МОТИВИ към присъда по НОХД
№ 398/2012 НРС
Подсъдимият
Д.К.Н., роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, готвач, с постоянен адрес: гр.В.,
ул. „Г.Б.” № **, ет.* и с настоящ адрес: гр.В., кв.”Ахчелар” № 71, ЕГН **********
е предаден на съд по обвинение:
За това, че на 21.06.2011г. в гр.Обзор от частен дом, находящ се
на ул.”И.” № 1 противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел –
преносим компютър „Асос”, модел „К 52 JK – SX001D” на стойност 650.00
/шестстотин и петдесет/ лева и чанта за лаптоп на стойност 25.50 /двадесет и
пет лева и петдесет стотинки/, или всички вещи на обща стойност 675.50
/шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ собственост на М. ***,
като обсебването представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.
206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Счита, че е безспорно доказано както от обективна, така и
от субективна срана. В тази връзка счита, че следва да бъде признат подсъдимия за виновен и да и бъде наложено наказание по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”Б” от НК. като, са налице основанията на чл. 54 от НК за
определяне на наказание, което предлага да бъде към средния размер, предвиден в
текста.
Подсъдимият не е бил открит и не
бил призован на известните в страната адреси. Проведено е щателно издирване ,
продължило повече от година, но местоживеенето му в страната не било установено.
Горното дало основание на съда да разгледа делото по реда на чл.269 ал 3 т.2 от НПК. Осигурена му е правна помощ, чрез процесуално представително на служебно
назначен защитник, на когото своевременно е върчен препис от обвинителния акт на Районна прокуратура
Несебър.
Пострадалият М.А.М. е редовно уведомен. Конституиран е като частен обвинител.
В наказателното
производство не е приет граждански иск за съвместно разглеждане.
От събраните по делото доказателства, гласните и писмени от доказателства от
досъдебното производство, приетите експертизи, съдът приема следната фактическа
обстановка:
Св. М.М., на 31.05.2011г. пристигнал в гр.Обзор. Настанил се на
квартира в гр.Обзор, хотел «Елеганс», ет.2, стая №*1. В квартирата се настанил
заедно със св. Н.С. ***. С него били
колеги - работели заедно от четири
години. Св. М. започнал работа като общ
работник в хотел «Обзор Бийч Резорт». Там се запознал с обв. Д.Н. ***. Той бил
готвач в единия от двата ресторанти към хотела - в ресторант «Паралия». В хотел
«Елеганс» св. М. останал само за една вечер. На следващия ден вечерта -
на 01.06.2011 г. от работата ги преместили и настанили в хотелски комплекс
«Обзор Бийч Резорт», блок С. В новата квартира също бил заедно със св. С..
Подсъдимият също спял в хотела,
но в друг апартамент и друг блок, След известно време отново преместили
квартирата. Там със св. С. останали само за два дни, като отново били само
двамата в една стая. След това за пореден път ги преместили в къща - частен дом, находяща се в
гр. Обзор. Настанили ги в стая на първия
етаж. В същата къща бил преместен да
живее и подсъдимия, но в стая на третия етаж. Св. М. останал в къщата само за
една вечер. На следващия ден - 21.06.2011г. тръгнал за гр. Шумен,за да се яви
на изпит в университета в който учел.
Оставил личния си лаптоп в къщата, в която бил настанен. Преди да тръгне
слязъл в двора да пие
кафе. Там бил подсъдимия, който
бил седнал с други лица и пиели алкохол. Подсъдимият помолил св. М. вечерта да му
даде лаптопа си. Св. М. му казал, че заминава за гр.Шумен и ще се върне на следващата сутрин, но св. С. в
момента е на работа и като се върне, подсъдимия да вземе лаптопа и да го
използва. След това св. М. *** с автобус за гр. В..След като пристигнал, докато
чакал автобуса за гр.Шумен, управителката на комплекса му се обадила по
телефона и му казала, че ¬ще ги местят в друга квартира. Св. М. й казах, че е в
гр.В. и се обадил на св. С. той да му
премести багажа в новата квартира – къща, която се намирала в гр.Обзор, ул.»И.» №*. Стаята, в
която били преместени се намирала на втория етаж. Там вече били настанени
четири човека – св. М., св. С., обв. Н. и още едно момче на име Сашо. След като преместил багажа, св. С. се върнал
на работа, следобед след 14,00 ч. Същия
ден, св. М. ***, подсъдимия. Н. му се
обадил по телефона и му казал, че му е взел лаптопа.
Около 22.00
ч. св. С. приключил работа и се прибрал.
Там заварил подсъдимия и четвъртия им съквартирант. Подсъдимия
лежал на леглото си и слушал музика на лаптопа. Св. С. влязъл да се
изкъпе забавил се около 10-15 минути. Като излязъл, подсъдимия бил още там и
продължавал да слуша музика. Пиел и
алкохол. Започнал да разказва на св. С.,
че по-рано същия ден излизал в центъра
на гр.Обзор, там се сбил с някаква хора
и за това се обадил на свои приятели да дойдат. Св. С. е уточнил, че още докато
били в предишната им квартира подсъдимия изобщо не ходел на работа. Няколко дни
подред само консумирал алкохол. Докато подсъд. Н. му разказвал за
сбиването, телефонът му иззвънял. След разговора подсъдимия веднага излязъл от квартирата, като взел със себе си
и лаптопа на св. М. и повече не се върнал.
След изпита си, още същия ден -
на 22.06.2011 г. св. М. се върна в гр.Обзор и отишъл на работа. Св. С. му казала, че подсъдимия си е тръгнал с
лаптопа му.
Св. М. се обадил на подсъд. Н. и
го питал за лаптопа. Той нищо конкретно не му отговарял. След известно време
пострадалия пак му се обадил. Подсъд. Н. му
казал, че е катастрофирал и че автомобила, заедно с лаптопа били
задържани в полицията в гр.-В.. Св. М. извършил проверка чрез негова колежка , която му казала, че няма такава
катастрофа.
На следващия ден св. М. отново
говорил с подсъдимия, той му обяснявал, че дисплеят на лаптопа бил счупен. След
това, пострадалия неколкократно му се обаждал, той го уверявал, че ще оправи лаптопа и ще му го върне. Когато подсъдимия напуснал
квартирата заедно с лаптопа на св. М., багажът му останал там. При един от
разговорите им подсъдимия му казал да му изпрати багажа и тогава ще му върне
лаптопа. Св. М. го направил, като
багажът му бил предаден лично от св. М.Н. но подсъдимия не му върнал компютъра.
До средата на месец юли 2011г.
всеки ден св. М. се обаждал по телефона на подсъдимия. Той все му обещавал, че
ще му върне лаптопа, но това така и не се случило. Последния път когато разговаряли, той му казал да не го търси
повече, след което престанал да отговаря на обожаванията. Св. М. подал жалба в Участъка на «Полицията»
- гр.Обзор. След като подсъдимия разбрал за нея, му се обадил по телефона и
започнал да го заплашва. Казал му, че няма да му върна компютъра докато не си
оттегли жалбата.
В хода на производството е прието
заключение на съдбно – икономическа експертиза, която е определила обща
стойност на вещите 675,50 лева.
По делото е приложена справка за
съдимост на обв. Н., от която е видно, че същия е осъждан седем пъти, като по
пет от осъжданията му е бил признат за
виновен за извършено от него престъпление по чл. 206 от НК. Видно наложените на
обв. Н. наказания, първото е лишаване от свобода за срок от 3 години,
изпълнението на което е било отложено за срок от 5 години, по второ осъждане
има наложена „глоба”, а останалите му осъждания са с наложени наказания
„лишаване от свобода”. Видно от писмо на ГД”ИН” - София, обв. Н. е търпял
наказание в затвора – Ловеч от 17.05.2005г. до 22.11.2008г. по първото му
осъждане, а от 22.11.2008г. до 03.01.2009г. е търпял общо наказание – 1 година
„ЛОС”, определено му по общо 5 осъждания - по НОХД № 3758/2000г. по описа на РС В. , присъда
влязла в сила на 02.06.2011 г. за деяние по чл.142 ал.2 т.2,3, вр.чл.142 ал.1
вр.чл.20 от НК (тежко умишлено престъпление) , извършено на 09.03.2000г. му е
наложено наказание ТРИ години ЛОС, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от ПЕТ години. По НОХД № 4612/2004 г.,НОХД №2831/05; НЧД
№3133/06г. НОХД №425/05 НОХД 4095/04, всички по описа на РС В. на осн.чл.68 ал.1 от НК наказанието ТРИ години ЛОС е приведено в изпълнение. С
определение по НЧД №67/2007г. на РС В., влязло в сила на 24.02.2007г., на Н. е
било определено общо наказание по НОХД №425/05г.(наложено
наказание – 6 месеца ЛОС).; НОХД № 2831/05г.
(наложено наказание – 1 година ЛОС);НОХД
№*139/2005г.(наложено наказание – 6 месеца ЛОС);НОХД№
4612/04г. (наложено наказание – 1 година ЛОС) И НОХД № 4095/04г. (наложено наказание – 1 година ЛОС)/за престъпления
по чл. 194 ал.1 НК; чл.206 ал.1 НК; 206 ал.6 вр.ал.1 НК;чл. 206 ал.6 вр.ал.1 НК; чл.206 ал.1 НК/ всички по описа на
РС В., а именно: ЕДНА година ЛОС, което е определено да се изтърпи ефективно
при първоначален общ режим.
Анализът на установената фактическа обстановка
дава основание за квалифициране деятелността на подсъдимия Д.К.Н., ЕГН:********** като съставомерна по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА : Безспорно е
установено по делото, че Н., на посочената по – горе дата ,
противозаконно присвоил чужди движими вещи – преносим компютър „Асос”, модел „К 52 JK – SX001D”
на стойност 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева и чанта за лаптоп на стойност
25.50 /двадесет и пет лева и петдесет стотинки/, или всички вещи на обща
стойност 675.50 /шестстотин седемдесет и пет лева и петдесет стотинки/ собственост
на М.А.М., вещи,
които владеел на правно основание – доброволно предоставени му за ползване от
пострадалия.Съдът приема, че деянието е довършено, тъй като изпълнителното деяние
е било завършено с осъществяване на фактическа власт върху вещта и с обективираното
му намерение за своене.
Вещтите , безспорно са принадлежали на
пострадалия. До приключване на делото в настоящата инстанция не са възстановени
или заместени.
Стойността на вещта е определена
съгласно приетото заключение на вещото лице.
Подсъдимият е манифестирал намерението си
за своене на вещтите. Осъществената от него фактическа власт е в степен на
достатъчност за призната „трайност”.
Деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, съобразно осъжданията на Н., коментирани по-горе.
Н. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Престъплението
има и специална цел , която е изпълнена.
Съдът приема, че от субективна страна деянието извършено при внезапно възникнал
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, и пряко ги е целял . Съзнавал е обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Поради горното,
съдът приема, че подсъдимият Д.К.Н., роден на *** ***, българин,
български гражданин, неженен, осъждан, готвач, с постоянен адрес: гр.В., ул. „Г.Б.”
№ **, ет.* и с настоящ адрес: гр.В., кв.”Ахчелар” № 71, ЕГН ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението
по чл. 206, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
По индивидуализацията на наказанието :
Съдът отчете смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Те са следните: Като отегчаващи
отговорността обстоятелства отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, както е факта, че е извършено поредно престъпление по този текст,
публично, при демонстрирана дръзкост и явно незачитане на установеният правов
ред.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства отчете сравнително ниската стойност на присвоените
вещи и сравнително младата му възраст, трудовата ангажираност към момента на
извършва на деянието, поради което наложи
наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без да
приема, че са са налице многобройни такива
или изключителни .
Ето защо и при условията на чл. 54 ал.1 от НК
го осъди на 4 /четири/ години лишаване от
свобода, което
наказание да изтъпри ефективно при
първоначален „строг” режим в Затвор.
На основание чл.206, ал.3,
вр. чл.37, ал.1, т.7, вр. чл.49, ал.2 от НК , съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание, като
лиши подс. Д.К.Н. от
право да упражнява професията „готвач” за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Граждански иск не е приет за
съвместно разглеждане. Веществени доказателства, няма приложени.
На основание чл.
189, ал.3 от НПК съдът постанови подсъдимият Д.К.Н., ЕГН: **********, да заплати сумата от 104.00 /сто и четири
/ лева, в
полза на Държавата, представляващи
разноски по делото.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател :