М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.02.2012 Г. ПО НОХД № 2440/2010 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - НО, 24 С-В
Софийска градска
прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала срещу
подсъдимите по настоящото дело следните обвинения:
Подс. Т.Д.Д. е обвинен в това, че на
11.12.1998 г. в град С., ул. "Ц.Ш.“ № 37, в кантората на нотариус № 044 - Л.Л.,
в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК -
Изпълнителен директор на „С.И.“ ЕАД, чрез пълномощника си Р.С.Т., съзнателно
сключил неизгодна сделка - договор, под формата на нотариален акт №
96/11.12.1998 г., том l, p. № 927, дело 93/1998 г. за замяна на недвижим имот
срещу автомобили, между „С.И.“ ЕАД /заменител/ и „С. Ф.А.“ ЕООД /заменител/ с
предмет - замяна на недвижим имот - празно дворно място, находящо се в гр. С.
,район „Л.“ ,кв. „М.П.“, бул. „О.“ с площ от 6 000 квадратни метра, съставляващо
парцел IV от квартал № 32 по плана на гр. С., местност „Л. – X“, собственост на
„С.И.“ ЕАД, на стойност *********,00 /двеста и шест милиона петстотин осемдесет
и девет хиляди и триста лева - неденоминирани/, с лек автомобил марка „П.“ 306,
цвят „син“, шаси *************, двигател **************, кубатура 1587 сс, брой места 4+1, чиято стойност е 23 629 276 /двадесет и
три милиона шестстотин двадесет и девет хиляди двеста седемдесет и шест лева/,
и лек автомобил марка „П. 406
ST“, цвят „син“, шаси ***********, двигател ***********,
кубатура 2946 сс, брой места 4+1, чиято стойност е 64 351 840 /шестдесет и
четири милиона триста петдесет и една хиляди осемстотин и четиридесет/ лева,
или общата пазарна стойност към 11.12.1998г. на двата броя леки автомобили - 87
981 100, 00 /осемдесет и седем милиона деветстотин осемдесет и една хиляди
и сто неденоминирани лева/, собственост на „С. Ф.А.“ ЕООД и от това е
произлязла значителна вреда за „С.И.“ ЕАД, което дружество той представлявал, в
размер на 118 608 200, 00 /сто и осемнадесет милиона шестстотин и осем
хиляди и двеста неденоминирани лева/ или 118 608, 20 деноминирани лева /сто и
осемнадесет хиляди шестстотин и осем лева и двадесет стотинки/, като случаят е
особено тежък /причинената вреда надхвърля повече от петнадесет пъти признака
„особено големи размери“/ - престъпление
по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Срещу подс. Т.Д.Д. е повдигнато и обвинение за
това, че в периода 15.07.1999 г. - 12.10.1999 г. в гр. С. в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б“ от НК - Изпълнителен
директор на „С.И.“ ЕАД, съгласно Решение от 06.10.1995 г. на СГС - ФО по ф.д. №
16757/1995г. и избран по Протокол № 1 от заседание на съвета на директорите на
„С.И.“ ЕАД, проведено на 02.08.1995 г., Протокол № 28 от заседание на съвета на
директорите на „С.И.“ ЕАД, проведено на 24.11.1997 г., Договор за възлагане на
управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.И.“ ЕАД
от 07.09.1995 г. и допълнителни споразумения към него № РД 15-1133 от
27.04.1998 г. и № РД 15-4228 от 23.10.1998 г., въпреки задълженията си,
регламентирани в чл. 237, ал. 2 от Търговския закон /обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г./ - „Членовете на
съветите са длъжни да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да
пазят тайните на дружеството и след като престанат да бъдат членове на
съответния съвет“; чл. 28, ал. 2, т. 1 от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на
директорите: планира, организира и контролира цялостната дейност на
дружеството"; чл. 28, ал. 2, т. 2 от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на
директорите: Организира стопанисването и управлението на имуществото на
дружеството“; чл. 28, ал. 2, т. З от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на
директорите: Организира изпълнението на решенията на общото събрание на
акционерите“; чл. 6, т. 1 от Договор за възлагане на управлението на еднолично
акционерно дружество с общинско имущество „С.И.“ ЕАД от 07.09.1995 г. - „Изпълнителят
е длъжен: Да управлява дружествените дела в съответствие с действащата
нормативна уредба, Устава на Дружеството и поставената бизнес-задача“; чл. 6,
т. 4 от Договор за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество
с общинско имущество „С.И.“ ЕАД от 07.09.1995 г. - „Изпълнителят е длъжен да
организира и управлява дейността на Дружеството съобразно изискванията на
пазара, финансовите, трудовите, материално-технически ресурси и поставена
бизнес задача“, умишлено не положил достатъчно грижи за управлението и
стопанисването на повереното му имущество /недвижим имот, включен в капитала на
„С.И.“ ЕАД/, като на 06.08.1999 г, чрез Ц.А.К. - надлежно упълномощена с
пълномощно, в съдебно заседание на СГС - ФО по ф.д. № 8174/1999 г. се е
съгласил с оценка на непарична вноска, представляваща Търговско помещение -
Магазин /бивша Млечна кухня/, находящ се в гр. С., З. Г-12, бул. „Я.С.“, №
48-50, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м., актуван с Акт за частна общинска
собственост № 187/09.02.1993г. на СО - Район „Оборище“, собственост на „С.И.“
ЕАД, в размер на 136 000,00 лева, която е била с 22 200,00 лева по-ниска в сравнение с пазарната стойност
на имота, която е била 157 200, 00 лева, като не е упражнил правата си по
чл. 72, ал. 3 от Търговския закон /актуален към 06.08.1999 г./: „Ако вносителят
не е съгласен с оценката, може да участвува в дружеството с парична вноска или
да откаже да участвува в дружеството“/ и на 12.10.1999 г. лично декларирал в
„Писмено съгласие по смисъла на чл. 73 от Търговския закон“ с нотариално удостоверяване
на подпис, рег. № 7160/12.10.1999 г. от нотариус № 203 - Р. Р., съгласието на „С.И.“
ЕАД за участие в капитала на „Общинска застрахователна компания“ АД с апортна
вноска, представляваща търговско помещение - магазин /бивша Млечна кухня/,
находящ се в гр. С., З. Г-12, бул. „Я.С.“, № ***, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м., актуван с Акт
за частна общинска собственост № 187/09.02.1993 г. на СО - Район „Оборище“,
собственост на „С.И.“ ЕАД, и от това последвали значителни щети на
предприятието - „С.И.“ ЕАД в размер на 22 200,00 лева, изразяващи се в
разликата между действителната пазарна стойност на внесеното като непарична
вноска имущество - 157 200,00 лв. и записаните срещу него 135 000 броя
акции от увеличението на капитала на „Общинска застрахователна компания“ АД, с
номинална стойност на всяка акция – 1,00 лев, общо на стойност 135 000,00
лева, като деянието е извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко
престъпление и последвалата щета е в особено големи размери, представляващо
особено тежък случай /размерът на причинените щети повече от два пъти надвишава
признака особено големи размери/ - престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Пет отделни обвинения
са повдигнати и срещу подсъдимите С.П.С.,
Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. за това, че в периода от 15.07.1999 г. до
12.10.1999 г. в гр. С., в качеството си на длъжностни лица по смисъла на чл.
93, ал. 1, б. „б“ от НК /подс. С.П.С. – като Председател, а подсъдимите Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. – като
членове на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД/, в съучастие помежду си като
извършители, въпреки задълженията си, регламентирани в чл. 237, ал. 2 от
Търговския закон /обн. ДВ, бр. 48 от 1991 г./ - „Членовете на съветите са длъжни да
изпълняват задълженията си в интерес на дружеството и да пазят тайните на
дружеството и след като престанат да бъдат членове на съответния съвет“; чл.
28, ал. 2, т. 1 от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на директорите: планира,
организира и контролира цялостната дейност на дружеството"; чл. 28, ал. 2,
т. 2 от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на директорите: Организира
стопанисването и управлението на имуществото на дружеството“; чл. 28, ал. 2, т.
З от Устава на „С.И.“ ЕАД - „Съветът на директорите: Организира изпълнението на
решенията на общото събрание на акционерите“; чл. 6, т. 1 от сключения от всеки
един от подсъдимите Договор за възлагане на управлението на еднолично
акционерно дружество с общинско имущество „С.И.“ ЕАД - „Изпълнителят е длъжен:
Да управлява дружествените дела в съответствие с действащата нормативна уредба,
Устава на Дружеството и поставената бизнес-задача“, чл. 6, т. 4 от сключения от
всеки един от тези подсъдими Договор за възлагане на управлението на еднолично
акционерно дружество с общинско имущество „С.И.“ ЕАД - „Изпълнителят е длъжен
да организира и управлява дейността на Дружеството съобразно изискванията на
пазара, финансовите, трудовите, материално - технически ресурси и поставена
бизнес задача“, умишлено не са упражнили контрол върху работата на лице, на
което е възложено управлението и разпореждането с обществено имущество –
Изпълнителният директор на „С.И.“ ЕАД – подс. Т.Д.Д., по съгласие с оценка на
непарична вноска в съдебно заседание на СГС - ФО на 06.08.1999 г. по ф.д. 8174/1999
г., допуснали са приемане от Изпълнителния директор Т.Д.Д. на оценката на
непаричната вноска, представляваща Търговско помещение - Магазин /бивша Млечна
кухня/, находящ се в гр. С., З. Г-12, бул. „Я.С.“, № **, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м., актуван с Акт
за частна общинска собственост № 187/09.02.1993 г. на СО - Район „О.“, собственост на „С.И.“ ЕАД, в
размер на 136 000,00 /сто тридесет и шест хиляди/ лева, която била с 22 200,00
/двадесет и две хиляди и двеста/ лева по-ниска в сравнение с пазарната стойност
на имота, която е била 157 200,00 /сто петдесет и седем хиляди и двеста/
лева, като от 15.07.1999 г. до 06.08.1999 г. подс. С.П.С. не е свикал, а подс. Р.К.С.,
Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. – не са инициирали свикване на заседание Съвета на директорите
на „С.И." ЕАД по реда на чл. 24,
ал. 2 от Устава на дружеството, с оглед вземане на решение за упражняване на
контрол по отношение на цената на недвижимия имот, собственост на „С.И.“ ЕАД,
предмет на непарична вноска в „Общинска застрахователна компания“ АД /„ОЗК“
АД/, за който с експертиза по фирмено дело № 8174/1999 г. на СГС - Фирмено
отделение от 15.07.1999 г., депозирана пред съда на същата дата, е определена
цена, която е по- ниска от пазарната и не са упражнили контрол по отношение на
цената на недвижимия имот, собственост на „С.И.“ ЕАД, предмет на непарична
вноска в „ОЗК“ АД, като на 12.10.1999 г. допуснали Изпълнителния директор на „С.И.“
ЕАД – подс. Т.Д.Д. да декларира в „Писмено съгласие по смисъла на чл. 73 от
Търговския закон“ съгласието на „С.И.“ ЕАД за участие в капитала на „ОЗК“ АД с
апортна вноска, съставляваща магазин, находящ се на партерния етаж на сградата
на бул. „Я.С.“ № 48-50, със застроена площ от 165 кв. м., като подс. С.П.С.
не е свикал, а подс. Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. – не са инициирали
свикване на заседание Съвета на Директорите на „С.И.“ ЕАД, с оглед вземане на
решение за упражняване на контрол досежно цената на недвижимия имот,
собственост на „С.И.“ ЕАД, предмет на непарична вноска в „ОЗК“ АД, за който е
декларирано писмено съгласие да бъде апортиран в капитала на „ОЗК“ АД на цена,
която е по-ниска от пазарната и не са упражнили контрол досежно цената на
недвижимия имот, собственост на „С.И.“ ЕАД, предмет на непарична вноска в ОЗК
АД, за който е декларирано писмено съгласие да бъде апортиран в капитала на
„ОЗК“ АД на цена, която е по-ниска от пазарната и от това са последвали значителни щети за предприятието -
„С.И.“ ЕАД в размер на 22 200,00 /двадесет и две хиляди и двеста/ лева,
изразяващи се в разликата между действителната пазарна стойност на внесеното
като непарична вноска имущество - 157 200,00 /сто петдесет и седем хиляди
и двеста/ лева и записаните срещу него 135 000 /сто тридесет и пет хиляди/ броя
акции от увеличението на капитала на „ОЗК“ АД с номинална стойност на всяка
акция – 1,00 /един/ лев, общо на стойност 135 000,00 /сто тридесет и пет
хиляди/ лева, като деянието е извършено умишлено, не съдържа признаците на по-тежко
престъпление и последвалата щета е в особено големи размери, представляващо
особено тежък случай /размерът на причинените щети надвишава повече от два пъти
признака „особено големи размери“/ - престъпления
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 вр. чл.20, ал. 2 от НК.
По искане на
подсъдимите и техните защитници бе проведено предварително изслушване, в хода
на което страните изразиха съгласието си да не бъде провеждан разпит на
свидетелите: Р.В.Я., В.Б.М., К.Х.Г., С.И.Х., К.Я.Г., Ц.А.К. и К.М.М.. Със свое
определение от 10.12.10 г. съдът одобри даденото от подсъдимите и защитата
съгласие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като при постановяване на присъдата
бяха ползвани показанията на тези свидетели от досъдебното производство.
В хода на съдебните
прения прокурорът от СГП счита, че
от събраните в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство
доказателства се е установил по безспорен и категоричен начин от обективна и
субективна страна съставът на престъпленията, за които са повдигнати обвинения.
Безспорно по делото било установено, че подсъдимите са имали качеството
„длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 от НК, като са имали нормативно
установени задължения, регламентирани от Търговския закон, Устава на
дружеството и договора за възлагане на управление. Задълженията на
изпълнителния директор и членовете на Съвета на директорите основно се свеждали
до управление на имуществото на дружеството. В устава били вменени задължения
на изпълнителния директор незабавно да докладва за настъпили обстоятелства,
които са от съществено значение за дружеството. В качеството си на изпълнителен
директор, подсъдимият Т.Д. е можел да сключва договори за продажба, замяна,
отдаване под наем на дълготрайни материални активи само с разрешение на Съвета
на директорите или решение на Общото събрание. Видно от Устава на дружеството, Съветът
на директорите контролирал цялостната дейност на дружеството. С договорите за
възлагане на управление допълнително били вменени задължения на всеки един член
от Съвета на директорите да управлява дружествените дела в съответствие с действащата
нормативна уредба, съответно Устава и поставената бизнес-задача. Съгласно чл.
237 от ТЗ, членовете на съвета били длъжни да изпълняват функциите си с грижата
на добрия търговец, в интерес на дружеството и на всички акционери. Видно от
доказателствата по делото изпълнителният директор - по това време подсъдимият Д.,
умишлено не бил упражнил правата си по чл. 73 от ТЗ и Устава на дружеството и в
резултат на това била настъпила вреда за дружеството в размер на 22 000
лв., представляваща разликата между действителната пазарна стойност на
апортирания в „Общинска застрахователна компания“ имот, а именно - 157200 лв.,
и записаните срещу него акции на стойност 135000 лв. Имотът, находящ се на бул.
”Я.С.” № ***, съгласно
приетата по делото експертиза, бил на стойност 159900 лв., а същият е бил
апортиран със стойност 136000 лв.
Прокурорът поддържа
и внесеното обвинение по чл. 220, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, повдигнато срещу
подс. Т.Д., за това, че същият съзнателно е сключил неизгодна сделка с предмет -
притежаван недвижим имот от „С.И.” ЕАД, а именно - празно дворно място,
находящо се в гр. С., на бул. „О.“, с площ 6000 кв. м. В резултат
на извършената замяна на този имот била настъпила вреда за „С.И.“ ЕАД. От субективна
страна и двете престъпления, за които са повдигнати обвинения на подс. Т.Д.,
били извършени при форма на вината - пряк умисъл.
Според прокурора, неизпълнението
на задълженията на останалите подсъдими е в причинно-следствена връзка с настъпилата
щета на дружеството. Повдигнатите срещу тях обвинения за извършени престъпления
по чл. 219, ал. 4, вр. с ал. 3, вр. с ал.2, вр. с чл. 20 от НК прокурорът също счита за
доказани по безспорен начин. Тези подсъдими, според прокурора, били осъществили
престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, при наличие на евентуален
умисъл. Всеки един подсъдим допускал, че в резултат на бездействията му ще
настъпят значителни щети за „С.И.“ ЕАД. Като членове на Съвета на директорите
подсъдимите имали задължения по организиране стопанисването и управлението на
имуществото на дружеството. Всеки един от тях следвало да свика заседание на
Съвета на директорите на „С.И.“ АД, с цел упражняване на контрол по отношение
на цената на недвижимия имот, но не го е направил и по този начин е допуснал
подсъдимият Д. да изрази съгласие за участие в „Общинската застрахователна
компания“ АД при неизгодни за „С.И.“ ЕАД условия, от което в крайна сметка са
настъпили щетите.
Прокурорът пледира
съдът да постанови присъда, с която да признае за виновни подсъдимите по повдигнатите
им обвинения, като предлага на всеки един от тях да бъде определено наказание
на осн. чл.54 от НК.
Защитникът адв. Л.
моли съда да постанови присъда, с която да признае подс. Т.Д. за невиновен и по
двете повдигнати му обвинения. Според нея, няма допуснато нарушение на закона
при процедурата, по която е осъществен апортът. Налице било изпълнение на
всички законови условия - решения на компетентен орган, заявление до СГС за
определяне на вещи лица, изготвяне на оценката от вещи лица и апортиране на имуществото
по предвидения от Търговския закон ред. И двете предприятия били общински,
поради което не можело да се твърди наличие на вреда. Обвиненията по същество се свеждали до това,
че подс. Д. бил повярвал на заключението на вещите лица, назначени от съда по
предвидения в закона ред, а прокуратурата кредитирала друга експертиза, която е
назначила за своите цели в досъдебното производство, и която давала друго
заключение. Защитникът изтъква наличието на съвършено различни по стойност
експертни заключения, изготвени при апорта, на досъдебното производство и в
хода на съдебното следствие. Вещите лица посочвали, че всяка оценка е
субективна, че има прогнозен характер, че има индикативна стойност, че зависи
от множество фактори и че разлика от 20 % е допустима, т. е. в случая се касае
за едно нормално в оценителската практика отклонение.
Адв. Л. счита още,
че експертните заключения по делото са без значение, тъй като за съставомерността
на деянието не било достатъчно да има разлика в цените. Трябвало да има
установени факти за друго незаконосъобразно поведение, за да се твърди
престъпление, а такива нямало. Така формулираното обвинение било невъзможно,
най-малко защото и към момента не можело да се установи по безспорен начин
каква е справедливата пазарна стойност на имотите и по каква цена е следвало да
се извърши разпореждането. В съдебно заседание експертите изрично били
разяснили, че отклоненията са възможни да бъдат до 20%. Подсъдимият не можело
да бъде признат за виновен за това, че е приел една оценка, след като вещи лица
при различни експертизи дават различни оценки, някои близки до приетата от
него, някои - различаващи се повече. Експертизата не можела да създава факти,
върху които да се основава обвинението. По своята правна природа експертизата в
наказателния процес била способ за доказване, не била източник на доказателства
и не била предназначена да запълва доказателствената непълнота чрез хипотези, съждения
и заключения, т. е. изграждането на обвинение изцяло и единствено на базата на
само една експертиза било недопустимо. Цялото обвинение за безстопанственост
всъщност се свеждало именно до тази оценка на имуществата, която дават
различните вещи лица. В конкретните обстоятелства според защитата следвало в
обвинителния акт да са изложени обстоятелства въз основа на кои свои служебни
задължения подс. Д. е следвало да не се съобрази с решението на СОС и на Съвета
на директорите на дружеството и да не подпише декларация-съгласие за апортиране
на имота. Следвало да се обоснове въз
основа на какви свои правомощия по служба същият е следвало да не приеме
оценката на вещите лица, назначени от съда при изпълнение на императивните
изисквания на ТЗ. Твърдяло се, че той е бил длъжен да не приеме оценката, без
да е указано защо. Оценката била направена от вещи лица, които имат специални
знания в дадена област, за която съдът нямал познания. При оценката на апорт,
ТЗ изрично предвиждал, че тази оценка се извършва от вещи лица, назначени от
съда, понеже съдът нямал специални знания. Подс. Д. бил изпълнил абсолютно
стриктно процедурата, която би следвало да се изпълни по внасянето на апорта в
дружеството и не е имал никакво задължение да контролира тази оценка. Той нямал
и съответни познания, защото е с инженерно образование. Вещото лице К. било
пояснило, че оценката е леко завишена, защото ползвайки офертни цени, а не
реални сделки, те не са намалили стойността с 10-15 %, както се полага. Оценката
била изготвена при спазване на методологията и било допустимо до 20-25 %
отклонение при цени, давани от един и същи оценител.
Несъстоятелно
според защитника е и твърдението, че Д. е извършил престъпление, като е
подписал декларацията-съгласие за внасяне на апортираното имущество в капитала
на „Общинска застрахователна копания“, вместо да упражнява правата си по чл. 72
от ТЗ. Подс. Д. нямал права по чл. 72 от ТЗ, които са на вносителя на апорта, а
вносител на апорта е дружеството - „С.И.“ ЕАД, чието Общо събрание е СОС. Т.Д.
не можел да вземе решение, различно от решението, което е взело Общото събрание
на дружеството - СОС, за което има издадено съответно решение от Съвета на
директорите на „С.И.“. По отношение на декларацията - тя била за съгласие да се
апортира даден имот и е подписана именно в изпълнение на решенията, които са
задължителни за Т.Д.. Подписването на самата декларация не можело да бъде
престъпно обстоятелство, а е правомерно, защото е сторено в изпълнение на
задължителните решения на колективния орган. По делото не се установявало Д. да
е нарушил абсолютно нищо, защото законовият ред бил спазен изцяло. Текстовете,
които се цитирали от прокуратурата в диспозитива, съдържали задължения, които
или са изпълнени, или не могат да бъдат нарушени, защото са прекалено общи, или
нямат за адресат изпълнителния директор. Липсата за нарушение на изпълнението
на служебните задължения само по себе си на отделно основание водело до
несъставомерност на деянието, тъй като НК санкционира само незаконосъобразно
поведение. Нормите на чл. 237, ал. 2 от ТЗ, чл. 28, ал. 2, т. т.1, 2 и 3 от
Устава на С.И. не регламентирали задължения на изпълнителния директор, в
каквото качество Т.Д. се обвинява да е бездействал по служба, а регламентирали
задълженията на членовете на Съвета на директорите. На следващо място, тези
норми нямали императивен характер и не очертавали конкретни задължения, чието
неизпълнение би могло да доведе до възникване на наказателна отговорност. Сочените в
диспозитива като нарушени задължения по Договора за възлагане на управление
също били неотносими и не можели да обосноват обвинение по чл. 219 от НК.
Несъстоятелно било твърдението
в обвинителния акт, че „С.И.“ е претърпяло вреди от апорта в размер на 22 200
лв. На първо място, изискването за оценяване от три вещи лица било въведено
единствено и само в публичен интерес. На второ, от неправилната оценка, дори да
е доказана, не можело да настъпи щета, за този, който внася имуществото, защото
апортът по съществото си представлявал една замяна - срещу непаричната вноска
акционерът получавал акции. Акциите давали едно основно право - членството в
акционерното дружество и давали израз на правата, които има акционера в Общото
събрание. Никога апорта обаче не гарантирал получаването на пари в размер на
номиналната стойност на апорта и акцията не била депозит в дружеството.
Стойността на акцията отразявала връзката с капитала и с имуществото на
дружеството и на тази база акцията формирала две цени - номинална стойност и балансова
стойност. Трябвало да се има предвид, че „С.И.“ имали два апорта в капитала на „Общинската
застрахователна компания“, като сумарния ефект от двата апорта изключвал
увреждането на дружеството.
По обвинението по чл.
220 НК адв. Л. поддържа, че няма сделка за замяна на два автомобила срещу един
имот в кв. Л., а сделката, която е сключена с предварителния договор, е за
замяна на 26 автомобила срещу имота в кв. Л. и два етажа от сградата на ул.”С. С.”.
Това според защитника е достатъчно обстоятелство, за да бъде постановена
оправдателна присъда, тъй като не е сключвана сделката, описвана в обвинителния
акт. Сключвайки окончателен договор за замяна на два етажа на ул. ”С. С.” срещу
24 автомобила на 27.07.1998 г., а впоследствие и втори договор за замяна на два
автомобила за имота в кв. Л., подс. Д. е изпълнил изцяло волята на СОС,
отразена в решение № 40 по протокол № 40 от 09.03.1998 г., с което СОС го бил
задължил да сключи предварителен договор, а впоследствие да прехвърли и
собствеността на тези два имота – два етажа на ул. ”С. С.” и недвижимия имот в кв.
Л. срещу 26 автомобила. Сключвайки двата договора, Д. бил изпълнил стриктно и
изцяло решението на СОС. И в двата нотариални акта като основание за
прехвърлянето било вписано именно решение № 40 от 09.03.1998 г. на СОС. Това било
основанието за разпореждането, то е било представено на нотариуса, който иначе
не би извършил замяната, защото нямало да са налице изискванията на закона. При
това положение не можело Д. да носи отговорност за изпълнение решението на
колективния орган, което е взето в рамките на компетентността и правомощията на
този орган. СОС бил определил и начина на определяне на цената и цената е
определена не към м. декември, а към момента на сключване на предварителния
договор. СОС е приел, че имотите трябва да се заменят по цена, определена от
лицензиран оценител на недвижимите имоти, собственост на „С.И.“. Цената била
определена от лицензирани оценители, преди да бъде вписана в предварителния
договор и при окончателните договори не била определяна никаква нова цена. Крайната
стойност на автомобилите била напълно съпоставима с крайната стойност на двата
етажа от сградата на ул. ”С. С.” и недвижимия имот в ж.к. Л.. Това е така,
защото експертизата посочвала, че крайната стойност на автомобилите е била 798 080
235 лв., но без ДДС, докато стойността на недвижимите имоти към датата на
сключване на предварителния договор била 1 008 604 (деноминирани) лв. Очевидно
било, че не може да се твърди наличието на никаква съществена разлика, защото
разликата била около 3 % между тези прогнозни оценки, които дават вещите лица.
Подсъдимият Т.Д. в
своя защита твърди, че е спазил закона и решенията на собственика. Поддържа, че
за съставомерността на деянията е нужно да е нарушил някакви права и
задължения, които са му определени по нормативен път. Всъщност той бил обвинен
за това, че се е съгласил с оценката на
назначени от съда вещи лица. Затова имало оценители и затова закона и
нормативните актове казвали, че така се правят апортите в случая, защото
хората, които управляват дружествата и фирмите не са специалисти. За това се
доверявали на оценителите. По отношение на застрахователната компания – за двата
апорта „С.И.“ било взело над 100 000 акции повече, отколкото са определили
вещите лица.
Във връзка с
обвинението по чл. 220 от НК подс. Д. поддържа, че процесната сделка е била
решена от СОС, защото тогава били създадени 24 районни кметства, имало нова
управа и те нямали автомобили. За това СОС взел решение „С.И.“ да направи тази
замяна, като вътре били описани точно имотите и фирмите, от които да се вземат
колите, за да могат тези нови току-що разкрити 24 районни кметове да имат
някакви автомобили. Договорът бил сключен за 26 автомобила в замяна на
имотите. И в двата случая - при апорта за „ОЗК” и при сделката за „П.”
лицензираните оценители били направили пазарни оценки и не можело да се твърди,
че оценките са по-ниски от пазарните.
Защитникът на подс.
Д.В. - адв. Г. твърди, че повдигнатото обвинението е абсурдно и
незаконосъобразно, защото СГП се опитвала да постигне една колективна
наказателна отговорност в нарушение на разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от НК.
Нямало как деянието да се квалифицира по чл. 219, ал. 4 от НК, тъй като
очевидно било, че не са налице предпоставките на чл. 93, т. 8 от НК, които са кумулативни. Подсъдимият В. не бил осъждан,
никога не е имало други наказателни производства срещу него и към настоящия
момент няма такива - образувани и незавършени. Нямало как подсъдимият В. да
извърши деянието, тъй като той е нямал специални знания - нито имал съответното
образование, нито бил лицензиран оценител на недвижими имоти. В хода на съдебното
следствие не били събрани никакви доказателства за общност на умисъла на подсъдимите.
Преценявайки действията на подсъдимия В., защитникът счита, че може да се
направи само един извод - че той не е извършил престъпление, поради което
пледира, че единствено оправдателната присъда ще е правилна, законосъобразна и
справедлива.
Подсъдимият Д.В. поддържа
казаното от своя защитник и няма какво да добави в своя защита.
Защитникът адв. Г.
моли съда да постанови присъда, с която подзащитният му С.С. да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан. Присъединява се към съображенията на другите
защитници, изложени в хода на съдебните прения. Поддържа, че не е налице явно
несъответствие в цената на имота. Отклонение от 20 % било допустимо. Отделен
бил въпросът доколко може да говори за щети на тази фирма, тъй като става
въпрос за апорт от една общинска фирма в друга общинска фирма по решение на
техния собственик. Липсвал умисъл, което навежда защитникът на извод, че е
налице стремеж на прокуратурата да заобиколи Закона за амнистията. Така
структурирано обвинението било дълбоко нелогично, в противоречие с всякаква
логика и факти.
Подсъдимият С.
поддържа казаното от адв.Г. и няма какво да добави в своя защита.
Защитникът на подс.
С. - адв. Д. посочва, че наказателната отговорност в случая се претендира за
действията, респективно бездействията, на Съвета на директорите. Европейския
съд в Страсбург отдавна се бил произнесъл, че членовете на един колективен
орган не могат да носят лична наказателна отговорност за своите действия,
извършени в изпълнение на функциите си в този орган. Те не могат да носят
наказателна отговорност за това, че органът е взел определени решения. От това
още повече следвало, че те не могат да носят наказателна отговорност за това,
че органът не е взел решение, т.е. е бездействал. Съгласно практиката на ВКС,
не можело да се носи наказателна отговорност за вземането на участие в
колективни решения. Елементарният прочит на делото показвал, че в него няма
нито едно доказателство за умисъл от страна на който и да е подсъдим, още
по-малко - за общност на умисъла. Според адв. Д., никой не може и не е длъжен
да допуска, че някой ще извърши престъпление в бъдеще. Затова, според нея,
субективната страна на деянието е абсолютно изключена, както под формата на
умисъл, така и под формата на непредпазливост. Общност на евентуалния умисъл
при бездействие според защитника е непостижима идея.
В пледоарията си
адв. Д. поддържа още, че изпълнителният директор – подс. Т.Д. не бил извършил
никакво престъпление, така че членовете на Съвета на директорите е нямало как да
са допускали такова. Д. бил спазил закона и решенията на собственика. Обръща
внимание на факта, че безстопанствеността по непредпазливост се обхваща от
Закона за амнистията.
Свикването на
заседание на Съвета на директорите ставало по решение на председателя или по
искане поне на двама от членове на Съвета, при това положение нито един от
членовете на Съвета на директорите, няма самостоятелно правомощие да свика
такова заседание, такова искане е можело да направят двама. Излизало, че всеки
един от членовете на Съвета на директорите е бездействал в съучастие с още един
член, но не и с всички. Уставът посочвал, че всеки от членовете може да поиска
свикване на извънредно заседание. След като това е една възможност, значи не е
задължение, а право. Упражняването или неупражняването на едно право никога не
можело да води до неблагоприятни последици за неговия носител.
Очевидно било, че
според прокуратурата вещите лица са дали според съда невярно заключение -
занижена, а не справедлива пазарна оценка. Тук възниквал въпросът кой носи
наказателна отговорност, когато вещите лица дадат невярно заключение пред съд. Искало
се съдът да приеме, че вещите лица са извършили престъпление, като осъди не
тях, а подс. Т.Д., затова че изпратеният от него юрисконсулт в процеса не е
оспорил тяхното заключение. Вещи лица се назначавали, защото имат специални
знания. Те давали оценка и за верността на заключението си носели отговорност.
Тяхната отговорност била толкова голяма, че отговаряли наказателно дори и ако
по непредпазливост дадат невярно заключение. Членовете на съвета не разполагали
с такива познания, поради което нямало как да се иска от тях да оспорят
заключението на вещите лица. Подс. Д. бил сторил нужното, като изпратил на
заседанието на съда професионалист - юрист. Оспорването на едно експертно заключение
в процеса е било право, а не задължение. Подсъдимите научавали за новите оценки,
изготвени в хода на настоящото производство, едва сега. По отношение на тези
нови оценки те не са могли да действат нито умишлено, нито по непредпазливост.
Нямало доказателства, че членовете на Съвета са били запознати с неоспореното
заключение, нито пък, че са имали право или задължение да се запознават с него.
Подсъдимата С.
поддържа казаното от адв. Д., без да добавя нещо в своя лична защита.
Защитникът адв. С.
моли съда да признае нейната подзащитна – подс. Е.Б. за невиновна по
съображенията, изложени от другите защитници. Оспорва длъжностното качество на членовете
на Съвета на директорите по см. на чл. 93, т. 1, буква „б” от НК, защото не те
извършвали ръководната работа в дружеството. Ръководната работа се вършела от
органа - Съвет на директорите. Ръководеното на търговско дружество се
осъществявало от колективен орган, а всички негови членове участвали при
вземане на решенията. Те нямали самостоятелни правомощия по ръководенето,
пазенето и управлението на чуждо имущество.
Подчертава, че за
да е налице престъпление по чл. 219, ал. 2 НК, било необходимо да съществува
нормативно задължение на привлеченото към отговорност длъжностно
лице да упражнява контрол върху работата на друго длъжностно лице, на което да
е възложено управлението на имуществото и това второто длъжностно лице с
поведението си да е причинило вреди. Без двата елемента - нормативно задължение
за упражняване на контрол и извършено поради бездействието на лицето
престъпление от другиго, нямало съставомерно деяние. В случая, поради
бездействието на подс. Б. и другите членове на Съвета на директорите, не било
извършено престъпление от друго лице. Първо, защото Т.Д. не бил извършил
престъпление и второ, защото дори и да бяха действали и предприели инициатива
да свикат Съвета на директорите, пак не било ясно до какво решение е щял да
стигне Съветът, т. е. между тяхното поведение да инициират свикване и
апортирането нямало причинна връзка.
Разпоредбите,
посочени в обвинителния акт, не създавали задължения за контрол на нито един от
членовете на Съвета на директорите върху изпълнителния директор. Вреда в случая
не била причинена.
По повод на
субективната страна споделя всичко, казано до момента.
Подсъдимата Б.
лично в своя защита поддържа казаното от своя защитник. Няма какво повече да
добави.
Защитникът адв. В.
моли подзащитната й Р.П. да бъде призната за невинна и оправдана. Поддържа, че
не са събрани никакви доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Съгласно Устава
на дружеството, нито един член на Съвета на директорите не би могъл да инициира
свикването му на заседание. Необходимо било участие на поне още един член на
Съвета, т. е. не било налице конкретно лично задължение на подсъдимата П.,
което тя да не е изпълнила. Обвинение за съучастие в такава насока конкретно в
обвинителния акт липсвало.
Всички текстове,
посочени в диспозитива на обвинителния акт по отношение на подсъдимата П.,
както и по отношение на останалите подсъдими, не представлявали конкретно
нормативно установени правила и норми, които тя да е нарушила. Те били твърде
общи и не конкретизирали по изискуемия от закона начин дължимото от подс. П.
поведение. Бланкетната разпоредба на чл. 219 от НК в случая не била запълнена с
конкретно нормативно установени правила за дължимо поведение. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се налагал изводът, че през
инкриминирания период П., като член на Съвета на директорите, не е могла да
допусна, че от апорта на магазина на бул. „Я.С.“ № ** в капитала на „ОЗК” АД би могло
да настъпи щета за „С.И.“. Не би могло да се очаква от лице като П., която не е
експерт-оценител, да допуска, че имотът се апортира на по-ниска от пазарната му
стойност, след като по делото се било установило, че разликата в субективните
оценки на един и същ имот, извършени от различни вещи лица, може да достигне
допустимите 20-25 %. Видно било от заключението на повторната тройна експертиза,
че отклонението по отношение на обекта на бул. „Я.С.“ е в тези рамки. От
разпита на вещите лица се налагал извод, че оценката на имотите, предмет на
непаричната вноска, направена по фирменото дело през 1999 г., не може да се
нарече очевидно непазарна, а е по-скоро коректно определена. Освен това, по
делото липсвали каквито и да било доказателства, че подсъдимата П. изобщо е
знаела, че по фирменото дело през 1999 г. е била представена експертиза на
апортната вноска
Защитникът моли
съда да приеме, че деянието вменено на П. с обвинителния акт, е несъставомерно,
тъй като не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Съгласно
заключението на вещите лица от повторната тройна експертиза, сумарният ефект на
двата апорта по отношение на броя на записаните акции е положителен. Ето защо, не
било установено наличие на щета.
Подсъдимата П. се
присъединява към казаното от своя защитник.
В хода на съдебното
следствие подсъдимите се възползват от правото си да не дават обяснения по
обвиненията.
В дадената
поотделно на всеки един от подсъдимите последна дума същите като цяло пледират,
че са невинни и молят съда да ги оправдае.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и при
стриктно спазване разпоредбите на чл. 13, 14 и 18 НПК, прие за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Р.П.П. е родена на *** г. в гр. С.,
българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана,
работи, живуща ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.П.С. е роден на *** г. в гр. П.,
българин, български гражданин, с висеше образование, женен, работи, неосъждан,
живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата Р.К.С. е родена на *** г. в гр. С.,
българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, работи,
неосъждана, живуща ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Д.П.В. е роден на *** г. в гр. А., българка, българска гражданка, с висеше образование,
женен, работи, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата Е.С.Б. е родена на *** г. в гр. С.,
българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, работи,
неосъждана, живуща ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Д.Д. е роден на ***г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан,
живущ ***, с ЕГН **********.
Установява се по
несъмнен начин, че с Решение № 31 по Протокол № 71 от 26-27.07.1995 г. на Столичен
общински съвет /СОС/ е учредено еднолично акционерно дружество /ЕАД/ с общинско
имущество, с фирма „С.И.“ ЕАД. Дружеството е с уставен капитал от 1 000 000,00 лева.
В решението на СОС
е определен предметът на дейност на новоучреденото дружество, а именно: стопанисване
и управление на движими и недвижими имоти, отдаване под наем на недвижими
имоти, инвестиционни проучвания и експертизи на инвестиционни проекти, участие
в общински инвестиционни проекти, както и всякаква друга дейност, свързана с
изброените, която не е забранена със закон.
С решението се
утвърждава уставът на дружеството, системата на управление - едностепенна и се
избират членовете на първия съвет на директорите /СД/.
Във внесената за
разглеждане от СОС докладна записка се сочи, че основният проблем за решаване
със създаването на дружеството са недостатъчните постоянни приходи на общината,
което не позволява акумулирането на средства за някои остро необходими
капиталовложения, предимно в инфраструктурни проекти.
В дейността си
дружеството оперира с имоти - незастроени терени, такива с изградени върху тях
търговски помещения и сгради, апартаменти и имоти, придобити от
непосредствената търговска дейност. Като източник на финансиране дружеството се
възползва от апортираните в капитала му имоти – частна общинска собственост и
такива, предоставени му за управление и стопанисване.
Дружеството е с
едностепенна система на управление със седемчленен Съвет на директорите. Общо
събрание на дружеството е Столичния общински съвет /СОС/. Той поименно избира членове на Съвета
на директорите, възлага на Кмета на Столична община да извърши необходимите
действия по регистрация на дружеството и да сключи договорите за възлагане на
управление на дружеството с избраните от СОС членове на СД.
С протокол № 1 от
заседание на СД на „С.И.“ ЕАД, проведено на 02.08.1995 г., за председател на СД
е избран подс. С.С., за заместник председател на СД е избран Г.Х., а за
изпълнителен член на СД /Изпълнителен директор/ – подс. Т.Д..
С решение от
06.10.1995 г. по фирмено дело № 16757/1995 г. на СГС-ФО е регистрирано
дружеството „С.И.“ ЕАД. Капиталът му е 1 000 000 /един милион/ лева,
разпределен в 1000 /хиляда/ поименни акции, всяка акция с номинална стойност от
по 1000 /хиляда/ лева. Собственик на капитала на дружеството е Столична община.
Органи на дружеството са: Общото събрание и Съветът на директорите. Роля на Общо
събрание на дружеството играе СОС. Дружеството се управлява и представлява от
изпълнителен член /изпълнителен директор/ - подс. Д..
Съгласно чл. 19 от
Устава на дружеството, СД се състои от седем члена от създаването му до
15.09.1999 г. С промяна от 15.09.1999 г. броят на членовете на Съвета на директорите
става девет, а от 24.09.2002 г. до момента съставът на членовете на Съвета на
директорите е до девет членове.
Съгласно чл. 18,
ал. 2, т. 4 от Устава, членовете на СД се избират от СОС. С решението за избор
на членове на СД СОС възлага на Кмета на Столичната община да сключи договори
за възлагане на управление.
С решение № 4 от
12.01.1998г. по ф.д. № 16757/1995 г. на СГС е определен нов състав на СД на
дружеството, както следва: С.П.С., Т.Д.Д., Г.Л.Х. /починал на 20.03.2008 г./, Р.К.С.,
Е.С.Б., Р.П.П., Д.П.В..
Съгласно Устава на Дружеството,
СД избира един от своите членове за изпълнителен директор. За Изпълнителен
директор на дружеството бил избран подс. Т.Д.Д., като такъв той е бил от
създаването на дружеството до 11.11.2003 г.
Към инкриминирания в
обвинителния акт период 15.07.1999 г. - 12.10.1999 г. подс. Д. е бил Изпълнителен
директор на „С.И." ЕАД. Като такъв той бил вписан с решението на СГС от
06.10.1995 г. Заличен е като изпълнителен директор и представляващ дружеството
с решение от 11.11.2003 г., но продължил да е член на Съвета на директорите. Заличен
е и като член на Съвета на директорите с решение от 26.02.2004г., когато
окончателно излязъл от управлението на дружеството.
С подсъдимия Т.Д.
били сключени следните договори за възлагане на управление: Договор за
възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И." ЕАД от 07.09.1995 г. със срок три години - до 07.09.1998 г.,
Допълнително споразумение към него № РД 15-1133 от 27.04.1998 г. за определяне
на възнаграждение, Допълнително споразумение към него № РД 15-4228 от
23.10.1998 г. за продължаване на срока на договора с три години, считано от
07.09.1998 г. до 07.09.2001 г., Договор за възлагане
на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.И."
ЕАД с № РД 15-1874 от 14.06.2000 г. със срок
три години.
Подсъдимият С.С.
бил вписан като член на Съвета на директорите и председател на СД на „С.И.“ ЕАД
с решение на СГС-ФО на 06.10.1995 г. Заличен е като член на Съвета на
директорите с решение от 18.08.2004 г. С
него били сключени следните договори за възлагане на управлението: Договор за
възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И." ЕАД от 07.09.1995 г., Допълнително споразумение към него
№ РД 15-1137 от 27.04.1998 г. за определяне на възнаграждение, Допълнително
споразумение към него № РД 15-4569 от
04.11.1998 г. за продължаване на срока на договора с една година и 6 месеца,
считано от 07.09.1998 г. до 07.03.2000
г., Допълнително споразумение към него РД № 15-1334/27.04.2000 г. за
продължаване срока на договора с една година, считано от 07.03.2000 г., Договор за възлагане на управлението на
еднолично акционерно дружество с общинско имущество
„С.И." ЕАД № РД 15 -1875 от 14.06.2000 г. със срок три години - до 14.06.2003 г.
Подсъдимият С.С. бил освободен като член на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД
със заповед на кмета на Столична община
от 10.03.2004 г.
Подсъдимата Е.С.Б. била вписана за член на Съвета на
директорите на „С.И.“ ЕАД с решение на
СГС-ФО от 12.01.1998 г., заличена с решение от 04.08.2003 г. С нея били
сключени следните договори за възлагане на управление: Договор за възлагане на
управление № РД 15-6947 от 29.12.1997 г. със срок една година, Допълнително
споразумение към него № РД 15-64 от 01.04.1998г. за определяне на
възнаграждение, Допълнително споразумение към него от 19.01.1999г. за
продължаване на срока на договора с една година, считано от 01.12.1998 г.,
Допълнително споразумение към него № РД 15-412 от 10.03.2000 г. за продължаване
на срока на договора с една година, считано от 01.12.1999 г., Договор за
възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с общинско
имущество „С.И.„ ЕАД, РД № 15-1871 от 14.06.2000 г. със срок три години. Подсъдимата Е.С.Б. била освободена като член на
Съвета на директорите на „С.И.„ ЕАД със заповед на кмета на Столична
община от 10.06.2003 г.
Подсъдимата Р.П.П.
била вписана за член на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД с решение на СГС от
12.01.1998 г., заличена с решение от 28.09.2000 г. С нея били сключени следните
договори за възлагане на управление: Договор за възлагане на управление № РД
15-6561 от 01.12.1997 г. със срок една година, Допълнително споразумение към
него с № РД-1563 от 19.01.1999 г. за продължаване на срока на договора с една
година, считано от 12.01.1999 г., Допълнително споразумение към него № РД 15-413
от 10.03.2000 г. за продължаване срока на договора с една година, считано от
12.01.2000 г. Със заповед на кмета на Столична община договорът бил прекратен,
считано от 08.06.2000 г. Прекратяването е вписано със съдебно решение на
28.09.2000 г.
Подсъдимият Д.П.В.
бил вписан като член на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД с решение на СГС-ФО от 12.01.1998 г.,
заличен с решение от 28.09.2000 г. С него били сключени следните договори за
възлагане на управление: Договор за възлагане на управление на еднолично
акционерно дружество с общинско участие „С.И.” ЕАД № РД 15 - 6562 от 01.12.1997
г. със срок една година, Допълнително
споразумение № РД 15-62 от 14.01.1999 г. за продължаване на срока на договора с
една година, считано от 12.01.1999 г., Допълнително споразумение № РД 15 - 414
от 10.03.2000 г., за продължаване на срока на договора с една година, считано
от 12.01.2000 г. Договорът бил прекратен със заповед на кмета на Столична
община считано от 08.06.2000 г.
Подсъдимата Р.К.С.
била вписана като член на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД с решение от
06.10.1995 г., заличена с решение от 28.09.2000 г. С нея били сключени следните
договори за възлагане на управление: Договор за възлагане на управление от
07.09.1995г. със срок – три години, Допълнително споразумение № РД 15 -1134 от 01.04.1998 г. относно определяне на
възнаграждение, Допълнително споразумение
№ РД 15 - 4570 от 04.11.1998 г. за
продължаване на срока на договора с една година считано от 07.09.1998 г.
С всички членове на
Съвета на директорите били подписвани изброените договори за възлагане на
управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „С.И.„ ЕАД
с възложител – кмета на Столична община и изпълнител - съответния член на Съвета на директорите. В тях за
всички еднотипно в чл. 6 т. 1 и т. 4 били уредени следните задължения:
Чл. 6 т. 1:
„Изпълнителят е длъжен да управлява дружествените дела в съответствие с
действащата нормативна уредба, Устава на дружеството и поставената бизнес –
задача”.
Чл. 6 т. 4:
„Изпълнителят е длъжен да организира и управлява дейността на дружеството
съобразно изискванията на пазара, финансовите, трудовите, материално- техническите ресурси и поставената бизнес –
задача”.
Съгласно Устава на
„С.И.“ ЕАД, утвърден с Решение № 31 по протокол № 71/26 и 27.07.1995 г. на
Столичен общински съвет и съгласно последното изменение и допълнение с Решение
№ 25 по протокол № 48/28.09.1998 г., органи на дружеството били Общо събрание
на акционерите и Съвет на директорите. Както вече се посочи, правомощията на
Общо събрание се упражнявали от Столичния общински съвет.
Общото събрание,
съгласно чл. 18 ал. 2 от Устава можело, наред с други правомощия, и да приема
решения за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти, да приема решения за
участие, разпореждане с участие или прекратяване на участието в други търговски
дружества.
Съгласно чл. 22 ал.
1 и 2 от Устава, членовете на Съвета на директорите имали еднакви права, независимо от вътрешното
разпределение на функциите между тях и решенията, с които се предоставя право
на управление на изпълнителните членове.
Членовете на Съвета на директорите били длъжни
да изпълняват задълженията си в интерес на дружеството, да пазят тайните му и
след като престанат да бъдат членове.
Съгласно чл. 23 от
Устава, Съветът на директорите
приемал Правилник за дейността си и избирал измежду членовете си председател и
заместник-председател.
Съгласно чл. 24 ал.
1 от Устава, Съветът на директорите се свиквал на редовни заседания поне веднъж
на два месеца, за да обсъди състоянието и развитието на дружеството.
Съгласно чл. 24 ал.
2 от Устава, свикването ставало по решение на председателя или по искане на
поне двама от членовете на Съвета.
Съгласно чл. 25 ал.
1 от Устава, заседанията били законни, и Съветът на директорите можел да приема
решения, ако присъствали лично или били представени най – малко пет от
членовете.
В нормите на чл. 28
– 30 от Устава били уредени компетенциите на Съвета на директорите:
Съгласно чл. 28 ал.
2 т. 1 от Устава Съветът на директорите планирал, организирал и контролирал цялостната
дейност на дружеството. Съгласно чл. 28 ал. 2 т. 2 от Устава Съветът на
директорите организирал стопанисването и управлението на имуществото на
дружеството. Съгласно чл. 28 ал. 2 т. 3 от Устава Съветът на директорите
организирал изпълнението на решенията на Общото събрание на акционерите
Тези задължения
били уредени и в редакцията на Устава, съгласно Протокол № 31 от 07.11.2001 г.
Съгласно чл. 29 ал.
1 от Устава Съветът на директорите приемал решенията си с обикновено
мнозинство.
Чл. 29 ал. 3 т. 5
от Устава давал право на Съвета на директорите (СД), да приема решение с
мнозинство от 2/3 на всички членове по разпореждане с дялово участие и акциите
на дружеството в трети лица търговски дружества, ако тези участия и акции са в
размер до 25 на сто от капитала на третите лица – търговски дружества, в който
случай Съветът на директорите трябвало незабавно да уведоми едноличния
собственик на капитала и изпрати преписи от договорите – чл. 31 от Устава.
Съгласно чл. 32 от
Устава Съветът на директорите не можел да прехвърля на изпълнителния директор
правомощия, които са от негова компетентност -
чл. 29 ал. 2, 3 и 4.
В нормите на чл. 35
– 38 от Устава били уредени правомощията на изпълнителния директор:
Съгласно чл. 35 ал.
1 от Устава, Съветът на директорите (СД)
възлагал управлението на дружеството на един от своите членове – изпълнителен
директор, който можел да бъде сменен по всяко време.
Възлагането на
управлението ставало с договор между изпълнителния директор и председателя на
СД, упълномощен от Съвета на директорите, в който се уговаряли конкретните
права, задължения и отговорности, предсрочното освобождаване от изпълнявани
функции, осигуровки, възнаграждение и др.
Съгласно чл. 36 от
Устава, изпълнителният директор бил длъжен незабавно да докладва на
Председателя на Съвета на директорите за настъпили обстоятелства, които били от
съществено значение за дружеството.
Съгласно чл. 37 ал.
1 от Устава изпълнителният директор имал право да извършва всички действия и
сделки, които не били от компетенциите на Общото събрание и Съвета на
директорите. Можел да упълномощава и други лица за извършването им. По силата
на чл. 37 ал. 2 от Устава изпълнителният директор представлявал дружеството,
изпълнявал функциите възложени му от Съвета на директорите, прилагал и
организирал изпълнението на решенията на Съвета на директорите, организирал
текущата дейност на дружеството, оперативно ръководство, стопанисване и
опазване на имуществото.
Съгласно чл. 38 от
Устава, Изпълнителният директор можел да сключва договори за продажба, замяна,
отдаване под наем на дълготрайни материални активи /ДМА/, само с разрешението
на СД. Въвеждало се и изключение от това правило в смисъл, че тази разпоредба
не важи когато в устава е предвидено решение на общото събрание или на СД.
Отделно
правомощията на изпълнителния директор били уредени специално в договор от
01.10.1995 г., на основание чл. 235 ал. 2, чл. 244 ал. 4 ТЗ, и чл. 8 ал. 2 от
Наредбата на Столичен общински съвет за управление на еднолични търговски
дружества с общинско имущество и включвали: управлението на търговския процес,
оперативно управление на финансите, представляване на дружеството, сключване на
сделки. Директорът бил задължен да отчита периодично, на тримесечие, а при
поискване и оперативно пред Столична община резултатите от своята дейност.
Незабавно сигнализирал Съвета на директорите и предлагал мерки при опасност от
фалит, както и когато трябва да се решават важни въпроси извън неговата
компетентност.
Съветът на
директорите от своя страна, като възложител, имал правомощие да извършва
контрол върху изпълнението на договора, без да се намесва в дейността на директора.
За членовете на СД
съществувало задължението, формулирано в чл. 237, ал. 2 от Търговския закон, а
именно: „Членовете на съветите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата
на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери“.
В капитала на „С.И."
ЕАД се апортирали общински недвижими имоти, за които имало издадени актове за
частна общинска собственост.
С решение № 27 по
протокол № 53 от 25.01.1999 г. СОС взел решение за намаляване на капитала на „С.И."
ЕАД чрез разпореждане с недвижими имоти - част от ДМА на дружеството, между
които и търговско помещение /магазин, бивша млечна кухня/ с площ 165 кв. м., разположено
на партера на сградата на бул. "Я.С." № ***, гр.С., актувано като общинска
собственост с Акт за общинска собственост № 187 от 09.02.1998 г.
С решение № 28 по
протокол № 58 от 31.05.1999 г. /л. 50 от том 28 ДП/ СОС дал съгласие „С.И.“
ЕАД, което е акционер в „Общинска застрахователна компания“ АД /“ОЗК“ АД/, да
участва в увеличаване на капитала на „Общинска застрахователна компания"
АД чрез внасяне под формата на непарична вноска на търговското помещение /бивша
млечна кухня/, находящо се в гр. С., З. Г-12, бул. "Я.С." № ***, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м.
Тук следва да се
посочи, че това не било първото участие на „С.И.“ ЕАД в капитала на „ОЗК“ АД.
Към този момент представляваното от Д. дружество вече било собственик на
1 050 000 броя акции от капитала на „ОЗК“ АД, като последните
960 000 бр. акции били придобити отново чрез извършване на апорт на недвижим
имот – 5-ти и 6-ти етаж от сграда, находяща се на ул. „Св. С.“ № 7.
Впоследствие до 2002 г. „С.И.“ ЕАД
продължило да увеличава участието си в капитала на „ОЗК“ АД, като същото
достигнало 1506045 акции, представляващи пакет от 46.41 %.
В изпълнение на
решението за апорт по протокол № 58 от 31.05.1999 г., изпълнителният директор –
подс. Т.Д. подал заявление до СГС с вх. № 531/ 29.06.1999 г., в което поискал
съда да назначи по реда на чл. 72 ТЗ вещи лица, които да изготвят оценка на
апортната вноска, представляваща гореописания недвижим имот.
СГС-ФО със свое
определение от 05.07.99 г. допуснал такава експертиза, която била възложена на
вещите лица М., К. и Нейков. С определение от 06.08.1999 г. на СГС, ФО по ф.д.
№8174/1999 г. съдът приел представената от лицензираните вещи лица тройна
оценителна експертиза, без наличие на възражения от страна на „С.И.“ ЕАД. В
съдебното заседание „С.И.“ ЕАД било представлявано от пълномощник-юрисконсулт К.,
изпратена от подс. Д. да защитава интересите на дружеството /виж Протокол от с.
з. на л. 58 от том 28 от ДП/. Възражения по приемането на експертизата не били
направени.
Според изготвената
от вещите лица М., К. и Нейков и приета от СГС-ФО тройна оценителна експертиза,
пазарната стойност на търговското помещение /бивша млечна кухня/, находящо се в
гр.С., З. Г-12, бул. „Я.С.“ № 48-50, парцел IX, кв.5 38, с площ от 165 кв.м,
възлизала на 136 000 лева /виж заключение на л. 51 от том 28 ДП/.
Оценителната
експертиза по чл. 72 ТЗ е била изготвена на 15.07.1999 г., като през периода от
изготвянето до приемането й от съда не е било провеждано заседание на Съвета на
директорите на „С.И." ЕАД, съгласно чл.24, ал.2 от Устава на дружеството.
На 12.10.1999 г.
изпълнителният директор на „С.И." ЕАД – подс. Т.Д. писмено декларирал, в
съответствие с разпоредбите на чл. 73 от ТЗ, съгласието на представляваното от
него дружество относно участието на същото в капитала на „Общинска
застрахователна компания" АД чрез апортна вноска, представляваща търговско
помещение /бивша млечна кухня/.
С решение № 6 от
29.10.1999 г. по ф.д. № 15636/1996 г. на СГС-ФО е увеличен капиталът на „ОЗК“
АД и са издадени нови 135 000 (сто тридесет и пет хиляди) поименни акции с
номинална стойност 135 000 (сто тридесет и пет хиляди) лева. Увеличението е за
сметка на извършената апортна вноска на търговското помещение /бивша млечна
кухня/, находящо се в гр.С., З. Г-12, бул. „Я.С.“ № ***, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м.
В хода на
настоящото производство са назначени няколко експертизи, които установяват
различна стойност на имота на бул. „Я.С.“ № ****, както следва:
-
в заключението си на ДП в. л. П.П. определя стойност от 173 350 лв.
-
изготвената на ДП петорна експертиза, неприета от съда по изложени по-долу
съображения, е на мнение, че стойността на имота е 157 200 лв.
-
назначената от съда в хода на съдебното следствие тройна експертиза
определя стойност на имота в размер на 159 900 лв.
Според
свидетелските показания и експертните заключения, които съдът изцяло възприема,
разликите в тези оценки са в рамките на допустимите от оценителската практика
20 %, които се явяват обичайно отклонение при изготвянето на оценки. Отделните
стойности на изготвените експертизи таблично са отразени в заключението на в. л.
К., П. и М. /л. 18 от същото/.
С решение № 40 по
протокол № 40 от 09.03.1998г. СОС решава „С.И." ЕАД да замени терен,
представляващ парцел IV, квартал 32, местност „Л. - X мр." по плана на
град С., находящ се на бул. "О.", както и два етажа - седми с РЗП
521,94 кв.м. и осми с РЗП 521,94 кв.м. от административната сграда, находяща се
на ул. "С. С." №**, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото
по пазарна стойност на имотите, определена от лицензирани оценители, за леки
автомобили „П.“, собственост на „С. Ф.А.“ ЕООД, чиято обща цена не може да бъде
по-ниска от общата пазарна стойност на имотите на общинското дружество.
На 17.04.1998 г. в
гр.С. е сключен предварителен договор за замяна между „С.И." ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор – подс. Т.Д.Д.,*** Ф.А.“ ЕООД, от
друга страна, според който „С.И.“ ЕАД се задължава да прехвърли в собственост
на „С. Ф.А.“ ЕООД незастроено дворно място, находящо се в гр. С., район Л., кв.
М.П., бул. "О." с площ от 6 000 кв.м., съставляващо парцел IV, кв.32,
местност „Л. - X микрорайон" и два етажа - седми с РЗП 521,94 кв.м. и осми
с РЗП 521,94 кв.м. от административна сграда, находяща се на ул. "С. С."
№**, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и мястото, като в замяна да получи
собственост върху 26 (двадесет и шест) броя нови леки автомобили, марка „П.",
които „С. Ф.А.“ ЕООД се задължавало да прехвърли на „С.И.“ ЕАД. Стойността на двете престации по договора е
установена в размер от по 550 219 (петстотин и петдесет хиляди двеста и
деветнадесет) щатски долара за всяка от тях.
Впоследствие, в изпълнение
на предварителния договор са сключени два нотариални акта за замяна на недвижими
имоти срещу автомобили:
1. нот. акт № 96, том I, дело №
93/1998 г. от 11.12.1998 г.
2. нот. акт № 104, том XXXIX, дело №
9645/1998 г. от 27.07.1999 г.
Всеки един от двата
нотариални акта е сключен въз основа именно на цитирания предварителен договор.
Причина за оформянето на сделката по предварителния договор в два отделни
нотариални акта било обстоятелството, че двадесет и шестте броя леки автомобили
са пристигнали по различно време, поради което и прехвърлянето на част от тях е
било възможно на по-късен етап.
Фактите по
сключване на двата нотариални акта са следните:
На от 11.12.1998 г.
едноличният собственик на капитала на „С. Ф.А.“ ЕООД - „Д.“ ЕООД взема решение „С. Ф.А.“
ЕООД да замени два броя леки автомобили, а именно - лек автомобил марка „П.“
306, цвят „син“, шаси ************, кубатура 1587 сс, брой места 4+1 и лек автомобил марка
„П.“ 406 SТ, цвят „син“, шаси ************, кубатура 2946 сс, брой места 4+1, срещу празно дворно
място, находящо се в гр.С., район Л., кв. М.П., бул. "О." с площ от
6000 кв.м., съставляващо парцел IV, кв.32, местност „Л. - X микрорайон".
На 11.12.1998 г. в
гр. С., ул. "И.Ш." № **, в кантората на нотариус - Л.Л., е сключен нотариален акт за замяна на
недвижим имот срещу автомобили №**, том I, рег. № 927, д. № 93/1998 г. със страни „С.И.“ ЕАД, чрез Р.С.Т. -
пълномощник на изпълнителния директор – подс. Т.Д.Д.,*** Ф.А.“ ЕООД, от друга
страна.
Видно от подписания
нотариален акт, извършена е била замяна на недвижим имот, представляващ частна
общинска собственост, актуван с АОС № 5140/ 23.03.1998 г., а именно - празно
дворно място, находящо се в град С., район „Л.", кв. "М.П.",
бул. "О.", с площ от 6 000 /шест хиляди/ кв.м., съставляващо парцел
IV, от кв.32 по плана на гр.С., местност „Л. - X микрорайон". В замяна са
получени два броя леки автомобили „П.“.
Установява се и
сключването на втория нотариален акт между същите страни - № 104, том XXXIX,
дело № 9645/1998 г. от 27.07.1999 г. По силата на същия е извършена замяна на
24 броя автомобили „П.“ за два етажа - седми с РЗП 521,94 кв.м. и осми с РЗП
521,94 кв.м. от административна сграда, находяща се на ул. "С. С." № *.
И двете сделки,
обективирани в току-що цитираните нотариални актове, според становището на този
съд всъщност представляват отделни фази от сключването на една обща сделка,
предвидена в сключения между страните предварителен договор. Сделката по
нотариален акт за замяна на недвижим имот срещу автомобили № 96, том I, рег. №
927, д. № 93/1998 г. не може да бъде разглеждана самостоятелно, както това е
сторило държавното обвинение във внесения обвинителен акт. Тази сделка
прехвърля само част от правата, за които страните са се задължили със сключения
помежду им договор. И двата цитирани нотариални акта са сключени въз основа и в
изпълнение на общия предварителен договор от 17.04.1998 г. В този смисъл са и
показанията на разпитаните свидетели Ж. и Т.. Поради по-късното пристигане на
част от автомобилите се е наложило предварителният договор да бъде изпълнен
посредством сключването на два отделни нотариални акта.
В хода на наказателното
производство са изготвени различни оценителни експертизи, целящи установяване
на пазарната стойност на недвижимите имоти и леките автомобили, предмет на замяна
по силата на предварителния договор от
17.04.1998 г. В обобщен вид заключенията им са следните:
- според
първоначалното заключение на в.л. О.П., депозирано в хода на досъдебното
производство, стойността на празното дворно място на бул. „О.“ е 206 589 300 неденом. лв., а на два броя
л.а. „П.“, които са били обект на замяна – 87 981 100 неденом. лв.
- според първото по
ред допълнително заключение на в.л. О.П., стойността на 26 бр. автомобили е 798 080 235 лв. /неденом./, а на двата
етажа от административна сграда и дворното място на бул. „О.“ – 1 318 530 300 неденом. лв.
- според второто
допълнително заключение на в.л. О.П., стойността на 26 бр. автомобили е 798 348 013 лв. /неденом./, а на двата
етажа от административна сграда и дворното място на бул. „О.“ – 1 008 604 200 неденом. лв.
От показанията на св. С.Ж., дадени пред съда, се установи,
че същият е основател и изпълнителен директор, вкл. и понастоящем, на „С. Ф.А.”,
което вече е АД, а не ЕООД. Марката „П.” дълго време търсела изложбен салон и
се обръщала нееднократно към Общинския съвет с молба да бъде предоставено
такова помещение. В края на 97
г. от подс. Д. поискал от свидетеля оферта за 26 бр.
автомобили, които търсел за нуждите на общината. Оферта била дадена с идеята „С.
Ф.А.” да продаде 26 автомобила. Впоследствие Ж. разбрал, че общината няма пари
и автомобилите ще бъдат заменени за имоти. Предложени били два етажа в сграда
на ул. „С. С.” – 7-ми и 8-ми етаж. Етажите били в отвратително, необитаемо
състояние, тъй като на тях живеели клошари. Били изтръгнати врати, прозорци,
кабели. Офертата за тези имоти дошла от страна на „С.И.”. Св. Ж. през цялото
време искал да получи пари. Не настоявал за имоти. Тогава условията на пазара
били такива, че никой не знаел колко струва един имот и никой не купувал имоти.
Впоследствие имотите били продадени за 250 000 долара по-малко, отколкото
била цената на автомобилите.
Във връзка с извършената замяна св. Ж. посочва, че
документално бил сключен предварителен договор. В него били описани от една
страна автомобилите, от друга страна - имотите, които ще бъдат заменени.
Изповядването на окончателната сделка станало на два пъти - с два нотариални
акта. В предварителния договор били описани всички автомобили като качества, цена,
оборудване и т.н. и имотите. Впоследствие,
когато пристигали автомобилите /съответния брой от тях/, се изповядала в
окончателен вид нотариалната замяна. Очевидно така се е стигнало до сключването
на два нотариални акта, от които прокуратурата инкриминира сключването само на
един.
Според свидетеля Ж., сделката в случая е една, а
изкуственото й разделяне в два нотариални акта е било наложено от по-късното
пристигане на част от автомобилите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
По делото са
събрани и приобщени показанията на свидетелите Р.В.Я., В.Б.М., К.Х.Г., С.И.Х., К.Я.Г.,
Ц.А.К. и К.М.М. /всички изброени до тук приобщени по реда на чл. 371, т. 1 НПК/,
С.Ж., Р.Т., С.К., С.М. /разпитани пред съда/.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, вкл. и приобщените по реда на чл. 371, т.
1 НПК. Същите са логични, последователни и безпротиворечиви. Свидетелските
показания се подкрепят от приобщените писмени доказателства и заключенията на
вещите лица. Не се констатират съществени противоречия, които да следва да
бъдат отделно обсъждани.
От особено значение
са показанията на св. С.Ж.. Липсват основания същите да бъдат поставяни под съмнение. От тях, а и от
приложените по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установи, че
инкриминираната с обвинителния акт замяна всъщност е част от друга сделка,
обективирана в сключен на 17.04.98 предварителен договор. В тази връзка са и
всички събрани писмени доказателства, които изцяло потвърждават думите на
свидетеля. От показанията му се установи още състоянието на имота, обект на замяна,
с оглед на което тези показания бяха отчетени от в.л. П. при изготвяне на
допълнителното й заключение.
Констатираното
противоречие в показаният на свидетеля, дадени пред съда и на ДП, е лесно
обяснимо с причините, изтъкнати от него. Ето защо, това противоречие не може да
дискредитира дадените пред съда показания относно същността на сключената
сделка.
Показанията на Ж.
изцяло се подкрепят и от заявеното от св. Т.. Показанията на последната също
изцяло се кредитират от съда.
Съдът кредитира и
показанията на св. К. и М.. От същите се установи механизмът на изготвяне на
експертната им оценка, както и обичайното наличие на субективизъм и грешки в
тази дейност. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от заключението на
в.л. П., в което този въпрос е намерил сходно разрешение.
С оглед
констатираното противоречие в показанията на св. К., бяха прочетени и дадените
от него показаният на досъдебното производство. В съответствие със заявеното от
самия свидетел, съдът кредитира именно последните.
По
делото бяха приети няколко експертизи, а именно:
1/
първоначална експертиза на в.л. О.П. – том 24, л. 3 и сл. от досъдебното
производство. Тази експертиза е изследвала стойността само на част от
заменените по силата на сключения от подс. Д. предварителен договор обекти. Ето защо, изводите й не могат да се ползват пряко при постановяване на
присъдата, доколкото съдът прие, че сделките по двата нотариални акта /нот.
акт № **, том I, дело № 93/1998 г. от 11.12.1998 г. и нот. акт № **, том XXXIX,
дело № 9645/1998 г. от 27.07.1999 г./ не
са със самостоятелно значение, а по същество представляват
изпълнение на една-единствена сделка, обективирана в предварителния договор.
2/
допълнителна експертиза на в. л. О.П., възложена й с определение на съда от
04.04.11 г., приложена на л. 726 и сл. от том 2 от съдебното производство. Тази
експертиза, макар и обхващаща целия предмет на извършената замяна, е изготвена
при отсъствие на част от доказателствата, представени по-късно от защитата. Ето
защо, това заключение не беше поставено в основа на фактическите и правни
изводи на съда.
3/
втора допълнителна експертиза на в. л. О.П., възложена й с определение на съда
от 24.10.11 г., приложена в том 2 от съдебното производство. Именно това
заключение, като най-пълно, правилно и обосновано, бе взето предвид от съда при
постановяване на присъдата.
4/
две заключения на в.л. П.П. /том 3 и 4 от ДП/, приети в с.з. на 31.05.11 г. Тук
следва да се посочи, че едното от тези заключения /това в том 3 от ДП/ е изцяло
неотносимо към предмета на доказване, поради което не бе взето предвид от съда.
5/
тройна комплексна съдебно-счетоводна, икономическа и оценителна експертиза на
в. л. К., М. и П., изготвена по възлагане от съда.
Според
първоначалното заключение на в.л. О.П., депозирано в хода на досъдебното
производство – т. 24, л.
3 и сл. от ДП, стойността на празното дворно място на бул. „О.“ е 206 589 300 неденом. лв., а на два броя
л.а. „П.“, които са били обект на замяна – 87 981 100 неденом. лв.
Според първото по
ред допълнително заключение на в.л. О.П., изготвено съгласно определение на
съда, стойността на 26 бр. автомобили е 798 080 235 лв. /неденом./, а на двата
етажа от административна сграда и дворното място на бул. „О.“ – 1 318 530 300 неденом. лв.
Според
второто допълнително заключение на в.л. О.П., също възложено от съда,
стойността на 26 бр. автомобили „П.“ е 798 348 013 лв. /без ДДС/, а
на дворното място на бул. „О.“ и VII и VIII етаж от сградата на ул. „Св. С.“ №
7 – 1 008 604 200 лв. /виж л. 11 от заключението/.
Според
заключението на в.л. К., М. и П., изготвено по възлагане от съда, стойността на
недвижимия имот на бул. Я.С. /бивша млечна кухня/ възлиза на 159 900 лв.
На
досъдебното производство е изготвена комплексна петорна съдебно-счетоводна,
икономическа и оценителна експертиза /т. 6, 7 и 8 от ДП/. Същата не беше
изслушана и приета от съда, тъй като мнозинството /а именно – три/ от вещите
лица, участвали в извършването на тази експертиза,
бяха отведени в хода на съдебното производство. Основанията за това накратко
бяха следните:
Видно
от Решение № 7/17.05.10 г. на ВКС, II н.о. по н. д. №
652/2009 г. /приложено по делото в т. 1 на л. 344/, на вещото лице О.Й.Д. е
наложено наказание „лишаване от право да упражнява дейност като вещо лице за
срок от две години“. Ето защо, налице е абсолютна пречка Д. да бъде вещо лице
по настоящото дело.
Вещото
лице В.И.В. многократно е подавал жалби до ВСС, Главния прокурор и Министъра на
вътрешните работи във връзка с работата си по настоящото производство. По повод
на това по делото е приложена обилна кореспонденция с компетентните органи,
касаеща резултатите от извършените проверки.
Вещото лице В. си е направило самоотвод.
По
изложени в с.з. на 28.03.2011 г. съображения от участие в
делото беше отведено вещото лице Б.К.. Поведението на същия както по
настоящото, така и по други дела, свързани с дейността на „С.И.“ ЕАД и
действията на подсъдимите, създадоха у съда достатъчно съмнения в
безпристрастността на това вещо лице К..
Тъй
като изготвената петорна комплексна експертиза не може все пак да бъде
игнорирана от материалите по делото, като същевременно между нея и единичната
такава, изготвена от в.л. П., са налице съществени противоречия, съдът с
определение от 28.03.11 г. назначи повторна комплексна тройна арбитражна
експертиза. Същата беше изготвена от в.л. К., М. и П. и приета от съда.
Като цяло в основа
на постановената присъда бяха поставени заключенията на втората допълнителна
експертиза, изготвена от в.л. П. и на тройната експертиза на в. л. К., М. и П..
Тези две експертни заключения съдът намери за най-пълни, обективни и
обосновани. Изготвени са в края на съдебното следствие, като при отговора на
поставените им задачи вещите лица са имали на разположение както предходните
експертни заключения, така и всички събрани в хода на наказателното производство
доказателства. В това отношение следва да бъде отчетено обстоятелството, че
едва в хода на съдебното следствие защитата представи материали, които очевидно
имаха значение за правилността на заключенията. Ето защо, именно последните
изготвени по делото експертни заключения са тези, които
най-вярно и точно отразяват стойността на оценяваните активи.
Разбира
се, бяха взети предвид от съда и останалите приети в хода на съдебното
следствие експертизи. От тях категорично се затвърди изложеното от експертите
становище, че в оценителската практика съществува обичайна грешка /отклонение/,
която за процесния инкриминиран период нормално се движи в рамките на около 20
%.
В
основата на постановената присъда бяха поставени и множеството писмени
доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 283 НПК.
В същите не се констатираха съществени противоречия, които да следва да бъдат
обсъдени в настоящите мотиви.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така безспорно
установените факти съдът единодушно прие, че във връзка с осъществения
инкриминиран апорт на търговско помещение - Магазин /бивша млечна кухня/,
находящ се в гр. С., З. Г-**, бул. „Я.С.“, № ***, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м., актуван с Акт за частна общинска
собственост № 187/09.02.1993г. на СО - Район „О.“, собственост на „С.И.“ ЕАД,
подс. Т.Д.Д. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а подс. С.П.С., Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В.
не са извършили от обективна и субективна страна престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
С оглед общите им
белези и основания за оправдаване, обвиненията по чл. 219 НК /макар и по
различни състави/, повдигнати срещу шестимата подсъдими - Т.Д.Д., С.П.С., Р.К.С.,
Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В., ще бъдат разгледани общо тук в настоящите мотиви.
Съдът приема, че и
шестимата подсъдими са имали качеството на длъжностни лица по см. на чл. 93, т.
1, б. „б“ от НК. Заеманите от тях длъжности са били ръководни. Възраженията на
защитата в противен смисъл се явяват неоснователни.
Независимо от това
обаче, според съда, деянията по чл. 219 НК, за които шестимата подсъдими са
предадени на съд, са несъставомерни от обективна страна по следните
съображения:
Както
престъплението по чл. чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, така и това
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2 от НК, са типични резултатни
престъпления. За да бъдат осъществени, необходимо е в резултат на
противоправните деяния на подсъдимите да са настъпили значителни щети за
предприятието. За наличието на квалифициращото обстоятелство по ал. 4 на чл.
219 от НК е необходимо още тези значителни щети да бъдат и в особено големи
размери /над 140 МРЗ за страната/ и случаят да е особено тежък.
Според единодушното
мнение на настоящия съдебен състав, в процесния случай не се установи в
резултат на апортирането на търговското помещение - Магазин /бивша млечна
кухня/, находящ се в гр. С., З. Г-**, бул. „Я.С.“, № ***, парцел IX, кв. 538, с площ от 165 кв. м., в капитала на
„ОЗК“ АД за управляваното от подсъдимите търговско дружество - „С.И.“ ЕАД да са
настъпили значителни щети, които да обосновават ангажирането на наказателната
им отговорност.
Съгласно внесеното
обвинение, от което съдът, разбира се, е обвързан при своето произнасяне,
размерът на щетата в случая е 22 200,00 /двадесет и две хиляди и двеста/ лева, изразяващи се в разликата
между действителната пазарна стойност на внесеното като непарична вноска
имущество - 157 200,00 /сто петдесет и седем хиляди и двеста/ лева и
записаните срещу него 135 000 /сто тридесет и пет хиляди/ броя акции от
увеличението на капитала на „ОЗК“ АД с номинална стойност на всяка акция – 1,00
/един/ лев, общо на стойност 135 000,00 /сто тридесет и пет хиляди/ лева.
В хода на настоящото
наказателно производство са изслушани експертизи, които дават различни
заключения за стойността на апортирания недвижими имот. Съдът приема, че
наличието на отклонения в тези експертизи следва да се счита за нормално и
обичайно в определени граници. От разпита в качеството на свидетели на вещите лица, участвали в оценката
в производството по апорт, както и от съдържанието на приетото като неоспорено
заключение на в. л. П. от 01.05.2007 г., се установи, че се приема за нормално
в оценителската практика между различните оценки да съществуват разлики до около
двадесет процента.
В процесния случай
сумата от 22 200, 00 лв., за която са повдигнати обвиненията по чл. 219 от НК срещу шестимата подсъдими, е в рамките на коментираните 20 %. Ето защо, този
съд приема, че не се установява по несъмнен начин наличието на щета /още
по-малко на значителна такава/. Елементарни математически изчисления показват,
че 20 % от 157 200,00 лв. са 31 440, 00 лв., а от 135 000, 00
лв. са 27 000,00 лв. И двете изчислени стойности надвишават инкриминираната
сума. Това означава, че констатираното в случая отклонение в стойностите е
нормално, обичайно за оценителската практика. Ето защо, деянията на шестимата
подсъдими са несъставомерни от обективна страна. Дори и да е налице щета, както
поддържа обвинението, то тя далеч не е значителна, за да бъде причиняването й
съставомерно по чл. 219, ал. 1 или ал. 2 от НК.
Във връзка с
току-що изложеното, съдът изцяло възприема свидетелските показания и
експертните заключения в частта, в която в същите се поддържа, че разлика от
около 20 % се явява нормална в оценителската практика. Това е видно дори и само
от материалите по настоящото дело. Подобни разлики се констатират между всички
изготвени в хода на досъдебното и съдебното производство оценителни експертизи.
Тези разлики таблично са отразени в
заключението на тройната експертиза, назначена от съда в хода на съдебното
следствие. Според заключението на в.л. П., изготвено на досъдебното
производство, подобна разлика от 20 % е нормална. В такава насока са и
показанията на св. С.М.. Св. К. също говори за нормалното съществуване на
такава разлика, в рамките дори до 30-40 % /виж показанията на свидетеля от ДП –
т. 17, л.
12 и 13, прочетени от съда/. Съдът изцяло се доверява на становището на тези
експерти-оценители. Нормално и логично е да съществуват разлики в различните
оценки. Оценителската дейност е субективна. От друга страна, както посочват
експертите, оценката зависи от изходните данни, с които разполага оценителят.
При това положение, нормално е да съществува обичайна грешка при извършването
на оценката. Още повече, като се има предвид състоянието на пазара, описано
подробно в показанията на св. Ж..
Същевременно,
трудно е да се прецени коя измежду две сравнявани експертизи е по-правилна от
другата и като такава следва да бъде възприета за меродавна. За целта са нужни
арбитражни експертизи, които също не трябва да се забравя, че е възможно да са
погрешни, отново в рамките на допустимото отклонение.
Обстоятелството, че
в процесния случай разликата в стойностите на апортирания имот и придобитите
акции е в рамките на обичайната допустима грешка, категорично налага извод за
недоказаност на повдигнатото обвинение по чл. 219 НК. За съда не е установено
по безспорен начин, че е налице щета, тъй като е напълно възможно разликата от
22 200, 00 лв., на която почива обвинението, да се дължи на оценителския
субективизъм и обичайната за случая грешка.
Отделно от това,
следва да се има предвид, че неправилно прокуратурата обвързва размера на щетата
с номиналната стойност на придобитите от „С.И.“ ЕАД акции. Тук следва да се има
предвид, че реалната /действителна/ стойност на акциите е тази на вторичния
пазар. Пазарната стойност на акциите, както е добре известно, е променлива
величина, като според състоянието на вторичния пазар е възможно стойността на
акциите да се увеличава или намалява в различни моменти. В случай на едно
значително увеличение на пазарната цена на акциите на „ОЗК“ АД, „С.И.“ ЕАД не
само че няма да търпи вреди, но и ще реализира печалба. Възраженията на
защитата в тази насока се явяват основателни.
Нужно е да се
акцентира и върху факта, че извършеният процесен апорт не е първи по ред. В
резултат на него участието на „С.И.“ ЕАД в капитала на „ОЗК“ АД се е увеличило, с което се е
увеличила и възможността на дружеството да влияе върху вземането на решения. Акцията,
освен имуществени, дава на своя носител и определени неимуществени права, които
също следва да бъдат съобразявани при оценката на изгодността на дадена сделка.
Недопустимо е придобиването на 135 000 бр. акции от капитала на „ОЗК“ АД
да бъде разглеждано изолирано, както е сторило държавното обвинение в случая.
То следва да бъде анализирано в контекста на факта, че към 31.12.06 г. „С.И.“ ЕАД е притежавало общо
1 506 045 акции от капитала на „ОЗК“ АД. Очевиден при това е
стремежът на „С.И.“ ЕАД да придобие мажоритарен пакет акции. Отделните сделки
по придобиване на акции в случая не са изолирани и тяхната изгодност следва да
бъде преценявана на база общият постигнат инокомически ефект, който в случая
има основания да се приеме, че като цяло е положителен. Подробното му
анализиране стои извън предмета на настоящото дело.
Отсъствието на
безспорно установена значителна щета за „С.И.“ ЕАД на практика обезсмисля
подробното и изчерпателно изследването на въпроса налице ли е нарушение и/или
неизпълнение на служебните задължения на подсъдимите.
Независимо от това,
за пълнота следва да се посочи, че са основателни доводите, изложени от защитата
относно невъзможността при така установената по делото фактическа обстановка
членовете на Съвета на директорите да носят отговорност за решенията на самия
Съвет. В теоретичен план разбира се е възможно членовете на колективен орган да
носят наказателна отговорност за извършено от тях в съучастие престъпление.
Процесният казус обаче не е такъв, доколкото липсват данни и доказателства за
подобна задружна престъпна дейност на подсъдимите. Обвинението в тази му част е
изцяло голословно и необезпечено с доказателства. Няма никакви улики, които да
говорят за такава организация между членовете на Съвета на директорите, при
която те съзнателно са се въздържали от упражняване на контрол, за да дадат
възможност на изпълнителния директор да извърши описаното в обвинителния акт.
В настоящия случай
невземането на определени решения от Съвета на директорите далеч не може да
доведе до ангажиране на личната отговорност на всеки един от неговите членове. Очевидно
именно за това държавното обвинение по необходимост се е насочило към напълно
произволното твърдение за съучастие между всички членове на Съвета, без за него
да разполага с дори и с минимални данни.
Същевременно,
основателни се явяват и възраженията на защитата, че никой от членовете на
Съвета не е имал правомощие самостоятелно да инициира свикването му на
заседание. За целта е била необходима инициатива от страна на поне двама
членове. С оглед на това, дори и при наличие на воля у един от подсъдимите за
свикване на такова заседание, неговите възможности са били ограничени от
необходимото му съдействие от друг член на Съвета.
От друга страна, в
рамките на правомощията на Съвета като колективен орган да вземе някакво
управленско решение отделният негов член няма самостоятелни правни възможности
да го наложи. Това е така, доколкото волята на Съвета на директорите е
колективна и е резултат на сложен фактически състав в определена процедура и
правила за гласуване, на съгласуване волята на отделните свои членове. Имайки предвид този механизъм, по
начало от отделния член на Съвета на директорите не може да се търси
отговорност за никакви самостоятелни действия или бездействия, тъй като той не
е носител на отделни и самостоятелни правомощия. Дори и в случая да беше
свикано заседание на Съвета, не е ясно дали той би взел определено решение във
връзка с предстоящия апорт. Няма как при това положение твърдяните от
държавното обвинение щети да са настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията по чл. 24, ал. 2 от Устава на дружеството. Съдът счита, че липсва
причинно-следствена връзка между описаното в обвинителния акт поведение и
описаните отново там щети. Очевидно е, че евентуалното настъпване на щети е
ирелевантно към инициативата за свикване на заседание на Съвета. Настъпването
на щетите зависи от вземане на определено решение от Съвета на директорите,
което да е противно на решението на изпълнителния директор. Обвинение за
подобни бездействия в случая обаче липсват, поради което обсъждането им стои
извън нуждите на настоящото изложение.
Изложеното току-що е
още едно самостоятелно основание за несъставомерност на деянията, вменени на
подсъдимите С.П.С., Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. като престъпления по чл.
219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Основателни са и
възраженията на защитата на подс. Д. досежно това, че и този подсъдим не е
извършил нарушение на служебните си задължения във връзка с извършения апорт.
Посочената в обвинението разпоредба на
чл. 72, ал. 3 ТЗ в случая не е задължавала подс. Д. да откаже участието на
представляваното от него дружество в „ОЗК“ АД, алтернативно - да участва с
парична вноска. Такова задължение той не е имал и по силата на другите цитирани
в обвинителния акт разпоредби на ТЗ, Устава и Договора за възлагане на
управлението, които прокуратурата счита за нарушени. В процесния случай са
налице специфики, които не дават възможност да се направи еднозначен и
категоричен извод, че подс. Д. не е изпълнил съвестно и с нужната грижа
задълженията си във връзка с извършения апорт на недвижими имот. Констатираната
от експертизите разлика от 22 200,00 лв. в стойностите на апортирания имот
е под 20 %, колкото според вещите лица е и допустимата /обичайната/ оценителска
грешка. От друга страна, в замяна на апортната вноска са получени акции с
променлива пазарна стойност, чиято стойност би могла принципно да се увеличи. Налице
е увеличено процентно участие в капитала на „ОЗК“ АД, даващо възможност за
по-значимо влияние при управлението на дружеството. Тези особености на
конкретния случай дават на съда основание за извод, че в случая не се
установява подс. Д. обективно да не е положил дължимата грижа на добър търговец
при извършване на апорта. Именно тази грижа в случая се явява меродавния
обективен критерий за наличието или отсъствието на безстопанственост. В процесния случай от приетите от съда
експертни становища не може да се изведе категорично заключение, че избраната
от подс. Д. стойност на апортната вноска, която е в съответствие с назначената
тогава от СГС-ФО експертиза, е извън разумния диапазон на отклонение, който
нормално съществува при всяка една пазарна стойност.
Според съда
недоказан остана и субективния елемент на престъплението по чл. 219 /по ал. 2 и по ал. 3/ от НК по
отношение и на шестимата подсъдими – тяхната вина. По основните състави
престъпленията са непредпазливи, а по квалифицирания на ал. 3 – умишлени. В
настоящия случай според съда не се установи шестимата подсъдими да са съзнавали
или да са могли да съзнават евентуалното наличие на значителна разлика между
стойността на апортираното имущество и записаните акции от капитала на „ОЗК“ АД,
излизаща извън рамките на обичайната грешка при оценката на недвижимости.
Следва да се има предвид, че оценката на апортирания недвижим имот е извършена
от назначени от съда вещи лица – оценители. Нормално и логично е подсъдимите да
са имали доверие в изготвената от тях оценка. Несъответствие между тези
стойности е установено едва в хода на разследването по настоящото дело, като
това е станало с помощта на други вещи лица. Не може да се очаква обаче от
подсъдимите, които не са експерти-оценители, каквито ползват съда и органите на
ДП, да могат да извършат преценка за наличието или отсъствието на такова несъответствие,
особено когато то не е очевидно и значително, както е в случая. Констатира се,
че ако по настоящото дело такова несъответствие изобщо е налице, то е в рамките
на обичайното и нормално в оценителската практика отклонение от 20 процента. Ето
защо, според този съд никой от подсъдимите не е могъл и не е бил длъжен да
съзнава, че апортът се извършва на стойност, която се различава от пазарната,
но в рамките на допустима оценителска грешка. Щом такава грешка е принципно
извинителна за експерта, на още по-силно основание тя е извинителна за
подсъдимите по настоящото дело.
По изложените
съображения и на осн. чл. 304 НПК, съдът оправда подс. Т.Д.Д. по обвинението за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а подс. С.П.С.,
Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. бяха оправдани по обвиненията по чл. 219, ал.
4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С оглед
установената по-горе фактическа обстановка, мнозинството от съдебния състав
прецени, че с действията си подс. Т.Д.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 220, ал.
2, вр. ал. 1 от НК, като на 17.04.1998 г. в гр. С., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК – Изпълнителен
директор на „С.И.” ЕАД, съзнателно e сключил неизгодна сделка – предварителен
договор между „С.И.” ЕАД и „С. Ф.А.” ЕООД за замяна на недвижими имоти – празно
дворно място, намиращо се в гр. С., Район „Л.”, кв. „М.П.”, бул. „О.”, с площ
от 6 000 кв. м.,
съставляващо парцел ІV от квартал №** по плана
на гр. С., местност „Л.” Х-ти микрорайон, и два етажа – седми и осми, от
административна сграда, намираща се на ул. „С. С.” № 7, със съответните идеални
части от общите части на сградата и мястото, собственост на „С.И.” ЕАД, на обща
стойност 1 008 604 200 неденоминирани лв., срещу 26 /двадесет и шест/ броя нови
леки автомобили, марка „П.”, собственост на „С. Ф.А.” ЕООД, на обща стойност
798 348 013 неденоминирани лв., и от това е произлязла значителна вреда за „С.И.”
ЕАД в размер на 210 256 187 неденоминирани лв., като случаят е особено тежък.
На първо място, нужно е тук да се обсъди процесуалната възможност
подсъдимият Д. да бъде осъден именно за това престъпление, което очевидно се
различава от посоченото в диспозитива на обвинителния акт. Съдебният състав
счита, че подобно изменение на обвинението е допустимо да бъде извършено с
присъдата. Аргументи в тази насока се извеждат от разпоредбата на чл. 287 НПК.
В случая изменението не налага прилагане на закон за по-тежка наказуемо
престъпление. Престъплението, за което Д. е признат за виновен от съда, е еднакво наказуемо, доколкото е все такова
по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и не се променя неговата правна
квалификация. Не е налице и съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението. В тази насока съдебната практика е последователна във виждането
си, че меродавно в случая е подсъдимият да е имал възможност да се защитава по
фактите, въз основа на които е осъден. В процесния случай сключването на
предварителния договор и неговите параметри са изрично посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Ето защо, допустимо е осъждането на подсъдимия по
тези факти, без да е непременно необходимо формално изменение на обвинението от
страна на прокурора, сторено по реда на чл. 287 НПК.
Мнозинството от съдебния състав прие, че престъпление по чл. 220, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК подс. Д. е извършил именно при сключване на предварителния
договор от 17.04.98 г. Както беше вече изяснено, за съда е вън от съмнение, че
именно в този предварителен договор е обективирана цялата сделка, във връзка с
която е повдигнатото обвинение срещу Д.. Прокуратурата чисто формално и по съвсем изкуствен начин е разделила тази сделка на две отделни. Видно е от
писмените доказателства и свидетелските показания на св. Ж. и Т., че сделката
по двата посочени в обвинителния акт нотариални акта всъщност е
една-единствена. По силата на същата, страните са се били задължили да заменят
26 бр. автомобили за двата етажа - седми и осми от административната сграда на
ул. „Св. С.“ № 7 и празното дворно място, намиращо се в гр. С., Район „Л.”, кв.
„М.П.”, бул. „О.”, с площ от 6 000 кв. м. Изпълнението на тази една сделка е
станало обаче на два етапа – със сключването първоначално на нот. акт № 96, том I, дело №
93/1998 г. от 11.12.1998 г. и впоследствие – на нот. акт № 104, том XXXIX, дело
№ 9645/1998 г. от 27.07.1999 г. Изпълнението на задълженията по предварителния
договор на два етапа обаче далеч не означава, че са налице две отделни сделки,
за да се обсъжда поотделно тяхната изгодност, респ. – незигодност за „С.И.“
ЕАД. За да се прецени дали сделката, обективирана в нот. акт № 96, том I, дело
№ 93/1998 г. от 11.12.1998 г. и в нот. акт № ***, том XXXIX, дело № 9645/1998 г. от 27.07.1999 г. следва
да бъде отчетен общият икономически и финансов ефект, които тази сделка е имала
за дружеството.
С тези уточнения, мнозинството от съдебния състав прие, че сключената от
подсъдимия Д. сделка, обективирана в предварителния договор между „С.И.” ЕАД и
„С. Ф.А.” ЕООД за замяна на недвижими имоти – празно дворно място, намиращо се
в гр. С., Район „Л.”, кв. „М.П.”, бул. „О.”, с площ от 6 000 кв. м.,
съставляващо парцел ІV от квартал № 32 по плана на гр. С., местност „Л.” Х-ти
микрорайон, и два етажа – седми и осми, от административна сграда, намираща се
на ул. „С. С.” № 7, със съответните идеални части от общите части на сградата и
мястото, собственост на „С.И.” ЕАД, на обща стойност 1 008 604 200
неденоминирани лв., срещу 26 /двадесет и шест/ броя нови леки автомобили, марка
„П.”, собственост на „С. Ф.А.” ЕООД, на обща стойност 798 348 013
неденоминирани лв., е явно неизгодна за представляваното от Д. юридическо лице
и от същата е произлязла значителна вреда за „С.И.” ЕАД в размер на 210 256 187
неденоминирани лв.
Както беше вече
посочено, Д. е имал длъжностно качество по силата на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. В качеството си на Изпълнителен директор на дружеството, той е заемал
ръководна длъжност, която освен това е била свързана и с управлението с
дружественото имущество. Подс. Д. е имал правната възможност да се разпорежда с
активи на значителна стойност. Качеството му на длъжностно лице е вън от
съмнение за настоящия съдебен състав.
От обективна страна
подс. Т.Д. е сключил сделка, каквато се явява предварителният договор за
замяна. Неизгодността на тази сделка, според съдебните заседатели, се свежда до
значителната разлика в стойността на уговорените насрещни престации, възлизаща
в случая на 210 256 187,00
неденоминирани лв. Не е нужно да са били налице и други неизгодни
клаузи, за да се дефинира сделката като цяло като такава. Сделката е могла да се
сключи при по-благоприятни условия за „С.И.“ ЕАД, но такива съзнателно не са
търсени от подсъдимия Д..
При определяне
стойността на насрещните престации мнозинството от съдебния състав възприе
изцяло заключителната част на експертното становище на в. л. О.П. /л. 11 от
същото – таблица № 13/, съгласно което стойността на 26 бр. автомобили е 798 348 013 лв. /неденом./, а на двата
етажа от административна сграда и дворното място на бул. „О.“ – 1 008 604
200 неденом. лв.
За разлика от изложеното по-горе във връзка с
престъплението по чл. 219 от НК, по отношение на деянието на подс. Д. по чл.
220 НК, според формираното мнозинство от съдебния състав, не може да се приеме,
че е налице разлика в изчислените стойности, която да е в рамките на
допустимото, с оглед на приетото за нормално в оценителската практика. Според
второто допълнително заключение на в.л. О.П. /л. 11 от същото/, прието в с.з.
на 24.11.2011 г., стойността на 26 бр. автомобили „П.“ в случая е
798 348 013 неденом. лв. Стойността на двата етажа от административна
сграда на ул. „Св. С.“ №*** и дворното място на бул. „О.“ общо е 1 008 604 200 неденом.
лв. Разликата в тези стойности надхвърля коментираните по-горе 20 %, явяващи се
според разпитаните по делото експерти обичайно отклонение в оценителската
практика. При това положение, според съдебните заседатели, е налице очевидна
неизгодност на сключената от подс. Д. сделка дори и само заради факта, че се разменят недвижими имоти
за движими вещи.
Тази неизгодност безспорно се установява и от компетентното и обективно заключение на в.л. П., което съдът кредитира.
Според мнозинството
от съдебния състав, налице е особено тежък случай на престъпление по чл. 220,
ал. 1 от НК, поради което е налице квалифициращия признак по ал. 2 от същия
член. Нанесената вреда е значителна и многократно превишава 140 минимални
работни заплати, които са установеният в съдебната практика критерий за наличие
на „особено големи размери“. Случаят е особен тежък и поради особената важност
на сделката, с която дружеството е изгубило правото на собственост върху ценни
ДМА. Както деянието, така и деецът, са с висока степен на обществена опасност,
произтичащи от грубото и драстично игнориране на интересите на представляваното
дружество.
Неоснователни
са доводите на защитата, че действията на подс. Д. са били в изпълнение на
решението на СОС. Такова действително е налице. В него обаче не са фиксирани
всички параметри на бъдещата сделка. Задължение на подс. Д., като изпълнителен
директор, е било да избере изгодни за представляваното от него дружество
условия, при които да извърши замяната. Като не е сторил това и е сключил
сделка, която според мнозинството от съдебния състав е явно неизгодна, Д. е
извършил престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в което е обвинен.
От субективна
страна мнозинството от съдебния състав прие, че подс. Д. е съзнавал
неизгодността на сделката. Подс. Д. не е полагал никакви усилия за търсене и
договаряне на по-изгодни условия за представляваното от него дружество. Ето
защо, безспорно той е съзнавал обществената опасност на деянието си, както и
сигурното настъпване на вреди за представляваното от него дружество, като пряко
е целял настъпването на този именно резултат.
С оглед изложеното, мнозинството от съдебния състав призна подс. Т.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДС. Т.Д.Д. ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО ПО ЧЛ. 220, АЛ. 2, ВР. АЛ. 1 ОТ НК
За извършеното /според мнозинството от съдебния състав/ от подс. Д. престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК законът, действал към момента на деянието е предвиждал наказание от една до десет години лишаване от свобода, както и кумулативно лишаване от права по чл. 37, т. 6 и 7 от НК. С последващи изменения на закона наказуемостта на престъплението е завишена. Следователно по-благоприятният закон по силата на чл. 2, ал. 2 от НК е този, действал към момента на деянието.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. Д., мнозинството от
съдебния състав взе предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства:
проявената последователност и упоритост при извършване на деянието /същото е
осъществено на няколко етапа/, сочещи на завишена степен на опасност на дееца;
значителното накърняване на интересите на дружеството и обществените отношения,
охранявани от закона. Като смекчаващо отговорността обстоятелство беше ценено
чистото съдебно минало на Д..
Мнозинството от
съдебния състав счете, че наказанието следва да се отмери при превес на
смекчаващите обстоятелства. Ето защо, наложи на подс. Д. за извършеното
престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК наказание от 4 /четири/ години
лишаване от свобода, както и на основание чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК – наказания
„лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана със
стопанско управление“ за период от 7 /седем/ години и „лишаване от право да
упражнява професия или дейност, свързани със стопанско управление“ също за
период от 7 /седем/ години.
Мнозинството реши
да наложи кумулативните наказания – „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 6
и т. 7 от НК за максималния възможен срок /седем години, или с три години над
срока на наказанието „лишаване от свобода“ – чл. 49, ал. 2 от НК/, като за да
стори това отчете тежкия вредоносен резултат, нанесен на представляваното дружество, надвишаващ значително
критерия „особено големи размери“. С оглед постигане на по-добра превенция,
наложително е възможността Д. да заема подобни длъжности и да извършва подобни
дейности да бъде ограничена за максимален срок.
На основание чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61
т. 3 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален „общ“ режим на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип. Не
са налице формалните предпоставки на чл. 66, ал. 1 от НК, доколкото наложеното
наказание „лишаване от свобода“ надвишава заложения в закона пределен срок -
три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на
делото върху подс. С.П.С., Р.К.С., Е.С.Б., Р.П.П. и Д.П.В. не бяха възложени
разноски, на осн. чл. 190, ал. 1 НПК.
На осн. чл. 189,
ал. 3 НПК, подс. Т.Д.Д. беше осъден да заплати направените разноски във връзка
с обвинението по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 от НК в размер на 8 781,00 лв.,
както и ДТ от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/с
особено мнение/
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. 2.