МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N2794/13г., втори наказателен състав при РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
подс. В.И.П. в това, че
през периода от 30.10.2010год. до 10.11.2010год.
в гр. Русе, противозаконно присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер
на 120 000лв., собственост на „Орт Строй” ООД, с управител Ф.М.П.,
(P.F.M.) румънски гражданин, които владеел, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206 ал.3,вр.ал.1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подс.П. отказва да дава обяснения, не
признава вината си.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено:
Подс.В.И.П. е роден
на ***г***, български гражданин, неженен, неработи, със средно образование,
осъждан - реабилитиран, ЕГН **********.
През
лятото на 2010год. румънският гражданин, св. П.Ф.М. се запознал в РРумъния със св.И.Г.А.,
който владеел румънски език и работел в там. Двамата свидетели решили да извършват
съвместна търговска дейност на територията на Р България, като изкупуват
зърнени продукти от там и ги изнасят в РРумъния. За целта пристигнали в гр.
Русе, където решили да регистрират търговско дружество. По предложение на св.И.А.,
св. П.Ф.М. изкупил дружествените дялове на вече регистрирано в Р България
търговско дружество – „Орт Строй” ЕООД, трансформирано впоследствие в ООД. В дружеството
св.И.А. и св. П.Ф.М. станали съдружници, като 90% от дружествения дял принадлежал
на св. П.Ф.М., а останалите 10% на св. И.Г.А.. Св. П.Ф.М. станал управител на дружеството, което наело
офис в гр. Русе и сключило договор за счетоводно обслужване със св. Д.Д.П.,
счетоводител по професия. С осъществяване административната дейност на фирмата
бил натоварен св. И.К.И..
Малко
по-късно св.И.А. запознал румънския гражданин със сина си – св.Г.А. и подс.В.И.П.,
който бил представен като земеделски производител и собственик на ЕТ „В.П. ***,
с предмет на дейност производство и търговия със зърнени продукти. Подс.В.П.
обяснил на св. П.Ф.М., че разполага със царевица, зърно на склад, която
продава, както и че разполагал с информация къде в региона има за продажба такава.
Предложил да му покаже мостри от зърното, с което разполагал. Тъй като само св.И.А.
знаел румънски език, разговорът между тримата бил опосреден чрез него. Св. П.Ф.М.
се съгласил да закупи от подс. В.П. царевица на зърно, за което малко по-късно
между ЕТ „В.П. - Амазонка”, с управител подс.П. и „Орт Строй” ООД, с управител св.
П.Ф.М. бил сключен писмен договор за продажба на зърно на общо количество
царевица 2 000 тона,
което последният щял да заплати по 200 лева за тон. Важно условие в него било
наличието на определена влажност на зърното, на която последният държал, с оглед
продажбата му в РРумъния, където се изисквала такава. Договорът бил подписан от
двете страни, но впоследствие изчезнал, като не е предоставен от страните по
него или някой от свидетелите в хода на наказателното производство, но
съществуването му не се оспорва от тях. С оглед постигнатите договорки, през следващите
няколко дни св. П.Ф.М. заедно с подсъдимия и свидетелите Г. и И. А.посетили различни складове на
територията на обл. Русе – в с. Сандрово,
с. Николово, между които такива, стопанисвани от свидетелите св. С.Б., св. П.Й.,
св. А.П. и св. И.Т.. При посещението в складовете за зърно били вземани проби, с
оглед изследване влажността му. При някои от извършените проби, св. П.Ф.М.
останал доволен от показателите за влажност на царевицата и взел решение за
закупуване на царевица от ЕТ „В.П. - Амазонка”. Двамата се договорили, св. П.Ф.М.
да преведе авансово на подс. В.П. част
от парите за царевицата, а след доставка на цялото количество, да бъде
преведена останалата парична сума. В резултат, на 05.10.2010год., св. П.Ф.М.
превел от името на търговско дружество „Орт Строй” ООД паричната сума от 15 000 лева на сметка в търговска
банка „Д банк” на ЕТ „В.П. - Амазонка”, който ги изтеглили, както следва: на
05.10.2010год. изтеглил сумата от 9 900 лева, а на 06.10.2010год. сумата от 5 000 лева. За извършените
операции били съставени съответни документи.
На
13.10.2010год. по същата сметка, св. П.Ф.М. превел нова сума от 5 000 лева, поискана като необходима
за прибирането и съхранението на царевицата. Същият ден парите били изтеглени
от подс. В.П..
