МОТИВИ
към Присъда №42/13.03.2018г. по НОХД №3401/2017г.
на РС- ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е
повдигнала обвинение срещу Я.Ц.П. ЕГН: ********** – за това, че „на 01.03.2017г.
в с.Победа обл.Плевен, на ул.“***“, управлявал моторно
превозно средство /МПС/ - лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № *** с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 0,68 на хиляда, установено по
надлежен ред с „Дрегер – Алкотест“ 7410 с фабр. № ARSM0089, съгласно Наредба
№30/20.06.2001г. за реда за установяване на употребата на алкохол или други
упойващи вещества от водачите на МПС/, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда – Споразумение №44823.10.2015г. по НОХД №215/2015г. по описа на Районен
съд – Никопол, влязло в сила на 23.10.2015г. за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежен ред“
- престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК.
Представителят на РП - ПЛЕВЕН
поддържа обвинението така, както е повдигнато - за извършено престъпление по
смисъла на чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен
начин. Относно параметрите на наказателната отговорност счита, че на подсъдимия
следва да бъдат наложени наказания лишаване от свобода /което да бъде изтърпяно
при първоначален „строг“ режим/ и глоба в размери около средните, предвидени в
чл.343б ал.2 НК.
Подсъдимият Я.Ц.П. се явява лично
и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения в подкрепа
на тази своя позиция. Защитникът счита, че в хода на съдебното следствие се
оформят две групи свидетели, от чиито показания не следва по безпротиворечив
начин фактическата обстановка, изложена във внесения обвинителен акт. Намира
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители за тенденциозни,
а тези на разпитаните свидетели Я. Л., М.П. и М.А. – за незаинтересовани и
безпристрастни. В тази връзка изтъква, че повдигнатото обвинение не е доказано
по несъмнен начин, пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде
оправдан. В същия смисъл пледира и подсъдимият Я.П..
След като обсъди задълбочено събраните
в хода на наказателното производство доказателствени материали поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа страна Съдът намира за установено следното:
Я.Ц.П. е роден на *** ***, обл. Плевен, ул. „***” № *** ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********.
Към 01.03.2017г. подсъдимият П.
бил правоспособен да управлява МПС от категории А, В и С съобразно Закона за
движението по пътищата.
С Определение по НОХД № 215/2015
г. по описа на РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ било одобрено Споразумение за решаване на
наказателното производство, съобразно което Я.П. бил признат за виновен за
извършено на 21.10.2015г. престъпление по чл.343б ал.1 НК и му били наложени
наказания, както следва – ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението
на което, на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от три години, както
и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Определението
влязло в сила на 23.10.2015г.
Подсъдимият Я.П. и свидетелката М.П.
живеят на различни адреси в с.ПОБЕДА, ОБЛ.ПЛЕВЕН и се намират в приятелски
отношения. На 01.03.2017г. привечер, посредством л.а. „БМВ 316И“ с рег. № *** –
собственост на Я.П. - посетили питейно заведение „НАЦИОНАЛ“/известно като „ВЕНЕРА“/,
находящо се в гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ.
След известен престой и консумация
в посоченото заведение, около 22:00 – 22:30 часа, свидетелката и подсъдимия си
тръгнали към с.ПОБЕДА. Автомобилът бил управляван от св.М.П., а Я.П. пътувал на
предна дясна седалка. Около 22:30 – 22:50 часа, превозното средство навлязло на
територията на с.ПОБЕДА. Свидетелката спряла автомобила на ул.“ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ и
се отправила пеш към дома си. От друга страна, независимо че бил консумирал
алкохол – и независимо от споменатото вече предходно осъждане за престъпление
по чл.343б ал.1 НК - подсъдимият седнал на мястото на водача, привел в движение
л.а. „БМВ 316И“ с рег. № ***, направил обратен завой и продължил движението си
по ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ в посока гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ.
Междувременно, в близост до мястото,
където св.П. слязла от превозното средство, също по ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, се придвижвал
полицейски автомобил, в който се намирали дежурните по това време служители –
свидетелите Г.Ф. и С.И.. Свидетелят Ф. забелязал слизането на свидетелката от
мястото на водача и привеждането от страна на подсъдимия на автомобила в
движение и решил да извърши проверка на водача П.. Последвал управлявания от
подсъдимия автомобил и му подал звуков и светлинен сигнал - да спре автомобила,
за извършване на проверка. Подсъдимият съзнавал, че ако бъде проверен, ще бъде
установено, че управлява автомобила в пияно състояние, поради което решил да не
се подчини на така даденото му полицейско разпореждане. Видял и чул включената светлинна
и звукова сигнализация на полицейския автомобил, но вместо да намали и спре за
проверка – увеличил скоростта на движение по ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, а впоследствие
отбил по ул.“24 - ТИ МАЙ“. На същата улица, спрял пред находящо се там питейно
заведение, известно като бар „РОКО“, бързо слязъл от автомобила и влязъл в бара.
Свидетелите Ф. и И., които плътно
следвали управляваното от страна на подсъдимия превозно средство и поддържали
визуален контакт с него, също спрели пред споменатия бар. Отвън нямало никой. В
заведението влязъл св.Ф. и забелязал, че вътре са подсъдимият, св.М.О. /барман/
и св.Я.К. /клиент/. Св.Ф. се уверил, че именно П. е водачът на преследвания лек
автомобил /подсъдимият по това време бил с отличителен червен гащеризон, с
какъвто не бил нито св.О., нито св.К./ и го поканил да излезе навън, за
извършване на проверка. В хода на същата, полицейските служители доловили, че
подсъдимият П. лъха на алкохол и изискали съдействие от дежурен автоконтрольор.
Когато разбрал, че ще бъде проверен за алкохол, Я.П. помолил свидетелите Ф. и И.
да не правят това, като им обяснил, че има условна присъда за управление на МПС
в пияно състояние и че няма да има с какво да ходи на работа. Междувременно, след
телефоно повикване от страна на подсъдимия, на място пристигнала и свидетелката
М.П. и се опитала да убеди полицейските служители, че всъщност тя, а не
подсъдимият П., е управлявала автомобила. Скоро след това пристигнал дежурен автоконтрольор - св.Ч.Ч. - и подсъдимият
П. бил изпробван с техническо средство „Дрегер – Алкотест“ 7410 с фабр. №
ARSM0089, като уредът отчел положителен резултат - 0,68 на хиляда. Св.Ч.
попитал подсъдимия защо не е спрял на подадения от страна на дежурни полицейски
служители сигнал, при което Я.П. отговорил, че го е било страх, защото има
друга присъда. Свидетелят съставил акт
за установяване на административно нарушение АУАН №872180/01.03.2017г. и издал
на подсъдимия талон за медицинско изследване №0003183/01.03.2017г. В указаното
в талона време обаче, подсъдимият не се явил за даване на кръвна проба в ЦСМП –
ПЛЕВЕН.
С Постановление от 13.04.2017г.
било образувано досъдебо производство №Д – 717/2017г. по описа на РП – ПЛЕВЕН,
в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.343б ал.2 НК
бил привлечен Я.Ц.П. ЕГН: **********.
Възприетата по – горе фактическа
обстановка почива върху следните доказателствени материали:
- показания на свидетелите Г.К.Ф., С.Ц.И.,
Ч.С.Ч., дадени в съдебното следствие и прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр.
