Присъда по дело №443/2022 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 2
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20223600600443
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Шумен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
и прокурора М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20223600600443 по описа за 2022 година


На основание чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК вр. чл. 334, т. 2 от НПК ОТМЕНЯВА изцяло
присъда № 52 от 31.10.2022 по НОХД № 20223630201010/2022 год. на Шуменският районен съд, с
която подсъдимия Д. Б. Д., ЕГН – ********** е признат за виновен и е осъден за деяние по чл.343,
ал.1, б.„б“, пр. 1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК, и вместо това


ПРИСЪДИ:

Признава подсъдимия Д. Б. Д., род. на 07.05.1982г. в гр.Велики Преслав, живущ в гр.
Велики Преслав, ул. **** № 13, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН **********
за НЕВИНОВЕН в това, че на 14.10.2020г., около 10:00 ч. край с. Белокопитово, обл.
Шумен, на новостроящ се терен на автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при
управление на МПС - товарен автомобил, марка „Волво“ модел ,“FMX“ с per. № *****, при
извършване на маневра движение назад, нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: - разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, която предвижда, че: „Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и разпоредбата на
чл.40, ал.2 от ЗДвП, според която „По време на движението си назад водачът е длъжен
1
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по непредпазливост причинил
тежка телесна повреда на Е. А. А. от с. М., общ. Върбица, изразяваща се в травма на дясно стъпало
- тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората
предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на
нивото на задноходилни - предноходилни кости, довели до загуба на десния крак, поР. което и на
осн. чл. 303 от НПК го оправдава по възведеното му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.
„б“, пр. 1 във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

Веществени доказателства по делото следва да се пазат до влизане в сила на присъдата,
след което: чифт мъжки, работни обувки с 2 броя чорапи и вързанка за обувка, шарена на цвят,
следва да бъдат унищожени; компактдиск, съдържащ записи от разговори на тел.112 следва да
остане по делото.

Направените разноски по делото от ОД МВР гр. Шумен в размер на 507 лв. /петстотин и
седем лева/ остават за сметка на държавата.


Присъдата подлежи на касационно обжалване и протестиране в петнадесет дневен срок от
днес пред ВКС - София.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по ВНОХД № 443 по описа за 2022г. на ШОС

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по протест на
районния прокурор на Районна прокуратура гр. Шумен и по жалба на подсъдимият Д. Б. Д. против
присъда № 52 от 31.10.2022 г. по НОХД № 20223630201010 по описа за 2022 година на Районен
съд гр.Шумен.
С атакувания съдебен акт подсъдимия Д. Б. Д. е признат за ВИНОВЕН в това, че на
14.10.2020г., около 10:00 ч. край с. Белокопитово, обл. Шумен, на новостроящ се терен на
автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, при управление на МПС - товарен автомобил,
марка „Волво“ модел ,,FMX“ с per. № Н 2673 ВР, при извършване на маневра движение назад,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДв.П,
която предвижда, че: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението“ и Разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДв.П, според която „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и
по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Е. А. А. от с. Методиево, общ. Върбица,
изразяваща се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на
ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и некроза на меките тъкани на
ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни - предноходилни кости, довели до
загуба на десния крак, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„б“, пр. 1 във връзка с чл.342,
ал.1 от НК във връзка чл.58а, ал.1 от НК Шуменския районен съд го е осъдил на “Лишаване от
свобода” за срок от Осем месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от Три години. На основание чл.343г от НК във връзка с
чл.37,ал.1, т.7 от НК подсъдимият Д. Б. Д., с ЕГН ********** от гр. Велики Преслав е лишен от
право да управлява МПС за срок от Четири месеца.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноски.
В протестът се излагат съображения, че присъдата е правилна и законосъобразна, но
наложените наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от право на управление на МПС“ са
явно несправедливи, тъй като са ориентирани към минималния размер на предвиденото в закона.
От друга страна наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ е наложено в размер по
малък от наказанието „лишаване от свобода“, което е в противоречие с материалния закон.
Предлага на съда да увеличи наложените две наказания.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура гр. Шумен поддържа
протеста и предлага да бъде уважен.
Подсъдимият и неговия защитник оспорват протеста.
С жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната
присъда. Счита се, че присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка с пълно
признаване на фактите и обстоятелствата от обвинителния акт при условията на чл. 371, т.2 от
НПК, но при направени неправилни изводи от тях относно правната квалификация на деянието и
приложимия материален закон. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда, а
алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия процесуален
представител на посочените основания. Пледира се за оправдателна присъда, алтернативно за
потвърждаване на постановената от районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.
В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява,че не е виновен. Моли да бъде
оправдан.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна
проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК и с оглед развилото се
производство пред първоинстанционния съд по реда на чл. 371, т.2 от НПК, намира за установено
1
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Б. Д. е правоспособен водач, категория “С“; „DE“; „CE“; „D“; „B“; „BE“;
„AM“; „M“; „TKT“; „B1“; „C1“; „C1E“; „D1“ от 1999година, като до настоящия момент е бил
наказван 6 пъти по административен ред за допуснати от него нарушения на ЗДвП.
Подсъдимият живеел в гр. Велики Преслав и през месец октомври 2020г. работел като
шофьор на товарен автомобил в „Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен. На тази длъжност
бил назначен с трудов договор № 100611/30.11.2015г. Пострадалият Е. А. А. живеел в с.
Методиево, общ. Върбица, област Шумен. С трудов договор № 101414/27.02.2019г. бил назначен
като работник в строителството в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен.
На „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен било възложено строителството на
участък от автомагистрала „Хемус“, преминаващ през област Шумен. През есента на 2020г.
работници от дружеството извършвали строеж на участък от автомагистрала „Хемус“, в близост
до с. Белокопитово, общ. Шумен.
На 14.10.2020г., сутринта, пострадалия Е. А. А., работник в „Автомагистрали Черно море“
АД - гр. Шумен, отишъл на работа на строящия се участък от автомагистрала „Хемус“, в района на
км. 327+100, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен. След като отишъл на работа,
техническият ръководител на обекта възложил на А. и свид. М. М. Б., също работник в
дружеството, да начертаят с тебешир водеща ивица по строящото се пътно платно на
автомагистралата, по която ивица да се водят асфалтополагащата машина, както и товарните
автомобили, които превозвали асфалт за асфалтиране на пътя. Пострадалия А. заедно със свид. Б.
започнали да чертаят с тебешир ивица по новостроящото се пътно платно. Около 10,00 часа на
същия ден - 14.10.2020г., на посочения по-горе строителен участък от автомагистралата,
пристигнал подс. Д. Б. Д. с управлявания от него т.а. „Волво“ модел „FMX“ с per. № Н 2673 ВР,
собственост на дружеството. Автомобила, управляван от подсъдимия, бил натоварен с около 29
тона асфалтобетон, който трябвало да бъде разтоварен в асфалтополагащата машина, за да бъде
асфалтиран този пътен участък. За целта било необходимо подсъдимият да направи маневра
„движение назад“ с товарния автомобил по пътния участък, където пострадалият А. и свид. Б.
чертаели водещата ивица. След като се уверил, че към него момент зад товарния автомобил
нямало хора, подс. Д. включил специална звукова сигнализация и започнал изпълнението на
маневрата „движение назад“ с управлявания от него т.а. „Волво“ с per. № Н 2673 ВР, като
наблюдавал на страничните огледала за наличието на хора или препятствия зад автомобила.
Страничните огледала на товарния автомобил, обаче, не осигурявали пълна видимост на пътния
участък зад него. Подсъдимият започнал изпълнението на маневрата „движение назад“ с
управлявания от него товарен автомобил, без да осигури лице, което да му сигнализира за появата
на човек или опасност на пътя, за да спре своевременно и да избегне настъпването на ПТП. В
резултат на това, Д. Д. не забелязал, че движейки се назад, приближил със задната част на
управлявания от него товарен автомобил пострадалият А., който през това време чертаел
водещата линия. В него момент А. бил обърнат с гръб към товарния автомобил, управляван от Д. и
също не забелязал движението му на заден ход. Освен това на обекта било шумно от
извършващата се строителна дейност и пострадалият не чул звуковата сигнализация, подавана от
товарния автомобил на подсъдимия. В резултат на това, докато извършвал маневрата „движение
назад“ с товарния автомобил, подс. Д. допуснал ПТП, като задната част на управлявания от него
автомобил блъснала пострадалия, съборила го на земята, след което лява задна гума преминала
през двата крака на пострадалия А. и премазала ходилата му до глезените. След като паднал на
земята, А. започнал да вика. Чувайки виковете, подс. Д. спрял движението назад на управлявания
от него товарен автомобил и виждайки случилото се, го привел в движение напред, тъй като
задната лявата гума на товарния автомобил била върху краката на пострадалия. После спрял
товарния автомобил, слязъл от него и отишъл при пострадалия, за да му окаже помощ. Обадил се
на ЕЕНСП 112 и съобщил за случилото се.
Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ,
който откарал пострадалия в МБАЛ - гр. Шумен, за да му бъде оказана лекарска помощ.
Впоследствие, А. бил откаран във ВМА - гр. Варна за лечение. При проведеното лечение на
пострадалия се развила „некроза“ /умъртвяване/ и възпалителни промени на увредени участъци от
2
двете му ходила, в резултат на което се стигнало до хирургична ампутация на нивото на
задноходилни и предноходилни кости, както и до хирургична ампутация на нивото на крайната
част на 4-та и 5-та предноходилни кости на лявото стъпало.
От назначената съдебно медицинска експертиза, е видно следното: По време на
хоспитализациите на подстрадалия в отделението по травматология и ортопедия на МБАЛ
„Шумен“ и в клиниката по термична травма, пластично - възстановителна и естетична хирургия на
ВМА - гр. Варна, за периода 14.10.2020г.- 27.11.2020г. било установено: Травма на дясното
стъпало - тежко размачкване и некротизиране на меките тъкани на ходилото; счупване на 2-рата
предходилна кост; възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото; хирургична ампутация на
нивото задноходилни - предноходилни кости. Травма на лявото стъпало - тежко размачкване и
некротизиране на меките тъкани на ходилото; изкълчване на ставите между предходилните кости и
основната фаланга на 1-ви и 2-ри пръст; изкълчване на междуфалангиалните стави на 2-ри пръст;
възпаление и некроза на меките тъкани на ходилото; хирургична ампутация на нивото на крайната
част на 4-та и 5-та предноходилни кости. Травматичните увреждания на двете ходила са получени
от действие на твърд тъп предмет, основно по механизма на пристискане. Възможно е те да се
получат по посочения в предварителните данни начин, а именно при прегазване на двете стъпала
от тежкотоварен автомобил. Тежкото размачкване на меките тъкани на ходилата с последващо
некротизиране и възпаление на същите е наложило извършването на неколкократни хирургични
обработки на засегнатите зони, включително и отстраняването на части от самите ходила.
Травмата на дясното стъпало, заедно с развилите се в последствие възпалително -
некротични усложнения, е наложила ампутиране на повече от половината от ходилото, което на
практика води до отпадане на основната функция на долния крайник, а именно ходенето. В тази
връзка, травмата на дясното ходило може да се приравни към медико - биологичния
квалификационен признак за загуба на десния крак. Травмата на лявото стъпало, заедно с
развилите се в последствие усложнения, е наложила извършването на частична ампутация с
премахване само на външната част на ходилото. Липсата на такава част би довело до известно
нарушение в походката, без отпадане на основната функция, поради което травмата обуславя
трайно затруднение в движението на левия долен крайник.
Причинените на пострадалия А. телесни увреждания, в резултат на извършеното от
подсъдимия Д. деяние, изразяващи се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и
некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и
некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни -
предноходилни кости, са довели до загуба на десния крак на св.А., което представлява тежка
телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Съгласно константната практика на ВКС,
останалите по-леки телесни увреждания, причинени на свид. А. при извършване на деянието,
подробно описани в заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, се
поглъщат от причинения по[1]тежък престъпен резултат, т.е. от причинената тежка телесна
повреда, изразяваща се в загуба на десния долен крайник на пострадалия.
По делото е изготвена и приета Автотехническата експертиза, която дава заключение, че:
Мястото на удара е определено на около 1,5 метра западно от линията на Ор1 и на 4.1 метра
северно от левия край на пътното платно. Водачът при извършване на маневрата не е имал
възможност да наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила, поради което съгласно
изискванията на безопасността на движението при извършване на маневра движение на заден ход е
следвало да осигури лице, което да наблюдава полосата зад автомобила и да предупреждава
водача за наличие на опасности при реализация на маневрата движение на заден ход. По този
начин ударът и произшествието би било предотвратено. Причините за настъпване на ПТП са, че
водачът при реализация на маневрата заден ход и липса на директна видимост не е осигурил лице,
което да наблюдава непрекъснато полосата зад автомобила и своевременно да сигнализира при
поява на опасности зад автомобила. При предприемане движение на заден ход водачът на товарен
автомобил „Волво FNX“ с peг. № Н26 73ВР е следвало да осигури лице, което да наблюдава
непрекъснато полосата зад автомобила за появили се опасности и своевременно да предупреждава
водача за наличие на такива. При осигуряване на лице, което да наблюдава за опасности при
движение на заден ход, водачът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. С тези си
3
действия Д. Д. е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни преди да започнат движение назад, да се
убедят, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват и разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, която задължава
водача по време на движение назад, непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Видно от изложеното, настоящия състав прие идентична с проверявания съд фактическа
обстановка. Съдебното следствие в първата инстанция е проведено по диференцирания ред на
чл.371, т.2 от НПК. Процедурата е предизвикана по изрично изявление на защитника и
подсъдимия. Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, присъединени на основание чл.283
от НПК – показанията на свидетелите Е. С. Х., М. М. Б., Е. А. А., Д. П. С., Р.Н. М.. В подкрепа на
това са и изисканите материали от ОД „ИТ“ Шумен, материали от НОИ, медицински материали и
епикризи от МБАЛ Шумен и МБАЛ Варна, справки от мобилни оператори и тел.112, копие от
инструктажна книга, материали и справки от сектор „ПП“ при ОД на МВР, материали от
„Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, трудови договори, длъжностни характеристики,
материали относно въведени специални правила за работа. Гореизложената фактическа обстановка
се потвърждава и от самопризнанието на подсъдимия.
От тази фактическа обстановка районния съд е приел, че повдигнатото и поддържано
обвинение срещу подсъдимия за осъществено от обективна страна престъпление от общ характер
по чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК е доказано по несъмнен и категоричен
начин.
Въззивният съд счита, че така приетата от районния съд фактическа обстановка е правилно
установена, но не споделя направените от него правни изводи.
След като извърши доказателствения си анализ, който отговори на важни въпроси относно
организацията на работата, мястото и времето на извършване на деянието, изиска и допълнителни
справки от АПИ гр. София, прецени деятелността на подсъдимото лице за несъставомерна по
следните съображения:
Безспорни са фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати и от
подсъдимия:
На първо място безспорно е, че подс. Д. Д. работел като шофьор на товарен автомобил в
„Автомагистрали Черно море“ АД гр. Шумен, както и че по това време пострадалият Е. А. А. също
е бил работник в строителството в „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен.
На второ място - Безспорно е, че на 14.10.2020г., сутринта, Ереджеб А. и Д. Д. били на
работа на строящия се участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км. 327+100, в близост до
с. Белокопитово, общ. Шумен, чието строителство било възложено на „Автомагистрали Черно
море“ АД - гр. Шумен.
На трето място - Безпорно е, че на посочената дата около 10.00 часа Д. Б. Д. с управлявания
от него т.а. „Волво“ модел „FMX“ с per. № Н 2673 ВР, собственост на дружеството при
изпълнението на маневрата „движение назад“ и включена специална звукова сигнализация, със
задната част на управлявания от него автомобил блъснал пострадалия, съборил го на земята, след
което с лява задна гума преминал през двата крака на пострадалия А. и премазал ходилата му до
глезените.
На четвърто място - Безспорно е, че на пострадалия в резултат от това блъскане са
причинени телесни увреждания, изразяващи се в травма на дясно стъпало - тежко размачкване и
некротизиране на меките тъкани на ходилото, счупване на втората предходилна кост, възпаление и
некроза на меките тъкани на ходилото и хирургична ампутация на нивото на задноходилни -
предноходилни кости, довели до загуба на десния крак, което представлява тежка телесна повреда
по смисъла на чл.128, ал.2 от НК
По отношение на тези безпорни факти следва да се прецени кой е приложемия материален
4
закон – този по чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК, или този по 134, ал.1, т1
от НК. Т.е. дали се касае за престъпление по транспорта или за престъплание против личността
/немърливо изпълнение на правно регламентирана дейност/. Дали са приложими нормите свързани
с безопасността на движението /ЗДвП/ или тези със здравословните и безопасни условия на труд
/ЗЗБУТ/.
Отговора на този въпрос се извежда от няколко обстоятелства: На първо място от
изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, като мястото на
деянието е прието, че това е строящ се участък от автомагистрала „Хемус“, в района на км.
327+100, в близост до с. Белокопитово, общ. Шумен, чието строителство е възложено на
„Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен. На второ място – от признанието на подсъдимия,
който в процедурата по чл. 371, т.2 от НПК е признал тези факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт. На трето място – от приложените писмени доказателства съдържащи се в
материалите изискани от „Автомагистрали Черно море“ АД - гр. Шумен, находдящи се в т.2 от
ДП: от длъжностните характеристика на подсъдимия и пострадалия, от изготвения план за
безопасност и здраве по ЗЗБУТ и подзаконовите му Наредби, където строящия се пътен участък е
посочен като строеж, а не път и на 30 и повече страници са разработени правилата за работа на
този строителен обект с приложимите норми за здравословни и безопасни условия на труд. В
безопасност на труда на площадките за полагане на асфалт – л.4/стр.8 на гърба от ДП, т.3/ изрично
е записано, че „абсолютно се забранява преминаването или оставането на хора между укладатора
/асфалтополагащата машина/ и самосвала, когато последния се движи на заден ход за
разтоварване“. На следващо място: От извършената проверка и изготвения протокол № ПР
2029599 за извършена проверка от ИА „ГИТ“ – дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен – л.94,
т.1, от които е видно, че злополуката е в резултат от неспазване ЗЗБУТ, а не от неспазване ЗДвП. И
накрая - от изисканите от АПИ гр. София писмени материали - Отговор изх.№11-00-7 от
20.01.2023год., Разрешение за ползване № СТ-05-508/17.10.2022 МРРБ-Дирекция национален
строителен контрол и Заповед № РД-11-39 от 16.01.2020 год. на МРРБ – Агенция “Пътна
инфраструктура“. От същите се установява, че към процесната дата участък от км.310+940 до
км.327+260 е бил със статут строеж/строителен обект, не е бил отворен за движение и във връзка с
това строителство около него е имало въведена временна организация и безопасност на
движението /ВОБД/ съгласно приложената заповед. От приложената Заповед № РД-11-39 от
16.01.2020 год. на МРРБ – Агенция “Пътна инфраструктура“ се констатира, че въведена временна
организация и безопасност на движението /ВОБД/ не засяга участък от км.310+940 до км.327+260
– участъка на процесната злополука. Т.е. приложението на ЗДвП и въведената временна
организация и безопасност на движението /ВОБД/ е изключено за мястото на настъпилата
злополука.
Безспорно нормата на чл.342, ал.1 от НК, респективно чл.343, ал.1 от НК е бланкетна и
препраща към правилата за движение, които са регламентирани в Закона за движение по пътищата,
който урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване,
изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища,
изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и
задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него нормативни актове. Чл.2, ал.1 от ЗДвП е категоричен, че
„отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за
всички участници в движението, като лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, са длъжни да ги обозначат. Безспорно процесния пътен участък не е бил път
отворен за обществено ползване, тъй като към инкриминираната дата не е бил въведен в
експлоатация, а е бил строителен обект. Същият е въведен в експлоатация почти две години по
късно. В случая не е налице и изключението на чл.2, ал.3 от ЗДвП, че „този закон се прилага и за
пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или
от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго“. В настоящият
случай са налице други правни разпоредби, като собственика или администрацията, управляваща
пътя е определила, че правилата и нормите на ЗДвП не действат. Процесното място е строителен
обект, за който са приложими здравословните и безопасни усвовия на труд и около който
5
строителен обект се прилага ЗДвП в резултат на въведената временна организация и безопасност
на движението /ВОБД/ съгласно приложената Заповед № РД-11-39 от 16.01.2020 год. на МРРБ –
Агенция “Пътна инфраструктура“.
Поради което подс. Д. Д. не е нарушил правилата за движение по пътищата и по-конкретно
разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.40, ал.2 от ЗДвП, с което не е извършил престъпление
наказуемо по чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Нещо повече. Изрично в
безопасност на труда на площадките за полагане на асфалт – л.4/стр.8 на гърба от ДП, т.3/ е
записано, че „абсолютно се забранява преминаването или оставането на хора между укладатора
/асфалтополагащата машина/ и самосвала, когато последния се движи на заден ход за
разтоварване“. Т.е. подсъдимия не е имал зъдължанието да осигури лице, което да наблюдава
непрекъснато полосата зад автомобила и своевременно да сигнализира при поява на опасности зад
автомобила. И това е разбираемо с оглед осъществяваната строителна дейност, непрекъснатия
процес на асфалтополагане, многобройността на товарните автомобили и необходимостта на
големи разстояния да се придвижват само на заден ход. Поради което въззивния съд счита, че
липсва обективния елемент на вмененото с обвинението престъпление. Настоящата инстанция
приема, че по отношение на подсъдимия не е доказано съставомерността на деянието от обективна
и субективна страна по възведеното обвинение.
От друга страна съдът счита, че подсъдимият не е извършил и престъплението по чл. 134,
ал.1, т.1 от НК. Тази норма е също бланкетна и следва да бъде запълнена с конкретни нарушения
по безопасността. От извършената проверка и изготвения протокол № ПР 2029599 за извършена
проверка от ИА „ГИТ“ – дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен – л.94, т.1, както и от
протокол № 9 от 04.11.2020 год. на НОИ – ТП Шумен – л.144,т.1 е видно, че подсъдимият Д. не е
спазил чл. 33 от ЗЗБУТ, като „не е изпълнил задължението си да се грижи за здравето и
безопасносттта на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност“, което е обща норма и е
относима към всички работещи на обекта. Не са посочени установени други конкретни нарушения
свързани с безопасността на труда. Но това задължение визирано в чл.33 от ЗЗБУТ, заедно с
нарушаването и на други, вменени с длъжностната му характеристика и с разписаните правила за
безопасност на труда на площадките за полагане на асфалт не е изпълнено и от пострадалия, който
по това време на деня, след очертаване на водещата линия и в нарушаване на задължението си да
бъдат по двама, между вече започналите движението си автомобили, се е намирал сам на
процесното място, с гръб към движещия се към него автомобил. Т.е. настъпилия вредоносен
резултат се дължи предимно на поведението на пострадалия, а не на подсъдимия, който от своя
страна обективно с оглед приетите правила за безопасност на обекта и в частност на процедурата
при асфалтиране нито е бил длъжен, нито е предполагал, че зад движещия се назад и управляван
от него товарен автомобил в посока укладатора с цел разтоварване има или би могло да има
работник от обекта. Още повече, че при започващо и осъществяващо се асфалтиране, според
утвърдените правила е протекла рутинна подготовка, част от която е очертаването на водящата
линия от мястото на обръщане на товарните автомобили и подготовката им за движение на заден
ход до укладатора. Целта на полагането на тази водеща линия е именно да се игнорира човешкия
фактор с оглед безопасност. Тя служи за ориентир на движещите се назад товарни автомобили, при
задължително използуване на звуков сигнал.
В заключение, констатираната несъставомерност на възведеното престъпление и липса на
престъпна деятелност е основанието за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК чрез отмяна на
постановената в нарушение с материалния закон първоинстанционна присъда и оправдаване Д. Б.
Д. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК във връзка с чл.342,
ал.1 от НК. Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваната присъда следва да бъде
отменена, като вместо това бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан по
възведеното му обвинение.
Поради изложеното въззивния съд не споделя доводите на Шуменският районен съд. С оглед
приетото от въззивния съд не се обсъждат доводите на прокурора в депозирания протест свързани
с явна несправедливост на наложените наказания и искането за завишаването им.
Веществени доказателства по делото съдът постанови да се пазат до влизане в сила на
присъдата, след което: чифт мъжки, работни обувки с 2 броя чорапи и вързанка за обувка, шарена
6
на цвят, следва да бъдат унищожени; компактдиск, съдържащ записи от разговори на тел.112
следва да остане по делото.
На основание чл. 190 от НПК съдът постанови направените разноски по делото от ОД МВР
гр. Шумен в размер на 507 лв. /петстотин и седем лева/ да останат за сметка на държавата.

В този смисъл Шуменски окръжен съд постанови присъдата си.


Председател: Членове: 1.


2.



7
Съобщи за изтекли лични данни