Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../26.02.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Величка Велчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19090 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуалния му представител – адв. Н.И., срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК , със седалище и
адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата 394.59 лв., представляваща претърпени от
него имуществени вреди, в това число 35.50 лв. – закупени на 21.12.2018 г. лекарствени
средства, необходими за лечение, 40 лв. – разходи за извършен на 21.12.2018 г.
медицински преглед, 40 лв. – разходи за извършен на 21.08.2019 г. медицински
преглед, 62.73 лв. – закупени на 21.08.2019 г. лекарствени средства – агапурин и нивалин, 25 лв. –
разходи за извършено на 27.08.2019 г. изследване – рентгенова снимка, 126.36
лв. – закупени на 16.09.2019 г. лекарствени средства – дароб
таблети, синджарди таблети, туинста-таблети, холиб-таблети, 30 лв. – разходи за извършени на 27.08.2019
г. лабораторни изследвания и 35 лв. – разходи за извършено на 21.08.2019 г. ЕМГ
изследване, които разходи са извършени в резултат на настъпилото на 18.12.2018
г. ПТП, на Автомагистрала „Черно море“, в посока гр. Бургас, на 5 км, причинено
по вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № В ВТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица № BG/02/118001455049, валидна към датата на настъпване на
инцидента – 18.12.2018 г.; сумата 12000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху всяка от сумите /върху всяка от главниците/, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 640 лв., представляваща обезщетение за забава върху
претенцията за неимуществени вреди в размер на 12000 за периода 13.05.2019 г. –
20.11.2019 г.
В
исковата си молба и в уточняващите молби към нея ищецът М.Г.М. излага, че на
18.12.2018 г. около 16:50 часа на Автомагистрала „Черно море“, в посока гр.
Бургас, на 5 км, е настъпило ПТП между него като водач на товарен автомобил
„Форд Куриер“, с рег. № В и А.Ю.Г.,
водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В
6769 ВТ. Твърди, че инцидентът е настъпил по вина на водача А.Г., която е
управлявала автомобила с несъобразена с пътните условия и характера на пътя /заснежен път/ скорост, при което същата загубила контрол
над управлявания от нея автомобил, навлязла в насрещната лента и се блъснала
челно в управлявания от него товарен автомобил. Поддържа, че вследствие на ПТП
му били причинени леки телесни повреди, изразяващи се в порезни рани в
централната челнотеменна област, травматичен оток на
долната повърхност на брадата и шията в горна половина, контузия на гръдния
кош, травматичен оток в областта на дясната длан, навяхване на дясната глезенна става, травматичен оток и контузия на дясна подбедрица, ожулвания в областта на дясното коляно и
дясната подбедрица, които обусловили затруднения в
ежедневието му и довели до болки и страдания, ограничаващи нормалния му ритъм
на живот. Посочва, че след инцидента бил подаден сигнал на тел. 112.
Пристигнала линейка на „Бърза помощ“. Бил прегледан на място и след това
отведен в шокова зала на „Спешен център“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където
му били направени необходимите прегледи и били установени получените телесни
повреди. Твърди, че тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка
с настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП. Излага, че автомобилът на виновния водач е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към
датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че
в резултат на инцидента е извършил множество разходи за прегледи и лекарства.
Посочва, че случаят неблагоприятно променил живота му. В продължителен период
от време бил обездвижен. Наложило му се да бъде с придружител, който да му помага
в обслужването. Непрекъснато изпитвал страх, когато се возел в лек автомобил.
Престанал да шофира. В момента изпитва силни болки в гърба, трудно движи
дясната си ръка и почти не я усеща. Поддържа, че вследствие на преживения стрес
заболял от диабет. Посочва, че на 13.05.2019 г. е предявил пред застрахователя
уведомление за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди. С писмо от 15.07.2019 г. бил уведомен, че от страна на
ответника е определено застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв., което
счита за занижено и необосновано. По изложените съображения моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.
„Б.И.” АД, ***. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове,
доколкото не е предявена претенция от страна на ищеца по реда на чл. 380 КЗ. По
същество оспорва исковите претенции по основание и по размер. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, съответно, че вина за същото има водача на лек автомобил
„Тойота Рав 4“. Оспорва законосъобразността и
верността на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.12.2018 г. Поддържа, че предвид обстоятелството, че пътят е бил заснежен, отговорност за настъпилия инцидент следва да носи
Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да осигури условия за
безаварийно движение на превозните средства по Автомагистрала „Черно море“.
Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените
и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени
вреди. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди. Счита същият
за прекомерен и неотговарящ на действително претърпените от страна на ищеца
вреди. Посочва, че настъпилите травматични увреждания отзвучават за период от
около 3 седмици. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между
заболяването диабет, което заявява, че има пострадалият, и реализираното
ПТП. Оспорва изцяло претенцията за
присъждане на законна лихва поради неоснователност на главните претенции. По
изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено. В
условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни,
съответно да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди,
доколкото същият е завишен и не отговаря на принципа за справедливост. Претендира разноски.
Постъпило е становище от третото лице помагач Агенция „Пътна
инфраструктура“, в което оспорва предявените искове. Категорично оспорва
твърдението Агенция „Пътна инфраструктура“ да не е изпълнило задължението си по
поддържане, а именно - снегопочистване на път А5
„Черно море“ и по-конкретно в участъка около 5 км посока гр. Бургас. Поддържа,
че към момента на настъпилото ПТП по отношение на поддържането на пътния участък
АПИ е имала сключен Договор за обществена поръчка. Оспорва твърдението в
отговора на исковата молба, че АПИ има касателство
към настъпване на инцидента. Смята, че процесното ПТП
е настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“,
с рег. № В 6769 ВТ – А.Ю.Г..
В проведеното на
04.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н.И., която заявява, че поддържа предявените искове и
моли същите да бъдат уважени.
Ответната страна се
представлява от адв. Г.С., която поддържа становище
за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. В
условията на евентуалност моли размерът им да бъде намален.
Третото лице помагач
се представлява от юрк. Л. Ч., която поддържа
идентично становище като това на ответника.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства
и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По
предварителните въпроси относно направеното от ответника възражение за
недопустимост на предявения иск, доколкото в случая ищецът не е предявил
надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 ГПК,
поради което към датата на подаване на исковата молба не е започвал да тече
3-месечния рекламационен срок по 496, ал. 1 КЗ, съдът
вече се е произнесъл с определението за насрочване на делото от 19.06.2020 г.
Така направеното възражение е прието за неоснователно по следните съображения.
По делото са представени доказателства, че е изпратено уведомление от ищеца до
ответника, получено от последния на 14.05.2019 г., видно от отбелязването върху
обратната разписка. Представено е и писмо от ответника от 15.07.2019 г., в
което се посочва, че след разглеждане на заведената щета Експертен съвет към З.
„Б.И.“ АД е определило застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Ето защо не може да бъде споделено
виждането на ответника, че не е налице надлежна извънсъдебна претенция по
смисъла на чл. 380 ГПК. Към датата на подаване на исковата молба в съда –
21.11.2019 г. е изтекъл предвиденият в чл. 498, ал. 3 вр.
чл. 496, ал. 1 ГПК срок, поради което следва да се приеме, че искът е
процесуално допустим в хипотезата именно на чл. 498, ал. 3, предложение
последно – увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
По исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ:
За основателността на така предявените искове е
необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената
дата 18.12.2018 г. е настъпило
ПТП по вина на водача на
лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В 6769 ВТ, в резултат на което са
настъпили твърдените травматични увреждания на неговото здраве,
причинили му съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат, както и че процесното
МПС е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата
на настъпване на ПТП; размера на разходите за прегледи
и лекарства, извършени във връзка с уврежданията,
получени в резултат на процесното ПТП.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, че лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В ВТ, е застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица № BG/02/118001455049, валидна към датата
на настъпване на инцидента – 18.12.2018 г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.12.2018 г., съгласно който на процесната
дата е настъпило ПТП с участието на двата
автомобила „Тойота Рав-4“, с рег. № В ВТ, управляван от А.Ю.Г. и „Форд Куриер“, с
рег. № В СА, управляван от М.Г.М.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е
посочено следното: поради несъобразена скорост с пътните условия и
характерността на движение /заснежен път/ първият
водач е загубил контрол, навлязъл е в насрещната лента и се е блъснал челно с
втория участник.
Във връзка с оспорването на ответника относно механизма на процесното
ПТП и вината на водача на лек
автомобил „Тойота“, модел „Рав 4”, ДК № В ВТ е допусната
съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице А.В. по приетата по делото
експертиза, механизмът на настъпване на процесното
ПТП е следният: на 18.12.2018 г., в
16:50 часа, товарен автомобил „Форд Куриер“, с рег. № В СА, с водач М.Г.М., се движи по автомагистрала
„Черно море“ в посока от Юг към Север /от гр. Бургас към гр. Варна/, в платното
за движение в посока от Север към Юг /от гр. Варна към гр. Бургас/, в крайна
дясна лента за движение по посока на движението му. В този момент платното за
движение в посока от Юг към Север /от гр. Бургас към гр. Варна/ е затворено за
движение поради извършване на ремонт.
Движението се е осъществявало двупосочно в платното за движение, което е
предвидено за движение в посока от Север към Юг /от гр. Варна към гр. Бургас/.
Пътната настилка е заснежена. Лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В ВТ, с водач А.Ю.Г., се движи по автомагистрала
„Черно море“ в посока от Север към Юг /от гр. Варна към гр. Бургас/ в дясната
част на платното за движение. В района на км. 5, който е прав участък, водачът
на лек автомобил „Тойота“ напуска лентата си за движение наляво по посока на
първоначалното си движение и навлиза в най-лявата лента за движение, където се
удря в движещия се в обратна посока товарен автомобил „Форд“. За товарен
автомобил „Форд Куриер“, с рег. № В СА
ударът е в предната част на автомобила. За лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В ВТ ударът е в предната част на автомобила.
Вследствие на удара настъпват телесни увреждания на водача на товарен автомобил
„Форд Куриер“, с рег. № В СА – М.Г.М. и материални щети по превозните средства.
В обясненията си, дадени
в проведеното на 29.10.2020 г.
открито съдебно заседание, вещото лице посочва, че на представения му от
процесуалния представител на ищеца снимков материал се вижда, че ударът е в
задната част на лек автомобил „Тойота“, което променя дотолкова механизма, че
автомобилът просто е загубил странична устойчивост и е започнал завъртане
най-вероятно по посока на часовниковата стрелка около оста си, като е достигнал
до насрещно движещия се автомобил и се е ударил в него със задната си част, но
отново е напуснал лентата си на движение по посока на първоначалното си движение.
От представената от ответника справка за
метеорологичните условия, издадена от НИМХ – филиал Варна, се установява, че на
18.12.2018 г. в метеорологична станция Варна са регистрирани следните
метеорологични явления: от 11:00 часа до 16:30 часа вали слаб до умерен сняг;
от 16:30 часа до 20:40 часа вали слаб сняг, придружен със слаба димка. На 18.12.2018 г. в гр. Варна слънцето залязва в
16:36 часа.
По делото е изискано и представено влязло в сила
на 27.04.2019 г. Наказателно постановление № 18-0442-001448/14.01.2019 г. /л.
263/, издадено във връзка със съставен АУАН от 18.12.2018 г., с което на А.Ю.Г.
е наложена глоба в размер на 200 лв. поради извършено нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, като при процесното ПТП от 18.12.2018 г.
водачът не е избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства,
за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
По искане на ответника в производството е разпитан
като свидетел водачът А.Ю.Г.. Същата обяснява, че ПТП се случило на 18.12.2018
г. между 5-ти и 6-ти км на автомагистрала „Черно море“. Заваляло обилно сняг,
при което, прибирайки се към гр. Долни чифлик, колата й се подхлъзнала,
завъртяла се от крайното дясно платно в най-лявото, навлязла в насрещната
лента, след което последвал удар с автомобила на ищеца. Посочва, че по това
време колите се движели само в едното платно за движение, доколкото другото
било затворено за ремонт.
От съвкупния анализ на ангажирания
в производството доказателствен
материал съдът приема, че може
да бъде направен
обоснован извод, че процесното ПТП е настъпило именно по вина на
водача А.Г., управлявала л. а. „Тойота Рав
4”, с ДК № В ВТ, която е загубила контрол върху автомобила си /не е
съобразила скоростта си с пътните условия и характера на пътя, който е бил заснежен/, завъртяла се е и е навлязла в насрещната пътна
лента, като по този начин е станала причина за процесния
инцидент. В този смисъл съдът намира
възраженията на ответника относно механизма на ПТП и вината на водача
на л. а. „Тойота Рав 4“ за неоснователни.
Следва да се отбележи още,
че във връзка
с коментираното ПТП и депозираната от ищеца молба за изплащане на
обезщетение за претърпените от него вреди, застрахователят е образувал щета № **********,
като е определил застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., видно от приложеното към исковата
молба писмо от З. „Б.И.“ АД /л. 40 от делото/. Този факт сам по себе си съдът приема,
че представлява извънсъдебно признание на задължението на ответника да
изплати съответно застрахователно обезщетение в полза на ищеца.
За установяване на настъпилите травматични
увреждания на здравето на ищеца в производството са ангажирани многобройни
доказателства, в това число и представени медицински документи за извършени
прегледи.
По делото е изслушано заключението на вещото лице
д-р Р.М. по допуснатата от съда съдебномедицинска
експертиза, съгласно което в резултат на ПТП-то на 18.12.2018 г. ищецът е получил
следните травматични увреждания: порезни рани в централната челно-теменна
област, травматичен оток по долната повърхност на брадата и шията в горна
половина, контузия на гръдния кош, травматичен оток и подкожен кръвоизлив в
областта на лявата мишница, травматичен оток в областта на дясна длан,
навяхване на дясна глезенна става, травматичен оток и
контузия на дясна подбедрица, ожулвания на дясно
коляно и дясна подбедрица. Според вещото лице, всички травматични увреждания са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота и са причинили
болки, страдания и дискомфорт, по-силно изразени в
първите 10 дни и постепенно стихващи до към 25-тия ден. Приложено е лечение с
обезболяващи медикаменти. Периодът на лечение е около 25 дни. В резултат на
травмата в шийната област се е изострило съществуващо
заболяване – остеохондроза на шийни
прешлени, за което е проведено лечение с физиотерапия и медикаменти. Ходът на
това заболяване е хронично-рецидивиращ и се изостря в резултат на травми и
физически натоварвания. В първите няколко дни лицето е имало затруднения в
обслужването и при изпълнението на ежедневните си функции и дейности. Не е имал
нужда от чужда помощ. В момента на прегледа /експертизата е изготвена на
07.08.2020г./ ищецът е в добро общо състояние, с нормална подвижност в шийния отдел на гръбначния стълб за възрастта.
Представените от ищеца с исковата молба документи за разходи за лекарства и
прегледи са свързани с проведеното лечение. Изброените лекарства и лечебни
средства като спирт, риванол, талк и обезболяващи като аналгин, аулин и др. са присъщи за лечение на получените от ищеца
травматични увреждания. Посочено е още, че ищецът страда от диабет и има
свързани с диабета усложнения – полиневропатия.
В обясненията си, дадени в проведеното
на 04.02.2021 г. открито съдебно
заседание по делото, вещото лице М. посочва, че освидетелстваното лице
има придружаващи заболявания – диабет, остеохондроза
на междупрешлените дискове, мозъчно-съдова болест,
като е възможно болките и дискомфортът от процесното ПТП да продължат повече от 25 дни, например при
промяна на времето, при по-голямо физическо натоварване. Изострило се е заболяването остеохондроза
на шийните прешлени най-вероятно от претърпяната
травма. При направената последваща рентгенова снимка
не са установени травматични увреждания въпреки оплакванията на ищеца от болки
в подбедрицата. Заявява, че преценката, че ищецът не
е имал нужда от чужда помощ е направена съобразно травмите, които е получил.
Към настоящия момент състоянието му е възстановено.
По делото са изслушани първоначална и повторна
съдебно-психиатрични експертизи на вещите д-р К.К. и
д-р Т.А.. Съдът цени и двете експертизи, независимо от направените оспорвания
от ответната страна, доколкото същите са еднозначни, в смисъл че преживяното
ПТП все още е с емоционално отрицателно натоварени спомени за ищеца. Според
заключението на вещото лице К., ПТП оказва съществена роля върху емоционалното
му състояние – чувствителността му е повишена. При освидетелствания доминиращи
са чувствата на тъга, страх, тревога. На емоционално ниво поведението на М.М. се характеризира със самовглъбяване, социални страхове,
страх от социалната среда и бъдещето. В обясненията си, дадени в проведеното на
29.10.2020 г. открито съдебно заседание вещото лице К. посочва, че стресът,
който е преживял ищецът в резултат на ПТП-то е довел до необходимостта от
корекция на терапията за хипертоничната му болест.
Съгласно заключението на приетата без възражения
повторна съдебно-психиатрична експертиза на вещото лице А., вследствие
настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП ищецът е развил в първите дни Остра стресова
реакция, преминала по-късно в Разстройство в адаптацията с тревожно-фобиен
синдром. Към момента на изследването при ищеца са налични симптоми на
Специфична /изолирана/ фобия. Продължават пароксизмални
тревожни изживявания. Фобията е довела до развитие на „защитно поведение“ от
страна на ищеца – промяна в работата, в местоживеенето, в ежедневния ритъм на
живот. В обясненията си, дадени в проведеното на 04.02.2021 г. открито съдебно
заседание, вещото лице А. посочва, че разстройство в адаптацията и
генерализирана тревожност не е налице към настоящия момент, тъй като вече доста
време е минало. Тази диагноза се поставя, когато е в рамките на 6 до 8-месечен
срок от събитието, каквото е изискването на Международната класификация на
болестите. Към момента, това, което е останало при освидетелствания, е една
специфична фобия към ситуации, които му напомнят пътно-транспортното
произшествие и тази фобия води до едно защитно поведение, при което той шофира
със страх, само при определени условия на светло, страхува се да шофира в
града, тоест все още фобията съществува. Специфичната фобия отзвучава с времето
и тя е често срещано състояние при такива внезапно настъпили психо-травматични събития. Тази фобия може да се лекува
най-вече поведенчески, има поведенческа терапия – лицето не трябва да избягва
ситуациите, а напротив – трябва да продължава да се среща с тях. Възможно е в
такива ситуации предварително да взема медикаменти. Освидетелстваният не е
търсил такава лекарска помощ. Отчасти се е справил сам, но има остатъци от тази
фобия, все още има страхове. Вещото лице не може да посочи още колко време ще е
необходимо, за да може ищецът да преодолее тази фобия.
По делото са ангажирани
гласни доказателствени средства посредством разпита на свидетелите
И.А.М.и С. А. С.
Съгласно показанията на свидетеля И.М.,
съпруга на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, на 18.12.2018
г. съпругът й претърпял ПТП, от което пострадал. Уведомил я по телефона, че е претърпял инцидент и пътува
с линейка към Спешен център. Казал й, че не се чувства добре. Свидетелката и
брат й отишли в Спешния център на болница „Св. Анна“, гр. Варна, където чакали
във фоайето около 2 часа докато ищецът излезе. Видяла, че има кръв по главата и
порезни рани от стъклото, което се е счупило. Дрехите му били изцапани с кръв,
вървял много трудно и трябвало някой да му помогне, за да отиде до тоалетната.
Бил дезориентиран. Не помнел, че са му правили скенер. От болницата настоявали
да остане под лекарско наблюдение заради удара в горната част на главата, но
той отказал. Когато се прибрали вкъщи, имал силна болка в горната част на
главата, гърба, гърдите, коленете, подбедриците. Имал
нужда от постоянно съдействие, едвам вървял, било му лошо. На 21.12.2018 г.
сутринта краката му се били подули, ходилата също, имал големи отоци, поради
което посетили отново Спешния център. Изписали му охлаждащ гел,
противовъзпалителни хапчета. Наложило се непрекъснато да лежи, като тя му
съдействала за всичко. Посочва, че от стреса и до ден днешен съпругът й не си
прави планове за бъдещето. Не иска да се среща с хора, да ходят на гости.
Променил се много. Обяснява, че ищецът има хипертония от повече от 20 г., за
което приема лекарства. След инцидента не е работил, занимава се със земеделие,
сее картофи, боб. Преди ПТП-то бил домакин в една земеделска кооперация в с.
Сава, като не живеел там постоянно, както сега, а оставал само отвреме – навреме да пренощува.
Съгласно показанията на свидетеля С.С., брат на свидетелката И.М., които съдът цени при
условията на чл. 172 ГПК,
същият знае за инцидента на 18.12.2018 г. Сестра му му се обадила и му съобщила, че ищецът е катастрофирал и че в
момента пътува с линейка до Спешен център. Двамата със сестра му
отишли в Спешното и чакали няколко часа, докато М.М.
излезе. Помогнал му да отиде до тоалетната и го върнал обратно в кабинета,
където го преглеждали, след което оформили документите, завел го до колата и го
закарал вкъщи. Имал порезни рани по главата /по тила и по задната част на главата/,
бил в кръв, не можел да се движи. Оплаквал се от силни болки в гърдите, в
главата и в краката. Бил дезориентиран и не знаел какви точно изследвания са му
правили. След 10-тина дни свидетелят го посетил в дома му. Ищецът много трудно
се придвижвал, имал нужда от помощ. На третия ден след инцидента имал силни
отоци в краката и пак го водили в болницата. Според ищеца, месеци наред ищецът
имал видими проблеми. Не обича да шофира, дори изпитва страх, когато той го
вози. Не обича да се събира с много хора, обича да е на тишина, да си легне.
Към момента живее в с. Сава. От него знае, че не се чувства добре в града, не
му допада живота в града, изпитва постоянно напрежение, а на село се чувства
по-добре и не му се налага да шофира. Свидетелят обяснява, че преди инцидента
ищецът не е живял за постоянно в с. Сава. Както преди, така и сега, се занимава
със селско стопанство – в земеделска кооперация, намираща се между Дългопол и
Цонево, в близост до с. Сава.
От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен
материал съдът приема, че може да бъде направен обоснован извод, че е налице
пряка причинна връзка между инцидента и настъпилия вредоносен резултат – порезни
рани в централната челно-теменна област, травматичен оток по долната повърхност
на брадата и шията в горна половина, контузия на гръдния кош, травматичен оток
и подкожен кръвоизлив в областта на лявата мишница, травматичен оток в областта
на дясна длан, навяхване на дясна глезенна става,
травматичен оток и контузия на дясна подбедрица,
ожулвания на дясно коляно и дясна подбедрица,
обусловили и претърпените от ищеца болки и страдания. Вредите са причинени
именно в резултат от настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП.
В тази връзка ищецът е претърпял и съответни имуществени вреди, изразяващи
се в извършени разходи за различни медицински прегледи и покупка на лекарства,
предимно обезболяващи такива. В този смисъл е и заключението на вещото лице,
коментирано по-горе в изложението, а именно, че представените от ищеца с
исковата молба документи за разходи за лекарства и прегледи са свързани с
проведеното лечение, като изброените лекарства и лечебни средства са присъщи за
лечение на получените от ищеца травматични увреждания. По делото са представени
доказателства – касови бонове за извършени разходи /л. 17 – л. 19 и л. 25/ в
общ размер от 359.59 лв., както следва: 35.50 лв.
– закупени на 21.12.2018 г. лекарствени средства, необходими за лечение /пулсет, перскиндол куул гел, афламил/, 40 лв. –
разходи за извършен на 21.12.2018 г. медицински преглед, 40 лв. – разходи
за извършен на 21.08.2019 г. медицински
преглед, 62.73 лв. – закупени на
21.08.2019 г. лекарствени средства
– агапурин и нивалин, 25 лв. – разходи
за извършено на 27.08.2019
г. изследване – рентгенова снимка, 126.36 лв. – закупени на
16.09.2019 г. лекарствени средства
– дароб таблети, синджарди таблети, туинста-таблети, холиб-таблети, както и 30 лв. – разходи за извършени
на 27.08.2019 г. лабораторни
изследвания. Не са представени
доказателства за извършени разходи в размер на 35 лв. – за извършено
на 21.08.2019 г. ЕМГ изследване, поради което
съдът приема, че претенцията в тази й част е недоказана. По изложените съображения съдът намира така предявения иск приема за
основателен, като същият следва да бъде уважен до размера от 359.59 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане. За разликата над
359.59 лв. до претендираните 394.59 лв. претенцията е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя съобразно
критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства и установените по делото факти във всеки конкретен
случай. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и страдания,
настъпили в резултат от претърпяната злополука /в случая ПТП/. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната.
Преценявайки
конкретно съществуващите обстоятелства: настъпилото увреждане на здравето на
ищеца – порезни рани в централната челно-теменна област, травматичен оток по
долната повърхност на брадата и шията в горна половина, контузия на гръдния
кош, травматичен оток и подкожен кръвоизлив в областта на лявата мишница,
травматичен оток в областта на дясна длан, навяхване на дясна глезенна става, травматичен оток и контузия на дясна подбедрица, ожулвания на дясно коляно и дясна подбедрица, като всички травматични увреди са причинили
временно разстройство на здравето неопасно за живота и са причинили болки,
страдания и дискомфорт, по-силно изразени в първите
10 дни и постепенно стихващи до към 25-тия ден; необходимия /обичайния/ период
за възстановяване – около 25 дни, предвид получените травматични увреждания;
възможността при по-голямо физическо натоварване, съответно при промяна във
времето, болките от тези травми периодично да се появяват отново; възрастта на
пострадалия към датата на инцидента /51 г./; проведеното лечение с обезболяващи
медикаменти; изострянето на придружаващите го заболявания – остеохондроза
на междупрешлените дискове, хипертония, диабет; фактът,
че към настоящия момент състоянието на ищеца е възстановено; сравнително ниския
интензитет на претърпените болки и страдания, в това число преживения
първоначално силен шок и стрес /за който свидетелства и водачът на виновния за
катастрофата автомобил А.Г./, съответно отчитайки негативното отражение на
инцидента върху психиката и личния живот на пострадалия – нежелание да се среща
с хора, затвореност, промяна на местоживеенето му, страх /фобия/ от шофиране,
водеща до изграждането на едно защитно поведение, както и икономическата
конюнктура в страната и стандарта на живот /през 2018 г. минималната работна
заплата е била в размер на 510 лв., като по данни на Националния статистически
институт през 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6013
лв., а средногодишният разход – 5772 лв./, съдът приема, че справедливото
обезщетение за причинените на М.Г.М. неимуществени вреди следва да бъде
определен в размер на 4000 лв., до който размер искът е основателен и следва да
бъде уважен. За разликата над 4000 лв. до претендираната
сума 12000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Основателна
е и претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата от 4000 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2019 г. до
окончателното й изплащане.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че предявеният иск за заплащане
на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 12000 лв. е
изключително завишен. По делото не бе установено твърдението в исковата молба,
че в продължителен период от време ищецът е бил обездвижен, като му се наложило
да бъде с придружител, който да му помага в обслужването. Вещото лице д-р М.
беше категоричен, че предвид претърпените травми, лицето не е имало нужда от
чужда помощ. Придружаването на ищеца до тоалетната от свидетеля С.С. непосредствено след инцидента, съответно дискомфортът, който е изпитвал в първите дни след
катастрофата – отоци по краката и затруднена походка, както и обстоятелството,
че в първите няколко дни
лицето е имало затруднения в обслужването не обосновават извод за
обездвижването му, още по-малко продължително такова. Не е установено и
твърдението, че престанал да шофира. Напротив. Същият в проведените му психиатрични
изследвания споделя, че шофира, но изпитва известен страх, избира светлата част
на деня, местата на които има по-малко движение, като избягва да шофира в града
/очевидно лицето има своите съображения за това, въпреки че катастрофата реално
е настъпила на автомагистрала „Черно море“, а не в рамките на гр. Варна/. Не е
проведено доказване на твърдението, че трудно движи дясната си ръка,
включително към настоящия момент. Още по-малко могат да бъдат споделени
свидетелските показания на водените от него свидетели, че влачи, куца с единия
си крак и към момента. На първо място, такива твърдения не са наведени от ищеца
в исковата молба, а на второ място – вещото лице д-р М. е категоричен, че
състоянието на ищеца е възстановено, без данни за дефицити в движението му.
Съдът не приема за установено и твърдението, че вследствие на преживения стрес
заболял от диабет. Показания в тази връзка дава единствено съпругата му И.М. В
същото време вещото лице М. обаче обясни, че освидетелстваният има придружаващи
заболявания, едно от които диабет. Това обстоятелство е и изрично признато от
лицето пред вещото лице А. при експертното му изследване, като на стр. 2 от
повторната СПЕ е посочено, че ищецът е споделил, че е приемал лекарства за
диабета, който тогава малко се влошил и за кръвното си налягане. Не на последно
място съдът не кредитира показанията на свидетелката М. в частта, в която
заявява, че съпругът й е бил разстроен и от обстоятелството, че на задната
седалка на автомобила, с който се е сблъскал, е имало детско столче и й е
споделил, че не знае дали щеше да може да живее с тази вина, ако на това столче
е имало дете. Такива твърдения не са наведени в исковата молба, а и не се
подкрепят от нито едно от останалите събрани в производството доказателства.
Пред нито едно вещо лице ищецът не е споделил за такова обстоятелство. На
разпитаната по делото свидетелка А.Г. също не бяха зададени каквито и да е
въпроси в тази връзка. Ето защо и по така изложените съображения в настоящия
абзац съдът приема, че присъждането на исканото обезщетение за неимуществени
вреди, предвид и конкретните травматични увреждания /липсва счупване, съответно
продължителен период на възстановяване/, е необосновано и би било предпоставка
за неоснователно обогатяване на ищеца, което съдът не следва да допуска.
Определеното обезщетение от 4000 лв. съдът намира, че напълно кореспондира на
критерия за справедливост и служи за обезвреда на
реално претърпените от страната болки и страдания вследствие на инцидента.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
За периода от датата на
уведомяването, която в случая е 14.05.2019 г., видно от известието за доставяне
/л. 39 от делото/, застрахователят дължи и законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент,
с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал.
3, изр. второ КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В случая съдът приема, че
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 14.05.2019 г. с
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради което за процесния период 14.05.2019 г. – 20.11.2019 г. ответникът
дължи законна лихва за забава върху определеното обезщетение за неимуществени
вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
В този смисъл са и разрешенията,
дадени в решение № 167/30.01.2020г., постановено по т. д. № 2273/2018 г. по
описа на ВКС, II т.
о.
За
определяне на обезщетението за забава съдът използва програмния продукт „Апис финанси” – изчисляване на законна лихва и установи, че
за периода 14.05.2019 г. – 20.11.2019 г. размерът на лихвата върху главницата
от 4000 лв. възлиза на сумата 212.22 лв. До този размер искът е основателен и
следва да бъде уважен. За разликата над 212.22 лв. до 640 лв., както и за
датата 13.05.2019 г. /към този момент застрахователят все още не е бил реално
уведомен за настъпилото застрахователно събитие/, претенцията е неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора, отговорността
за разноски следва да бъде разпределена по следния начин:
В настоящото производство ищецът се
представлява от адв. Н.И., която претендира
присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. На основание чл. 38,
ал. 1, т. 3 ЗА адвокат може да окаже безплатна адвокатска защита и съдействие в
полза на свой близък, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА
при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2
ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че
сумата 550.03 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско възнаграждение
в настоящото производство, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно размера на уважените искове, следва да бъде присъдена
в полза на адв. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответната страна претендира разноски и
представя доказателства за такива в общ размер от 1835 лв., както следва: 590
лв. – депозити вещи лица /в това число 200 лв. за САТЕ, 100 лв. за СМЕ и 290
лв. за повторна СПЕ/, 5 лв. – такса за съдебно удостоверение, 40 лв. – депозит
за свидетел и 1200 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС
по договор за правна защита и съдействие от 05.08.2020 г. От страна на
процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото, броя на предявените искове – 3 бр., ангажираните
многобройни доказателства и доказателствени средства
в производството, проведените 2 открити съдебни заседания, обстоятелството, че
възнаграждението е съизмеримо с минималното такова по горецитираната
Наредба № 1 – 921.04 лв. без ДДС или 1105.25 лв. с ДДС, както и проявената
процесуална активност от представителя на ответното дружество, приема така
направеното възражение за неоснователно. След направените изчисления съдът
намира, че в полза на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1191.38
лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ВРС, сумата в общ
размер от 660 лв., в това число сумата 160 лв. – държавна такса върху уважения иск за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 50 лв. –
държавна такса по иска за имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата 50 лв. – държавна такса по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както
и сумата 400 лв. – депозит вещи лица за изготвяне на допуснатите СМЕ и
първоначална СПЕ.
В проведеното на
04.02.2021 г. открито съдебно заседание бе определено окончателно
възнаграждение в полза на вещото лице Т.А. в размер на 360 лв., като съдът
постанови, че разликата от 160 лв. следва да бъде внесена от ответника в
едноседмичен срок, считано от датата 04.02.2021 г. В определения срок ищецът не
представи доказателства, че е изпълнил дадените от съда указания. Същият бе
надлежно предупреден за последиците, в случай че не внесе депозитът в срок, а
именно, че сумата ще бъде принудително събрана по реда на ГПК. В същото време
съдът констатира, че ответникът е надвнесъл сумата от 90 лв., като с молба от
02.12.2020 г. е поискал тази сума да бъде прихваната срещу бъдещо задължение за
внасяне на депозит по делото. Ето защо съдът намира, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 70 лв. /160 лв. – 90 лв. = 70 лв./,
на основание чл. 77 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 359.59 лв. /триста петдесет и девет
лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в това число 35.50 лв. – закупени на 21.12.2018 г. лекарствени
средства, необходими за лечение, 40 лв. – разходи за извършен на 21.12.2018 г. медицински
преглед, 40 лв. – разходи за извършен на 21.08.2019 г. медицински преглед,
62.73 лв. – закупени на 21.08.2019 г.
лекарствени средства – агапурин и нивалин,
25 лв. – разходи за извършено на 27.08.2019 г. изследване – рентгенова снимка,
126.36 лв. – закупени на 16.09.2019 г. лекарствени средства – дароб таблети, синджарди таблети, туинста-таблети, холиб-таблети, както
и 30 лв. – разходи за извършени на 27.08.2019 г. лабораторни изследвания, които разходи са извършени в
резултат на настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП, на Автомагистрала „Черно море“, в
посока гр. Бургас, на 5 км, причинено по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Рав-4“, с рег. № В 6769 ВТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица № BG/02/118001455049, валидна към датата на настъпване на
инцидента – 18.12.2018 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 359.59 лв. до претендираните
394.59 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 4000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на реализирано на 18.12.2018 г. ПТП, на Автомагистрала „Черно море“, в
посока гр. Бургас, на 5 км, причинено по вина на водача на лек автомобил
„Тойота Рав-4“, с рег. № В 6769 ВТ, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, по застрахователна
полица № BG/02/118001455049, валидна към датата на настъпване на
инцидента – 18.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както и сумата
212.22 лв. /двеста и дванадесет лева
и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 4000 лв. за периода 14.05.2019 г. – 20.11.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за разликата над 4000
лв. до претендираните 12000 лв., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за разликата над 212.22 лв. до претендираните 640 лв., както
и за датата 13.05.2019 г.
Начин на плащане: по банков път, банкова сметка ***: ***, BIC: ***, с титуляр – адв. Н.Т.И..
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Н.Т.И., Адвокатска колегия – гр. Варна, със
съдебен адрес:***, сумата 550.03 лв. /петстотин и петдесет лева и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие в настоящото производство на ищеца М.Г.М.,
ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН **********, с адрес:
*** 7, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.38 лв. /хиляда
сто деветдесет и един лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторените в производството
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на Държавата, на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата 660 лв. /шестстотин и
шестдесет лева/, представляваща дължимите такси и разноски в
производството, в това число сумата 160 лв. –държавна такса върху уважения иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 50 лв. – държавна такса по иска за
имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 50 лв. –
държавна такса по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 400
лв. – депозит вещи лица за изготвяне на допуснатите СМЕ и първоначална СПЕ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 70 лв. /седемдесет
лева/, представляваща допълнително определено възнаграждение /депозит/ за
вещо лице по приетата в производството повторна СПЕ, на основание чл. 77 ГПК.
Решението
е постановено при участието на третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление:***, на
страната на ответника в производството З. „Б.И.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: