Р Е Ш Е Н И
Е № 261093
гр. Пловдив, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Величка
Динкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4505 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника Я.А.Я., че последният дължи
на ищеца сумата от 914,77 лв.,
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 08.02.2016 г. – 09.10.2019 г. за обект, находящ се в
гр. ****, както и мораторна лихва в размер на 126,64 лв. за периода 30.04.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 20.11.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 10193/ 21.11.2019 г. по ч.гр.д. № 18921 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № **** в качеството си на собственик и ползвател на
водоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ****. Посочва, че за процесния
период от 08.02.2016 г. – 09.10.2019 г. в обекта на ответника били предоставяни
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, за което били
издадени фактури. Поради незаплащане на дължимите суми, била начислена лихва за
забава върху претендираната главница. Посочва, че отчетът в имота бил извършван
съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5 от ОУ, при условията на неизправно
измервателно устройство. Съгласно разпоредбите на ОУ в тези случаи се
начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицитано
жилище на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м.
на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя
за монтаж на измервателното устройство. Начисляваното количество за вода било
за двама човека по 5 куб. м., или общо 10 куб.м месечно. Ищецът е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 18921 по описа за 2019 г.
на Районен съд Пловдив, VI гр.с.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което
за заявителя е възникнал правният интерес от предявяване на настоящия иск. Моли
за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Я.А.Я. чрез особения представител адв. В.Б., със становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва възникването на облигационно
правоотношение между страните по спора. Сочи, че ответникът не бил подавал
заявление за откриване на партида при ищцовото дружество, нито бил приел общите
условия. Оспорва извършването на отчитане на показаният на процесния водомер.
Твърди, че представените карнети не представлявали доказателство за потребеното
количество вода, тъй като не отговаряли на наредба № 4 от 2004 г. Прави
възражение за погасителна давност на претендираните вземания. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 18921 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, VI гр.
състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.
Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 10193/ 21.11.2019 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ****, че ищецът е изправна страна по
договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение
между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на
„потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик
или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. По делото се
установи, че ответникът е собственик на процесния водоснабден имот. Данни за
това се черпят от представените от ищеца писмени доказателства – декларация по
чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, видно от която ответникът
е декларирал процесния имот като собствен, придобит по наследство.
От така приетите за установени факти се
извлича и качеството на „потребител” на ответната страна, която има
задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е
ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
Съгласно чл.11, ал.7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените от комисията
общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. С оглед изложеното съдът приема, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на закона.
За да е
основателна исковата претенция ищецът следва да установи, че е предоставял в
имота на ответника претендираните услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, както и тяхното количество, определено по
предвидения в нормативните актове ред. В случая, ищцовото дружество твърди, че
отчетът в имота на ответника се е извършвал при условията на неизправно
измервателно устройство. Сведения за това се събраха от разпитаната свидетелка М.
Д. Й., която е **** на имота през 2019 г. Съгласно чл.23, ал.5 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр.
Пловдив, при липса на индивидуални водомери или неизправни такива, месечното
количество изразходвана питейна вода се определя, както следва: по 6 куб.м. за
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател. За да може да се извърши подобно начисление обаче, ищцовото дружество
следва да е изпълнило задълженията си, предписани в Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.33, ал.2 от
посочената наредба, при установяване на повреда в индивидуалните водомери на
потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й, като демонтира пломбата
на холендъра. След отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и
осигурява достъп до водомера съобразно общите условия или договора за
извършване на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. Ищцовото
дружество не изложи твърдения, нито представи доказателства да е изпратило на
ответника изискуемото предписание преди процесния период – преди 2016 г.
Свидетелката установи, че предписание е изпратено, но едва през 2019 г. (без да
уточни точна дата), т.е. след исковия период. Самото предписание, с
удостоверяване за получаването му от ответника, не се представи от ищцовата
страна. Искането на ищеца, направено във второ по ред съдебно заседание, да му
се даде възможност да представи писмения документ в следващо съдебно заседание,
доколкото не процесуалният представител не е успял да го открие в архива на
дружеството, съдът прие за преклудирано, с оглед нормата на чл.146, ал.3 ГПК.
Ищцовота страна е могла да релевира това искане в първото по делото съдебно
заседание, с оглед доклада на съда, изричното възражение на ответника в
писмения отговор в този смисъл (за неспазване на чл.33, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г.) и разпределената доказателствена тежест. Това обаче не е сторено.
Поради
това, по делото не се установи ищецът да е изпълнил описаните по-горе
задължения по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
В представените по делото карнети не са отбелязани показанията на водомера, не
е отразено и обстоятелството, че същият е неизправен, липсва подпис на
потребителя. Липсва и отбелязване, че до потребителя е изпратено уведомление за
неизправност на водомера, че то е получено от него и че същият въпреки това не
е подменил измервателното устройство. Ищецът не установи размера на претенцията
си, а именно: количеството доставена и изразходвана вода от водоснабдителната
система и съответната цена на ВиК услугите, поради което за него са
неблагоприятните последици от неустановяването и.
По
сходен правен казус с аналогично разрешение на правния спор е налице и съдебна
практика – решение № 6/15.01.2021 г., постановено по възз.гр.д. № 2068 по описа
за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VIII гр.с.
По
изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли. Като неоснователен ще се отхвърли и
акцесорният иск за признаване за установена дължимостта на претендираната
мораторна лихва.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл.78, ал.3 ГПК, но доколкото не се доказа да са сторени такива, то
те не следва и да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250
против Я.А.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че
последният дължи на ищеца сумата от 914,77
лв. (деветстотин и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 08.02.2016 г. – 09.10.2019 г. за обект, находящ се в
гр. ****, както и мораторна лихва в размер на 126,64 лв. (сто двадесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки)
за периода 30.04.2016 г. – 31.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноски в заповедното производство, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 10193/ 21.11.2019 г. по ч.гр.д. №
18921 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, VI гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.