Решение по дело №1932/2012 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,05.12.2012 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, на шести ноември през двехиляди и дванадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                                       

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Е.П.,

като разгледа докладваното от районния съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №1932 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.  

            Подадена е искова молба от адв.М.З.М. ***, с ЕГН ********** против „Пазарджишки български търговски мениджмънт" АД,  ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: ……, представлявано от П. Б. Т. и Д. Г. А. - Изпълнителни директори, в която ищецът твърди, че срещу ответника има издадена Заповед за изпълнение №444 от 27.02.2012 год. по ч.гр.д.№764/2012 год. по описа на PC Пазарджик, по силата, на която му е разпоредено да му заплати сумата от 6000 лева - главница - остатък от задължение по Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., сумата от 413 лева - мораторна лихва от 24.06.2011 год. до 21.02.2012 год., законна лихва от 24.02.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 128,26 лева - разноски по делото за държавна такса. Срещу така издадената заповед има възражение от ответника по реда на чл.414 от ГПК, поради което в срок предявява настоящия установителен иск за вземането, така както е разпоредено да му се изплати, съгласно цитираната заповед за изпълнение. Твърди, че съгласно сключен Договор за правна помощ от 20.09.2006 год. е осъществявал в качеството си на довереник правна помощ и съдействие на ответника по в.гр.д. №650/2005 год. по описа на АС П., по което дело, след увеличение на иска по реда на чл.116 от ГПК /отм./ във въззивната инстанция, съдебната претенция спрямо ответника е била в общ размер на 360 797 лева, като договореният общ хонорар до окончателното приключване на делото във всички инстанции е бил в размер на 8500 лева, от които към момента на сключването на договора, са били изплатени 2500 лева на „Адвокатско дружество М. ***, в което към момента на изплащането е осъществявал адвокатската си практика, а окончателното изплащане на остатъка от 6000 лева е следвало да бъде извършено в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебния акт по приключване на делото, с който делото се прекратява или се отхвърлят исковете. Твърди също, че процесното дело е било прекратено с Определение №513 от 01.04.2011 год. по в.търг.дело №650/2005 год. по описа на АС-П., влязло в законна сила на 09.06.2011 год., към който момент е влязло в законна сила и Решение от 25.11.2003 год. по гр.д.№440/2003 год. по описа на ОС-П., т.е. ответникът е бил длъжен да изплати съгласно чл.3 от Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год. сума от 6000 лева в срок до 23.06.2011г., без да е необходимо изпращането на изрична покана. Непосредствено след изтичане на този срок през лятото на 2011 год. отишъл при ответника, за да му предложи доброволно изплащане на така договорения и дължим хонорар, съгласно сключения помежду им договор за правна помощ и съдействие. Твърди, че до края на месец януари 2012 год. не получил никакъв отговор от ответника за извън съдебно уреждане на отношенията им , което го принудило да подаде заявление по реда на чл.410 от ГПК за осъждането му да му заплати процесната дължима сума, срещу присъждането, на която ответникът подал писмено възражение. Към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, длъжникът е упражнявал дейността си под наименование на фирмата си „П.-БТ" АД, което наименование е променено на „П. Б. Т. М.„ АД, съгласно решение по т.10 от Протокол №30 от редовно годишно Общо събрание на акционерите на „Пазарджик БТ" АД, проведено на 19.07.2011 год. , която промяна е вписана в Търговския регистър на 15.08.2011 год., който протокол е приложен по гражданското дело, по което е издадена процесната заповед за изпълнение, а така също и към настоящата искова молба.

            С оглед на гореизложеното, моли съда да приеме за установено спрямо ответника, че му дължи заплащане на следното вземане, а именно: сумата от 6000 лева - главница - остатък от задължение по Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., сумата от 413 лева - мораторна лихва от 24.06.2011 год. до 21.02.2012 год., законна лихва от 24.02.2012 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 128,26 лева - разноски по делото за държавна такса, което е предмет на Заповед за изпълнение №444 от 27.02.2012 год. по ч.гр.д.№764 /2012 год. по описа на PC Пазарджик, ведно и с всички сторени разноски по настоящето съдебно производство и следващите се законови последици.  Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си и прави доказателствено искане.

            В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор по така подадената искова молба от ответника, с който се оспорва предявената с подадената искова молба претенция на адв. М.З.М. за сумата от 6000 лв. - главница, 413 лева лихва за забава, както и 128,60 лева - такса за заповедно производство, по основание и размер. Ответникът счита, че същата е неоснователна и недоказана и е не следва да бъде уважена, тъй като липсват убедителни писмени доказателства, обосноваващи основателността и размера й. Съображенията за това са следните: Ищецът не е извършил правни действия по гр. д. №650/2005г. по описа на АС П. Същият не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си, че е извършвал процесуално представителство по делото. Не е представена писмена защита, няма пледоария и не е имало съдебни заседания с негово участие. Нещо повече, видно от представеното Определение №513 от 01.04.2011г. по т.д. гр. д. №650/2005г. по описа на АС Пловдив, същото е прекратено поради факта, че в хода на процеса ищецът е починал, и постъпилите откази от наследството на неговите наследници. Лично са присъствали при произнасяне на съда с определение. Поради това считат претенцията му за прекомерна. Моли съда да отхвърли предявените искове срещу "ПАЗАРДЖИК-БТМ" АД, като неоснователни и недоказани, както и да постанови отмяна на допуснатите обезпечителни мерки.

            В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и поддържа изцяло така предявения установителен иск и моли съда да го уважи. Във връзка с изложеното в писмения отговор от ответника, представя нови писмени доказателства. Подробни съображения по същество излага в пледоарията си.

            Ответникът, редовно призован, не изпраща свои представител в съдебно заседание.

            Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

            На 24.02.2012 год., ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответното дружество, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №764/2012 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и съдът е издал Заповед №444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.02.2012 год., с която е разпоредил длъжникът-ответникът да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумите, както следва: сумата от 6000 лева - главница – остатък от задължение по Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., сумата от 413 лева – мораторна лихва от 24.06.2011 г. до 21.02.2012 г. и законната лихва от 24.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 128,26 лева - разноски по делото за държавна такса. Посочено е, че вземането произтича от дължим остатък от адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., във връзка с окончателното приключване на в.гр.дело №650/2005 год. по описа на АС-Пловдив, съгласно определение №513/01.04.2011 год., влязло в законна сила на 09.06.2011 год. Срещу така издадената заповед, ответникът е възразил в законния двуседмичен срок. В законния едномесечен срок, ищецът е предявил настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК, който е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Безспорно се установяват по делото, от представените, приети и неоспорени писмени доказателства, твърдяните от ищеца в исковата му молба факти и обстоятелства, а именно, че съгласно Договор за правна помощ от 20.09.2006 год. е осъществявал, в качеството си на адвокат и довереник правна помощ и съдействие на ответното дружество /тогава с наименование „Пазарджик-БТ" АД, което впоследствие е променено на „Пазарджик Български Търговски Мениджмънт„ АД, съгласно решение по т.10 от Протокол №30 от редовно годишно Общо събрание на акционерите на „Пазарджик БТ" АД, проведено на 19.07.2011 год., която промяна е вписана в Търговския регистър на 15.08.2011 год./ по в.гр.д. №650/2005 год. по описа на АС Пловдив, по което дело, след увеличение на иска по реда на чл.116 от ГПК /отм./ във въззивната инстанция, съдебната претенция спрямо ответника е била в общ размер на 360 797 лева – главници и мораторни лихви, видно от чл.1 от договора. Правната защита и съдействие е следвало да се осъществява до приключването на делото в касационната инстанция.  Договореният общ хонорар, съгласно чл.3 от договора, до окончателното приключване на делото, както и при прекратяването му, е бил в размер на 8500 лева, от които към момента на сключването на договора, са били изплатени 2500 лева на Адвокатско дружество „М. ***, в което, към момента на изплащането, ищецът е осъществявал адвокатската си практика. Страните са се договорили, че окончателното изплащане на остатъка от общия хонорар в размер на 6000 лева следва да се извърши в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който делото се прекратява или се отхвърлят исковете срещу доверителя – ответното дружество изцяло и пропорционално на отхвърлената част от претенцията, без да е необходимо изпращането на изрична покана за това.

Не е спорно по делото, че в.търг.дело №650/2005 год. по описа на АС-П. е било прекратено с Определение №513 от 01.04.2011 год., постановено по в.търг.дело №650/2005 год. по описа на П. апелативен съд, влязло в законна сила на 09.06.2011 год. Към този момент е влязло в законна сила и Решението от 25.11.2003 год. по гр.д.№440/2003 год. по описа на ОС-П., с което предявените срещу ответното дружество искове са били отхвърлени. Предвид този изход на делото, ответникът е следвало да изплати на ищеца, на основание чл.3 от Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., остатъка от хонорара в размер на 6000 лева в договорения двуседмичен срок, т. е. в случая в срок до 23.06.2011г., без да е необходимо изпращането на изрична покана за това.

По делото не се събраха доказателства за изплащане от страна на ответното дружество на остатъка от договорения, с процесния договор, хонорар на ищеца.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че безспорно вземането на ищеца към ответника в размер на 6000 лева, представляващо главница – остатък от задължение по Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., безспорно е съществувало както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

Ответникът, в чиято тежест бе, не противопостави доказателства за погасяване на вземането на ищеца, чрез плащането му или за недължимост на същото на друго основание.

Съдът намира за неоснователни възраженията и доводите на ответника в писмения му отговор за прекомерност на претенцията, поради това, че производството по делото е било прекратено и че по него ищецът не е пледирал, не  изготвил писмена защита и не е участвал в съдебните заседания.

С процесния договор, страните са уговорили хонорара и неговият общ размер до окончателното приключване на делото, както и с оглед изхода на делото за ответното дружество. Безспорно е установено, че делото е приключило и че влязлото в сила съдебно решение е изцяло в полза на ответника. Освен това, с представените и приети в съдебно заседание писмени доказателства, а имено протоколи от съдебните заседания, проведени по в.гр.дело №650/2005 год. по описа на П. апелативен съд е видно, че адв. М. е присъствал в редица съдебни заседания и е осъществявал процесуалното представителство на ответника. Това той е правел и с депозираните по делото писмени молби. След спирането и възобновяването на производството по това дело, ищецът не е участвал в съдебните заседания, но пък видно от приложените призовки за тях е, че те са изпращани и получавани по седалището и адреса на управление на дружеството-ответник. Последното е следвало да уведоми адвоката си за насрочените съдебни заседания.  Твърденията на ищеца, че не е бил уведомяван от доверителя си за тези съдебни заседания, не бяха оборени от ответника.

В конкретния случай и с оглед договорките на страните, ответникът е изпаднал в забава, след изтичането на двуседмичния срок по чл.3 от договора – 23.06.2011 год. Считано от 24.06.2011 год. и до посочената от ищеца дата 21.02.2012 год., която предхожда датата на  подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 24.02.2012 год., ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава.  Ищецът доказа дължимостта и на вземането си за мораторна лихва върху процесната главница. С представената и приета по делото и неоспорена от ответника справка за изчисляване на законна лихва, ищецът установи и размера й от 413 лева. Затова съдът приема за доказано съществуването и на това вземане на ищеца от ответника.

Не е погасено и съществува и вземането на ищеца към ответника за направените разноски в заповедното производство в размер на 128,26 лева.  

Затова предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и доказан и ще следва да се уважи. 

Ответникът дължи на ищеца и сторените в настоящето производство разноски в размер общо на 141,64 лева, съгласно приложените разходни документи.

            По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

            По иска на адв.М.З.М. ***, с ЕГН ********** против „П. български търговски мениджмънт" АД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: ….., представлявано от П. Б. Т. и Д. Г. А. - Изпълнителни директори, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Пазарджик български търговски мениджмънт" АД,  ЕИК….., че съществува вземането на адв.М.З.М. ***, с ЕГН ********** по силата на Заповед №444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.02.2012 год., издадена по ч.гр.дело №764/2012 год. по описа на Пазарджишкия районен съд за сумите, както следва: сумата от 6000 лева - главница – остатък от задължение по Договор за правна помощ и съдействие от 20.09.2006 год., сумата от 413 лева – мораторна лихва от 24.06.2011 г. до 21.02.2012 г. и законната лихва от 24.02.2012 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 128,26 лева - разноски по делото за държавна такса.

ОСЪЖДА „Пазарджик български търговски мениджмънт" АД,  ЕИК …….., със седалище и адрес на управление: ……………., представлявано от П. Б. Т. и Д. Г. А. - Изпълнителни директори да заплати на адв.М.З.М. ***, с ЕГН ********** направените разноски в настоящето производство в размер общо на 141,64 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                     

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: