Р Е Ш Е
Н И
Е № 934
гр. Пловдив, 14.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 12.02.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 17724 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕAД
срещу Т.М.М..
С исковата молба и уточнителните молби
от 28.12.2018 г., от 11.02.2019 г., от 18.03.2019 г., 29.03.2019 г., от
16.05.2019 г. са изложени твърдения, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънаъл
Файненс“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с №*** по силата на който на ответницата е
предоставен заем в размер на 10 000 лева. Уговорено било
кредитополучателят да заплати такса ангажимент в размер на 350 лева. Общо
главница по договора 10 350 лева. В договора била уговорена фиксиран
лихвен процент в размер на 14.24 %, като размера на договорната лихва за целия
период на договора е в размер на 8711.28 лева, разпределена в месечните
погасителни вноски. Сумата по кредита е следвало да бъде върната до в срок до
05.08.2022 г. на 72 броя равни месечни погасителни вноски всяка в размер на
264.74 лева, с първа погасителна вноска на 05.09.2016 г. Твърди се, че
кредитополучателят не е платил две месечни вноски по кредита, поради което на
05.03.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Счита, че доколкото
заемодателят е небанкова финансова институция за него не важи разпоредбата на
чл.60, ал.2 ЗКИ и предсрочната изискуемост е настъпила автоматично. Считано от
06.03.2018 г. /денят следващ настъпването на предсрочната изискуемост/ е
започнало да се начислява лихва за забава.
Твърди се, че по договора са останали
неплатени главница в размер на 9961.59 лева за периода 05.02.2018 г. до
05.08.2022 г., предсрочно изискуема, 4290.73 лева – договорна лихва за периода
05.03.2018 г. до 05.08.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 1626.82 лева
– за периода 06.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът признава, че ответникът е
заплатил по договора за кредит сума в общ размер на 4808.96 лева, с която са
погасени 4420.55 лева – договорна лихва и 388.41 лева – главница.
Твърди се, че вземанията по договора са
прехвърлени от „БНП Париба Пърсънаъл Файненс“ ЕАД на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с подписване на Приложение № *** към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата ***,
за което длъжникът бил уведомен.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземанията по договора за кредит, като по
ч.гр.д. № 10707/2018 г. по описа на ПРС е издадена заповед за изпълнение на
парични задължения за сумата от 9961.59 лева – главница за периода от 05.02.2018 г. до 05.08.2022 г.,
1626.82 лева – обезщетение за забава за периода 06.03.2018 г. до 28.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
в съда - 28.06.2018 г. до окончателното плащане
на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интерес у ищеца да предяви установителни
искове.
С молба от 16.05.2019 г. /л.88/ са
уточнени претенциите на ищеца, като предявява положителен установителен иск за
сумата в размер на 9961.59 лева –
главница по договор за потребителски кредит с № *** – предсрочно изискуема, вземанията по
който са прехвърлени на ищеца, 1626.82 лева – обезщетение за забава за периода
06.03.2018 г. до 28.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда -28.06.2018 г. за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
10707/2018 г. по описа на ПРС.
С влязло в
сила Определение от 18.01.2019 г. производството е прекратено по отношение на
вземането за възнагардителна лихва в общ размер на 4290.73 лева за периода
05.03.2018 г. до 05.08.2022 г.
В условията на евентуалност на
установителните искове, ако съдът отхвърли
главните искове поради ненастъпила предсрочна изискуемост, са
предявени осъдителни искове за сумата от 9703.59 лева - главница за периода
05.01.2017 г. до 05.08.2022 г., 4290.73 лева, начислена договорна лихва по
посочения договор за кредит за периода 05.02.2017 г. до 05.08.2022 г.,
предсрочно изискуема, 258 лева – застрахователна премия за периода 05.04.2017
г. до 05.08.2017 г. и 2174.96 лева – обезщетение за забава за периода от
06.02.2017 г. до 07.11.2018 г. Евентуалните искове са предявени при условие, че
съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост и отхвърли главните искове на това основание.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който
оспорва исковете. Счита за недопустимо изменението на евентуално предявените
осъдителни искове. Счита, че исковата молба е нередовна по отношение на
претенцията за обезщетение за забава, доколкото не е посочена за всяка една от
погасителните вноски.Оспорва ответникът да е уведомен надлежно за извършената
цесия. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост. Счита, че
установителните искове са неоснователни. Доколкото като част от главницата е
посочена застрахователна премия в размер на 258 лева, за такава сума не е
издадена заповед за изпълнение, поради което счита, че тази сума не следва да
се присъжда. Наред с това счита, че доколкото не е обявена предсрочна изискуемост
не следва да се присъждат вноските за главницата след подаване на заявлението.
Също и вноските с падеж от 05.01.2017 г. до 05.01.2018 г./вкл./. Счита, че
неоснователна се явява и претенцията за обезщетение за забава. Счита за
неоснователни и осъдителните претенции. Счита за неоснователна претенцията за
главница в размер на 258 лева, доколкото тази сума не посочена в първоначалната
искова молба, както и за периода 05.01.2017 г. до 05.01.2018 г. Счита, че
вземането за договорна лихва не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо.
Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 10707/2018 г. по описа
на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им
в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван
настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са главни искове
– обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422,
във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с
чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и
Евентуални
искове – обективно съединени осъдителни искове по чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК, чл.86 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените
искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем,
в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане
на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, уговорка за
застрахователна премия, размер на обезщетението за забава, сключване на договор
за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на
вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от
цедента/, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви
и застрахователни премии по договора за заем.
От представения по делото
договор за потребителски заем *** /л.9/ е видно, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника Т.М.М., като
заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът е
предоставил заемна сума в размер на 10000 лева, която сума заемателят, съгласно
последното изречение от договора, удостоверява, че е получил с подписването на
договора, като в тази част договорът представлява разписка. Уговорен е между
страните годишен лихвен процент по заема 14.24% и ГПР 16.77 %. В договора е
уговорена и застраховка „Защита на плащанията“ в общ размер на 4032 лева.
Уговорена е и такса ангажимент в размер на 350 лева, част от главницата. Уговорено
е, че кредитът ще се заплаща на 72 броя месечни вноски с първа вноска
05.09.2016 г. и последна вноска 05.06.2022 г. на стойност всяка вноска от
264.74 лева.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали
договора противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска,
представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор,
предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /т. 11 от
договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания
/т. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в раздел Удостоверения от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като същите се съдържат
в договора и всяка една страница от тях е подписана от потребителя.
Както беше посочено по-горе в самия договор
се съдържа разписка за получената сума в размер на 10 000 лева, като
кредитополучателят е удостоверил това с полагането на подписа си под договора.
Ответникът не е оспорил, че е подписал договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него /л.18 и
л.34/ вземанията по процесния договор
срещу ответника са цедирани на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането, което се
прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за цесия е
посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.1, т.4 от
договора/. Представено е пълномощно от цедента /л. 36/ в случая неговия
правоприемник БНП Париба Пърсънал Файнанс, клон България, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД . Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник
/решение № 156/30.11.2015 г., т.
д. № 2639/2014 г. на II
т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III
г. о. /.
В тази връзка са неоснователни възраженията на
ответника, че пълномощното не е от цедента, а от трето лице. На съда е служебно
известно, а и от справка в Търговския регистър е видно, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД е заличено като търговско дружество, като негов универсален
правоприемник е БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А. Франция, действащ на
територията на Република България, чрез БНП Париба Пърсънал Файнанс С.А., клон
България, предвид което упълномощаването от последното за съобщаване на цесия
от цесионера е валидно и е породило своето действие.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.22/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
Същото се прилага независимо, че по делото
ответникът не участва в личното си качество, а чрез назначен особен
представител. Извод, че не настъпват последиците на
чл.99, ал. ЗЗД, не може да се направи единствено от обстоятелството, че не
ответникът лично в качеството му на длъжник, а
особеният му представител е получил исковата молба и приложенията към нея,
включително уведомлението за цесията. Това е така, доколкото процесуалният
закон в чл. 47, ал.6 ГПК е предвидил достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Респективно същият е надлежен адресат на всички
твърдения наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена
цесия. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198 от 18.01.2019 г. по
т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на
предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на
ответника особен представител, съдът счита, че е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство. Ето защо ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не
на стария кредитор.
По главните искове се претендира главница и
обезщетение за забава, съгласно молба от 16.05.2019 г. /л.88/:
По отношение на претендираната главница, съдът намира следното:
С исковата молба се претендира главница по
договора в размер на 9961.59 лева, която формира вноските за периода от
05.02.2018 г. до 05.08.2022 г., а именно от 18 до 72 която главница се претендира като предсрочно
изискуема. В исковата молба и в уточнителните молби се твърди, че главницата е
формирана от заемната сума и такса ангажимент, които общо формират вземането за
главница по договора.
От изготвената и приета по делото ССчЕ
/л.147/ се установява, че по договора за кредит са постъпвали плащания от
длъжника като с тях са покрити задължения, които не обхващат процесния период.
Съдът не следва да кредитира ССчЕ, досежно
размерът на вземането за главница, доколкото вещото лице посочва, че това е
главницата, дължима по договора като цяло, не е съобразен периода, за който от
ищеца се претендира главница, а именно за вноските от 05.02.2018 г. до
05.06.2022 г.
На основание чл.162 ГПК, доколкото не са
необходими специални знания, като използва предоставения подробен погасителен
план по договора, представен от ищеца /л.77-79/, неоспорен от ответника, като
пресметна вноските за главница за периода от 05.02.2018 г. до 05.08.2022 г.
/вноските от № 18 до № 72/, изчисли размера на главницата за този период,
възлизаща на сумата от 8396.48 лева.
По отношение на предсрочната изискуемост:
За
да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо същата да бъде обявена на
длъжника, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и указанията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, като обстоятелството, че в договора е предвидена автоматична
предсрочна изискуемост е ирелевантно и не поражда действие, ако предсрочната
изискуемост не бъде обявена на длъжника.
Видно от чл.5 от договора за
кредит, същият става предсрочно изискуем при просрочие на две или повече месечни вноски. В
случая се доказа, че длъжникът е в просрочие на повече от две месечни вноски по
договора.
По делото няма данни длъжникът да е
уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението.
В случая съдът намира, че няма пречка и е
допустимо в настоящото производство по предявен иск по реда на чл.422 ГПК, да
настъпи предсрочно изискуем на кредита. Това е така, доколкото предсрочната
изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но
няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането.
Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и
вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също
основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на
предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията,
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Положението на кредитора не следва да
бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство,
отколкото, ако той направо е предявил
осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно не би следвало при
развиващото се в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК исково
производство, пред финансова
институция като кредитор с вземане, произтичащо от договор за кредит да съществуват пречки да получи
по всяка от въведените със заявлението претенции - главница, възнаградителни
лихви, лихви за забава, неустойки, такси и други суми, чието възникване и
изискуемост са доказани в исковото производство, стига тези суми да са в
рамките на посочените в заявлението размери. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8/2017 г. по т.д. № 8
от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което съдът счита, че са преразгледани
постановките, възприети в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, т.18 в посочения по-горе
смисъл.
Съдът приема, че длъжникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземенето с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея на 14.10.2019 г., чрез назначения му особен
представител. Няма пречка предсрочната
изискуемост да бъде обявена на длъжника и чрез връчване на уведомелението за
това чрез особения представител. В този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
вземанията по кредита са с настъпил падеж, така както са предявени в
заявлението за периода от 05.02.2018 г. до 05.08.2022 г., като за начална дата
за настъпване на предсрочната изискуемост съдът приема именно 14.10.2019 г., на
която дата е връчен препис от исковата молба на ответника. Настъпили са всички
предпоставки за изискуемост на цялото вземане в хода на процеса, което
обстоятелство съдът цени по реда на чл.235, ал.3 ГПК – както обективните,
предвидени в договора, така и законовите – връчване на уведомлението на
длъжника, като това обстоятелство не може да бъде игнорирано, само защото искът
е предявен по реда на чл.422 ГПК. От значение, в случая, е че по делото се
доказа настъпила предсрочна изискуемост на вземенето, която съдът следва да
съобрази.
С оглед изложеното съдът приема, че искът
е доказан по основание и размер за сумата от 8396.48 лева, представляваща дължими и незаплатени вноски за
главница за периода 05.02.2018 г. до 05.08.2022 г. За горницата над уважения
размер до пълния предявен размер от 9961.59 лева искът като неоснователен ще се
отхвърли.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода, считано от 29.06.2018
г. до окончателното плащане.
Ответникът е направил възражение за
погасяване на вземането по давност с отговора на исковата молба, което е
неоснователно. Погасителната давност за вземането за главница по договор за
кредит е 5 години. Първата претендирана неплатена вноска по договора е с падеж 05.02.2018
г., за която до датата на подаване на заявлението в съда 28.06.2018 г. не е
настъпила погасителна давност, както и за всяка следваща не е.
По главния иск за обезщетение за забава:
Относно обстоятелството, кога е дължима лихва за забава
при недоказана предсрочна изискуемост виж решение № 103 от 7.08.2017 г. на
ВКС по т. д. № 851/2016 г., I т. о. и решение № 139/5.11.2014 г. по т. д. №
57/2012 г. на I т. о. на ВКС. Санкционираща /наказателна/ лихва не би се следвала
само, когато е уговорена като дължима единствено при реално настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Процесният случай обаче не разкрива такава
специфика, тъй като обезщетение за забава се претендира и е дължимо на
основание чл. 5 от договора за паричен заем независимо от това настъпила ли е
или не предсрочната изискуемост на целия кредит. Уговорката в чл. 5 от договора
е, че в случай на забава, на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи
за нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, за всеки просрочен
ден, считано от датата на настъпване на просрочието до неговото
пълно погасяване. Въпрос на диспозитивно начало е от кой момент /от коя дата/
ще се претендира обезщетението за забава. В случая ищецът претендира обезщетение
за забава от 06.03.2018 г. Съдът не кредитира ССчЕ в тази й част, тъй като
вещото лице е изчислило обезщетението за забава при обстоятелство, че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора с по-ранна дата от
приетата от съда. Ето защо съдът ще изчисли сам обезщетението за забава по реда
на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, доколкото не са необходими
специални знания, като използва и подробния погасителен план, представен от
ищеца /л.75-76/, неоспорен от ответника.
1. В случая първата вноска за главница № 18, предмет на
делото в размер на 109.10 лева е с падеж 05.02.2018 г., дължимото за нея
обезщетение за забава за периода 06.03.2018 г. до 28.06.2018 г. е в размер на
3.67 лева
2. Вноска № 19 –
110.39 лева с падеж 05.03.2018 г., обезщетение за забава за периода 06.03.2018
г. до 28.06.2018 г. в размер на 3.71 лева
3. Вноска № 20 – 111.70 лева с падеж 05.04.2018 г.
обезщетение за забава за периода 06.04.2018 г. до 28.06.2018 г в размер на 2.79
лева
4. Вноска № 21 – 113.03 лева с падеж 05.05.2018 г. обезщетение за забава
за периода 06.05.2018 г. до 28.06.2018 г. в размер на 1.89 лева
5. Вноска № 22 – 114.37 лева с падеж 05.06.2018 г.
обезщетение за забава за периода 06.06.2018 г. до 28.06.2018 г. в размер на
0.92 лева.
Посоченият от ищеца период на обезщетение за забава
обхваща единствено тези вноски, доколкото към датата на подаване на заявлението
/която е последната дата от периода 28.06.2018 г./ съдът прие, че не настъпила
предсрочна изискуемост.
Общо дължимият размер на обезщетението за забава за
неплатените вноски за периода 06.03.2018 г. до 28.06.218 г. възлиза на сумата в
размер на 12.98 лева, до която сума
искът ще бъде уважен. За горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 1626.82 лева искът като неоснователен ще бъде отхвърлен.
Предвид уважаване на главните искове, макар и частично,
съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове. Условието за разглеждане на
евентуалните искове е поставено в зависимост от обстоятелството, че съдът
отхвърли главните искове, при липса на доказана предсрочна изискуемост. В
случая съдът прие, че вземанията за главница предмет на кредита са изцяло
изискуеми и ги уважава съобразно претендирания период и вноски. Евентуалният
иск за обезщетение за забава, дори не е обусловен от настъпване на предсрочната
изискуемост в хода на процеса. По отношения на същия отново се твърди
предсрочна изискуемост, настъпила преди подаване на заявлението. Осъдителните
претенции за възнаградителна лихва и застрахователна премия са предявени от
ищеца като евентуални искове, а не главни /виж последна уточнителна молба от
16.05.2019 г. л.88/, като условие за тяхното разглеждане е посочено
отхвърлянето на главните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за двете страни. Ответникът е участвал в производството чрез назначен
особен представител, не е направил разноски в производството.
Ищецът доказа разноски в исковото
производство в размер на 549.35 лева – държавна такса, 830 лева – депозит за
особен представител и 150 лева – депозит за ССчЕ. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на
делото и активното процесуално поведение на ищеца. Общо направени разноски за
ищеца в производството в размер на 1729.35 лева. На основание чл.78, ал. ГПК на
ищеца ще се присъдят разноски в размер на 1254.95
лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
В заповедното производство са направени
разноски 231.77 лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Общо направени разноски в заповедното производство в размер на 281.77 лева,
като съобразно предявената част от претенцията в исковото производство ще се
присъдят разноски в размер на 204.16
лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. – и. д. сумата в размер на 8396.48 лева, представляваща дължими и
незаплатени вноски за главница за периода 05.02.2018 г. до 05.08.2022 г. по договор за потребителски заем ***, сключен с
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от 27.07.2017 г. и Приложение № *** на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и сумата в размер на 12.98
лева – обезщетение за забава за периода 06.03.2018 г. до 28.06.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018 г. до окончателното
й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 10707/2018 г. на Пловдивския районен
съд, като ОТХВЪРЛЯ положителните
установителни искове за главница за разликата над уважения размер от 8396.48
лева до пълния предявен размер от 9961.59 лева, както и иска за обезщетение за
забава за разликата над уважения размер от 12.98 лева до пълния предявен размер
от 1626.82 лева, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т.
С. и М. Д. Д. – и. д., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 1254.95 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 204.16
лева – разноски по
ч.гр.д. № 10707/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