Р Е Ш Е Н
И Е
№515/
05.09.2018г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански състав
на четвърти септември две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№61 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК във вр. чл.286 от ТЗ –
установителен иск за съществуване на вземане, за което вземане има издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Сочи
се, че на 23.12.2013г. ответникът сключил с Мобилтел ЕАД договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с индивидуален потребителски номер
М3941460. В срока на действие на договора били издадени счетоводни документи,
както следва – фактура №29627678/25.07.2014г. за обща стойност от 7,90 лева,
които не били заплатени през отчетния период 23.06.2014г. до 22.07.2014г. лева;
за следващия месец – фактура №*********/26.08.2014г. за съща та стойност, и
както следва за всеки следващ месец със същата дължима сума - №№*********/26.09.2014г.,
*********/27.10.2014г., №*********/27.11.2014г., *********/28.12.2014г.,
*********/26.01.2015г., *********/26.02.2015г. и за периода от 23.02.2015г. до
22.03.2015г. – фактура №*********/26.03.2015г. за сумата от 72,06 лева. Длъжникът
изпаднал в забава, като дължал съответно суми за лихва по отделните фактури за
общия период от 11.04.2015г. до 24.07.2017г. – общо 31,42 лева. Съгласно
чл.26.5 от ОУ доставчикът предоставял на абоната 15-дневен срок след издаването
на фактурата за плащане на дължимата в нея
сума. На основание чл.54 от ОУ операторът прекратил едностранно договора.
Посочва изрично текстове от ОУ на оператора, касаещи плащанията на дължимите
суми. В конкретния случай длъжникът подписал договора, ползвал услугите, но не
изпълнил задължението си да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение изпаднал в забава. Издадени били фактури, които не били платени в
срок и така бил изпълнен състава на чл.79 от ЗЗД. Началният период за
начисляване на мораторна лихва бил определен съгласно ОУ към договора за
предоставяне на мобилни услуги и разпоредбите на ЗЗД, а именно: денят , следващ
посочения за краен срок за плащане. Представените фактури сами по себе си не
били основание за плащане, но длъжникът бил сключил договор и ползвал
съответната услуга, за което не платил в неизпълнение на договора си. С
подаденото заявление по чл.410 от ГПК поискали длъжникът да плати сумите, но не
последвало изпълнение – ч.гр.д.№2041/2017г. на ХРС. Иска се съдът да признае за
установено, че ответникът има задължение към ищеца в размер на 135,26 лева,
представляващи главница по неплатени сметки по посочените фактури – незаплатена
далекосъобщителна услуга, и 31,42 лева, представляващи обща лихва за забава,
както и ответникът да бъде осъден да заплати разноските по делото - в исковото
и заповедното производство.
С
искане от 31.01.2018г. заявяват отказ от претенцията за лихви.
В
срока за отговор ответникът оспорва исковете чрез назначения особен
представител. Счита, че искът бил неоснователен и недоказан. Пълномощното на
пълномощника на ищеца била със срок до 31.12.2017г., както и не бил предявен
иска пред съда, в района по постоянен адрес на ответника. Фактурите били за
неизплатени лизингови суми, а не за претендираната услуга, както се твърдяло в
ИМ. В заявлението било посочено, че се дължала сума, която била за неплатена
потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на която се претендирало и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Вземанията били погасени по
давност, тъй като касаели период от преди повече от 3 години и прави възражение
за погасителна давност по чл.111 от ЗЗД. Иска се да бъде отхвърлен иска, както
и да бъдат присъдени разноските по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените доказателства - Договор №********* от 20.05.2013г. страните са уговорили
доставяне на далекосъобщителни услуги, като договорът не е с определен срок при
избран тарифен план Мтел Икономичен, при определена абонаментна такса12,90 лева.
Между същите страни е сключен и договор за лизинг от 23.12.2013г., като е
определена обща лизингова стойност от 189,50 лева с месечни вноски от по 7,90
лева. Към договора за лизинг има Приложение №1 с условие за ползване на тарифни
планове Мтел Смарт с месечна абонаментна вноска от 24,90 лева. Установява се и
договор от 23.12.2013г. за предоставяне на телекомуникационни услуги.
Представени
са описаните в исковата молба фактури – фактура №29627678/25.07.2014г. за обща
стойност от 7,90 лева, както и за следващия месец – фактура №*********/26.08.2014г.
за същата стойност, и както следва за всеки следващ месец със същата дължима
сума - №№*********/26.09.2014г., *********/27.10.2014г., №*********/27.11.2014г.,
*********/28.12.2014г., *********/26.01.2015г., *********/26.02.2015г. и за
периода от 23.02.2015г. до 22.03.2015г. – фактура №*********/26.03.2015г. за
сумата от 72,06 лева. За всички фактури – без последната е посочено изрично, че
за лизингови вноски, както и че по всяка от тях сумата от 6,58 лева е
дължимата, а сумата до общия размер от 7,90 лева – 1,32 лева е ДДС 20%.
Последната фактура обаче включва сума за лизингови вноски съгласно приложението
ѝ с №15-23, както и 9 отделно посочени като дължими лихви по тези вноски,
като сумата по фактурата – ведно с
вноските, лихвата и ДДС20% възлиза на 72,06 лева. Общо сумата по всички
представени фактури е на стойност от 135,26 лева.
Представени са от ищеца като доказателство
Общи условия за взаимоотношенията между ищеца и абонатите и потребителите на
обществените мобилни надземни мрежи.
Видно
от приложеното ч.гр.д. №2014/2017г. на Хасковски РС по заявление на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение №1064/21.08.2017г. на парично задължение срещу
ответника – длъжник в заповедното производство. В заявлението процесната сума
от 135,26 лева е посочена като незаплатена далекосъобщителна услуга по договор
№3941460 от 23.12.2013г., както и изрично са описани процесните фактури, като
такива издадени за дължими суми за ползване на далекосъобщителна услуга.
Видно
от ТР е променено наименованието на ищеца от Мобилтел на А1.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Искът
е допустим поради установеното приключило заповедно производство между същите
страни и за същото вземане. При условията на чл.47, ал.5 от ГПК на заявителя е
дадено указание и е предявил настоящия
иск в законовия едномесечен срок.
От събраните доказателства се установи, че
между страните има сключени 2 договора
за услуги от 20.05.2013г. и от 23.12.2013г., но и по двата договора
абонаментната такса е различна от процесната месечна сума от по 7,90 лева. Не е
спорно за страните и че те са сключили също и договор за лизинг от
23.12.2013г., като именно по този договор дължимата месечна вноска е от 7,90
лева съгласно представените доказателства. Нещо повече фактурите, които са
съставени и представени по делото не сочат дължимост на абонаметни вноски за
далекосъобщителни услуги, а в тях изрично е посочено, че са относно лизингови
вноски. Наред с това се установи и че в последната фактура има включени не са
лизингови вноски, но и лихва за забава при изплащането им. В тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно основание за възникване на задължение за плащане
на абонаментни вноски по определения тарифен план по договора от 23.12.2013г.,
но съдът намира, че ищецът не проведе в настоящото производство пълно и главно
доказване. Представените фактури са относно лизингови вноски, което е
основание, различно от твърдяното в заповедното производство и настоящото
исково производство. Те са и за суми, които не съвпадат с определения тарифен
план по процесния договор за далекосъобщителни услуги, а и в общата сума, за
която са съставените фактури съществува сума, която е с различно основание както
от абонаментните вноски, така и от лизинговите вноски, а именно: за лихва за
забава.
С оглед извода за недоказаност, то предявеният
иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
ЕАД А1 България / с предишно наименование Мобилтел/, ЕИК *********, - гр.София,
ул.Кукуш 1, срещу Б.С.Ц., ЕГН **********,*** / с посочен адрес в исковата молба
– гр.Горна Оряховица/ , иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК –
да се ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.С.Ц.
дължи 135,26
лева, представляващи главница по неплатени сметки по фактури №29627678/25.07.2014г.,
№*********/26.08.2014г., №*********/26.09.2014г., *********/27.10.2014г.,
№*********/27.11.2014г., *********/28.12.2014г., *********/26.01.2015г.,
*********/26.02.2015г. и №*********/26.03.2015г. – незаплатена
далекосъобщителна услуга, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението в съда, до окончателно плащане, за което има
издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2041/2017г. на Хасковски РС, като недоказан и
неоснователен.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за неговото обявяване.
Съдия:/п/
не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Д.С.