Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 470 02.07.2019 година Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 11 юни.…2019 година, публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар ………Стойка Стоилова………..………………………………
Прокурор……………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от………………………съдията В.
МИШОВА
въззивно гражданско дело номер…1182…….по описа за
2019……...……...година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби, подадени
от М.И.М., чрез адв. Д.М., и
Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура - Стара
Загора, против решение № 270 от 27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 5121/2018
г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът М.И.М. счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която
предявеният от него иск за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ е отхвърлен за
сумата над 1 000 лв. до предявения от него размер от 5 000 лв. Счита,
че решението на първоинстанционния съд неправилно, а изводите му не
кореспондират със събраните по делото гласни доказателства. Счита, че съдът
неправилно е ценил показанията на свидетелите и не е съобразил депресивното му
състояние, продължило около година, настъпилите изменения в социалното общуване
и социалните контакти, както и неговото психично състояние, което значело, че
съдът не е взел предвид вида, характера и интензитета и продължителността на
увреждането, продължителността на досъдебното производство, която надхвърляла
разумните срокове. Моли, съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо
него да постанови друго, с което да осъди ответниците да му заплатят пълния
размер на претендираното от него обезщетение.
Прокуратурата на Република България също
счита, че обжалваното решение е неправилно, но в неговата уважителна част.
Твърди, че обжалваното решение е постановено без участието на задължителен
необходим другар – Прокуратурата на Република България като контролираща
страна, поради което решението следва да се обезсили. Счита, освен това, че
първоинстанционният съд неправилно бил обсъдил и възприел доказателствата по
делото и изложил фактически и правни изводи, неподкрепени с доказателства по
делото. Било налице пълно противоречие между приетите от съда фактически и
правни изводи и доказателствата по делото. Не било доказано твърдяното от ищеца
негативно отражение върху общото състояние на ищеца. Твърди, че срещу него не е
повдигано обвинение, не е взета мярка на процесуална принуда, а в хода на
досъдебното производство ищецът е имал единствено качеството на свидетел.
Образуването и воденето на наказателно производство, прекратено на основание
чл.243, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК поради това, че деянието не
съставлява престъпление, не било сред изчерпателно изброените в чл.2 ЗОДОВ
хипотези. Счита, че въззиваемият е допринесъл за увреждането си и доказателства
за това се съдържали за противозаконно виновно поведение на въззиваемия, което
било единствената причина за започване на наказателното преследване.
Разследването продължило 11 месеца и ищецът не бил ангажиран никакви
доказателства за негативното му отражение върху общото му здравословно
състояние. Счита, че няма доказателства и за причинно-следствена връзка между
воденото срещу ищеца наказателно производство и твърдените от него
обстоятелства. Свидетелите не установили факти, сочещи на промяна в обичайното
поведение на ищеца. Счита, че не е налице неправомерно действие от страна на
Прокуратурата. Досъдебното производство било образувано като бързо и РП била
поставена пред свършен факт. Затова отговорността трябвало да се търси
единствено от ОД на МВР - Стара Загора. Счита, че присъдената сума била в
противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с конкретните факти и обстоятелства
по делото – характер и степен на увреждането, начин, обстоятелства, при които е
получено и пр. Моли, съдът да постанови решение, с което да измени обжалваното,
като намали присъдената сума, както и присъдените разноски, или отхвърли
предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Жалбите са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими. Неоснователно е възражението на
прокуратурата, че решението е недопустимо, тъй като било постановено без
участието на задължителен другар. Съгласно чл. 10, ал.1 ЗОДОВ делата по този
закон пред съда се разглеждат със задължителното участие на прокурор. В тази
хипотеза прокурорът няма качеството на
задължителен необходим другар, а участва по делото като държавен орган в
изпълнение на възложената му държавна функция за защита на законността. В
случая както пред районния, така и пред въззивния съд е участвал прокурор.
Пред районния съд е бил
предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е твърдял, че на 25.04.2017 г. било образувано досъдебно производство №
8245 ЗМ 324/2017 г. по описа на Второ РУ - Стара Загора, водено срещу него за престъпление по чл.
343б, ал.3 НК - за това, че управлявал МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № СТ 8877 BP, след употреба на наркотични вещества, установено с техническо
средство. На същата дата били издадени заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки - за временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС; за прекратяване на регистрацията на лекия автомобил, и за задържането му
за срок от 24 ч. В хода на досъдебното производство не било доказано наличието
на кокаин в кръвта му, поради което с
постановление от 15.03.2018 г. на РП – Стара Загора досъдебното производство
било прекратено. Ищецът е твърдял, че след случилото се на 25.04.2017 г. се е
сринал психически, ограничил е социалните си контакти. Приятелите му
непрекъснато го търсили за информация за причините за отнемане на книжката му и
сваляне на табелите на колата, но той не разполагал с такава. Споделял също
така пред приятели, че се чувства притеснен пред колеги и клиенти. Искал е
съдът да осъди солидарно ответниците да му заплатят сумата от 5 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно
производство, ведно със законната лихва считано от 25.04.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Прокуратура на
Република България
е
оспорил иска. Твърдял е, че на ищеца М. не с повдигано обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, не е вземана мярка на процесуална принуда,
а в хода на досъдебното производство ищецът е имал единствено качеството на
свидетел. Образуването и воденето на наказателно производство, прекратено на
основание чл. 243, ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК поради това, че деянието не
съставлява престъпление, не било сред останалите изчерпателно изброените
хипотези на чл. 2 ЗОДОВ. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение
от 5000 лв., тъй като ищецът не би ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си за негативни последици - психически срив, ограничени социални
контакти, както и те да са непосредствена последица от воденото срещу него
досъдебно производство. Разследването по наказателното производство било
проведено в разумни срокове - около 11 месеца.
Ответникът ОД на МВР – Стара
Загора също е считал иска за неоснователен. Дейността по разследване на престъпления
се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията и
по реда на НПК. Никъде в исковата молба не се споменавало за действия,
респективно бездействия на органи на ОД на МВР - Стара Загора, осъществяващи
дейност по разследване на престъпления. Заповедите за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП се издавали от административен орган при
изпълнение на административна дейност. Заповедта за задържане, макар и временно
ограничаваща правото на свободно придвижване на лицето, не представлявала мярка
за неотклонение по смисъла на НПК, нито представлява лишаване от свобода по
смисъла на чл. 2 ЗОДОВ. Същата била принудителна административна мярка, която
се налага с цел предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. От страна на органите на разследване при ОД на МВР - Стара Загора, не били
осъществявани никакви процесуални действия, които да са причинили нематериални
вреди на ищеца. В конкретният случай въобще не било налице обвинение в
извършване на престъпление, действително е образувано досъдебно производство
срещу ищеца, но обвинение не му било повдигано. Оспорвал е исковата претенция и
по размер.
Първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна за безспорно, че на 25.04.2017 г. е образувано
и водено досъдебно производство срещу ищеца М.И.М. за извършено престъпление по
чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че 25.04.2017 г. в
гр. Стара Загора е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични
вещества (кокаин) - престъпление по чл.
343б, ал. 3 НК; че ищецът не е привличан като обвиняем по това досъдебното
производство и не му е била взимана мярка за неотклонение; че наказателното
производство било прекратено с постановление от 15.03.2018 г. на Старозагорска
районна прокуратура, което било връчено на ищеца. Приел е за установено и това,
че ищецът е бил задържан на 25.04.2017 г. за срок от 24 ч.; временно му е
отнето свидетелството за правоуправление на МПС
и е била прекратена регистрацията на лекия автомобил.
От
правна страна съдът е приел, че държавата е повдигнала и поддържала незаконно
обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от 25.04.2017 г. до 15.03.2018 г.
срещу него е било образувано досъдебно производство за престъпление
по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е предвидено наказание от една до три години
лишаване от свобода или глоба, независимо, че той не е бил привличан като
обвиняем, нито му е взимана мярка за неотклонение, защото че употребеният в чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да
се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно процесуален смисъл. Лицето срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено преди да му е повдигано обвинение.
Приел е за неоснователно възражението на ОД на МВР – Стара Загора, че не
притежава процесуалноправна и материалноправна легитимация да отговаря по
предявения иск, както и възражението на прокуратурата, че не следва да носи
отговорност по иска, тъй като тя не е извършила незаконосъобразни действия или
бездействия. От обстоятелствата, установени с разпита на свидетелите по делото,
е приел, че предявеният иск е доказан по своето основание. По отношение на
размера е приел, че правно релевантни обстоятелства за определянето му са:
тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля
разумните срокове за провеждането му; интензитета на мерките за процесуална
принуда и другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; броя и продължителността на извършените с негово участие
процесуални действия; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има или не влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от
какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Като е изходил от обстоятелствата по делото, предвид
горепосочените критерии, е определил сумата от 1 000 лв. за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
Въззивните жалби са неоснователни.
Въззивният
съд намира, че фактите по делото не са спорни: на 25.04.2017 г. срещу ищеца е
образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това, че 25.04.2017 г. в гр.
Стара Загора е управлявал лек автомобил след употреба на наркотични вещества
(кокаин) - престъпление по чл. 343б, ал.
3 НК. Той е бил задържан на 25.04.2017 г. за срок от 24 ч. и му е отнето
свидетелството за правоуправление на МПС, а регистрацията на лекия автомобил -
прекратена. Ищецът не е привличан като обвиняем по това досъдебното
производство и не му е била вземана мярка за неотклонение. Наказателното
производство е прекратено с постановление от 15.03.2018 г. на Старозагорска
районна прокуратура, което било връчено на ищеца. Установено е от показанията
на разпитаните по делото свидетели Т.М.Д. и А.Г.К., че ищецът е бил притеснен,
чувствал се е неприятно, унизен и му е било неудобно да каже причината, поради
която е бил задържан. Използвал е услугите на приятели, които са го возили, за
да върши работа в други градове. Според свид. К. ищецът бил депресиран,
затворен, мълчалив и не искал да излиза. Това негово състояние продължило около
година.
Съгласно
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. В случая не е спорно, че по посоченото
по-горе досъдебно производство ищецът не е бил привличан като обвиняем. Това
обстоятелство обаче е без значение. Употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ израз
„обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за
нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не
е престъпление, както е в случая, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е
повдигнато обвинение (така Р-187-2012, ІІІ г.о.; Р-35-2016, ІІІ г.о.).
Неоснователно
е възражението на прокуратурата, че не са осъществявани действия, извън правнорегламентираните
в хода на наказателното производство и че досъдебното производство е образовано
като бързо от разследващ полицай, а РП е „поставена пред свършен факт“.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и не е предпоставена от
виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – арг. чл.
4, предл. последно ЗОДОВ.
Неоснователно е и възражението, че ищецът е допринесъл
виновно за увреждането, тъй като по наказателното дело се съдържали
доказателства за противозаконна виновно негово поведение, а именно шофиране
след употреба на наркотични вещества, което било единствената причина за
започване на наказателното преследване. По делото няма данни ищецът да е
допринесъл за увреждането си. Абсурдно е да се твърди, че с деянието, поради
което ищецът е бил наказателно преследван, той допринася за увреждането си,
след като наказателното производство е прекратено поради това, че то (деянието)
не съставлява престъпление.
Неоснователни са и възраженията на страните, че присъденото
от районния съд обезщетение е в противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно
този текст размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към
понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при което е извършено, причинените морални
страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер на
обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди, защото принципът за справедливост
включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице
(Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-324-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди
от незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за
което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.о.; Р-358-2015, IV г. о.).
В
случая наказателното производство е било образувано за нетежко престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 НК, но укоримо от гледна точка на обществения морал.
Общата продължителност на наказателното преследване е 11 месеца. В тази връзка
следва да се има предвид и че наказателното преследване срещу ищеца не е преминало през всички фази на
наказателното производство, в т.ч. и през съдебните инстанции, а е било
прекратено, без да бъде повдигано обвинение. Във
връзка с определянето на размера на обезщетението следва да се има предвид, че
по отношение на ищеца не е била вземана и мярка за процесуална принуда. Няма
данни за влошаване на здравословното му състояние. Неоснователно се
претендира от него във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
съобразил с депресивното му състояние, продължило около година. Очевидно е, че
свид. А.К., на чиито показания се позовава ищецът, няма предвид заболяването
депресия, а за общоизвестното чувство на тъга, отчаяние, безпомощност. Нормално
е по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в
извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така
е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността, както и социалното му общуване. Затова е
безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от воденото срещу него
наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване. Без
съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек,
подложен на наказателна репресия. По делото обаче няма доказателства за
влошаване на здравословното му състояние. С други думи може да се приеме,
че претърпените естествено неудобства,
чувство за унизеност и притеснения са в размер и интензитет, който не надхвърля
обичайното. Няма доказателства, от които
да се направи извод за изключително тежко и мъчително преживяване на случилото
се.
Предвид на това и предвид на тежестта на
повдигнатото обвинение, периода от време, през който наказателното преследване
е продължило, възрастта и социалното положение на ищеца и данните за личността
му, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното влияние на
наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца
не надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно отражение
върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за справедливост,
установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за
репариране на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от
незаконосъобразното наказателно преследване справедливият размер на
обезщетението не би могъл да надхвърля 1 000 лв. При определянето на
справедливия размер на обезщетение следва да се има предвид и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода
на увреждането (Р-199-2018, ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.), както и установеното
в съдебната практика при обичайните за причиненото от незаконното
обвинение неудобство, притеснение, безпокойство, страх, да определя обезщетение
около 1 000 лв. за всяка година от наказателното производство (Р-79-2018 г., ІV
г.о.).
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено. При този изход на делото няма основание за присъждане на
разноски.
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270 от
27.02.2019 г., постановено по гр.д. № 5121/2018 г. на Старозагорския районен
съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: