Определение по дело №61/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 101
Дата: 25 февруари 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20195200100061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                        101   /              25.02.2019 година       град  Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  търговско отделение

На  двадесет и пети февруари  две хиляди и деветнадесета  година

В закрито  заседание  в следния  състав

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                       

като разгледа докладваното от съдия Десислава Ралинова

гражданско дело 61,  по описа за  2019 година

 

 Производството е по реда на чл. 129 ал.3 от  ГПК.

          Производството по делото е образувано по искова молба на К.И.Б. с ЕГН ********** ***, срещу Върховен касационен съд с адрес гр.София бул.“Витоша2,по реда на чл.49 от ЗЗД,осъдителни искове за претърпени имуществени – 400 000 лева и неимуществени вреди -10 000 000 лева.

  С разпореждане 223/4.02.2019 година,съдът е оставил исковата молбабез движение“,като е указал на ищеца да посочи ясно кой е ответника в производството и се изложат ясни и конкретни обстоятелства относими към спорното правоотношение с посочения ответник,респ. от какви действия, съдебен акт и какви вреди произтичат и да се приведе петитума на иска в съответствие с така изложените обстоятелства,да изложи ясно в какво се състои искането/петитума/ на исковата молба,като се обосноват твърденията за настъпили имуществени и неимуществени вреди и да са внесе държавна такса по първия иск в размер на 16 000 лева,а по претенцията за неимуществени вреди –400 000 лева,по сметка на Окръжен съд гр.Пазарджик и се представи вносен документ.

С молба вх.№1496/18.02.2019 година ищецът е конкретизирал,че искът е по чл.2б от ЗОДОВ,а размерът от 400 000 лева била пазарната цена на недвижимия имот към датата на прехвърлянето – 27.04.2004 година.Претендираната лихва била за периода от 27.04.2004 година до датата на подаване на исковата молба-17.01.2019 година.Твърди се,че размерът от 10 000 000 лева била сумата от обезвреда за понесените нематериални/морални вреди по приетата Директива на ЕС,като отчитал персонажа на увредилия го субект.В тази молба ищецът моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса и представя писмени доказателства.

Съдът счита,че исковата молба е нередовна.В допълнително подадената молба, въпреки направения опит за частично отстраняване на нередовностите, същите не са отстранени. Не са посочени обстоятелствата,от които произтичат търсените от ищеца обезщетения.Липсва изобщо изложение, какво се е случило, каква е връзката му с ищеца,  какви са били последствията за него, с какво е накърнена правната и имуществената му сфера и т.н.,въвеждат се нови обстоятелства за стойност на недвижими имот за който изобщо не става въпрос в първоначалната му молба.

Така, независимо от направения опит за отстраняване на нередовности, исковата молба е останала напълно неясна, както по отношение на твърдените обстоятелства, така и по отношение на формулираното искане. В този вид нито съда, още по-малко ответната страна би могла да разбере какъв е предмета на заведеното дело,поради което производството по делото следва да се прекрати.

Съдът счита,че дори и  да беше отстранил нередовностите по исковата молба,искът се явява недопустим по следните съображения:

          Ако се приеме,че посочените по размер обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, произтичат от твърдяни неправомерни служебни действия на съдии от ВКС,като се посочат конкретно тези действия и актове/което не е сторено от ищеца/,то е налице конституционната забрана за търсене на отговорност за техни действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, извън изрично предвидената в чл.132 от Конституцията хипотеза на извръшено умишлено престъпление от общ характер. Това, че   е изключена отговоронстта за деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, ако извършеното няма белезите на умишлено престъпление от общ характер, означава, че основанията за евентуална отговорност за вредоносни действия на магистратите не могат да се установяват по исков ред в гражданския процес, преди и без да имаме установено по реда на НПК с влязла в сила присъда престъпление. От там и извода за недопустимост на пряк иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат за негови действия при изпълнение на служебните задължения, както и на иск по чл. 49 от ЗЗД срещу възложителя на осъществяваната от него работа/ВКС в случая/, ако не се твърди, че има извършено престъпление.

По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба на К.И.Б. с ЕГН ********** ***, срещу Върховен касационен съд с адрес гр.София бул.“Витоша2,по реда на чл.49 от ЗЗД, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.61 година по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик за 2019 година.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: