна лихва, която се начислява върху главницата по
заема за периода на действие на договора, определима при 365 дни за една
година. Установено е, че заемополучателят заплаща еднократна такса за
управление на заема от 2 % върху размера на главницата в размер от 41, 07 лв. и
такса за проучване, разглеждане и произнасяне по молбата от 15 лв. Установено
е, че заемополучателят се задължава да погаси вноските по заема съгласно
погасителния план с краен срок до 20.09.2019 г. По делото е приложен
погасителен план, от който се установява, че задълженията по договора следва да
се погасят на 36 месечни вноски с падеж на първата вноска на 20.10.2016 г. и
падеж на последната вноска на 20.09.2019 г.
В
договора за кредит е обективирано изявлението на ответника Г.К.Ч. за поемане на
лично обезпечение на задълженията на заемополучателя за главница, лихва, такси,
неустойки и разноски, в качеството му на поръчител – чл. 11, ал. 1 от Договора.
В разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Договора е установено, че заемополучателят и
поръчителят отговарят солидарно с цялото си имущество за изпълнение на задълженията
по договора и за пълния размер на щетите, причинени на заемодателя от
неизпълнение на договора, включително съдебните разноски.
В
клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора е установено, че при частично или
цялостно неплащане на погасителните вноски за главница и при просрочие или
забава на погасителните вноски за главница, заемодателят начислява по партидата
на заемополучателя, без предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25
% годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочени вноски, начиная
от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й,
за което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и
одобрение. С клаузата на чл. 18, ал. 2 от Договора е установено, че при
частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за договорни лихви и
при просрочие или забава на погасителните вноски за договорни лихви, заемодателят
начислява по партидата на заемополучателя, без предизвестие и предупреждение,
неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на
неплатените/просрочени вноски за договорни лихви, начиная от датата на забавата
на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което
заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение.
По
делото е изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата по
договора за заем в нейната левова равностойност от 2 053, 62 лв. е
изплатена в полза на заемополучателя на 12.10.2016 г. с разходен касов ордер №
531/12.10.2016 г. на касата на кооперацията. Вещото лице е установило, че
заемополучателят е заплатил сумата от общо 346, 71 лв., с което са погасени
задълженията за главница по първите седем погасителни вноски и частично
погасителната вноска с падеж на 20.04.2017 г. до размер на сумата от 4, 59 лв.,
като е останало непогасено задължение за главница от 1 706, 91 лв., като
след датата на депозиране на исковата молба в счетоводството на ищеца не са
отразени плащания по задължението за главница. Вещото лице е установило, че
съобразно клаузите на договора, договорна лихва е начислена от датата на отпускане
на заемната сума – на 12.10.2016 г., като до датата на падежа на последната
вноска – 20.09.2019 г., задължението за заплащане на договорна лихва е в размер
на сумата от 455, 98 лв., с падеж на първата вноска съобразно погасителния план
на 20.10.2016 г. Вещото лице е установило, че за погасяване на задължението за
заплащане на договорна лихва е заплатена сумата от 391, 03 лв., като са
останали непогасени вноските с падеж от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г. за
сумата в размер от 64, 95 лв., като след датата на депозиране на исковата молба
в счетоводството на ищеца не са отразени плащания по задължението за договорна
лихва.
Експертизата е установила, че размерът на
наказателната лихва за забава върху главницата, считано от деня на забавата –
20.04.2017 г. до датата, предхождаща деня на депозиране на исковата молба в
съда – 05.03.2020 г. е в размер на сумата от 803, 27 лв., от която сума е
погасено задължение в размер от 262, 04 лв., като е останала непогасена
неустойка върху главницата в размер от 541, 23 лв. върху погасителните вноски с
падеж от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г., като е начислена неустойка до
05.03.2020 г. Съдебно-счетоводната експертиза е определила размера на
неустойката за забава за заплащане на задължението за договорна лихва, което от
деня на забавата – 20.01.2017 г. до 05.03.2020 г. е в размер на сумата от 95,
97 лв., от която сума е погасено задължение в размер от 77, 22 лв., като е
останала непогасена неустойка върху договорната лихва в размер от 18, 35 лв.
върху погасителните вноски с падеж от 20.10.2018 г. до 20.09.2019 г., като е
начислена неустойка до 05.03.2020 г. Вещото лице е установило, че в
счетоводството на ответника няма начислен дължим членски внос, като не е налице
прихваната сума за погасяване на задължения от страна на кооперацията – ищец от
сумата по заема.
Ответните
страни – в първото по делото съдебно заседание са изложили съображения за
неравноправния характер на клаузите от договора, установяващи задължение за
заплащане на неустойки и такси, както и за недействителност на договора на
основание специалните правила, установени в Закона за потребителския кредит.
В
случая не намира приложение задължението на съда служебно да се проследява
неравноправността на договорни клаузи, защото това задължение е относимо към потребителските
кредити във връзка със Закона за защита на потребителите, а този закон не е
приложим тук, защото ищцовата кредитна кооперация е небанкова финансова
институция съгласно § 12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКИ, а
заемополучателката по договора е член-кооператор в същата кооперация и в това
си качество е кандидатствала за заема по процесния договор, за което не се
спори по делото. Следователно ответните страни нямат качеството на
"потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а по процесния
договор става въпрос за взаимоотношения между кооперация и член-кооператор, не
за такива между търговец и потребител, поради което ЗЗП е неприложим спрямо
този договор и съдът с оглед на това няма задължението да преценява
неравноправността на уговорени със същия договор клаузи.
Вземайки
предвид гореизложеното сключеният между страните
договор не е такъв по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което и не следва да намерят
приложени разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в точност чл. 22 във
вр. с чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК.
По така изложените съображения съдът намира, че не следва
да се произнася по въведените от страна на ответните страни възражения за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, респ. на
договорните клаузи, поради тяхната неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че
между ищецът и П.Г. е възникнало действително правоотношение по договор за
заем, по силата на което ответната страна – заемополучател е поела задължение
да върне левовата равностойност на предоставената в заем сума от 2 053, 62 лв. на 36 месечни погасителни
вноски с падеж на първата вноска на 20.10.2016 г. и падеж на последната вноска
на 20.09.2019 г., ведно с възнаградителна лихва върху предоставената в заем
сума от 15 % годишна лихва, която се начислява върху главницата по заема за
периода на действие на договора, която за периода от датата на предоставяне на
заемната сума 12.10.2016 г. до датата на падежа на последната вноска –
20.09.2019 г. е в размер от 455, 98 лв., в който смисъл съдът съобрази
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По
делото бе безспорно установено, че заемната сума е усвоена от страна на
заемополучателя в брой на касата на ищцовата кооперация на 12.10.2016 г., в
който смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на ответника Г.Ч..
Като
съобрази заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, съдът намира, че предявените против заемополучателя искове по чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени в пълния му предявен размер,
доколкото вещото лице е установило, че ответната страна П.Г. не е заплатила
задължението си за главница до размер на сумата от 1 706, 91 лв.,
формирана от погасителните вноски с падеж от 20.04.2017 г. до 20.09.2019 г. и
задължението си за договорна лихва в размер на сумата от 64, 95 лв., формирана
от погасителните вноски с падеж от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г.
Съдът
намира, че клаузите за неустойка, установени в разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и
ал. 2 от Договора за кредит са действителни, като последните не са установени в
противоречие с добрите нрави. В последните е установена мораторна неустойка
върху непогасените вноски за главница и лихва, която е в размер на 25 % лихва
на годишна база от датата на забавата до изплащане на задължението.
Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от
15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последдващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; 4. съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва
да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, на
неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на
договорното задължение в установения за това срок, като размерът на последната
не е прекомерен, до който извод съдът достигна съобразявайки размерът на
обезпеченото вземане и периодът на забавата. Доколкото
неустойката притежава и санкционираща функция съдът намира, че размерът й е
установен в съответствие с общоприетите норми за добросъвестност, като
последния надвишава размерът на законната лихва за забава, в допустими за това
граници, с оглед принципа на свободното договаряне между страните.
По
така изложените съображения съдът намира, че клаузите от договора за заем,
установяващи задължение за заплащане на мораторна неустойка за забава за
заплащане на задълженията за главница и възнаградителна лихва са породили права
и задължения между страните, поради което предявените искове против
заемополучателя следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер, съобразно
заключението на вещото лице, изчислило размера на дължимата неустойка от датата
на забавата до датата предхождаща, депозиране на исковата молба в съда или за
сумата от 541, 23 лв. – неустойка за забава върху задължението за главница,
начислена за периода от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г. и сумата в размер от 18,
35 лв. – неустойка за забава върху задължението за договорна лихва, начислена
за периода от 20.09.2018 г. до 05.03.2020 г.
В
производството по делото – в първото по делото съдебно заседание, ответната страна
П.Г. е реливирала възражение за прихващане на процесните задължения със сумата,
дължима за членска вноска, приспадната от кредита. Съдът намира, че не следва
да пристъпва към разглеждане на релевираното възражение за прихващане, доколкото
последното не е с предмет ликвидно вземане и е заявено след изтичане на срока
за отговор на исковата молба, поради което се е преклудирало на основание чл.
133 ГПК. В този смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че когато насрещното вземане, с което се
прихваща, е спорно (неликвидно), т. е. негов предмет е едно спорно право, за
което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо (чл. 298, ал. 4 ГПК), при
което ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното
решение, на общо основание (чл. 131, ал. 2, т. 5 и чл. 133 ГПК) същото може да
бъде направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му
по-късно, включително пред въззивния съд, е недопустимо.
Задълженията
на заемополучателя са обезпечени от страна на ответника Г.Ч., поел задължение
солидарно със заемополучателя в качеството му на поръчител, по силата на
договор за поръчителство, обективиран в договора за заем.
Договорът
за поръчителство се сключва в писмена форма и представлява съглашение между
кредитора и поръчителя, по силата на което последният поема задължение спрямо
кредитора да отговаря за изпълнението на чуждо задължение – това на главния
длъжник спрямо кредитора, чрез поемане на лично обезпечение на дълга.
В
първото по делото съдебно заседание ответникът Г.Ч. е релевирал възражение по
чл. 147 ЗЗД, което не е преклудирано, тъй като установеният в посочената
разпоредба срок е преклузивен и за изтичането на последният съдът следи
служебно, в който смисъл съдът съобрази задължителните за съдилищата
постановки, дадени с т. 4 б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен,
като преклузивните срокове, за разлика от давностните (чл.120 ЗЗД), се прилагат
от съда служебно.
С разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД е установено, че поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. С изтичането на шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство.
В практиката на
Върховния касационен съд, постановена с Решение № 83/26.05.2017 г. по
търг.д. № 50394/2016 г., ГК, IV г.о. на ВКС е прието, че когато в договор е уговорено, че
обезпечено с поръчителство задължение към кредитора (главното задължение по
смисъла на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД) ще се погасява на отделни погасителни вноски
с различни, последователни падежи, то несъмнено погасяването на всяка от тези
вноски води до погасяване на съответната част от главното задължение. Когато
дадена вноска не бъде погасена (чрез плащане или по друг начин) на съответния
падеж (срок, дата), от този момент тя става изискуема и кредиторът успешно може
да проведе иск срещу главния длъжник за плащането на същата вноска. От това
ясно следва и изводът, че от същата дата - падежа на вноската - започва да тече
и шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД (който е преклузивен, прекратява
поръчителството и за него съдът следи служебно - т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС), и ако кредиторът бездейства и не предяви иск срещу главния
длъжник в рамките на този срок, с изтичането му се прекратява задължението на
поръчителя за плащането на същата вноска, т.е. - преклудира се отговорността му
за съответната част от главното задължение. При това положение е очевидно, че
не е необходимо да настъпи падежът и на последната погасителна вноска, респ. -
не е необходимо целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечният
преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на предходните вноски,
чиито падежи вече са настъпили.
При
съобразяване на така установената практика на Върховния касационен съд, съдът в
настоящия съдебен състав, намира, че поръчителят е останал задължен единствено
по последната вноска по кредита - с падеж на 20.09.2019 г., тъй като единствено
по отношение на задължението за главница и лихва за тази вноска, искът против
главния длъжник е предявен в преклузивния шестмесечен срок - исковата молба е
депозирана на 06.03.2020 г. Доколкото поръчителството на ответника се е
погасило за незаплатените вноски с настъпил падеж до 20.08.2019 г.,
включително, последният не е отговаря солидарно и по отношение на акцесорните
задължения за неустойка, начислени по отношение на задълженията за главница и
лихва за този период.
По
така изложените съображения, съдът като съобрази заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, намира че предявеният иск за
главница срещу поръчителя следва да бъде уважен до сумата от сумата от 57, 05
лв. – вноска с падеж на 20.09.2019 г. и отхвърлен до пълния му предявен размер
от 1 706, 91 лв. Исковата претенция за възнаградителна лихва по чл. 240,
ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважена за сумата от 0, 73 лв. – вноска за
възнаградителна лихва с падеж на 20.09.2019 г., като този иск следва да бъде
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 64, 95 лв. При
определяне размера на вноските съдът съобрази приложения погасителен план в
лева.
Тъй
като поръчителят е останал задължен за неизпълнение на задължението за главница
и договорна лихва с падеж на 20.09.2019 г., последният носи солидарна
отговорност за задължението за неустойка за забава върху тази вноска, за период
на забавата от 173 дни от 20.09.2019 г. до 05.03.2020 г. Съдът определи
служебно наказателния лихвен процент на ден, при годишна база от 25 % за 365
дни, който умножен по дните на забавата от 173 дни, приложен върху непогасения
размер на главницата от 57, 05 лв. (0,00068493% на ден х 173 дни забава х 56,
79 лв.), води до начисление на неустойка за забава върху главницата от 6, 76
лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен до
пълния му предявен размер от 541, 23 лв. При така установената формула, съдът
определи неустойката за забава за изпълнение на задължението за договорна лихва
с падеж на 20.09.2019 г., в размер на сумата от 0,09 лв., до който размер
предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния му предявен размер
от 18, 35 лв.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски. Доколкото исковата претенция е
предявена против двама ответници и разноските по делото са общо сторени в
размер на сумата от 1 058, 28 лв., формирана от заплатена държавна такса
от 218, 28 лв., адвокатско възнаграждение от 720 лв. и депозит за вещо лице от
120 лв., разноските следва да бъдат разделени на две, като всеки ответник бъде
осъден за заплащане на съответната част от сумата от 529, 14 лв. (1/2 от
1 058, 28 лв.), с оглед изхода на правния спор. Ответната страна П.Г.
следва да бъде осъдена да заплати разноски от 529, 14 лв. с оглед
основателността на предявения против последната иск, а ответникът Г.Ч. разноски
от 14, 67 лв. – по съразмерност, с оглед уважената част от предявения против
последния иск.
В полза на ответника Г.Ч. се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не подлежат на присъждане, доколкото не
са сторени.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД П.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
ет. 1, следните суми: сумата в размер от 1 706, 91 лв., представляваща назаплатена
главница по договор за заем № 4227/12.10.2016 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
06.03.2020 г., до окончателното й заплащане, сумата от 64, 95 лв. -
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 20.09.2019 г.,
сумата от 541, 23 лв. – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1
от Договора, начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница за
периода от 20.04.2017 г. до 05.03.2020 г., сумата от 18, 35 лв. –
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху
непогасените и просрочени възнаградителна лихви за периода от 20.09.2018 г. до
05.03.2020 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД Г.К.Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани
– Марица инвест”, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 8,
ет. 1, солидарно с П.С.Г., следните суми: сумата в размер от 57, 05
лв., представляваща назаплатена главница по договор за заем №
4227/12.10.2016 г. по вноска с падеж на 20.09.2019 г., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 06.03.2020 г., до окончателното й заплащане, сумата от 0, 73 лв.
- незаплатена възнаградителна лихва за 20.09.2019 г., сумата от 6, 76 лв. –
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница за периода от 20.09.2019 г. до
05.03.2020 г., сумата от 0, 09 лв. – неустойка за забава на основание
чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху непогасените и просрочени
възнаградителна лихви за периода от 20.09.2019 г. до 05.03.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за разликата над 57, 05 лв. до пълния предявен
размер от 1 706, 91 лв., представляваща задължение за главница, за
разликата над 0, 73 лв. до пълния предявен размер от 64, 95 лв.,
представляваща задължение за възнаградителна лихва, за разликата над 6,
76 лв. до пълния предявен размер от 541, 23 лв., представляваща задължение за
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за главница, и за разликата над 0, 09
лв. до пълния предявен размер от 18, 35 лв., представляваща задължение за
неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договора, начислена върху
незаплатените просрочени вноски за възнаградителна лихва.
ОСЪЖДА П.С.Г. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”,
сумата от 529, 14 лв. – разноски по гр.д. № 3791/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА Г.К.Ч. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Kооперация “Взаимоспомагателна кредитна
кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”,
сумата 14, 67 лв.
– разноски по гр.д. № 3791/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК