МОТИВИ към Присъда № 260037 от 13.07.2021 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 941
по описа за 2020
година.
Производството по НЧХД № 941/2020 г. пред
Районен съд - Хасково е образувано по тъжба от Л.Б.Х. *** против С.Г.Р. ***, с която
същата е привлечена към наказателна отговорност и с Разпореждане № 260194 от 20.10.2020
г. на съдията – докладчик - предадена на съд за това, че на 22.09.2020 година в
град Хасково причинила на Л.Б.Х. ***, ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно:
разкъсно – контузни рани на
лявата ръка и на 1, 2, 3 пръсти на същата ръка, порезни рани на 1, 2, 3 пръсти на
лявата ръка и две порезни рани на гърба на лявата длан и одраскване на шията - престъпление
по чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен от тъжителя против
подсъдимата граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер
на 2500 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното деяние неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане, приет от съда за съвместно
разглеждане в наказателното производство, а тъжителят респ. конституиран в
качеството на граждански ищец по делото.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения по
делото повереник – адв. Димитър Георгиев от АК - Хасково, заявява, че поддържа
подадената тъжба и повдигнатото с нея обвинение, както и предявения против
подсъдимата С.Г.Р. *** граждански иск. В хода на съдебните прения, адв. Д. Г.
пледира, че обвинението, което било депозирано с частната тъжба, било доказано в
съдебната зала, поради което моли съда да наложи справедливо наказание на подсъдимата,
като следвало в случая да се приложи чл.78а
от НК. Твърди, че разпитаните свидетели били установили обстановката, която пресъздава
и счита, че в тази насока били и писмените доказателства, а дадените обяснения
от страна на подсъдимата следвало да се възприемат за нейна защитна теза, защото
не се подкрепяли от събраните доказателства. Включително от дадените разяснения
от вещото лице за механизма на причиняване на телесната повреда. Моли за
постановяване на съдебен акт, с който подсъдимата, да бъде призната за виновна
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а административното
наказание по чл. 78а от НК да бъде наложено в минимален размер. Моли да бъде уважен и предявения гражданския иск.
Частният тъжител и граждански ищец се придържа към заявеното от своя повереник
и допълва в хода на съдебните прения изявленията му, считайки обясненията на
подсъдимата за неистинни, коментирайки собствени фактически възприятия.
Защитникът на подсъдимата С.Г.Р. *** –
адв. Б.С. *** пледира при произнасянето на присъдата
да се вземе под внимание, че виждането й, че теорията за това как С.Р. мълчаливо
била слязла по стълбите и нанизала огледалото в главата на тъжителя, не само била
лоша теория, но се и оказвала и неспособна да изпълни предназначението си. Можело
да се предположи, че на процесната дата, семейното събиране на тъжителя с
негови близки роднини било с мисия на добра воля, но странно било защо същото завършило
с погром. Замислянето по тези въпроси навеждало на извода, че събитията не се
били развили по начина, описан в тъжбата.
Подлага на критичен анализ ангажираните от частното обвинение доказателства,
които приема за явно недостоверни. Още повече, че самата подсъдима била получила
наранявания от същото естество, каквито имал и тъжителят Л.Х., основавайки тези
си твърдения на заключението на вещото лице. Налице била ситуация, в която С.Р.
нямала умисъл и намерение да нанесе някакви телесни увреждания на тъжителя, не предполагала,
че той щял да ги получи и че нямало да хване огледалото и то ще се строши на земята.
Имало и друга ситуация, в която той я преследвал, със своя брат и съвсем целенасочено
чупел стъклата на вратата. Нещо повече, вратата била изкъртена и това се установявало
ясно от данните в досъдебното производство. Сочи, че съгласно чл. 11, ал. 4 от НК,
непредпазливите деяния били наказуеми само в предвидените от закона случаи. При
липсата на намерение у С. да нарани частния тъжител, счита че извършеното деяние
не е било с намерение да го увреди. Телесните повреди, обаче, когато са непредпазливи,
били наказуеми само в два случая – при нанасяне на тежка и при нанасяне на средна
телесна повреда. Законът не предвиждал наказуемост за непредпазливо нанасяне на
лека телесна повреда. От друга страна имало данни, че частният тъжител бил нанесъл
веднага след, ако се приемело умишлено деяние на подсъдимата, същата по степен и
по вид телесна повреда на подсъдимата. Това
давало основание на съда да приложи института на чл. 130, ал. 3 от НК, а именно
на реторсията, и възможността да освободи и двамата от
наказателна отговорност. Счита, че по - достъпната от двете алтернативи била съдът
да признае подс. С.Р.
за невиновна в извършването на това престъпление, но ако не приеме тази теза
на защитата, имало пълно основание да приложи разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК.
Подсъдимата С.Г.Р. заявява, че разбира
обвинението, но не
признава за виновна по него. В хода на
съдебното следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя защита се придържа
към изложеното от защитника по делото. В даденото й право на последна
дума изразява съжаление за предизвиканата ситуация и за
невъзможността на постигнат помирение с тъжителя, с когото обитаваният от
подсъдимата имот щял да ги свързва и в бъдеще.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата С.Г.Р. е родена на *** г., същата е ****** по
произход, с адрес за призоваване: град Х., ул. „****“ № *.
Видно от представената по делото и
приета като писмено доказателство Справка за съдимост, рег. № 1904, издадена от
РС – Хасково на 22.12.2020 г., подсъдимата С.Г.Р. не е осъждана и няма данни да
е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда и на основание чл. 78а НК. За същата са събрани
характеристични данни, в които се сочи, че не са налице данни за съдебни дела,
за заявителски материали и криминални регистрации,
нито данни за употреба на наркотични и упойващи вещества. Подсъдимата се сочи,
че е трудово ангажирано лице и работи като търговски представител на тютюневи
изделия, собственик на капитала и управител е на търговско дружество.
Установено в хода на съдебното следствие
е, че подсъдимата С.Г.Р.,
въз основа на Договор за наем, сключен между нея и С. С. М., обитавала под наем
част от жилищна сграда /втори жилищен етаж и идеални части от дворно място/,
собственост на наемодателя, намираща се на адрес: град Х., ул. „****“ № *,
който имот щял да се ползва за настаняване на семейството на наемателя, като
били предвидени правата и задълженията на страните. Имотът бил съсобственост на
наемодателя по цитирания договор и семейството на частния тъжител и граждански
ищец Л.Б.Х., като собственически претенции между страните били довели до
обтягане на отношенията във връзка с ползване на собствеността, които засягали
и ползване на имота от страна на
подсъдимата и нейното малолетно дете. Така например, тъжителят и негови роднини
били докарали и паркирали в дворното място два автомобила, което ограничавало
свободно пространство за игра на детето на подсъдимата и тя била принудена да
реорганизира детския кът. Били организирани и събирания на роднинския кръг на
частния тъжител в откритото дворно пространство, което използвали за целта,
въпреки че самите те не обитавали имота.
На инкриминираната дата – 22.09.2020
г., частният тъжител Л.Б.Х., заедно със съпругата си – свид.
Е. П. И., майка му – свид. Л. Б.Х., брат му – свид. Б.Б.Х., техните ненавършили
пълнолетие деца и роднини, които им гостували, сред които В. М. Х., Н. Ф. Е.
организирали фамилно събиране в дворното пространство на адреса, обитаван от
подсъдимата в град Х., ул. „****“ № *, като били посрещнати от майката на
подсъдимата Т.Г.Р.. Последната била със своя приятелка и с детето на
подсъдимата, като възприела брата на тъжителя да сглобява донесената от него
пластмасова маса, след което пристигнала майката на тъжителя и свид. Б.Х. и двете си внучета и започнали да вадят столове.
Свид. Т.Р. им отстъпила заетата от тях площ на двора,
като им казала, че те били повече хора, а тя със своята приятелка и детето на
подсъдимата щели да се качат горе. След започване на семейното събиране,
частният тъжител и брат му променили целенасочено ъгъла на заснемане на
поставената камера за видеонаблюдение, а заедно с и останалите гости употребили
умерено количество алкохол – консумирали уиски, а по – късно вечерта в около
23:00 часа тръгнали да се прибират. Междувременно, подсъдимата С.Г.Р. се била
прибрала и забелязала, че имало събиране в двора на близки и роднини на частния
тъжител, майка й – свид. Т.Г.Р. си била тръгнала. При
разотиването на частния тъжител, брат му, техните семейства и майка им с
нейните сестри, Л.Б.Х. и свид. Б.Б.Х.
изразили гласно възмущението си от вещи на подсъдимата С.Г.Р., която нееднократно била приканвана да ги прибере, докато
преминавали през пространство, наподобяващо тунел с вход към закритото
пространство. След като съпругата на тъжителя – свид.
Е. П. И. възмутено запитала до кога щял да стои и до кога щели да гледат „този панаир“,
започнали да разместват вещите, като
свалят такива, закачени на стените, включително голямо стенно огледало,
поставено от наемателя на помещението и нейна собственост. В този момент, от
помещението на етажа по - горе, обитаван от нея, се показала подсъдимата С.Г.Р.,
която възприела действията на тъжителя и на брат му като агресивно поведение и
влязла в пререкание с тях. В хода на разменените реплики, хванала огледалото,
свалено от тъжителя Л.Б. Х., вдигнала го с ръце и го насочила към последния,
като го ударила по главата, вследствие на което стъклото се счупило, а през отвора,
рамката преминала през главата на тъжителя до раменете му. Подсъдимата
побягнала нагоре по стълбите и влязла в обитаваното от нея помещение. Тъжителят
няколко секунди бил като вцепенен от случилото се, от главата му се стичала
кръв, но веднага след като се опомнил подгонил подсъдимата, качил се по
стълбите и започнал да блъска по вратата, притискана от нея, като строшил
стъклата на вратата и с ръце опитвал през създалите се отвори да я достигне.
Имало крясъци и заканителни изрази по адрес на подсъдимата, като тъжителят
крещял „Излез! Излез!“. Камерата за видеонаблюдение била изтръгната от стойката
и била на земята, имало преобърнати вещи и мебели. След като свид. Л. Б. Х. и свид. Б.Б.Х., призовали тъжителя да слезе долу, последният се
оттеглил и тогава подсъдимата, която междувременно подала сигнал на ЕЕН 112, се
подала и, държейки метален шиш, също отправила заканителни изрази, като им
припомнила, че детето й спи в обитаваното от нея помещение. След като сигнал до
ЕЕН бил подаден повторно и от роднините на тъжителя, на място на адреса бил
изпратен екип на МВР и на Спешна медицинска помощ, тъй като по – голямата сестра
на свид. Л.Б.Х. била вдигнала много високо кръвно.
След, като във връзка с постъпилия
сигнал на ЕЕН 112 били изпратени от оперативния дежурен, на място пристигнали
свидетелите С.Н.С., командир на отделение в РУ на МВР – Хасково и И.Б.Б., мл. инспектор в РУ на МВР – Хасково, които установили
кръга от присъстващи - група лица в роднинския кръг на тъжителя, самият
тъжител, а впоследствие, и подсъдимата. На двора заварили изпочупени маси, било
разхвърляно и имало изпочупени стъкла, възприели и камерата на земята, която
подсъдимата прибрала, а така също и измела някои от счупените стъкла. Тъй като
словесните нападки продължавали, органите на реда се наложило да разделят
страните в спора, като били издадени разпореждания на всички участници – Л.Б.Х.,
Б.Б.Х., М. М. К., Л.Б. Х., Е. П.И. и В. М. Ю. да се
въздържат от саморазправа и да не отправят закани и заплахи и да не нанасят
физически и психически тормоз на лицето С.Г.Р., като всички спорни въпроси
отнасят за решение пред компетентните органи. На подсъдимата С.Г.Р. също било
отправено реципрочно разпореждане, касаещо посочените по – горе лица, а с
Протокол за доброволно предаване от 23.09.2020 г. бил предаден от последната 1
брой метален шиш с дължина 75 см, 1 бр. дървен кол с дължина 72 см и бр. камера
с надпис “***” бяла на цвят. Били
възприети и нараняванията на частни тъжител и гр. ищец от страна на органите на
МВР.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – медицинска експертиза № 1/21 г. се установява, че след
запознаване с медицинската документация, предоставена за Л.Б.Х. била установена
контузия на шията, порезни рани на 1, 2, 3 пръсти на лявата ръка и две порезни рани
на гърба на лявата длан. Причинено е, според вещото лице, разстройство на
здравето извън случите на чл. 128 и чл. 129 НК, като срокът за пълно
възстановяване е до 20 дни, а възможният механизъм за получаване на посочените
увреждания е порязване, причинено от парчета счупено стъкло и било възможно да
се получат вследствие на инцидент, по начина и обстоятелствата, описани от Л.Б.Х..
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно – медицинска експертиза № 2/21 се установява, че след преглед на С.Г.Р.
били установени порезни рани на левия крак. Причинено е според вещото лице разстройство
на здравето извън случите на чл. 128 и чл. 129 НК, като срокът за пълно възстановяване
е до 20 дни, а възможният механизъм за получаване на посочените увреждания е от
парчета счупено стъкло и били получени в момента на счупване и при настъпване
на парчета стъкло, разпръснати по терена и било възможно да се получат вследствие
на инцидент, по начина и обстоятелствата, описани в предварителните сведения.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на
съдебното следствие разпити на подсъдимата и на свидетелите, допуснати до
разпит в това им качество, както и от заключението на вещото лице по
назначените съдебно – медицински експертизи, всяко от което съдът възприема
като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, заедно с разясненията в
съдебно заседание относно механизма на твърдяното увреждане на страните.
На първо място,
следва да се има предвид, че обяснения по делото са дадени от подсъдимата С.Г.Р.,
като съдът приема за достоверни същите в частта им относно обстоятелствата, свързани
с личните отношения между страните по делото и причините за формирането им и
развитието в негативна насока, а именно обтегнати отношения между собствениците
на имота, в част от който същата живее под наем, пренесени като затруднения и
за нея при ползване на жилището и прилежащите площи, както и за разногласия във
връзка с лични вещи на подсъдимата, поставени от нея в помещения, които
евентуално могат да е възприемат като общи части. Съдът приема за достоверни обясненията
на подсъдимата и отчасти относно фактите, свързани с конкретния повод за
възникване на инцидента – пререкание с тъжителя и неговите роднини и физическо
съприкосновение с първия. В този смисъл, следва да се има предвид, както неведнъж
е изтъквано, че освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват
и доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия
събран в хода на разследването доказателствен материал. Нещо повече, принципите
в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по делото да бъдат
приемани за истинни, докато по несъмнен начин не бъдат опровергани и оборени от
други доказателствени източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие
в процеса на анализа на тяхната достоверност. Поради тези съображения, настоящият
съдебен състав възприема обясненията на подсъдимата С.Г.Р. в посочената част, като
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства
и еднопосочни с показанията на част от разпитаните по делото свидетели, които съдът
възприема за истинни поне в една съществена част - тези на свид.
Л. Б. Х. и Т.Г.Р. относно предшестващите процесния
инцидент събития, както и показанията на първата, тези на свид.
Е. П. И., Б.Б.Х. - за поведението на тъжителя при
напускане на имота, след семейната сбирка на инкриминираната дата и отчасти
след пристигане на подсъдимата и отправените реплики един към друг във връзка с
разположението на личните вещи на подсъдимата и претенциите на тъжителя и
неговата съпруга, както и на брат му Б.Б.Х. за
премахване на тези вещи. Именно това е конкретният повод, довел до ескалацията
на напрежение във връзка предприетите действия от двамата братя лично да
изпълнят препоръката и настояването си към подсъдимата да ги премахне,
предизвикало и процесния инцидент като израз на агресия, демонстрирана от
страните, намерила своя кулминационен неблагоприятен завършек със счупване на
огледалото в главата на тъжителя и подгонването на подсъдимата от последния
след това и с опита за физическа саморазправа с нея. За правната оценка на всяко
от тези действия, включително за умисъла, съдът ще изложи съображения по – долу
при отразяване на формираните правни изводи. Спорен донякъде се явява въпросът не
толкова дали поведението на подсъдимата е в пряка връзка с получените
наранявания на тъжителя, а за субективната страна на действията й, за което
обаче се съди именно от техните обективни проявления и в която насока
свидетелските показания са до голяма степен безпротиворечиви,
а и сама подсъдимата не отрича предприетите от нея действия, но настоява за
оценка на тяхната същност от субективна страна, различна от тази, предложена от
частното обвинение. На това място обаче следва да бъде изтъкнато единствено
това, че в частта относно намеренията й за действията с огледалото, обясненията
на подсъдимата се приемат за нейна защитна теза, но не и като годна
доказателствена основа. По отношение на последващото поведение на тъжителя Л.Б.Х.,
съдът кредитира изложеното от свид. Б.Б.Х., съдът дава вяра на изложеното от свид.
Л. Б. Х. и Б.Б.Х., че в първите секунди след
инцидента, същият се е намирал в шок, но и на обясненията на подсъдимата, че
веднага след това именно той я е подгонил по стълбите, а след като влязла в
помещението, което обитава именно той счупил стъклата на вратата и се опитал да
я достигне, като крещял да излиза и да излезе. Тук особено показателно е
заявеното от свид. Л. Б. Х. в открито съдебно
заседание, проведено пред РС – Хасково на 10.12.2020 г. в показанията й, дадени
в качеството на свидетел, че е възприела именно него, посочвайки тъжителя и
свой син, като лицето, качило се по стълбите и блъснало по вратата викайки по
адрес на подсъдимата да излезе, а едва след това, тя самата и свид. Б.Б.Х. тръгнали след него и
го извикали да слезе долу. Въпреки
създалата се суматоха, налице са преки възприятия за този факт и показанията на
свид. Л. Б. Х. и обясненията на подсъдимата С.Г.Р.
пряко кореспондират с обективните находки по случая, свързани с нараняванията
на подсъдимата и за възможния и вероятен механизъм на причиняване, както и тези
на подсъдимата, скрепени в заключенията на вещото лице, като коментарите при
изслушването му, ще бъдат обсъдени от съда по същество. Вътрешната безпротиворечивост в показанията на изброените свидетели с
посочените изключения, обясними с възможния извод за тяхна заинтерисованост
от изхода на спора с оглед близката родствена връзка със страна по делото –
частния тъжител и подсъдимата – само за свид. Т.Р. бе
преодоляно, чрез техния анализ и преценка на тяхната логическа обоснованост във
възприетата за достоверна част са годна доказателствена основа, върху която да бъдат
точно и коректно очертани фактите в тяхната цялост, откъм хронология и съдържание.
Налице е и една група от гласни доказателства, съдържаща се в показанията на
свидетелите С.Н.С. и И.Б.Б., която макар и да не се отнася
до очевидци на случая, като дадени от служители на МВР, действали служебно и
професионално, следва да се възприемат за обективни и безпристрастни. Изложеното
от тях - опосредно за инцидента, за което сведения са
добити от изявленията на участниците в него и пряко - за възприятията им за
заварената обстановка и състояние на пострадалия и подсъдимата са онзи
доказателствен елемент, консолидиращ фактическите изводи на съда. Всичко изложено
по – горе, преценено от гледна точка и на житейската логика във връзка с цялостната
картина на очертаните събития има за цел и предназначение на това място да
обоснове аргументите на съда за възприемане на една част от доказателствените източници
по делото като достоверни, а друга – не или поне отчасти не като достоверни.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа
на възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
единственият законосъобразен
извод, до който би могло
да се достигне
в случая е този, че подсъдимата С.Г.Р.
е доказано, че на посочената в частната тъжба дата е осъществила деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление
по чл. 130,
ал. 1 от Наказателния
кодекс, за което е привлечена към наказателна отговорност,
поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде
осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за което на подсъдимата
е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние
е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които без
да бъде увредено здравето на друг човек, като в случая съставомерният
резултат, изчерпващ се в увреждане на здравето извън случите на чл. 128 и чл.
129 НК, квалифицира деянието по посочения текст, като попадащо в категорията
резултатни престъпления.
В случая, гласните доказателствени средства, анализирани
откъм съдържание поотделно и в съвкупност сочат на извод за възникнало
стълкновение между частния тъжител Л.Б.Х. и подсъдимата С.Г.Р.. Детайлният
анализ на гласните доказателствени източници и конкретно на показанията на
разпитаните пред районния съд свидетели, а отчасти на обясненията на самата
подсъдима изискват обаче да се приеме, че това не е станало точно по начина и в
хронологическата последователност, описани в тъжбата. Действително, свидетелските
показания, ангажирани по делото потвърждават, в описанието на разигралите се
събития, наличието на влошени лични отношения между страните по делото и техния
генезис. Така също и че по конкретен повод на инкриминираната дата, тъжителят е
предприел, в присъствие на свои роднини, провокативно поведение по отношение на
подсъдимата, като интервенирал в помещение, явяващ се обща част с обитаваното
на законно основание от нея, в което била поставила лични вещи. Това, разбира
се, е довело до краен изблик на негативна емоция у последната, която е хванала
с две ръце голямо огледало, вдигнала го и го насочила към тъжителя, като го
ударила в главата. От удара стъклената част на огледалото се счупила, като
въпреки, че в последния момент тъжителят Л.Б. се опитал да се предпази с ръце,
то рамката на супеното огледало преминала през главата и опряла до раменете му.
Няма спор, че в резултат на това деяние, по лицето и ръцете на пострадалия
имало бликнала кръв, а от заключението на вещото лице се установява, че по своя
характер процесните наранявания се изразяват в порезни рани на 1, 2, 3 пръсти на
лявата ръка и две порезни рани на гърба на лявата длан и одраскване на шията,
намираща се в пряка причинно – следствена връзка с описаното деяние. Изложеното
обосновава неговата съставомерност от обективна
страна именно по предложения от частното обвинение по чл. 130, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
От
субективна страна следва най – напред да се изтъкне, че действително, както
уместно бе отбелязано от защитника на подсъдимата, законодателят не е предвидил
състав на престъпление за непредпазливо причиняване на лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от НК, а само за деянията по чл. 128
и чл. 129 от Наказателния кодекс. Изначално необоснована е обаче тезата на
подсъдимата, че била причинила неумишлено телесното увреждане на тъжителя,
което всъщност по същество не отрича, а отчасти и механизма на причиняване.
Вдигането на огледалото с ръце над главата си, начинът на насочването му към
тъжителя, който бил застанал леко
странично и начинът, по който е причинила удара в главата сочат на евентуален
умисъл, доколкото с действията си, в момент на даване на външна изява на
агресия в отговор на тази, на която подсъдимата е чувствала, че сама била подложена от страна на тъжителя е
знаела, че е възможно да причини подобни по характер наранявания. Не е целяла
пряко подобен резултат, но е допускала настъпването му й е било безразлично
дали това ще стане.
Интерпретацията
на доказателствените източници, съдържащи се във възприетите за достоверни гласни
доказателства изисква да се приеме, че описаният
инцидент е ескалирал от вербално до физическо съприкосновение между тъжителя и подсъдимата,
но спецификите на случая не се изчерпват с инкриминираното поведение на
подсъдимата, защото секунди след деянието, необходими на тъжителя да се окопити
от шока, същият е дал израз на яростта си от претърпяното нападение, като е
подгонил подсъдимата, Качил се по стълбите и започнал да блъска по вратата, притискана
от нея, като строшил стъклата на вратата и с ръце опитвал през отворите да я достигне.
Имало крясъци и заканителни изрази по адрес на подсъдимата, като тъжителят крещял
„Излез! Излез!“. Механизмът на причиняване на нараняванията, областта на порезните
рани - на левия крак, а именно ходилото, петата и левия прасец, тоест в задната
част, сочат на достоверност на обясненията на подсъдимата, че именно от
близостта й до вратата на обитаваното от нея помещение, притискането й с тяло в
опит да попречи на тъжителя да я отвори и да проникне в жилището и евентуално
да се саморазправи с нея е довело, при счупване на стъклата, до причиняване
на процесните наранявания. Те покриват
медицинския критерий на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс, според заключението на вещото лице по назначената съдебно медицинска
експертиза. Тъжителят, също в изблик на ярост е действал в хипотезата на
евентуален умисъл, същият е целял да достигне до подсъдимата, за да се
саморазправи с нея, вследствие причиненото от нея секунди по – рано телесно
увреждане, не е целял пряко да стане по този начин – със счупване на стъклата
на вратата да причини съставомерният резултат, но се
е съгласил в съзнанието си с този очакван резултат. Изложеното от вещото лице в
съдебно заседание за механизма на причиняване на тези увреждания от счупени
стъкла се възприема, но навлизането в обсъждане на въпроси, предмет на анализ,
попадащ в задълженията и прерогативите на съда при анализ на доказателствените
източници не дава основание да се възприеме от решаващия съдебен състав. Най –
малко поради съвкупния анализ на доказателствата, които сочат, че след
деянието, причинено от подсъдимата, само тъжителят е имал следи от наранявания,
а конкретната област от тялото на раните на подсъдимата затвърждава извода, че
причиняването на нараняванията й е станало в следващия момент – когато тя е
затискала вратата на жилището и при счупване на стъклата от тъжителя. Това квалифицира
деянието му също като наказуемо по чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс, а
изложеното разкрива признаците на хипотезата по чл. 130, ал. 3 от Наказателния
кодекс и основание за нейното приложение от съда. Приемайки, че по същото време,
доколкото изминалите няколко секунди след шока за тъжителя от причиненото му
увреждане не променят извода за непосредственост на двете деяния в темпорален
план и на същото място – сградата на ул. „****“ № * в град Х., Л.Б.Х. е отвърнал
на подсъдимата С.Г.Р. със същата такава телесна повреда /порезни рани на левия крак/,
на основание чл. 130, ал. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от Наказателния
кодекс съдът освободи и двамата от наказание.
Отделно, подс.
С.Г.Р. бе призната за невинна в това, че на 22.09.2020 г., в град Хасково причинила
на Л.Б.Х. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно разкъсно –
контузни рани на лявата ръка и на 1, 2, 3 пръсти на същата
ръка, тъй като такива по своя характер наранявания не бяха установени по
делото, след като не са скрепени по съответния ред като обективни находки, поради
което и на основание чл. 304 НПК я оправда по повдигнатото частно обвинение по чл.
130, ал. 1 НК в тази част.
Относно предявения граждански иск, приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от
съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено,
вследствие на извода, до който се достигна от съда при разрешаване на
въпросите, свързани с наказателната отговорност и установената необходимост да
се възприеме извършването на действия, като осъществяващи признака „деяние” по
смисъла на чл. 45 ЗЗД от страна на подсъдимата, което притежава основната си
характеристика - обществена опасност и оттам противоправност,
необходимо е изследването по – нататък на останалите въпроси, включени във
фактическия състав на нормата на чл. 45 от ЗЗД и специално дали пострадалият е претърпял
неимуществени вреди, които принципно следва да бъдат обезщетени. Такива бяха
доказани, а механизмът на причиняване на телесната повреда, очертава и
положителния извод за наличието на изискуемата се, според фактическия състав по
чл. 45 от ЗЗД, причинно – следствена връзка. Така, гражданският иск бе приет за
доказан по основание. Извод, мотивиран от наличието на материалноправните
предпоставки, визирани във фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за
да бъде ангажирана деликтната отговорност на подсъдимата, която в случая следва
да отговаря по предявения граждански иск. Що се касае до размера, необходимо е
да се отбележи, че ако в наказателноправен аспект,
поведението на пострадалия и тъжителя в процеса след деянието бе оценено с
необходимата тежест при преценка приложението на нормата на чл. 130, ал. 3 от
Наказателния кодекс, то поведението на тъжителя, предшестващо инкриминираното
деяние следва да бъде интерпретирано и анализирано в аспекта на евентуално
съпричиняване на вредоносния резултат. В случая, именно провокативното и
предприето не по установения ред поведение на пострадалия по отношение на имуществото
на подсъдимата е довело до нейния акт на агресия, неоправдан от наказателноправна гледна точка, но предизвикан от
гражданския ищец в значителна степен, поради което следва да се приеме, че
дължимото обезщетение е необходимо да бъде намалено с две трети от приетия за
доказан размер от 900 лева. Така подсъдимата С.Г.Р. бе осъдена да заплати на Л.Б.Х.
*** сумата в размер на 300.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.10.2020 г., от когато е поискано до окончателното
й изплащане, а приетият за съвместно разглеждане иск с правна квалификация чл.
45 от ЗЗД, в частта за разликата до пълния предявен размер от 2500.00 лева, като
неоснователен, бе отхвърлен от съда.
По отношение
на разноските, на основание чл. 189, ал. 3 НПК и с оглед достигнатия извод за
виновност на подсъдимата С.Г.Р., в нейна тежест бяха възложени разноските и
същата бе осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер
на 170.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно
– медицинска експертиза, включително за явяване и изслушване в съдебно заседание,
както и сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, а така също и сумата в размер на по 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист за суми в полза на бюджета на съдебната власт.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:/п/ не се
чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.