ПРОТОКОЛ
№ 12638
гр. София, 08.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
и прокурора К. Л. Ал.
Сложи за разглеждане докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20221110209917 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
СЪДЪТ след съвещание намира, че представеното споразумение
съдържа всички законоустановени реквизити по смисъла на чл. 381, ал. 5 от
НПК, няма настъпили съставомерни имуществени вреди и не попада в
забраната на чл. 381, ал. 2 от НПК, поради което процесуално допустимо е
производството да бъде решено по реда на гл. ХХІХ от НПК.
В същото време, от изявлението на обвиняемата за това, че не се
чувства виновна за извършеното, съдът намира, че на практика не е налице
валидно и годно волеизявляние във връзка с обстоятелството дали същата
признава вината си или не за извършеното деяние, за което е привлечена в
качеството на обвиняема. Това е въпрос на който обвиняемото лице следва да
даде положителен отговор, съобразно разпоредбата на чл. 382, ал. 4 от НПК и
е една от предпоставките за да е налице несъмнена воля за решаване на
наказателното производство по този ред, съответно съдът следва да обсъди
във връзка с преценката дали да одобри или не внесеното споразумение
между представителя на държавното обвинение и защитата.
Доколкото от страна на обвиняемата липсва изявление, което да сочи,
че същата признава вината си, като при задаване на този въпрос обвиняемата
1
изрично заявява, че не е виновна, и е извършила деянието без да иска, то
съдът намира, че в случая не е налице основание да одобри постигнатото
споразумение между страните от една страна доколкото липсва признание от
обвиняемата. От друга страна, запознавайки се с обсъденото и взето съгласие
между страните по отношение на вида и размера на наказанието, съдът
намира, че макар и да не противоречи на закона, доколкото разпоредбата на
чл. 55 от НК може да се прилага при сключване на споразумение и без да са
налице многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
каквото е и константната съдебна практика, то в случая, отчитайки
съдимостта на обвиняемата, а именно, че същата е осъждана за тежко
умишлено престъпление отново против личността и то с наказание десет
години Лишаване от свобода, които очевидно е изтърпяно в близък период от
време от настоящето деяние, за което е внесено споразумението;
квалификацията на престъплението, предмет на настоящото производство за
нанесена телесна повреда по хулигански подбуди, са обстоятелства, които
според съда обуславят извода, че обвиняемата е личност със завишена
обществена опасност и наказание „Пробация“ макар и в завишен размер от
две години, в случая не би изпълнила целите, които си поставя наказанието,
респективно не би се постигнала превенция по отношение на нея, поради
което, така определеното като вид и размер наказание, се явява несъответно
на тежестта на престъплението и противоречи на морала.
В същото време, от изявлението на обвиняемата, в днешно съдебно
заседание, при изслушването й, както и при снемане на самоличността, така и
по въпросите, на които същата следва да даде отговор по смисъла на чл. 382,
ал. 4 от НПК, съдът констатира, че обвиняемата се затруднява да разбере в
голяма част спецификата, както на производството, така и на обстоятелствата,
свързани с основните въпроси. Макар по делото да е налице СППЕ, изготвена
от две вещи лица психиатри и клиничен психолог, която като заключение
счита, че обвиняемата е с лека умствена изостаналост – еретичен вариант, но
заболяването не пречи да участва в наказателното производство, както и да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, но се явява психически недостатък, който предполага наличие на
задължителна юридическа защита, то съдът намира, че е необходимо
обвиняемата, така както е посочил и въззивният съдебен състав в
производството по въззивен контрол по реда на чл. 64 от НПК, че е
2
необходимо същата да бъде преценена внимателно като поведение и
психично състояние, във връзка с изясняване на възможността да носи или не
наказателна отговорност, респективно да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, като това би могло да се постигне
при едно по – продължително проследяване на състоянието и поведението й
при условията на чл. 70 от НПК евентуално. Още повече, че е налице и
известно противоречие между заключението на вещите лица, изготвили
СППЕ, които приемат, че у обвиняемата е налице лека умствена изостаналост
и обсъденото освидетелстване от ТЕЛК първоначално с приета диагноза
тежка умствена изостаналост, впоследствие умерена такава.
С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че споразумението не
следва да бъде одобрявано, а производството прекратено.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА внесеното споразумение между прокурор А. и адв. К. за
решаване на наказателното производство по ДП № 982/2022г. по описа на 05
РУ-СДВР, пр.пр. № 20227/2022г. по описа на СРП.
ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД № 9917/ 2022 г., по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105- ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване и протест.
Делото да се върне на СРП.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3