№ 4587
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ СТ. ЯНЕВА Гражданско дело №
20211110166109 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК. Противно на възраженията на
ответника, исковете са допустими. В уточнителната молба ищецът е изложил ясно
обстоятелствата, поради които счита, че му се дължи таксата за ДР, макар услугата да е
предоставена от трето лице. Допустимостта на иска се преценява с оглед твърденията на
ищеца – ако твърди да е кредитор на определено вземане, както е в случая, искът е
допустим.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Искането за задължаване на третото лице да представи намиращите се у него
документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот, вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите
за топла вода, следва да бъде уважено.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да бъдат отхвърлени, тъй като
целят установяване на безспорни факти.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Нелбо“
ЕАД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната
на ищеца „Нелбо“ ЕАД, ЕИК *********, с посочен в исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач в срок до първото
съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот в периода май 2018 г. – април
2020 г., включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите
за дялово разпределение и на водомерите за топла вода или протоколи за неосигурен
достъп, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи разпоредбата на чл.
161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.3.2022 г. – 16,10 часа, за когато да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца – и препис от
отговора.
Да се изпратят преписи от исковата молба, приложенията към нея, уточнителната
молба, отговора и настоящото определение на конституираното трето лице-помагач.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия,
такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
силата на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 20-дневен срок
след изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва исковете за такса за ДР и мораторна лихва върху нея, като
поддържа, че не дължи тази сума, че услугата не е извършвана от ищеца, че не е ясен
начинът на определяне на възнаграждението и че не е изпаднал в забава.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
2
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор, че работата е приета и е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение, за който не сочи
доказателства.
Като неоспорени от ответника и на основание чл. 153 ГПК не подлежат на
доказване всички факти, включени във фактическите състави на вземанията за цена
на ТЕ и за мораторна лихва върху нея, включително и размера на претенциите.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/ след
получаване на поканата, за които не сочи доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3