В
началото на м. октомври 2010год. подс.В.П., св.И.А., св.Г.А. и св. П.Ф.М.
посетили зърнобаза в гр. Попово, собственост на търговско дружество „Елит 3” ООД, представлявано от св. Б.Г.С.. Резултатите от пробите за влажност били
добри, поради което св. П.Ф.М. пожелал
да купи от нея. Около 20.10.2010год., в момент, в който св. П.Ф.М. бил на
територията на Р Румъния, по телефона му се обадил св.И.А., който му обяснил,
че цялото договорено количество царевица било осигурено и той можел да
организира съответен транспорт до Румъния. Използвайки услугите на спедитор
„Хермес Линд” ООД и корабния агент „Инфлод Русе” ООД, на 25.10.2010год. на
пристанище Русе, Изток пристигнал кораб (барджа) „Спот”, наета от св. П.Ф.М. в Констанца,
Румъния с уговорена начална дата на товарене на уговореното зърно –
26.10.2010год.
На
23.10.2010год. се състояла среща между подс. В.П. и св. П.Ф.М., на която подс. П.
издал фактура №59/23.10.2010год., с предмет продажба на царевица по договор
между ЕТ „В.П. - Амазонка”, като продавач и „Орт Строй” ООД като купувач, за
900т. царевица на стойност 230 000 лева. Фактурата била в резултат на проведените разговори между св. П.Ф.М. и
подс.В. П., опосредени чрез превода на св.И.А., при които първият бил уверен,
че зърното е налично, със изискуемата влажност, но товаренето може да стане
само след като по сметка на подсъдимия бъде преведена сумата от 100 000 (сто хиляди) лева. Уговорката
била останалите 110 000 лева,
св. П.Ф.М. да преведе след окончателното получаване на зърното. В изпълнение
на това, св. П.Ф.М. от името на
търговско дружество „Орт Строй”ООД на 25.10.2010год. превел по сметка на ЕТ „В.П.
- Амазонка” сумата от 100 000 лева, като същия ден сумата от 99 000 лева била изтеглена в брой
от подс.В.П., за което били съставени съответните банкови документи.
Така
общата преведена парична сума от св. П.Ф.М. на подс.В.П. възлязла на 120 000 лева.
От
обещаното количество царевица на св. П.Ф.М. било доставено от подс.П. с
изискуемите показатели 25 440кг, на стойност 6750лв.
На
27.10.2010год. била съставена кантарна бележка №1511/27.10.2010год. и бил натоварен
товарен автомобил марка, „ДАВ ”с рег. № Н 6509 АН, управляван от св. Ю.Т., с 25 460 кг. царевица от гр. Попово, с изпращач търговско
дружество „Елит 3” ООД
гр. Попово за ЕТ „В.П.” за „Орт строй” ООД. За доставката на този автомобил с
царевица, съдействие оказал и спедитора „Хермес Линд”, с управител св. И.Н.Н.. При
получаването на царевицата била констатирана по-висока влажност от уговорената,
но въпреки това тя била натоварена на кораба нает от св. П.Ф.М.. Последният
обаче отказал останалите два камиона, предвид неизпълнение изискването за
влажност. Заедно със св.И.А., св. П.Ф.М.
посетил с.Сандрово и разговарял с подсъдимия. Подс.П. отново обещал, че ще
осигури зърно, с изискуемата влаожност. В разстояние на два дни той обаче не
изпълнил задължението си, нито се обадил на румънския гражданин.
След
като разбрал, че повече царевица няма да бъде доставена и предвид заплащаните
големи такси по престой на кораба, на 29.10.2010год. св. П.Ф.М. разпоредил
натовареното вече количество царевица на кораба да бъде разтоварено от кораба и
да бъде натоварено на товарен автомобил, а наетия кораб – освободен. На
29.10.2010год. царевицата от кораба била натоварена на товарен автомобил „Волво” с рег. № Р 5116 РК, управляван от св. А.М.С. и била
занесена в с. Тръстеник, обл. Русенска и съдействието на св. И.Й.Д.. На
30.10.2010год. корабът напуснал пристанището и заминал празен. Според св. С.Т.
– управител на търговско дружество за агентиране на кораби - „Инфлот Русе” ООД,
донесената царевица с един камион била с висока влажност и св. П.Ф.М. не я одобрил.
Четири
дни по-късно на 02.11.2010год. същата царевица, отново от св. С. със същия
товарен автомобил била транспортирана от с. Тръстеник до зърно база Крумово.
От
момента на разтоварване на кораба - 29.10.2010год., св. П.Ф.М. разбрал, че няма
да получи уговореното количество царевица и взел решение да не работи повече с подс.В.П..
На 30.10.2010год. (след отпътуване на кораба празен) св. П.Ф.М. поискал от подс.
В.П. да му се върне платената авансово сума по договора в размер на 120 000 лева. Последният не
отричал, че дължи сумата, но му казал,
че в момента не разполага с парични средства за да му я върне.
Впоследствие
на 10.11.2010год., в гр. Русе, отново била проведена среща между св. П.Ф.М. и подс.В.П.,
на която била изготвена разписка, с която последният се ангажирал да върне на
св. П.Ф.М. сумата от 113 258 лева, представляваща разлика от 120 000 лева и доставената
царевица, в срок от 15дни от подписването й. Това не се случило и да
приключване на съдебното производство. С преведените пари в общ размер на 113 258 лева подс. В.П. се
разпоредил по неустановен в хода на производството начин.
Впоследствие,
св. П.Ф.М., като представител на „Орт строй” ООД предявил иск срещу на ЕТ „В.П.
***, за връщане на сумата от 113 258 лева, предвид развалянето на сключения между тях
договор, въз основа на който било образувано търг.дело №71/2011год., по описа
на РОС. С решение №220/06.10.2011год., влязло в сила на 25.10.2011год., ЕТ „В.П.
*** бил осъден да заплати на „Орт строй” ООД, представлявано от св. П.Ф.М., сумата от 113 258 лева, предвид развалянето
на сключения между тях договор.
За случилото се, на 09.02.2011год., св. П.Ф.М. сигнализирал РРП. Било проведено настоящото полицейско производство
– дознание.
Съдът намира
гореизложената фактическа обстановка за безспорно установена, след анализа на
следните доказателства и доказателствени средства:
За безспорно
установено съдът намира, че в началото на мес.октомври 2010год., между ЕТ „В.П. ***, с управител подс.П. и „Орт строй” ООД, представлявано от св. П.Ф.М. бил сключен договор за продажба, съгласно който ЕТ следвало да продаде на дружеството
2000т царевица, а последното да заплати цената от 200лв. за тон. Не се спори и по обстоятелството, че по сметката на ЕТ „В.П. *** били авансово преведени съответно на 05.10.2010год. сумата от
15 000лв, на 13.10.2010год. - 5000лв. и на 25.10.2010год. –
100 000лв. Освен
събраните и неоспорени от подсъдимия гласни доказателства, съдържащи се
в показанията на св. П.Ф.М., писмени и кореспондиращи на последните са приложените банкови
документи – три броя преводно нареждане за кредитен превод за посочените суми.
За безспорно установено съдът намира
обстоятелството, че подс.П., като управител на ЕТ „В.П. - Амазонка” изпълнил част от задължението си –
доставил царевица на зърно, на стойност 6742лв. И този факт не се оспорва от св. П.Ф.М.. Освен това по делото е приложено съдебно решение
№220/06.10.2011год., на РОС, влязло в сила на 25.10.2011год., ползващо се със
сила на присъдено нещо, досежно това обстоятелство.
Категорични доказателства са
събрани за това, че уговореното количество царевица не било доставено на
пострадалия, нито пък предоставената в аванс сума от 113 258лв., му била върната от подс.П.. На първо
място такива се съдържат в показанията на св. П.Ф.М., които не са изолирани, а се
подкрепят от показанията на св.И. и Г. Андрееви, както и с тези на св.Д. П.,
обслужвал счетоводно дружеството на св. П.Ф.М..
Неоспоримо доказателство, че сума от 113 258лв., не била
върната е съдебното решение
№220/06.10.2011год., на РОС, влязло в сила на 25.10.2011год., удостоверяващо
това обстоятелство.
Не
се спори и досежно обстоятелството, че св. П.Ф.М. нееднократно искал от подс.П.
да върне предоставената авансово сума от 113 258лв. Началото на тези
действия от страна на румънският гражданин били поставени на 30.102010год.,
дата на която корабът, нает от св. П.Ф.М., напуснал празен пристанище Русе,
след като разбрал, че няма да получи царевица и поискал от подсъдимият да върне
дадените пари. Това обстоятелство се установява с неговите показания, в които
твърди че нееднократно чрез св.И.А. искал от подсъдимия връщането на сумата,
което се потвърждава и от показанията на последния. В подкрепа са и тези на св.Г.А.,
който признава, че св. П.Ф.М. „…го молил
да разговаря с Вальо да му върне парите”, което той сторил. Тези претенции на
румънския гражданин спрямо подс.П. заявил и лично на последния, при среща с
него в с.Сандрово, както и продължили до
10.11.2010год., дата на която подсъдимият писмено признал, че дължи
претендираната сума в изготвената и подписана от него разписка, приложена по
делото.
По
делото не са събрани доказателства претендираната сума да е върната от подс.П.,
че същата останала в негово владения след като той изтеглил преведените в
банковата му сметка на три пъти суми.
Съдът държи да отбележи, че за
съставомерността на престъплението по чл.206 НК не е необходимо да бъде
доказано по безспорен начин вида и характера на разпореждането с парите,
които подс.П. владеел. Изпълнителното деяние на обсебването може
да се изрази както в разпореждане с вещта /в конкретния случай парите/, така и
в отказ да се върне /виж.И.Ненов, НП-особенна част, т.2, стр.183;
реш.№608/91год., н.д.445/91год.;/. В процесния случай е налице втората форма.
Като не е върнал получената
сума на румънския гражданин, подсъдимият сложил началото на присвоявоителните
действия с чуждо имущество като със свое. Тези действия подс.П. извършил против съгласието на св. П.Ф.М., поради което осъществил състава на чл.206 ал.3, вр.ал.1 НК. От този момент насетне
последният е бил лишен от възможността да се разпорежда с тях и от този момент
насетне подс.П. променил отношението си към тях –
до 29.10.2010год. ги владял на правно основание – сключен договор за
покупко-продажба на зърно,
след което, след неговото разваляне по реда на чл.87 ал.2 от ЗЗД, започнал да ги третира като своя
собственост.
Съдът отбелязва, че доказателствата
съдържащи се в показанията на свидетелите П.М.Й., И.М.Т.,
А.И.П., С.В.Б., Д.Д.П., И.К.И., Б.Г.С., С.Й.Т., И.Н.Н., А.М.С., Ю.С.Т., Д.Д.М.,
И.Й.Д. се сочат действия свързани с дирене на зърно от страна на св.И. и Г. А.
по обходени складове на различни области в страната, за превозването на същото,
за липсата му на изискуемите качества, както и за това че осигуреният транспорт
/кораб/ от св. П.Ф.М. се върнал празен в РБългария. Съдът отбелязва, че тези
показания нямат пряко отношение към обвинението по чл.206 от НК, поради което
съдът не ги подлага на коментар. Същите вероятно са събрани от разследващите
органи с оглед обосноваване на първоначалното обвинение за измама, към което
подс.В.П., И.А., Г.А. били привлечени и което с постановление на РП – Русе от
15.10.2013год. било частично прекратено наказателното производство за това
престъпление, тъй като според прокуратурата не били събрани достатъчно
доказателства за това.
Съдът намира, че по делото са събрани
доказателства сочещи на по-малътк предмет на престъплението, вместо
повдигнатото от прокурора за 120 000лв. Св. П.Ф.М. признава, че
искал връщане на сумата от 113 258лв., тъй като за разлика до
120 000лв. получил зърно. В подкрепа на това е и съдебното решение №220/06.10.2011год., на РОС, влязло в
сила на 25.10.2011год., с което ЕТ „В.П. –Амазонка” е осъден да заплати сумата
от 113 258лв, която държи без основание. Поради изложеното и на основание чл.304 от НПК подс.В.И.П. следва да бъде признат за НЕВИНЕН в това да е присвоил сумата
над 113 258лв до предявения размер от 120 000лв. и ОПРАВДАН по така
повдигнатото обвинение.
Основното
възражения на адв.В. е свързано с това, че парите, като типични заместими вещи,
не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.206 от НК. Като аргумент
сочи, че те неслучайно не са изрично посочени в същата правна норма, за разлика
от разпоредбата на чл.201 от НК, където обаче се третирали “отделно от движимите
вещи и ценностите”. Сочи и практика в подкрепа на виждането си. Въпросът дали
парите могат да бъдат предмет на престъплението “обсебване” е дискусионен в съдебната практика. В подкрепа
на тезата, че те са изрично изключени от разпоредбата на чл.206 от НК като
възможен предмет на това престъпление се сочи принципа, че в наказателното
право разширително тълкуване е недопустимо, т.е. щом отсъствуват в диспозицията
на нормата на чл.206 НК, за разлика от тази на чл.201 НК, те не могат да се
обсебват. Аргумент в противоположния смисъл е, че парите не са изрично посочени
и в разпоредбата на чл.194 от НК, нито в тази на чл.198 от същия, но не се
поставя под съмнение, че могат да бъдат предмет на престъпленията “кражба” и
“грабеж” тъкмо като движими вещи. В последните години редица решения на
наказателните отделения на ВКС подкрепят именно именно това разбиране- че
парите като движими вещи могат да се обсебват, така както могат да бъдат
откраднати или ограбени. / ВКС - решение № 191 от 3.07.2009 г. по нохд № 151/2009 г. на II н.о, решение № 217 от 15.05.1972 г. по нд. № 133/72 г. на
II н.о., решение № 421 от 31.12.1980 г. по д. № 420/80 г. на I н.о, решение № 600 от 21.10.1970 г. по н.д. 595/70 г. на I н.о и др. /. Цитираните от защитата на подсъдимия
решения на Върховния касационен съд, съдържащи разсъждения в обратния смисъл,
са инцидентни, нямат задължителен характер и са относими само към решените с тях
случаи. Ето защо основното оплакване на адв.В. за неправилно приложение на
закона поради неправилно тълкуване на чл. 206, ал. 1 от НК следва да се остави без уважение.
Съдът не
приема и възражението, че се касае за гражданско-правни отношения –
неизпълнение на сключена търговска сделка между ЕТ „В.П. ***, с управител подс.П.
и „Орт строй” ООД, представлявано от св.
П.Ф.М.. Съдът
отбелязва, че не е налице наказателноправна намеса от страна на
прокуратурата при решаването на един търговски спор, както счита адв.В., след
като и в съдебното решение
№220/06.10.2011год., на РОС, влязло в сила на 25.10.2011год., се приема че е
налице развален договор по реда на чл.87ал.2 от ЗЗД между двете страни. В този
смисъл правното основание, на което подс.П. владял парите отпаднало от една
страна, а от друга св. П.Ф.М. поискал връщането на същите, за което подсъдимият
бездействал, т.е. задържал за себе си, което сочи и на противозаконното
присвояване. В подкрепа на предходното е
и изразеното разбиране в Решение №456/2010 год. на II н.д. по н.д.№493/2009 год., на
ВКС, според което /по аргумент за противното/ „в гражданскоправния оборот е
мислима хипотеза, в която парите /и другите заместими вещи/ преминават в собственост на получаващия по волята на прехвърлителя, който си
запазва правото на насрещно облигационно искане за връщане на стопанския
еквивалент на заместимите вещи. Тогава те не могат да бъдат предмет на
обсебване, тъй като престават да бъдат чужда вещ за лицето, което ги владее или
пази”. Такава хипотеза обаче съдът не открива в настоящия случай, след като сме
изправени пред деяние, извършено чрез бездействие, изразило се в категоричен и
недвусмислен отказ да върне парите, които не са негова собственост и са
претендирани от собственика им. Липсват и доказателства св. П.Ф.М. да е изразил
такава воля за прехвърляне на собствеността им при предаването им.
Съдът
намира, че без значение за наказателноправната квалификация на деянието е
развитието на гражданскоправните отношения между „Орт
Строй” ООД, с управител Ф.М.П., и ЕТ” „В.П. - Амазонка”, представлявано от
подс.П., след неговото извършване, което е намерило отражение при посоченото по горе
гражданско дело.
Гореизложения анализ на
доказателствата налага следния правен извод:
От
обективна страна подс.П. осъществил състава на чл.206 ал.3, вр.ал.1 НК, тъй като през периода от 30.10.2010год. до
10.11.2010год. в гр. Русе, противозаконно присвоил чужди движими вещи – парична
сума в размер на 113 258лв., собственост на „Орт Строй” ООД, с управител Ф.М.П.,
(P.F.M.) румънски гражданин, които владеел, като
обсебването е в големи размери. От обективна страна елементите на състава са налице: Сумата
от 113 258лв била поверена на подсъдимия с точно определена цел – да закупи царевица с определено
качество, т.е. владеел
парите на правно
основание. Впоследствие, след като не сторил това и не
ги върнал на св. Ф.М.П., при неколкократно
изразена от последния воля за това, той демонстрирал промяна на отношението
си към тях, като своене. Налице е бездействие от негова страна, което
продължава и до настоящия момент. Обсебването
правилно
е квалифицирано по чл.206 ал.3 от НК - големи размери, тъй като съобразно Тълкувателно
решение № 1 от 30.10.1998год. по Т.Н.Д. № 1/1998 г., ОСНК "големи
размери" са налице, когато предмета на престъплението надхвърля седемдесет
пъти установената в страната минимална работна заплата. Към момента на деянието
действащата минимална работна заплата възлизала на 240 лева.
Субективна
страна - подс.В.П. е извършил престъплението с пряк умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието, а именно,че е запретено, а и затова
наказуемо от закона, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици,
но въпреки това, воден от желанието да се облагодетелства по незаконен начин е
искал настъпването на тези последици: в съзнанието на подс.П. съществували представи,
че парите не са негова собственост, че са му поверени с точно опеделена цел, която
не осъществил и бездействал, не ги върнал при нееднократното искане от страна на румънския гражданин. Предвиждал е, че с това си бездействие, парите преминават
в негова полза и целял именно това.
Предвид изложеното, съдът признава подс. В.И.П. за ВИНОВЕН и му налага наказание при индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало; признанията от страна на
подсъдимия за дължимата сума; отегчаващи отговорността обстоятелства: висока степен на обществена опасност на конкретното
деяние, определяща се
от високата стойност
на предмета на посегателство, надхвърлящ многократно критерия „особено големи размери”. Предвид предходното, съдът определя наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание над минимума – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. За поправяненто и превъзпитанието на подс.П., съдът намира, че така определеното наказание
следва да се изтърпи ефективно, чистото съдебно минало не следва
да се надценява – подсъдимият е реабилитиран за извършени престъпления, едното
от което е по чл.206
ал.1 от НК, което се отразява негативно върху личностната му характеристика,
поради което и на основание чл.57 ал.1 и чл.59 ал.1, вр.чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да се ОПРЕДЕЛИ първоначален режим на изтърпяване – ОБЩ, в затворническо общежитие от
открит тип.
Освен
посоченото наказание лишаване от свобода, разпоредбата на чл. 206, ал.3 от НК предвижда, че
съдът освен негоналага на виновния и наказанията "лишаване от права"
по чл. 37, ал.1, т.6 и 7 - това са наказанията: "лишаване от право” да се
заема определена държавна или обществена длъжност" и "лишаване от
право да се упражнява определена професия или дейност". Формулировката на
закона сочи, че съдът задължително трябва да наложи кумулативно някое от тези
наказания освен първото такова. В конкретния случай подсъдимият извършва
търговска дейност и е едноличен търговец с ЕТ "В.П. – Амазонка”. Същият не
заема никаква държавна или обществена длъжност" и не е заемал, така че
налагането на това наказание би било безпредметно, пък и за коя и каква
държавна и обществена длъжност да се наложи. по същество стои въпроса с
наказанието "лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност". Може ли в конкретния случай да се наложи наказание "лишаване
от право да упражнява търговска дейност" едноличния търговец. Съдът намира
отговора на този въпрос за отрицателен. Първо - няма как да се изпълни подобно
наказание. Второ - съдебната практика предвижда, че подобно наказание е
неприложимо при ЕТ, както и при ЕООД и ЕАД - изобщо едноличните форми. Ограниченията
за упражняване на търговска дейност от физически лица са предмет на чл. 57 от ТЗ - който предвижда, че не може да бъде
ЕТ лице, което е в производство за обявяване в несъстоятелност; е невъзстановен
в правата си несъстоятелен; е осъдено за банкрут. При тези ограничения не
фигурира осъждането за обсебване по чл. 206 от НК, поради което това наказание в
този случай е неприложимо. По изложените съображения съдът не налага наказанията
"лишаване от права" по чл. 37, т.6 и т.7 от НК / в този смисъл и Решение № 541 от
30.ХI.1995 г. по н.
д. № 432/95 г., I н. о. на ВС./ Разпоредбата на чл. 206, ал.3 от НК също
предвижда, че съдът може да постанови наказание "конфискация" на част
или цялото имущество на дееца. Тук законът дава възможност за преценка на съда
дали да наложи наказанието "конфискация". В предвид особеностите на
конкретния случай съдът прие, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без налагане на "конфискация". Ето защо съдът не наложи
това наказание наред с "лишаването от свобода".
Подс.
П. дължи заплащане на направените по делото разноски: 115лв. по сметка на ОДМВР - Русе и
200лв. по сметка на Русенски районен съд.
Причини за извършване на престъплението:
неуважение към правото на чужда собственост;
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................