с ал. 1 т. 2 НПК. Съдът преценява тези свидетелски показания за последователни,
убедителни, обективни и достоверни, взаимнопотвърждаващи се и им отдава вяра. Тъй
като прочетените по реда на чл.281 НПК показания са по-подробни и доколкото
свидетелите заявяват, че ги поддържат, Съдът им отдава известно предпочитание
пред непосредствено дадените в съдебното следствие показания, като държи сметка
за естеството на работа на тримата свидетели /редовно извършване на множество
полицейски проверки/ и изминалия период от време, считано от събитията, предмет
на изясняване по делото;
- писмени доказателства за
имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, изискани от ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ОДМВР - ПЛЕВЕН /л.19 – 22, 35 от делото/
- разпечатка на показанията на
техническо средство „Дрегер Алкотест 7410” с фабр. № ARSM0089 и писмени
доказателства за техническата му изправност /л.42 – 44, л.81 - 85 от делото/;
- писма на СХЛ при ЦСМП – ПЛЕВЕН и
СПЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ при УМБАЛ „Д – Р Г. ***, ведно с препис извлечение на журнал
за взети алкохолни проби на СпО /л.27, л.78 – 80 от делото/;
- заключение по изготвена видеотехническа
експертиза /л.50 – 58 от ДП/, от което се разкрива, че изследваният компакт
диск марка „maxell DVD-R 4.7 Gb“, с бланков № 6105446-REA06962 съдържа в
основната си директория един файл в специализиран за файлове съдържащи
видеозапис с формат „МР4“; при прегледа на файла се установява, че видеозаписът
е заснет от мобилно устройство.
Записаното изображение е цветно, с размер – 640х352 пиксела; на видеозаписа е
заснет дисплей, на който върви видеозапис с вкопирана в кадъра информация за
дата и час, като според нея записът е заснет на 01.03.2017 г. с начало 22:18:43
часа-системно време и е с продължителност 56 секунди. На видеозаписа се
забелязват две лица, които се качват в лек автомобил, като действията им са
илюстрирани със съответни скрийншотове в изследователската част на експертизата.
Вещото лице счита, че ниското качество на изображението не позволява лицева
идентификация на заснетите лица, както и идентификация на марката и
регистрационния номер на заснетия лек автомобил. В съдебното следствие вещото
лице отбеляза, че видимо, от заснетите две лица, едното е от женски, а другото
– от мъжки пол, като последното се качва от дясната страна в лекия автомобил.
Съдът преценява като обективно и съответстващо на изискванията на Закона
експертното заключение, поради което му отдава вяра;
- заверени преписи на АУАН
№872180/01.03.2017г. и талон за медицинско изследване №0003183/01.03.2017г. /л.5
от ДП/;
- справка за нарушител /л.37 – 40 от
делото, л.12 – 15 от ДП/;
- характеристична справка /л.24 от
делото/;
- справка за съдимост /л.32 - 33 от
делото/.
В доказателствената съвкупност са налице
противоречия, които налагат обсъждане в съответствие с чл.305 ал.3 изр.2 НПК. Внимателното
запознаване със събраните гласни доказателствени средства разкрива, че се
оформят две основни групи: такива с „обвинителен“ характер – показания на
свидетелите Г.Ф., С.И. и Ч.Ч. и такива с
„оправдателен“ характер – обяснения на подсъдимия Я.П. и показания на
свидетелите Я.В.К., М.О.А. и М.Л.П..
Според обясненията на подсъдимия Я.П.,
на 01.03.2017г. вечерта, двамата със св.М.П. посетили питейно заведение
„ВЕНЕРА“ в гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, а впоследствие се върнали в с.ПОБЕДА. Подсъдимият
твърди, че през цялото време, процесният лек автомобил е бил управляван от св.М.П.,
която оставила подсъдимия пред бар „РОКО“ в с.ПОБЕДА в късните часове на
посочената дата, след което си тръгнала; от своя страна, подсъдимият отрича лекият
автомобил да е бил следван от полицейски служебен автомобил, подаващ звукова и
светлинна сигнализация. Отрича да е споменавал пред полицейските служители, че
е осъждан за друго престъпление против транспорта и да ги е молил да не бъде
тестван за алкохол.
До определена степен в
потвърждение на обясненията на подсъдимия са показанията на неговата позната и
приятел – св.М.П.. Същата потвърждава, че е управлявала л.а. „БМВ“ през цялото
време – както на отиване към гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ, така и при връщането в
с.ПОБЕДА – до бар „РОКО“, където всъщност оставила подсъдимия и се отправила
към дома си пеш. След като била потърсена по телефона от страна на подсъдимия,
тя тичешком се върнала при бар „РОКО“, където видяла, че подсъдимият бива
проверяван от страна на свидетелите Ф. и И.. Неуспешно се опитала да ги убеди,
че водач на превозното средство всъщност е била тя, а не подсъдимият П..
Същевременно, свидетелката посочва, че е имало разговор между подсъдимия и двамата
свидетели в посока на това П. да не бъде проверяван за алкохол:
„СЪДЪТ - Вие чухте ли точно конкретно такова нещо - той да ги моли
те да не му пишат акт, защото е осъждан?
СВИДЕТЕЛКАТА М.П. – Да, имаше такъв разговор да ги моли, не си спомням,
но такъв разговор имаше.“
Това противоречие с обясненията на
подсъдимия е изключително любопитно, но в действителност, налице са още
по-трудно обясними моменти в показанията на свидетелката. Същата твърди, че
действително при завръщането в с.ПОБЕДА е преустановила движението на
управлявания лек автомобил на ул.“ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, и че е слязла от превозното
средство. Уточнява обаче, че това се наложило, защото възнамерявала да отиде до
дома си – който е на същата улица - за да си вземе якето, тъй като й било
студено. Логиката на подобно действие е явно неиздържана – свидетелката излиза
навън /където твърди, че е студено/, за да отиде пеш до дома си и да си вземе
якето, при положение, че явно е считала да продължи да управлява превозното
средство, т.е. да бъде вътре в автомобила. Тук свидетелката П. допълнително
уточнява, че всъщност при слизането забелязала, че якето й е на задната седалка
и поради това – не се наложило да се прибира до дома си, а се върнала на
мястото на водача и продължила движението на автомобила към бар „РОКО“ – и че
именно след като оставила подсъдимия там, си облякла якето и се отправила към
дома си. На основание чл. 281 ал. 4 вр. с ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК бяха прочетени показанията
на св.П., дадени в досъдебното производство и същата заяви, че ги поддържа. Тези
показания са по-подробни и са в синхрон със заявеното от страна на свидетелката
в съдебното следствие, с уточнения по отношение на датата – 01.03.2017г., както
и приблизителни часове във връзка с тръгването от и връщането в с.ПОБЕДА. Бяха
зададени и уточняващи въпроси, на които
свидетелката не даде достатъчно убедителен отговор, в т.ч.:
„СЪДЪТ – Тук сте заявила, че „първо отидохме до моята улица в с. Победа,
за да си взема горна дреха, но се отказах, след което минах по улицата пред
дома на Я. и оставих Я.“. Сега внасяте едно уточнение, че сте видяла, че якето
за което става дума е било на задната седалка, а тогава не сте заявила такова
нещо?
СВИДЕТЕЛКАТА М.П. - При разпита никой не ме е питал за какво съм спирала
там.“
При проведен допълнителен разпит
на свидетелката, М.П. уточни, че всъщност дома й не е на ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, както
първоначално беше заявила, а на ул. „КОСМОС“ в с.ПОБЕДА, както и следното:
„Моята улица е следващата улица, над 50 м. ми е къщата от мястото където
бях спряла. Там където говоря за маневрата. Просто не спрях пред нас, понеже е
кално и не е асфалтирана улицата.
СЪДЪТ - Искате да кажете, че сте спряла да си вземете якето на около 50
м. от мястото където живеете?
СВИДЕТЕЛКАТА М.П. - Да, това искам да кажа.“
Според показанията на св.Я.В.К.,
дадени в съдебното следствие, на неустановен ден през 2017г. вечерта, същият се
намирал пред заведението „РОКО“ в с.ПОБЕДА, когато пристигнали с лек автомобил
св.М.П. и подсъдимият Я.П.; св.П. си тръгнала, а подсъдимият влязъл в
заведението заедно със св.К.. Твърди, че на същата дата е бил употребил алкохол
– концентрат и не си спомня редица обстоятелства, например как са били облечени
подсъдимият и свидетелката, дали подсъдимият си е поръчал нещо в заведението.
На основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 НПК бяха прочетени показанията на св.К., дадени в досъдебното производство и
същият заяви, че ги поддържа. Същите са по-подробни и са в синхрон със
заявеното от страна на свидетеля в съдебното следствие, с уточнения по
отношение на датата – 01.03.2017г. и часа – около 23:00ч., както и уточнението,
че всъщност лекият автомобил, при неговото пристигане, е бил управляван от
страна на св.М.П.. На свидетеля бяха зададени уточняващи въпроси, на които не
беше даден убедителен отговор, в т.ч.:
„СЪДЪТ – В показанията си в досъдебното производство сте заявил „От него
слязоха М. и Я. ***. М. излезе от шофьорската врата, а Я. от предна дясна
седалка“, като по-нататък в показанията си също така казвате „Докато пуших чух,
че полицаите чакат да дойде катаджия с дрегер и да изпробва Я. за алкохол. М.беше
и тя дошла при полицаите и Я.“. От къде е дошла М., при положение, че вие
казвате, че тя е дошла заедно с Я. още от самото начало?
СВИДЕТЕЛЯТ Я.К. - Явно тя си е заминала, не знам. Аз си влязох вътре и
това беше, и после като излязох М. беше там.“
На следващо място, според
показанията на св.М.О.А. /барман в бар „РОКО“/, дадени в съдебното следствие,
на неустановена дата през 2017г. вечерта, е имало случай, при който подсъдимият
е пристигнал в заведението и си е поръчал бира. По това време пред заведението,
пушейки се е намирал св.Я.К.; в определен момент подсъдимият излязъл навън, а
по-късно – самият А. излязъл пред заведението и забелязал, че Я.П. бива
проверяван от свидетелите Ф. и И.. На основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК бяха прочетени показанията
на свидетеля, дадени в досъдебното производство. Същите са по-подробни и са в
синхрон със заявеното от страна на свидетеля в съдебното следствие, с уточнения
по отношение на датата – 01.03.2017г. На свидетеля бяха зададени уточняващи
въпроси, на които не беше даден убедителен отговор, в т.ч.:
„СЪДЪТ – Тук има един такъв момент, казвате следното - „След 22:00 часа Я.
излезе да пуши и след една цигара време Я.К. влезе в заведението, и веднага
след него влезе и Я.П., който ми е съученик и е от с. Победа“ . Този разпит е
от 06.06.2017 г. т.е., били са минали практически 3 месеца считано от тези
събития, за които разказвате. Какво ви направи толкова силно впечатление във
връзка с пушенето на Я.К., та го запомнихте в колко часа е излязъл да пуши,
колко е седял и е пушил отвън и съответно, как точно са се развили тези
събития, които сега ви цитирахме? Можете ли да отговорите на този въпрос.
СВИДЕТЕЛЯТ М.А. – Как да отговоря на въпроса. Аз съм го казал там и то е
записано. „
Съвкупният анализ на гласните
доказателства с „оправдателен“ характер води до извода, че същите не се ползват
с убедителност. Показанията на свидетелката П., дадени както в съдебното
следствие, така и прочетените от досъдебното производство са противоречиви и
неиздържани от гледна точка на елементарната житейска логика. Показанията на
св.К. и на св.А. също не оставят впечатление за убедителност и достоверност.
Особено силно това проличава при показанията на св.А.. Непосредствено дадените
негови показания са твърде общи, като свидетелят заявява, че не си спомня
редица обстоятелства. От друга страна, прочетените показания от досъдебното
производство, дадени на 06.06.2017г. /т.е. повече от три месеца след процесната
дата/ съдържат трудно обяснима детайлност относно злободневни събития – а
именно, че на 01.03.2017г. св.Я.К., след 22:00 часа е излязъл да пуши цигара и
след „една цигара време“ е влязъл, а с
него – и подсъдимият П.. Явно подобно незначително обстоятелство е направило
силно впечатление на свидетеля А., а по стечение на обстоятелствата, то е и
особено съществено за защитната теза на подсъдимия, тъй като Я.К. в показанията
си твърди, че е бил очевидец на пристигането на лекия автомобил пред бар „РОКО“
и че този автомобил е бил управляван именно от страна на св.П., а не от страна
на подсъдимия, който е бил само пътник.
При анализа на доказателствената
съвкупност Съдът отчете и обстоятелството, че св.К. и О. се познават и се
намират в добри отношения с подсъдимия П., а св.М.П. – се намира в приятелски
отношения със същия. От друга страна, свидетелите Ф., И. и Ч. нямат никакви –
нито позитивни, нито негативни - отношения с подсъдимия и липсват каквито и да
било основания да се приеме, че техните показания са лишени от обективност и са
тенденциозни. Подобен извод би могъл да бъде направен единствено при наличието
на убедителни доказателства в очертаната насока - каквито по делото не са
налице. Да се приеме априорно и без съответни доказателства, че споменатите
трима свидетели са тенденциозни в своите показания, е житейски и юридически
несериозно. Напротив – не само, че показанията на Ф., И. и Ч. не оставят
впечатление за субективизъм и тендензиозност, а се ползват с убедителност, явно
незаинтересовани са /за разлика от показанията на К., О. и П./ и взаимно се
потвърждават. От тях следва по убедителен и безпротиворечив начин фактическата
обстановка, изложена по-горе и поради всичко това, Съдът отдава вяра на
показанията на тези свидетели и възприема именно тази фактическа обстановка. От
друга страна, не кредитира показанията на свидетлите К.,
О. и П. като преценява, че същите са недостоверни и неистинни, имащи за цел да
осигурят удобна защитна теза за подсъдимия, а именно – че при пристигането в
бар „РОКО“, процесният лек автомобил не е бил управляван от Я.П., а от страна ан М.П.. Поради това, след влизане на Присъдата в сила,
заверен препис от нея, вкл.настоящите мотиви и протоколите за съдебни заседания
от 02.02.2018г. и 13.03.2018г., както и от показанията на свидетелите М.О., Я.К.
и М.П., дадени в досъдебното производство, следва да бъдат изпратени на РП –
ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно преследване
за извършени престъпления по чл.290 НК. От друга страна, като непотвърдени от
доказателствата по делото и заемащи изолирано място в доказателствената
съвкупност, обясненията на подсъдимия П. Съдът приема единствено като
проявление на правото му на защита, но не и като достоверно доказателствено
средство, поради което, също не им отдава вяра.
Във връзка с особеностите на
доказателствената съвкупност по делото, налага се да бъдат отбелязани и още два
момента.
На първо място, както показанията
на свидетелката С.Ц.Д. /дадени непосредствено пред Съда и прочетени на
основание чл.281 НПК/, така и експертното заключение по изготвената видеотехническа
експертиза, са принципно неотносими към предмета на доказване по делото.
Свидетелката Д. потвърждава, че лично познатите й Я.П. и М.П., на 01.03.2017г.
вечерта са посетили питейно заведение „НАЦИОНАЛ“ в гр.ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ и че когато
са отпътували с л.а. „БМВ“, превозното средство е било управлявано именно от
св.М.П.. Внимателният анализ на представените по делото доказателства сочи, че
е ирелевантно кой е управлявал автомобила на тръгване от питейното заведение.
По делото са налице доказателства, че до ул. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ в с.ПОБЕДА,
автомобилът действително е бил управляван от страна на св.М.П. – която обаче,
според кредитираните от Съда доказателствени източници - е слязла от превозното
средство и оттам насетне, същото /включително по ул. „***“/ е било управлявано
от страна на Я.П.. Поради това, макар да кредитира както експертното
заключение, така и показанията на св.Д., Съдът държи сметка, че тези
доказателствени източници на практика не способстват за изясняване на
обстоятелствата по делото.
На второ място, в хода на
съдебното производство, бяха изискани и приложени материалите по АНД
№1120/2017г. по описа на РС – ПЛЕВЕН. Същото е приключило с влязло на
06.07.2017г. Решение, с което е отменено Наказателно постановление
№17-0256-000157/15.03.2017г. на НАЧАЛНИК РУМВР – ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ. Внимателното
запознаване с материалите по посоченото АНД разкрива, че се касае за
Наказателно постановление, издадено единствено за нарушение на чл.103 ЗДвП, за
което са били наложени наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП. На свой
ред, последната административнонаказателна разпоредба гласи „Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението…“. Видно е, че липсва каквото и да било сходство
/а още по-малко – идентичност/ между фактите, въз основа на коите е ангажирана административнонаказателната отговорност на Я.П. за
извършено нарушение на чл.103 ЗДвП и фактите, въз основа на което е ангажирана
неговата наказателна отговорност в настоящото наказателно производство. Касае
се за напълно различни фактически състави – съответно на административно
нарушение и на престъпление - поради което Съдът намира, че в случая,
провеждането на наказателното производство не е в нарушение на принципа ne bis
in idem.
При така установената фактическа
обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият Я.Ц.П.
ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК
– на 01.03.2017 г. в с. ПОБЕДА, обл.ПЛЕВЕН, ул.“***“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 0,68 на хиляда,
установено по надлежния ред (техническо средство „Дрегер – Алкотест“ 7410 с
фабр. № ARSM0089), след като е осъден за деяние по чл.343б ал.1 НК с влязла в
сила присъда (НОХД №215/2015 г. по описа на Районен съд – Никопол, в сила от
23.10.2015 г.)
Престъплението по чл343б ал.2 НК е
такова на просто извършване. Изпълнителното му деяние е сходно с това на
престъплението по чл.343б ал.1 НК и се изразява в действие – управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния
ред. Особен признак от обективната страна на деянието е наличието на предходно
осъждане за престъпление по чл.343б ал.1 НК. Този признак в случая е налице,
което следва от осъждането на Я.П. по НОХД №215/2015 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД
– НИКОПОЛ, за което осъждане, към 01.03.2017г., същият не е бил реабилитиран.
На следващо място, предвид отказа
на подс.П. да даде кръв за изследване, в случая е
приложима разпоредбата на чл.6 от НАРЕДБА № 30 от 27.06.2001г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства /отм., бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017
г./, т.е. – взима се предвид показанието на техническото средство „Дрегер –
Алкотест“ 7410 с фабр. № ARSM0089, а именно – 0,68 на хиляда, още повече, че по
делото са представени съответни доказателства за неговата техническа изправност
към 01.03.2017г. Именно на тази дата и с посочената алкохолна концентрация,
подсъдимият управлявал л.а. „БМВ 316И“ с рег. № *** в с. ПОБЕДА, обл.ПЛЕВЕН, ул.“***“. Авторството на деянието се установява
пряко от показанията на св.Г.Ф. и С.И., а косвено – от тези на свидетеля Ч.Ч..
От субективна страна подсъдимият е
действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, съзнавал е неговите
обективни признаци, предвиждал е общественоопасните му последици – управление
на МПС в пияно състояние, след предходно осъждане за престъпление по чл.343б
ал.1 НК - и е целял тяхното настъпване. Субективната страна на деянието се
установява по убедителен начин от доказателствените материали, от които следват
и обективните признаци на деянието.
Въз основа на тези доводи Съдът
прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на
престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК. Вината на подсъдимия Я.П. в
извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.
При решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на деянието,
следваща от предвидената в закона наказуемост, е умерена – предвидено е
налагане на наказание лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева, а съобразно чл.343г НК – и лишаване от право да
управлява МПС. Същевременно, престъпленията по транспорта – и конкретно тези по
чл.343б НК – се отличават с актуална и завишена обществена опасност към
настоящия исторически момент, което ясно проличава и от последното законодателно
изменение в санкционната част на разпоредбата /ДВ бр.74 от 2015г./, при което
беше увеличен както размера на наказанието лишаване от свобода, така и този на
кумулативно предвиденото наказание глоба. Следователно, независимо от формално умерената
наказуемост на деянието, по същество обществената му опасност се определя като висока.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, е умерена. Отделно от
споменатото вече осъждане, определящо квалификацията на деянието по чл.343б
ал.2 НК, Я.П. е осъждан в миналото и за
други престъпления – по чл.197 НК, чл.343б НК. Видно от изисканата от ОДМВР –
ПЛЕВЕН справка, налице са влезли в сила Наказателни постановления, за извършени
от страна на П. нарушения по ЗДвП, глобите по които, впрочем, не са платени. Според
представената характеристична справка, П. не поддържа контакти с лица от
криминалния контингент, но и същевременно не се ползва с добро име по
местоживеене, конфликтен е и са налице данни, че често употребява алкохол.
Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на дееца
действително се явява умерена.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства, по делото не се установяват.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът взе предвид:
-
наличието на предходни, влезли в сила административни наказания за
нарушения на ЗДвП;
-
наличието на предходна съдимост извън тази, определяща квалификацията на
деянието по чл.343б ал.2 НК.
При така приетите и обсъдени
обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, Съдът намира следното: налице е висока обществена опасност на
деянието, умерена - на дееца, като е налице превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Последните, на свой ред, разкриват Я.П. като лице,
проявяващо определена склонност да не съобразява поведението си с правните
норми и в частност – с правилата за движение по пътищата. В този смисъл,
формално, налице са предпоставки за налагане на наказанията - лишаване от
свобода, лишаване от право да управлява МПС и глоба - в размер около и над
средния, предвиден в чл.343б ал.2 НК.
В съответствие с изложените дотук
съображения, Съдът призна подсъдимия Я.Ц. ЕГН: ********** за виновен в това, че
на 01.03.2017 г. в с. Победа, обл.Плевен, ул.“***“
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316И“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно - 0,68 на хиляда,
установено по надлежния ред (техническо средство „Дрегер – Алкотест“ 7410 с
фабр. № ARSM0089), след като е осъден за деяние по чл.343б ал.1 НК с влязла в
сила присъда (НОХД №215/2015 г. по описа на Районен съд – Никопол, в сила от
23.10.2015 г.) - престъпление по чл.343б ал.2 вр. с ал.1 НК, поради което и на
основание чл.343б ал.2 вр. с ал.1 НК във вр.чл.54 НК го осъди на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, което на основание чл.57
ал.1 т.2 б. „в“ НК да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, както и
ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА. На основание чл. 343г вр. чл. чл.343б
ал.2 вр. с ал.1 НК вр. чл. 37 ал.1 т.7 НК наложи на подсъдимия Я.Ц.П., ЕГН: ********** и
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ ГОДИНИ, като
на основание чл.59 ал.4 НК постанови да бъде приспаднато от това наказание
времето, през което Я.Ц.П. е бил лишен от това право по административен ред –
считано от 01.03.2017г.
На следващо място, като взе
предвид обстоятелството, че деянието по настоящото дело е умишлено и е
извършено от пълнолетно лице в изпитателния срок на предходно условно осъждане,
на основание чл.68 ал.1 НК Съдът приведе в изпълнение наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, наложено на подсъдимия по НОХД
№215/2015 г. по описа на Районен съд – Никопол, което на основание чл.57 ал.1
т.2 б. „в“ НК да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Съдът счита, че размерът на така
наложените наказания е достатъчен, за да има необходимия поправителен,
превъзпитателен и превантивен ефект върху Я.Ц.П.. Реализираната наказателна
репресия е в обем, съответен на престъплението и е от естеството и с
интензитета да способства за постигане на целите по чл.36 НК.
По отношение на веществените
доказателства Съдът постанови: 1 бр.флаш – памет, находяща се в папка –джоб на
л. 59 от ДП – ДА БЪДЕ ВЪРНАТА на подсъдимия Я.Ц.П. след влизане на Присъдата в
сила, тъй като именно подсъдимият е предал за нуждите на наказателното
производство посочената движима вещ/л.22 от ДП/.
В съответствие с изхода на
наказателното производство и на основание чл.189 ал.3 НПК Я.Ц.П., ЕГН: ********** беше осъден да
заплати направените по делото разноски, както следва: 56,80 лв. /петдесет и
шест лева и осемдесет стотинки/ - по сметка на ОДМВР – ПЛЕВЕН и 20 /двадесет/ лева
- по сметка на РС – ПЛЕВЕН – във връзка с изготвеното и докладвано заключение
по видеотехническа експертиза.
По така изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХІІ Н.С.: