Определение по дело №1994/2020 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

11.01.2021 год.,  гр. Лом

 

           Ломският районен съд, V състав, в закрито заседание на единадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елица Орманова,

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1994 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** против мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Мокреш, обл. Монтана. Твърди се в жалбата, че органът не се е произнесъл по подадено негово заявление с вх. рег.№ АР-4817/23.09.2020г. по регистъра на Общинска служба по земеделие – Вълчедръм за изключване на имоти, находящи се в землището на с. Мокреш, от провеждане на процедура по чл.37в от ЗСПЗЗ. Посочва се, че е налице конкуренция на права, за което е заведено гражданско дело с правно основание чл. 108 от ЗС пред РС- Лом. Приложени са вписана искова молба в Служба по вписванията- гр. Лом, Заявление до председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ с вх. рег.№ АР-4817/23.09.2020г., товарителница и обратна разписка. В цитираното заявление е поискано да бъдат изключени от процедурата по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. и оставени в реалните им граници поземлени имоти с идентификатор № 48859.17.248, с площ 20830 кв.м и идент..№ 48859.85.105 с площ от 1430 кв.м. по КК на с. Мокреш, обл. Монтана.

Жалбата е подадена чрез ОЗС- Вълчедръм до Върховен административен съд, който с Определение № 13881/10.11.2020г. по адм. дело № 11885/2020г. е прекратил производството и изпратил същото по подсъдност на РС-Враца. Последният с Определение № 260485/16.11.2020г. по адм. дело № 2983/2020г. е прекратил производството поради липса на местна подсъдност и изпратил делото за разглеждане от РС- Лом.

Съдът счита, че предявената жалба се явява недопустима.

           Съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ масиви за ползване на земеделски земи се създават по споразумение между собствениците и/или ползвателите. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ в срок до 5 август на съответната година, като според ал. 4 комисията изготвя доклад до директора на областната дирекция „Земеделие“, който съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал. 3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно плащане, въз основа на който директорът на областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. Законовата процедура ясно и конкретно е разписана чл. 37в от ЗСПЗЗ, в нея се съдържат правомощията на всеки един от органите, ръководещи процеса, включително правомощията на комисията, разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата по разпределение на масивите.  Когато такова споразумение се постигне между ползвателите при условията и в срока по ал. 1 – до 30 август, както и когато не бъде постигнато, комисията следва да състави служебно проект за разпределението на ползването на земите по масиви до 15 септември на съответната година и да изготви доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който и в двата случая в срок до 01 октомври издава заповед за разпределение на масивите. Тази заповед представлява индивидуален административен акт и   подлежи на самостоятелно обжалване на основание чл. 37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. Неиздаването на индивидуален административен акт в законовия срок представлява мълчалив отказ. Когато съществува задължение за правно действие – издаване на индивидуален административен акт, само тогава неиздаването му в срок представлява мълчалив отказ, който  подлежи на самостоятелно оспорване.

Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Мълчаливият отказ на председателя на комисията по чл.37в ЗСПЗЗ да изключи от процедурата по уедрено ползване посочените от жалбоподателя имоти, за които е налице колизия на права, не съставлява индивидуален административен акт, тъй като  е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт - заповед за разпределение на масивите на директора на областната дирекция по земеделие. Тази именно заповед представлява индивидуален административен акт и  подлежи на самостоятелно обжалване.

Жалбата против мълчаливия отказ на Председателя  на Комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ е недопустима, тъй като актовете на Комисията представляват актове по чл. 21, ал.5 от АПК, които са част  от процедурата и целят да подготвят производството по чл. 37в на ЗСПЗЗ. След като по съществото си актовете на комисията не съставляват индивидуален административен акт, то те не подлежат на оспорване по съдебен ред, включително и мълчаливите отказа за издаването им.

Жалбоподателят може да обжалва индивидуалния административен акт на компетентния административен орган, който в случая е Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Монтана. Комисията по чл.37в ЗСПЗЗ съставлява помощен орган към административния орган като същата няма решаващи правомощия. Дори помощния орган, какъвто е комисията по чл.37в ЗСПЗЗ, да не се е произнесла по молбата на жалбоподателя, то тя ще изпрати същата заедно с преписката и становището си до компетентния административен орган, като органът, след като бъде сезиран, при издаването на своя индивидуален административен акт, сам ще установи дали помощният орган е действал правосъобразно като не е изключил от процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ процесните имоти, сочени от жалбоподателя.

Актовете, които са част от административната процедура (чл. 21, ал.5 от АПК) при всяко положение не подлежат на обжалване, т.е. не съществува хипотеза, при която на тези актове може да се придаде и друго качество, например да се приеме, че представляват отказ на органа да се произнесе по същество на искането или отказ да разгледа въобще това искане. Всякога актовете на помощните органи са само доказателства, като част от административната преписка, която предшества издаването на административния акт, който единствено може да се оспорва. В случая,  законът не предвижда задължение на административния орган да се произнесе по заявлението за невключване на определени земеделски имоти в разпределението по чл.37в от ЗСПЗЗ, издавайки индивидуален административен акт, с който да нареди изключване на въпросните имоти, за да се приеме, че липсата на подобен акт в срок представлява мълчалив отказ за издаване на административния акт. Мълчаливият отказ предполага задължение за органа да издаде предвиден в нормативна разпоредба административен акт с точно определено съдържание, поради което не може да има мълчалив отказ за издаване на непредвиден от закона акт.

         Ето защо, съдът констатира, че жалбата е недопустима поради липса на подлежащ на оспорване акт. На това основание съдът следва  да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството.

По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалбата на И.А.И., с ЕГН **********, с адрес: *** против мълчалив отказ на Председателя на комисията по чл.37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021г. за землището на с. Мокреш, обл. Монтана, за произнасяне по подадено заявление с вх. рег.№ АР -4817/23.09.2020г. по регистъра на Общинска служба по земеделие – Вълчедръм за изключване на имоти с идентификатор № 48859.17.248 и идентификатор .№ 48859.85.105 по КККР на с. Мокреш, обл. Монтана, от провеждане на процедура по чл.37в от ЗСПЗЗ.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1994/2020 г. по описа на Ломския районен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му до страните пред Административен съд – Монтана.

 

Преписи от настоящото определение да се връчат на Председателя на комисия по чл.37в ЗСПЗЗ за землището на с.Мокреш чрез Община Вълчедръм и  на  жалбоподателя.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: