О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№1648 23.08.2018 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, на двадесет и трети август през две хиляди и осемнадесета
година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Веселка Узунова
2. мл.с.
Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1309 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила въззивна жалба от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД
ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37, чрез юрисконсулт Кристиян
Николов против Решение № 1601/19.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 3314
по описа за 2018 година на Районен съд Бургас, с което жалбоподателят е осъден
да върне на М.П.С. ЕГН:********** ***, адвокат Г.К. ***, сумата 290.74лв.,
платена от С. на ЕВН без основание за периода от 16.06.2016г. до 06.08.2016г.,
представляваща корекция на сметката, по облигационни отношения между страните
по доставка на електроенергия с клиентски номер **********.
Въззивникът
изразява недоволство от решението, като счита същото за неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Твърди, че доказателствата са тълкувани превратно, пренебрегнати са важни
обстоятелства и решението като резултат е неправилно. Сочи, че с решението
си БРС възприел, че въпреки, че е налице валидно правно основание за
извършеното преизчисление (решение №111 по т.д.№1650/2014г., І т.о. на ВКС), то
ЕВН ЕС не било доказало наличието на ред за уведомяване на клиента в Общите си
условия. Твърди, че на основание чл. 98а, ал.2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от
ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 вр. чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ
въззивникът има правно основание за извършване на корекцията. Цитира
задължителна практика- решение №118 от 18.09.2017г. на ВКС по т.д.№961/16г., II т.о., в която
изрично била развита тезата, че старите общи условия на крайните снабдители
съдържат изричен ред за уведомяване на клиентите и не е необходимо приемането
на нови ОУ, тъй като старите изпълняват изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ.
Намира за неправилна тезата на първа инстанция, че след измененията от 2012г.
дружеството следва да приеме нови общи условия, съдържащи нов ред за
уведомяване на клиентите. Сочи, че това не е необходимо, тъй като чл.28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично указва реда, по който крайният снабдител уведомява
клиентите за дължимите суми при корекция на сметката, която разпоредба никога
не е била обявявана от съд за нищожна и максимално пълно уреждала отношенията
между страните във връзка с уведомяването. От друга страна счита, че в договора
между страните съществува и общ ред за уведомяване съгласно чл. 42 от ОУ на ЕВН
ЕС, според който всички съобщения се връчват на адреса, посочен в заявлението
за започване на продажба на ел.енергия. Изтъква се, че видно от исковата молба
клиентът разполагал с всички документи, касаещи проверката, което означавало,
че същите са му били връчени и той бил запознат с тях.
Поддържа
тезата, че Законът за енергетиката не въвежда като задължение ОУ да се допълнят
след измененията в него в частите, с които те вече така или иначе са уредили
регулираните от тях обществени отношения, затова смята за лишено от смисъл
приемането на изцяло нови общи условия. Акцентира, че
потребителите и техните организации не са реагирали, не са предложили специални
условия нито за индивидуален потребител, нито за колектив от потребители, което
означава, че всички страни по договора са приели, че в настоящия си вид от
2008г. ОУ на ЕВН ЕС напълно кореспондират с изискванията на закона. Намира, че
с измененията от 2012г. законодателят не е създал задължение за действащите към
края на 2012г. крайни снабдители да приемат нови общи условия, в които да бъде
въведен нов ред за уведомяване на клиентите като ако е имал такава цел това е
следвало изрично да бъде предвидено в закона, а изменението се отнася само за
крайни снабдители, които не са имали такава клауза и е следвало да я въведат
след 2012г. Сочи съдебна практика в
подкрепа на доводите си.
Намира, че
съдът не е отчел още няколко промени в законодателството- тези от 2013г., които
пряко регулирали обществените отношения по процесния спор. ПИКЕЕ от
13.11.2013г. били приети на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ от КЕВР,
представлявали подзаконов нормативен акт и за дружеството никога не
съществувало задължение да приема подобни правила, както погрешно съдът се
обосновал в решението си. Твърди, че в ПИКЕЕ изрично са формулирани както
документите, касаещи проверките, така и реда за връчването им и са изцяло
съобразени с промените в закона. Дружеството многократно внасяло в КЕВР
множество заявления за приемане на нови ОУ, съобразени с измененията в ЗЕ от
17.07.2012г., последното от които от 29.01.2015г., но регулаторът не инициирал
такава процедура с аргумент, че ПИКЕЕ е уредил този въпрос.
Сочи се още,
че енергийното предприятие не твърди неизпълнение на договора от страна на
клиента, за да доказва виновно неизпълнение. Намира, че е без значение и
авторството на манипулацията, тъй като смята, че ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждат обективна
отговорност на потребителя в случаите на неправилно отчитане на СТИ,
констатирано от служителите на мрежата на ЕВН ЕР в протокол, а констатациите им
били потвърдени в протокола на БИМ. Всички действия след това били извършени по
прилагане на правната уредба в ЗЕ и ПИКЕЕ, т.е. няма неизпълнение на договорно
задължение, а било констатирано неправилно отчитане на СТИ и прилагане на
правната уредба, регламентираща това неправилно отчитане. Чрез прилагането на ПИКЕЕ
се доказвало реалното доставено количество ел.енергия, въз основа на което се
формирала дължимата сума от клиента за реалното му потребление. Намира, че по
делото е установена външна намеса, при която електромерът отчита по-малко
реално консумирана ел.енергия, доказана била манипулация на СТИ, вследствие на
което електромерът отчитал частично консумираната енергия и прави извод, че
претендираната от дружеството сума е реално дължима. Ето
защо счита решението на БРС за неправилно и постановено в нарушение на закона,
а претендираната от ищеца сума – за дължима. Моли решението да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски за двете инстанции.
Представя
списък на разноските на обща стойност за двете инстанции 625лева, както и пълномощно.
В
случай, че решението се намери за правилно, въззивникът прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до
минимален размер, предвиден в чл. 36, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Не
се правят доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 13.08.2018г. и на същия ден
по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца в
първа инстанция. В пълномощното на л. 32 обаче не е предвидено упълномощаване
за представителство на адвоката пред всички инстанции, поради което съдът
намира, че следва да укаже на въззиваемата страна в срок до откритото съдебно
заседание да потвърди подаването на отговор на въззивна жалба от адв. К. и да
представи пълномощно за представителство от адв. К. пред въззивна инстанция.
С
отговора въззиваемата страна намира въззивната жалба за неоснователна, а
решението на първа инстанция за правилно и обосновано. Поддържа становището си
до момента в производството. Намира, че цитираната във въззивната жалба съдебна
практика не касае конкретния правен спор. Твърди, че не се установява защо
именно за 51 дни е процесната корекция, както и че липсва яснота при
изчисляването и приложената методика. Сочи, че правилно БРС е тълкувал и
приложил закона. Моли за потвърждаване на решението на РС Бургас. Претендира
разноски.
Не
са направени искания за събиране на доказателства.
Районен
съд Бургас се е произнесъл по главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е редовна и допустима, същата отговаря на изискванията за
редовност, съобразена е с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, подадена
в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл. 268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Предвид изложеното и на основание чл. 267,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 32377 от 01.08.2018г.,
п.к. 31.07.2018г. от ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД ЕИК:********* с адрес гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37, чрез юрисконсулт
Кристиян Николов срещу Решение
№ 1601/19.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 3314 по описа за 2018
година на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
УКАЗВА
на М.П.С. в срок до откритото съдебно заседание да потвърди подаването на
отговор на въззивна жалба от адв. К. и да представи пълномощно за
представителство от адв. К. пред въззивна инстанция.
ВНАСЯ
в.гр.д. № 1309/2018 г.*** за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
за 24.10.2018 г. от 10,10 часа.
Преписи
от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.