№ 22725
гр. София, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110166934 по описа за 2023 година
Предявени са от Б. Б. Г. срещу „Юробанк България“ АД установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за нищожни на разпоредбите на чл. 13 и чл.
13.1 от Общите условия към Договор за кредит № 90-247/2008 от 11.08.2008г., както и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
16054 лева, представляваща надплатена възнаградителна лихва за периода от 01.12.2018г. до
30.11.2023г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 06.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата /съобразно допуснато изменение
на иска чрез увеличение на неговия размер с протоколно определение от 26.09.2024г./.
Ищецът Б. Б. Г. твърди, че е сключил Договор за кредит № 90- 247/2008г. от
11.08.2008г. за покупка, строителство и ремонт с „Алфа банк- клон България“ КЧТ с
универсален правоприемник „Юробанк България“ АД. Сочи, че размерът на кредита
възлизал на 100 000 евро, от които 80 000 евро за строителство на къща в село Долна Диканя
и 20 000 евро за довършителни работи. Срокът на издължаване на отпуснатия кредит бил 30
години, считано от датата на първо усвояване. С Анекс № 1 от 29.12.2009г. срокът за
погасяване на дължимите към банката суми се променил на 29.10.2038г., включващ 12
месеца гратисен период. Сочи, че съгласно чл. 4 от договора за кредит договорната лихва
била 3,90 % фиксиран лихвен процент за първата година и 12 месеца Юрибор + 2 %
фиксирана надбавка за останалия период. Твърди, че през целия период на договора
заплащал всички дължими погасителни вноски. В началото на 2023г. установил, че
лихвеният процент не отговаря на договорения такъв. На 12.04.2023г. изпратил молба до
банката, с която поискал да му бъде предоставена информация относно начислявания по
договора лихвен процент, както и актуален погасителен план. В отговор на молбата му,
банката била посочила, че съгласно чл. 13.1 и чл. 13.2 от ОУ към договора за кредит, с
подписването на договора страните са се съгласили, че в случай на изрично предвидени
условия, банката има право едностранно да променя приложимия лихвен процент. На
17.05.2023г. отново подал молба, с която поискал актуалният погасителен план. На
23.05.2023г. получил същия по имейл. След запознаване с погасителния план, установил, че
банката прилагала завишения лихвен процент 3,9 %+12 м Юрибор вместо договорения 2 %
1
+ 12м Юрибор от 01.01.2010г. и към настоящия момент. Твърди, че разпоредбата на чл. 13 от
ОУ сочи, че кредитополучателят се съгласява банката да променя едностранно договорения
лихвен процент във всеки един случай при съществени изменения в икономическата
ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които
правят неизгодна за банката кредитната сделка; в случай на увеличение с повече от 50 % на
цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия
пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит.
Поддържа, че в чл. 13. 1 от ОУ не се съдържа методика за изменение на лихвата, нито има
препратка към методология за определяне на лихвения процент от страна на банката.
Поддържа, че липсва яснота относно методика или математически способ за формиране на
едностранно променената лихва. Счита, че предвидената в чл. 13 от ОУ възможност за
едностранна промяна на лихвения процент по кредита предоставя на кредитора
правомощия, чието упражняване в голяма степен е поставено в зависимост от неговата воля
и преценка, с което съществено се нарушава равновесието между правата и задълженията на
страните по договора за кредит, тъй като не се държи сметка за интереса на другата страна в
облигационното правоотношение. С оглед на което намира, че атакуваната клауза е
неравноправна. Твърди, че разпоредбата не е индивидуално уговорена. Поддържа, че
клаузата не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателят и то във вреда на
последния, който не би могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен
процент, основани на неясно разписана методология за изменението, доколкото понятието
изменение на икономическата ситуация е многоаспектно и само по себе си не е методология
за изменение на лихвения процент, ясна на страните при подписване на договора. С оглед на
обстоятелството, че клаузата на чл. 13 от ОУ била неравноправна и нищожна, банката
незаконосъобразно прилагала от началото на 2010г. завишен лихвен процент. Счита, че
неправомерно събраната от банката лихва следва да му бъде върната като недължимо
платена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор, както
и че с Нотариален акт № 106, том 3, рег. № 8420, дело № 467/2008г. е била учредена
договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на трето лице. Не оспорва, че е бил
сключен Анекс № 1 от 29.12.2009г., с който е било уговорено, че вземането на банката,
включващо редовна и просрочена главница, лихва върху просрочена главница, лихва върху
редовна главница, наказателна лихва върху просрочена главница ще бъде трансформирано в
редовна главница. Сочи, че с анекса било договорено, че срокът за погасяване на дължимите
към банката суми се променя на 29.10.2038г., включващ 12 месечен гратисен период, през
който се заплащат само лихви. Крайният срок на договора бил 29.10.2038г., останалите
клаузи от договора били непроменени и оставали в сила. Изложени са твърдения че съгласно
чл. 14. 2 от ОУ кредитополучателят дава съгласие банката едностранно да извършва
промяна в погасителния план в случаите, предвидени в ОУ и договора. Кредитополучателят
се задължава да се яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи
актуалният погасителен план. С Анекс № 1 процесният договор бил предоговорен, но било
предвидено погасителният план да се актуализира от банката в началото на всяка следваща
календарна година. Сочи, че кредитополучателят бил предварително запознат с клаузите,
уреждащи възможност кредитора едностранно да изменя лихвата при определени условия и
бил изразил съгласие с тях. Поради което не можело да се приеме, че било налице
нарушение на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Същевременно твърди, че кредитополучателят бил запознат
с факта, че му е начисляван лихвен процент в размер на 12 месечния Юрибор, променящ се
на всеки 1-ви януари от съответната година плюс надбавка от 3,9 %, тъй като на 07.02.2011г.
получил актуален погасителен план, в който на стр. 1 бил записан приложимият лихвен
процент и начинът му на формиране. На 07.03.2012г. кредитополучателят също бил получил
2
погасителен план, в който било посочено, че се начислява възнаградителна лихва в размер
на Юрибор 12 плюс надбавка от 3,9 %. Твърди, че в договора за кредит ясно били посочени
броя и вида на вноските, периода за издължаване на кредита, размера на отпусната сума и
размера на дължимата възнаградителна лихва, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Твърди,
че през месец март 2009г. от „Алфа банка- клон България“ КЧТ било взето решение за
актуализация на лихвените проценти по кредити на настоящи клиенти във връзка с
влиянието на глобалната финансова криза върху банковия пазар в България и поскъпването
на финансовите ресурси, обективирано във Вътрешна инструкция № 11. Поддържа, че дори
след увеличението на лихвата на процесния ипотечен кредит в евро, продиктувано от
рязкото влошаване на вътрешната и международната икономическа конюнктура, лихвеният
процент бил значително по-нисък от средното ниво за страната /12,82 %/. Изложени са
съображения, че периодът между подписване на договора за кредит и вземане на решението
за изменение на лихвения процент се характеризира със съществено неблагоприятно
изменение на икономическата ситуация в страната и в чужбина, което давало основание на
банката да преразгледа своята кредитна политика и обосновавало правото й да измени
лихвения процент по кредита на ищците по силата на индивидуално договорените
разпоредби на чл. 13 и чл. 13.2 от договора. Поддържа, че към датата на сключване на
договора /11.08.2008г./ не е налице нормативно задължение за банката за включване на
методология за определяне и/или конкретна изчислена формула по отношение на лихвения
процент, включително при неговата актуализация. Твърди, че от "Юробанк България" АД не
били извършвани промени на лихвения процент по процесния договор за кредит. Твърди, че
с писмо от 01.08.2023г. на ищеца било предложено предоговаряне на параметрите по
кредита, от което той не се бил възползвал. Искането към съда е да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба,
както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетия препис от Договор за кредит № 90-247/2008г. се установява, че Алфа
банка А.Е, дружество учредено и регистрирано по гръцкото законодателство със седалище и
адрес на управление Република Гърция, *** чрез клона си „Алфа банка- клон България“, е
предоставила на Б. Г. кредит в размер на 100 000 евро, от които 80 000 евро за строителство
на къща в село Долна Диканя, община Радомир и 20 000 евро за довършителни работи.
Срокът на договора е 30 години, считано от датата на първо усвояване. В т. 3 е посочено, че
средствата ще бъдат усвоени изцяло и използвани от кредитополучателя само за целите,
посочени в договора като кредитът ще бъде отпуснат на два транша след изпълнение на
поставените в договора условия: усвояването на първия транш от 80 000 евро ще се
осъществи след предоставяне в банката на Количествено стойностна сметка за стойността на
строителството и за стойността на довършителните работи и УВТ с вписана първа по ред
ипотека в полза на банката върху имота, описан в т. 7 от договора; усвояването на втория
транш от 20000 евро ще се осъществи след представяне на Удостоверение за степен на
завършеност на строеж по чл. 181 ЗУТ на къщата, предмет на договора. Съгласно чл. 4 от
договора за усвоените суми от кредита, предмет на договора, кредитополучателят заплаща
годишна лихва в следните размери: 3,90 % фиксиран лихвен процент за първата година; 12
м Юрибор +2 за останалия период.
Съгласно чл. 7 от договора за обезпечаване на отпуснатия кредит, ведно с дължимите
лихви, такси, комисионни и разноски, и като условие за усвояване на суми по кредита
кредитополучателят предоставя в полза на банката следните обезпечения: първа по ред
ипотека върху следния недвижим имот- апартамент № 65, находящ се в жилищна сграда-
блок ***, заедно с прилежащо таванско помещение № 31 и 1,014 % идеални части от общите
части на сградата. Кредитът е обезпечен и чрез поето солидарно задължение от страна на
3
К.А.Р.- Г.а.
По делото е приет препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №
106, том 3, рег. № 8420, дело № 467 от 2008г. на нотариус З.Т., видно от който на 04.09.2008г.
е учредена гореописаната договорна ипотека.
По делото са приети Общи условия на Алфа банка клон България за предоставяне на
Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа Кредит ремонт кредити за
реконструкция, ремонт или други нужди. Съгласно чл. 13 от същите с подписването на
настоящите Общи условия кредитополучателят се съгласява банката да има правото
едностранно да променя договорения лихвен процент във всеки един от следните случаи: т.
1 при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или в чужбина и/или
промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната
сделка; т. 2 в случаи на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, която
банката заплаща за рефинансирането си на международния пазар в сравнение с цената на
ресурса към момента на подписване на договора за кредит. В чл. 13.1 е посочено, че с
подписването на тези Общи условия кредитополучателят дава своето съгласие измененията
на лихвените проценти на основание чл. 13, т. 1 и т. 2 да се отразяват едностранно от банката
в погасителния план и да се считат за приложими от деня на изменението на плана. По
искане на кредитополучателя банката му предоставя новия погасителен план. В случай на
неприемане на увеличението от страна на кредитополучателя, изразено в писмена форма,
остатъкът по кредита става предсрочно изискуем, като кредитополучателят се задължава в
тридесетдневен срок, считано от датата на получаване от банката на уведомлението за
неприемане на новите условия, да погаси всички дължими от него на основание сключения
договор суми. Съгласно чл. 14.2 от ОУ погасителният план /при договорен плаващ лихвен
процент/ подлежи на актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща
календарна година, както и на допълнителна актуализация в рамките на всяка календарна
година- по преценка на банката, ако са налице резки изменения в приложимите лихвени
проценти. С подписването на настоящите общи условия кредитополучателят дава съгласие
банката едностранно да извършва промяна в погасителния план в случаите, предвидени в
тези Общи условия и договора. Кредитополучателят е задължен да се яви в банката в
началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план.
По делото е приет Анекс № 1 към Договор за кредит № 90-247/2008 от 29.12.2009г.
съгласно който вземането на банката по договор за кредит № 90-247/2008, включващо
редовна главница, лихва върху редовна главница, наказателна лихва върху просрочена
главница, се трансформира в редовна главница. Срокът на договора е променен на
29.10.2038г., включващ и 12 месечен гратисен период, през който се заплащат само лихвите.
Посочено е, че всички останали условия на договора и всички останали анекси и
допълнителни споразумения договорени между страните към него запазват действието си
непроменени.
По делото е приета Вътрешна инструкция № 11 Нови лихвени проценти по
потребителски и ипотечни кредити и кредити Alpha Fast и Alpha Free Lancer на настоящи
клиенти. В частта ипотечни кредити е посочено, че съществуващите нива са следните:
фиксиран за първата година – 3,90, след изтичане на фиксирания период, надбавката ще
бъде 3,9 % върху Euribor12м, който ще се променя всеки първи януари; фиксиран за първите
3 години- 4; фиксиран за първите 15 години- 6,20. В т. 3 е посочено, че клиентите ще бъдат
уведомени за новите лихвени проценти с писма, които ще бъдат доставени с куриер до
личните/служебните им адреси, като се поканват да представят подписаните уведомителни
писма в обслужващия ги офис и да получат подробна информация.
Приета е справка за промяна на лихвен процент по кредитна сделка 4481043, видно
от която на 03.10.2008г. лихвеният процент е бил 3,9 %; на 03.10.2009г.- 6, 782 %; на
03.12.2009г.- 5,136 %; на 29.12.2009г.- 5,136 %; на 01.01.2011г.- 5,417 %; на 01.01.2012г.-
4
5,867 %; на 01.01.2013г.- 4,443 %; на 01.01.2014г.- 4,462 %; на 01.01.2015г.- 4,228 %; на
01.01.2016г.- 3,958 %; на 01.01.2017г.- 3,819 %; на 01.01.2018г.- 3,714 %; на 01.01.2019г.-
3,781 %; на 01.01.2020г.- 3,66 %; на 01.01.2021г.- 3,401 %; на 01.01.2022г.- 3,402 %; на
01.01.2023г.- 7,188 %; на 01.01.2024г.- 7,436 %- л. 199 от делото.
Приет е и бюлетин „Икономически преглед“, бр. 2/2009г., издание БНБ и лихвена
статистика на БНБ за м. април 2009г.
От приетата ССчЕ се установява, че получената разлика между изчислената
възнаградителна лихва с прилагане на 12-месечния Euribor плюс надбавка от 2 % и
действително заплатената възнаградителна лихва по кредита за периода от м.11.2018г. до м.
10.2023г. вкл. е в размер на 8208,33 евро, платена в повече възнаградителна лихва спрямо
изчислената възнаградителна лихва по условието на задачата. Вещото лице е посочило, че
базовият лихвен процент по кредита се е променял многократно, следвайки изменения на
стойностите на 12-месечния Euribor. Експертът е уточнил, че е променена договорната
надбавка от 2 % при сключване на договора на 3,9 %. Установено е, че прилаганата
договорна надбавка за периода на действие на договора е била 3,9 %.
В проведеното съдебно заседание на 26.09.2024г. експертът е посочил, че платената
в повече възнаградителна лихва спрямо изчислената възнаградителна лихва при условието
на задачата е в размер на 8208,33 евро. Едната причина за начислените в повече
възнаградителни лихви била в увеличението на договорната надбавка от 2 % на 3,9 %.
Другата причина била увеличение на лихвения процент, прилаган по кредита за
възнаградителна лихва. Вещото лице е посочило, че вноските за процесния период са
платени като бил ползвал сметката на кредитополучателя. С оглед на това, че кредитът се
обслужвал от разплащателна сметка, чрез операция „директен дебит при настъпване на
падеж“ кредитополучателят имал задължението да захранва сметката и банката автоматично
си удържала сумите, когато настъпил падеж на дадена вноска. Ползвал бил данни от
движението на сметката. Сочи, че от октомври 2008г. по кредита била прилагана надбавка от
3,9 %, а в договора била посочена надбавка от 2 %. Вещото лице е посочило, че банката не е
прилагала надбавка от 2 %, а от октомври 2008г. е прилагана надбавка 3,9 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП е да докаже: сключването на договора за кредит със
соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; по исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковите суми в полза на
ответника на основание процесните договорни клаузи.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже: по исковете с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП – че сочените като неравноправни клаузи
на договора за кредит са индивидуално уговорени /т.е. не са били предварително изготвени
от банката или дори да са били, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ответника и да
влияе върху съдържанието им/; по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД –
наличие на основание за получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в
размерите на така извършеното плащане.
В конкретния случай, както беше горепосочено, между страните не се стори, а и се
установява от приетите по делото доказателства, че на 11.08.2008г. между Б. Б. Г. в
качеството му на кредитополучател, К.А.Р.- Г.а в качеството й на солидарен длъжник и
„Алфа банка клон България“ /с правоприемник „Юробанк България“ АД/ е бил сключен
Договор за кредит № 90-247/2008 продукт Нов Алфа Кредит за покупка, строителство и
ремонт, както и че на 29.12.2009г. е бил сключен Анекс № 1 към Договор за кредит № 90-
247/2008.
5
Сключеният между страните договор е такъв за банков кредит по смисъла на чл.430 и
сл. ТЗ. Кредитодателят е банка, която извършва публично привличане на влогове или други
възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на
собствен риск- чл. 2, ал. 1 ЗКИ. При отпускане на кредит банката е задължена да предоставя
на кредитополучателите безплатно и в писмена форма условията по него, особено относно
съществените му признаци. Така чл. 58, ал. 1, т.2 ЗКИ изисква задължително посочване на
лихвения процент по кредита, изразен като годишен лихвен процент, метода за
изчисляването му, за които съдът констатира, че са изрично упоменати в чл.4 от договора, а
също и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Тези условия следва да бъдат ясни и изчерпателно разписани в договора за кредит.
Общото посочване на икономическата ситуация в страната и чужбина, като причина за
едностранно повишаване на ГЛП по кредита, твърдението за неизгодност на търговската
сделка, поради промяна в икономическите показатели в страната и в глобален план, с
последица повишаване на възнаградителната лихва на банката, без уточняване на
параметрите, които следва да бъдат проследени в числов израз, съответно изменените
стойности в тях, които могат да доведат до това, не могат да обосноват кой е
правовъзникващият за банката юридически факт, от който черпи правото си едностранно да
измени лихвения процент по договора, съответно да обосноват годно основание за това. В
конкретния случай, в цитираните ОУ не е разписана ясна методология за едностранно
завишаване на ГЛП по процесния договор, предвид което е обективно невъзможно да се
извърши преценка дали повишаването е резултат на предвидено в него основание. Анализът
на икономическата ситуация в страната и в чужбина, глобалното влошаване на
икономическите условия през 2008г. -2009г. включва изследване на множество комплексни и
неизчерпаеми компоненти, които не са нормативно установени, респ. налагат в още по-
голяма степен банката да опише ясно и изчерпателно основанията, въз основа на които
едностранно ще променя лихвите по текущи договори. Действително, по делото е
представена извадка от бр.2/2009г. от бюлетин „Икономически преглед“ на БНБ, както и
извадка от статистически данни за лихвите на БНБ за месец април 2009г., но горните не биха
могли да се тълкуват като фактори, наложили законосъобразно изменение /повишаване или
намаляване/ на лихвения процент по договора именно поради липса на конкретика и яснота
на критериите за това, респ. за тяхната предвидимост и относителна тежест върху лихвените
нива по кредитните правоотношения. В този смисъл посочването в чл. 14.2 от ОУ на „резки
изменения в приложимите лихвени проценти“ също е неясно и неконкретизирано, доколкото
не е ясно какво се има предвид под „рязко изменение“ като преценката дали същото
отговаря на заложения критерий е субективна и е изцяло оставена на банката, която може
във всяка една ситуация, независимо от обективните фактори, да прецени че е налице „рязко
изменение“ и да промени уговорения лихвен процент.
На следващо място, ответникът като юридическо лице, което предоставя услуги и
сключва договори с потребители като част от своята търговска или професионална дейност в
публичния или в частния сектор, е търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, съответно кредитополучателите, като физически лица,
действащи извън рамките на своята търговска или професионална дейност, са потребители
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, този закон, в който пряко са транспонирани
правилата на Директива 93/13/ЕИО от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, намира приложение и в отношенията между страните /§ 13а, т.9
от ДР на ЗЗП/.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На
основание чл. 146, ал.1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на закона,
освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
6
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия- чл.146, ал.2 ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, т. 10 ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. При прилагане на посочената
разпоредба, се налага извода, че за да се приеме, че клаузите на чл.13 и чл. 13.1 от ОУ, които
позволяват на банката едностранно да променя размера на базовия лихвен процент,
приложим към процесната сделка и съответно на размера на възнаградителната лихва,
дължима от кредитополучателя, не накърняват защитими интереси на същия, следва да бъде
установено, че условията, при които ще става това са изрично, изчерпателно и на разбираем
език посочени в съдържанието на сключения от страните договор. Ако с посочената
уговорка се позволява на банката да променя условията на договора на непредвидено
изрично в него основание, то тя следва да се квалифицира като неравноправна. С оглед
разпоредбите на чл. 143, т. 10 ЗЗП и на чл. 144, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗЗП, за да се признае, че
предвиденото в договора право на ответника като доставчик на финансови услуги, да
променя размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, не накърнява
значително интереса на последния, следва да са налице и още две предпоставки, а именно:
основанията, изчерпателно посочени в договора, при настъпване на които е предвидено, че
за кредитора възниква това право, следва да бъдат от такова естество, че настъпването им да
е извън неговия контрол, да са обективни (чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП) и в съдържанието на
сключения между страните договор да е описана ясно и подробно методиката за промяната
на възнаградителната лихва - начин и размер на промяна на лихвата при настъпване на
уговорените между страните обективни факти (Решение № 424/ 02.12.2015г., по гр.д. №
1899/2015г. по описа на ВКС, IV гр.о., Решение №236/20.12.2016г. по дело №3082/2015г. на
ВКС, ТК, II т.о., Решение №95/13.09.2016г. по т.д.№240/2015г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС, І т.о. и Решение №165/3.12.2016г. по т.д.
№1777/2015г. на ВКС, І т.о., постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК).
В процесния договор /чл. 4/ е уреден само начина на формиране на лихвения процент.
Не би могло да се приеме, че е налице ясно и подробно разписване на методиката за промяна
и условията за настъпване на същата. Общото позоваване в ОУ на икономическата ситуация
в страната или чужбина, неизгодност на търговската сделка поради тази промяна, довело до
повишаване на лихвения процент, липсата на разписана ясна методолиогия за параметрите,
които следва да бъдат съобразени като стойности и съответно предвидени, поставя в
невъзможност извършването на преценка за наличието на конкретно, предвидено в договора
основание за тази едностранна промяна. В конкретния случай ответникът се позована на
наличието на основание, предвидено в чл.13 от ОУ, но по делото не са ангажирани
доказателства с обвързваща съда доказателствена сила в подкрепа на твърденията за
наличие на икономическа криза, конкретните й проявления и отражението им върху
конкретното правоотношение като обективен критерии за извършената промяна.
Изложеното създава неяснота за потребителя по отношение на факторите, които ще доведат
до промяна на месечната погасителна вноска, което поставя кредитополучателя в положение
на зависимост от волята на кредитора, на чиято преценка е оставено кога да го упражни и
при какви точно изменения във факторите. В ОУ на „Алфа банк“ не са посочени при какви
конкретни предпоставки възниква правото на банката да увеличи размера на лихвата по
кредита и респ. на месечната погасителна вноска, нито е упомената как промяната в
пазарните условия ще се отразява върху лихвения процент. Така и Решение от 11.01.2021г.,
постановено по в.гр. дело № 11686/2019г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав. В
процесния случай не е направена и препратка към правила или методология за определяне
на лихвения процент, не е посочено и от какви вътрешно институционални или външни
7
признаци се влияе същият. Не е посочен никакъв механизъм или математически алгоритъм,
по който тези изменения ще стоят в конкретна зависимост с нивата на приложимите
индекси, нито се препраща към конкретна методика на банката за това.
Отделно от това съгласно въведената с Директива 93/13/ЕС, /транспонирана в ЗЗП/
система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо продавача или доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря,
така и на степента си на информираност, като това положение води до приемането от негова
страна на условията, установени предварително от продавача или доставчика, без да може да
повлияе на съдържанието им (Решение от 27 юни 2000 г. по дело Oceano Grupo Editorial и
Salvat Editores, С-240/98—С-244/98, Recueil, стр. 1-4941, точка 25, както и Решение от 26
октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro. С-168/05, Recueil, стр. 1 -10421, точка 25).
Разпоредбата на чл. 3 от Директивата е възпроизведен в чл. 143 от ЗЗП. Когато една държава
членка на ЕС ограничава правата на гражданите чрез национални мерки, прилага се
европейското право /Решение по делото "Erte", С-260/89/. В случая следва да се приложи чл.
51, ал. 1 от Хартата на основните права от Договора от Лисабон, така и Преюдициално
питане по дело С-40 от 2011 г. във връзка с обозначението на понятието "приложение на
европейско право". Затова следва да се приеме, че неравноправната клауза няма да обвърже
потребителите, които да заплащат едностранно определените от банката лихви именно като
съдът се позове на практиката на ЕС, тъй като клаузата за едностранно изменение на
лихвения процент противоречи, както на вътрешното право, така и на общностното такова.
На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства от ответника, комуто е
доказателствената тежест, че горепосочените клаузи от ОУ са били уговорена индивидуално,
т.е. не са предоставени от банката - ответник на ищеца в този вид, а относно съдържанието
им са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез взаимно изявяване на воля от
двете страни. Изложените съображения, че ищецът е повлиял на конкретни разпоредби на
процесния договор за кредит, относими към съществени негови параметри като размер на
получения кредит и условията, при които същият ще бъде отпуснат, респ. че между страните
е бил сключен анекс за изменението им, не биха могли да обусловят извод, че ищецът е
могъл да влияе върху съдържанието на ОУ на банката. Всяко кредитно правоотношение на
банката с различен потребител е конкретно, съдържащо договорените между страните
конкретни параметри за размер на предоставена сума и период и условия на връщането й,
т.е. в тази част действително те са индивидуално уговорени съгласно конкретните
договорености между страните по нея, но не и по отношение на приложимите към всички
ипотечни кредити Общи условия, които са изготвени предварително и са общи за всички
предоставени от банката кредитни продукти, подлежащи на регламентация от същите.
Неоснователни са доводите на ответника, че щом като ищецът не е оспорил
увеличението, респ. намалението на лихвения процент по кредита, същият се е съгласил с
едностранното изменение. Обстоятелството, че ищецът е заплащал вноските по
погасителния план в съответните им размери съобразно изменението на лихвения процент
не би могло да обуслови съгласие със същото. Горното е проява на изпълнение на
задълженията на кредитополучателя да погасява дължимите от него вноски на падежните
дати под заплахата, че ако същото не бъде сторено, то банката би могла да обяви кредита за
предсрочно изискуем /чл. 13.1 ОУ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл.13 и допълващата я чл. 13.1
от ОУ, въвеждащи право на кредитора едностранно да променя лихвения процент, са
неравноправни и като такива нищожни на основание чл. 146 ЗЗП. Те съдържат единствено
изброяване на обективните фактори като условия, при които банката може да извърши
промяната, но банката не твърди и не установява по делото, че на кредитополучателя са
били оповестени и предоставени правила, по които ще се определи, или е определен
конкретният размер на увеличението. По делото не се установява въз основа на конкретно
8
кои фактори е бил изменен лихвения процент и по какъв начин същите са повлияли на
конкретното кредитно правоотношение, още повече, не се установи защо банката не е
прилагала първоначално определената надбавка от 2 % /доколкото вещото лице е посочило,
че от октомври 2008г. се е прилагала надбавка от 3,9 %/. На последно място, следва да бъде
посочено, че е ирелевантно обстоятелството, че „Юробанк България“ АД не са изменяли
лихвения процент след придобиването на първоначалния кредитодател. В качеството им на
правоприемници същите отговорят за изпълнението на задълженията на техния праводател
и са могли да влияят върху съдържанието на придобитите кредитни правоотношения, в
частност на приложимия лихвен процент.
Предвид което предявените искове за прогласяване на клаузите на чл. 13 и допълващите
я клаузи на чл. 13.1 от ОУ за нищожни са основателни и следва да бъдат уважени. В този
смисъл и Решение от 03.02.2016г., постановено по в.гр. дело № 17940/2014г. по описа на
СГС, II-А въззивен състав; Решение от 29.07.2015г., постановено по в.гр. дело № 514/2015г.
по описа на СГС IV-Д въззивен състав; Решение от 15.03.2019г., постановено по в.гр. дело
№ 8323/2018г. по описа на IV-А въззивен състав.
Неравноправността на клаузите, определящи начина на изменение на лихвения процент,
обаче, не означава сама по себе си, че предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД са основателни. Тя означава, че приложение следва да намери първоначалният
лихвен процент, уговорен в договора за кредит, без да се вземат предвид евентуалните
едностранни увеличения на лихвата, извършвани от банката. Сумите, надплатени от ищеца
вследствие на такива едностранни увеличения на лихвата (ако има такива), се явяват без
правно основание и подлежат на връщане.
От приетото и неоспорено заключение на вещото лице, което съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като пълно и компетентно изготвено, се установява, че при
прилагане на уговорения в договора за кредит лихвен процент надплатената сума за периода
от м. 11.2018г. до 10.2023г. е 8208,33 евро /с левова равностойност 16054 лева/. Процесният
период, обаче, заявен в исковата молба е от 01.12.2018г. до 30.11.2023г., предвид което от
сумата от 8208,33 евро следва да се приспадат сумите за месец ноември 2018г. /доколкото
същият е извън процесния период/. Използвайки Приложение № 1 към заключението по
ССчЕ /л. 268 от делото/ съдът установи размерът на надплатената възнаградителна лихва за
м. 11.2018г. на сумата от 661, 31 евро /с левова равностойност 1293,41 лева/.
С оглед на което, предявеният осъдителен иск е основателен за сумата от 14760,59 лева
/16054- 1293,41/ за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2023г. и следва да бъде отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 16054 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в общ размер от 742,84 лева, депозит за ССчЕ в размер на 400
лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. В проведеното съдебно
заседание на 26.09.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с
оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на предявения осъдителен иск.
Така ищецът е сторил разноски в общ размер от 2642,84 лева /742,84 + 400+ 1500/. С оглед
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 2571,86
лева.
Ответникът е сторил разноски за депозит за ССчЕ в размер на 200 лева и претендира
9
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева, тоест общо 300 лева. С оглед отхвърлената част от
исковете на ответника следва да се присъдят разноски в размер от 8,06 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожни по предявените от Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД клаузите на чл. 13 и чл. 13.1 от
Общите условия „Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство и Алфа кредит Ремонт
кредити за реконструкция, ремонт или други нужди“ към Договор за кредит № 90-247/2008
от 11.08.2008г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 14760,59 лева, представляваща надплатена възнаградителна
лихва за периода от 01.12.2018г. до 30.11.2023г. включително, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба- 06.12.2023г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 16054 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2571,86 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 8,06 лева, представляваща сторените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10