МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 16/24.01.2019г. ПО НОХД № 715/2017г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА гр. Сливница, е внесла обвинителен акт против Н.К.Б., роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, работещ в „Т. Т. И.”, като монтажник, с ЕГН **********, за това, че на 09.05.2015г. около 19.00 часа, в град Б., на ул. „Е.”, пред № *, в съучастие, като извършител с И.Б.Й., ЕГН **********, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а именно : крещял : „Слизайте!!!, ще Ви пребием!!!, ще Ви заколим!!!, ще Ви лежим!!!“, размахвайки мотика в ръце – престъпление по чл. 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

По същото наказателно производство в качеството на подсъдим е участвал и И.Б.Й., ЕГН **********, спрямо когото същото е приключило с влязла в сила присъда (споразумение одобрено от друг съдебен състав) за извършени престъпления по чл. 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, по чл. 144 ал. 3 пр. 1 от НК и по чл. 216 ал. 1 пр. 2 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така предявеното спрямо подсъдимия Б. обвинение.

Подсъдимият разбира обвинението, не се признава се за виновен, дава обяснения и ангажира доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

           

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

На 09.05.2015г. около 19.00 часа свидетелите М.И.В., В.В.Г. и Б.Н.А., се намирали на терасата на къщата в която живеели последните двама, находяща се на адрес: гр. Б., ул. „Е.“, № *. Те разговаряли и вечеряли, когато пред двора на къщата в която се намирали в момента се появили двамата подсъдими. Б. държал в ръцете си мотика, а другият подсъдим – лопата. Двамата размахвали описаните земеделски инструменти и започнали да крещят към свидетелите, които се намирали на балкона на къщата. И двамата подсъдими били изключително агресивни и отправяли обидни и заплашителни реплики спрямо седящите на балкона лица. И двамата отправяли към адресатите на тяхната агресия репликите: „Слизайте!!!, ще Ви пребием!!!, ще Ви заколим!!!, ще Ви лежим!!!“. Тъй като поведението им било изключително агресивно, свидетелката Г. позвънила на тел 112 с цел да потърси съдействие от полицейските органи. Междувременно двамата подсъдими си тръгнали, като скандалното поведение на двамата подсъдими продължило не повече от десет минути.

В последствие се стигнало и до физическо съприкосновение, разрушаване на чуждо имущество и заплаха за убийство с огнестрелно оръжие, но тези факти касаят предявените обвинения на подсъдимия Й. по които същия е бил признат за виновен и се явяват извън предмета на обвинението по чл. 325 ал. 1, касаещо подсъдимия Б., поради което не следва да бъдат обсъждани.

Съдът не споделя изложената от страна на подсъдимия версия, според която поводът за възникналия скандал, били обидни реплики – псувни от страна на един от св. М.В. по отношение на св. М.И.. Това твърдение освен, че се опровергава от самата свидетелка, не би могло да бъде повод за извършването на посочените по – горе хулигански действия от страна на двамата подсъдими, както и на последвалата ескалация на напрежението и извършването на още множество противоправни деяния. Ето защо, съдът приема, че това твърдение на подсъдимия Б. има за цел единствено неговото оневиняване и избягване на ангажиране на наказателната му отговорност. Чрез тази своя интерпретация, този подсъдим единствено демонстрира пълна липса на критичност и волеви задръжки в своето възприятие за събитията и циничното си и безконтролно отношение към останалите членове на обществото.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че дори и да са били отправени нецензурни думи по отношение на свидетелката И. (каквито факти по делото липсват), то демонстрираното от страна на подсъдимия Б. поведение, отново би се явявало недопустимо и престъпно. 

Ето защо, съдът възприе така описаната фактическа обстановка за безспорно установена, като следва да се отбележи, че същата дори не е оспорена от страна Б.. Т.е. самия подсъдим, не отрича да е извършил описаните в обвинителния акт действия, но не ги намира за обществено укорими и съответно престъпни.

   От представеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия се установява, че същия неколкократно е осъждан за престъпления против собствеността, като включително му е налагано и наказание „лишаване от свобода“. Изготвената характеристична справка на Б. дава информация, че същия е криминално проявен и конфликтен. Срещу подсъдимия са регистрирани множество оплаквания, като същия е и наркозависим.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на цитираните по – горе свидетели, чиито показания са логически и житейски обосновани и цялостно и пълно пресъздават установената по – горе фактическа обстановка, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

От описаната и установена от доказателствата по делото фактическа обстановка се налага безспорния извод, че подсъдимият в съучастие с И.Б.Й., е осъществил действията описани по – горе. Несъмнено същите могат да бъдат квалифицирани, като  непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение и незачитане на установените правила и норми на поведение в обществото.

Настоящият съдебен състав приема, че от обективна страна подсъдимия е осъществил съставът на престъплението по 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Обект на престъплението по чл. 325 от НК са установеният в страната правов ред и общественото спокойствие. Основният признак на деянието, чрез което се осъществява престъплението хулиганство, са непристойни действия с които грубо да се нарушава общественият ред и да се изразява явно неуважение към обществото. Хулиганските действия може да са извършени в най-разнообразни форми, като публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената опасност на деянията, като разграничението трябва да се извършва на основата на конкретна оценка на всяко деяние, на обективните му и субективни признаци с оглед на неговата обществена опасност. Това престъпление може да се осъществи в реална или идеална съвкупност – (така Постановление № 2/29.VІ.1974г. но н.д. 4/74г. на Пленума на ВС). 

В конкретния случай, решаващия съдебен състав единодушно възприема, че с действията си Б. в съучастие с другия подсъдим, е осъществил именно състава на престъплението по цитирания законов текст. Едва ли има съмнение, че с цялостното си поведение подсъдимия е демонстрирал грубо и явно неуважение към обществото, както и че е нарушил установения обществен ред. Описаните по - горе действия съдът характеризира, като пълно незачитане на установените правила и норми в обществото, липсата на уважение и респект към конкретните субекти на неговата агресия, както и към обществото като цяло. Същите действия представляват ярка и цинична демонстрация на липсата на каквото и да било уважение към личността на другите членове на обществото, както и към установения правов ред в Р България.

 Не може в случая да бъде възприета защитната теза, че подсъдимият с установеното поведение е действал в защита на чужди права. Както беше изложено по – горе, дори да беше установено конкретно противоправно поведение от страна на свидетеля М.В. спрямо свидетелката М.И., то извършеното от страна на Б. отново би съставлявало престъпление. Съдът не споделя и изложеното от защитника твърдение, че не е била разграничена конкретно деятелността на всеки един от двамата подсъдими, което от своя страна правело обвинението недоказано.  Несъмнено е установено, че и двамата подсъдими са извършвали аналогични действия, както с държаните от тях земеделски инструменти, така и чрез вербална агресия насочена към седящите на балкона свидетели, изразяваща се в описаните в обвинението реплики. Именно поради тази причина, двамата са привлечи към наказателна отговорност за това престъпление при условията на съучастие по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК.

Нещо повече, всички намиращи се на балкона лица са възприели именно тази фактическа обстановка. С установените и описани по – горе действия и демонстрираното от подсъдимия, грубо и недопустимо цинично поведение, същото следва да бъде възприето единствено и само като такова представляващо грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото като цяло.

В този смисъл съдът намира, че подсъдимият е осъществил престъплението покривайки хипотезата на чл. 325 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Не може да се приеме от така описаната фактическа обстановка и с оглед личността на подсъдимия, че с действията си той е осъществил дребно хулиганство покривайки с поведението си съставът на чл. 1 ал. 2 от УБДХ. Не може в конкретния случай да се изведе извод, че цялостното поведение на двамата подсъдими може да бъде квалифицирано като дребно хулиганство. В тази посока, съдът направи анализ на установената фактическа обстановка и конкретните им действия, както и данните за личността им.

Не на последно място в конкретния случай е преценката на поведението на подсъдимия през призмата на сериозната му престъпна биография, която също не дава основание да се приеме, че се касае за изолирано противоправно поведение от негова страна водещо до извода, че е налице нарушение на установения правов ред, което може да се санкционира, чрез използването на административно - наказателна репресия.   

Изложеното по – горе, даде основание на настоящия съдебен състав да приеме, че деянието в което е бил обвинен подсъдимия е осъществено от обективна страна и покрива признаците на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина – пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК, т.е. подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е желаел тяхното настъпване. Той е съзнавал, че извършването на описаните действия и цялостното му поведение, представляват грубо нарушение на обществения ред. Тези действия той е целял да достигнат до съзнанието на намиращите се на балкона свидетели, както и до неопределен кръг субекти, да накърни и честта и достойнството на хората към които са отправени, да демонстрира пълното си незачитане към установените и общо възприети правила за поведение в обществото.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства: съдът намира, че в случая като отегчаващи отговорността обстоятелства, следва да бъдат взети предвид многократните предишни осъждания на подсъдимия, липсата на критично отношение към извършеното деяние, както и пълното незачитане от негова страна на човешкото достойнство.

Смекчаващи отговорността обстоятелства не са установени.     

Причините за извършване на престъплението са ниско правно съзнание на подсъдимия, незачитането на установения правен ред свързан със защитата на общественото спокойствие и ред, както и личността на лицата по отношение на които е била насочена неговата агресия и непристойно поведение.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на размера на наказанието на подсъдимия Б., съдът взе предвид обществената опасност на деянието, обществената опасност на дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Настоящият съдебен състав приема, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства и предвид факта, че същия до настоящия момент е търпял ефективно наказание лишаване от свобода, същото следва да бъде определено в рамките на средния предвиден в закона размер, а именно една година „лишаване от свобода“, както и кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание“. 

Съдът приема, че не са налице предпоставки за прилагане по отношение на подсъдимия при определяне на наказанието му, разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от НК, тъй като деянието представлява относително висока степен на обществена опасност, а и поради факта, че същия не е бил повлиян възпитателно от предходните му наложени наказания.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС съдът определи, подсъдимия Б., да изтърпи така наложеното му наказание „лишаване от свобода”, при първоначален ОБЩ режим. 

По тези съображения съдът наложи на подсъдимия наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да се изтърпи ЕФЕКТИВНО, при първоначален „ОБЩ“ режим на основание чл.  57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС, както и кумулативно предвиденото в закона наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“.

С оглед постигане целите на генералната и индивидуална претенция на закона, настоящият състав счита, че за поправянето на подсъдимия така определеното наказание, ще изиграе своята превантивна роля за оказване на възпитателно и дисциплиниращо въздействие върху него.

Съдът приспадна на основание чл. 59 ал. 1 от НК, от така наложеното наказание „лишаване от свобода“, ВРЕМЕТО през което подсъдимият Н.К.Б. е бил задържан по настоящото наказателно производство с наложена му с протоколно определение от 04.06.2018г. мярка за неотклонение „задържане под стража“, за времето от момента на задържането му до 17.12.2018г. включително.

            На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимия Н.К.Б., беше осъден да заплати на държавата по сметка на РУ МВР Сливница, направените във фазата на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 25 лева, както и на НБПП, направените разноски за осъществяваната безплатна правна помощ в лицето на назначения в хода на досъдебното производството служебен защитник.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: