РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110203301 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба Д.Ж. Д. против НП №22-0819-
002983/05.07.2022г. на Началника на група сектор ПП при ОД МВР Варна, с
което на Д. Ж. Д. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер
на 1000 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на
основание чл. 174 ал.1 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се
представлява, като процесуалният представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява, но е
изразила становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
нарушение според административнонаказващия орган, на 13.05.2022г.
жалбоподателят управлявал в обл. Варна по ул. Девня лек автомобил с рег
№ТХ7470ХА, след употреба на алкохол-1промил в издишания въздух. Било
1
установено посредством Дрегер Алкотест 7510 проба 00743.Проведено било
изследване на кръвна проба от водача. Видно от хим. Експертиза било
отчетено 0,43 промила на алкохол в кръвта. Направеното изследване не било
зачетено предвид обстоятелството, че кръвната проба била предоставена 51
минути по-късно от водача, предвид връчения на същия талон за мед.
изследване №133781 в 09.35ч. На дата 13.05.2022г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
съгласно заповед № I-8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че правилно административнонаказващия орган е
приложил закона, след като е констатирал извършеното нарушение и е
наложил санкция по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съдът намира, че наказващият орган се е
произнесъл при изяснена фактическа обстановка. АНО е събрал
доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че фактическата
обстановка описана в АУАН и НП отговаря на обективната действителност.
Правилно АНО е определил нарушената законова разпоредба, а именно чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Управлението на ППС под въздействието на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества е въздигнато в нарушение. Видно от НП и АУАН в текста
2
конкретно е било описано нарушението и става ясно, че жалбоподателя е
наказан затова, че е управлявал МПС с алкохол в издишания въздух 1 промил.
Жалбоподателят е санкциониран по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП, като правилно е
била определена санкционната норма. Жалбоподателя е научил в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава като по никакъв начин не е било
нарушено правото му на защита.
За да приеме, че е налице извършено нарушение АНО е приел за
достоверни резултатите от дрегера и е игнорирал резултата от химическото
изследване, тъй като кръвната проба била взета 51 минути след посочения в
талона час за явяване. Безспорно видно от приложените към преписката
писмени доказателства кръвната проба на въззивникът е била взета 51 минути
след оказания в талона час за явяване в медицинското заведение като лекаря е
вписал, че закъснението не е по вина на мед. екип. В съдебно заседание се
навеждат твърдения от процесуалния представител на жалбоподателя, че
същия явно не разбрал къде се провежда изследването и обиколил различни
болници в града и това била една от причините за неговото закъснение. Съдът
намира тези причини за ирелевантни. Следвало е жалбоподателя да има
дължимото поведение съгласно чл.6 ал.6 т.2 от Наредба №1/2017г. и да се яви
за изследване в указания му срок в рамките на 45 минути. В конкретния
случай не са налице и уважителни причини за неявяването на жалбоподателя
в рамките на указания му срок. В тази връзка съдът не приема възраженията
на жалбоподателя и намира, че правилно АНО не е зачел резултата от
проведеното хим. изследване на кръвта.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административните
наказания, наложени на жалбоподателя, административнонаказващия орган се
е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на нарушителя,
който видно от приложената справка и писмените доказателства има и други
нарушения по ЗДП. Съдът намира, че размера на наказанията – Глоба и
Лишаване от право да управлява МПС е императивно предвиден в ЗДП и не е
налице законова възможност за намаляването му. Наложеното наказание е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
3
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №22-0819-002983/05.07.2022г. на Началника на
група сектор ПП при ОД МВР Варна, с което на Д. Ж. Д. е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1000 лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.2
от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Ж. Д. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4