№ 248
гр. Ямбол, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20222300500158 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х.Х.О., чрез пълномощника адв.Д.А. против
Определение №648/23.03.2022 г., постановено по гр.д.№789/2021 г. по описа на ЯРС. С
посоченото определение, в производство по чл.248 ГПК, ЯРС е оставил без уважение
искането на Х.Х.О. да бъде изменено Решение №21/13.01.2022 год., постановено по гр.д.
№789/2021 г. в частта за разноските.
В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт
и се моли за неговата отмяна. Заявени са твърдения за неправилност на изводите на ЯРС, че
на ищеца се дължат разноски за заплатен адв.хонорар за шест иска, т.к. по делото бил
предявен един такъв - по чл.124 ГПК, макар и касаещ шест имота.
Ответника по частната жалба А.А.М. е депозирал писмен отговор, в който е заявил
становище за нейната неоснователност, като иска потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Направено е твърдение, че по делото са предявени шест самостоятелни установителни иска
за шест имота; делото се отличавало с фактическа и правна сложност, а договорения
хонорар е под минимума по НМРАВ. Заявена е и претенция за присъждане на разноските за
въззивното производство.
Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законовия срок и от легитимирано лице, поради което е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
С Решение №21/13.01.2022 год., постановено по гр.д.№789/2021 г. по описа на ЯРС,
съдът уважил предявените от А.А.М. против Х.Х.О. искове, като приел за установено, че
ищеца е собственик на 1/8 ид.ч. от шест поземлени имота, описани в решението. С
решението ответника е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1250 лв.
За да присъди разноски в полза на ищеца в сочения размер, ЯРС в мотивите на
решението си приел за неоснователно искането на ответника за намаляване на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, т.к. то не надвишава определеното, съобразно чл.2,
ал.5 от НМРАВ - за шест иска при шест самостоятелни имота, всеки с цена под 1000 лв.
(чл.7, ал.2, т.1).
Ответника Х.Х.О. депозирал молба, с която поискал изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските, по повод на която ЯРС е постановил обжалваното
определение, с което искането е оставено без уважение.
В мотивите си ЯРС изложил, че искането за изменение на решението в частта
1
относно присъдените в полза на ищеца разноски е неоснователно, т.к. адвокатското
възнаграждение в размер на 1200 лв. не надвишава определеното съобразно чл.2, ал.5 от
НМРАВ №1/2004 г., съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие
по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно. При това за шест иска при шест самостоятелни
имота всеки с цена под 1000 лв. (чл.7 ал.2 т.1) минималното възнаграждение е 1800 лв.,
поради което искането на ответника за намаляването на хонорара от 1200 лв. е
неоснователно. Позовавайки се на практиката на ВКС, съобразно която са налице обективно
съединени искове за собственост, когато се отнасят за повече от една вещ, т.к. правото на
собственост върху всяка от вещите е различно право, респективно и искането за всяка от тях
е различно, ЯРС е приел, че в случая са налице обективно съединени искове за шест
самостоятелни имота и е приложима разпоредбата на чл.2 ал.5 от НМРАВ
Въззивният съд намери обжалваното определение за правилно, а изложените от
първостепенния съд мотиви се споделят изцяло.
В конкретния случай не е спорно, че предмет на предявения в производството
установителен иск са били идеални части от шест самостоятелни имота, всеки с цена под
1000 лв., поради което правилно ЯРС е приел, че са предявени обективно съединени
установителни искове за шест самостоятелни имота и в тази връзка е приложима
разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ предвиждаща, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая за шест иска при шест
самостоятелни имота, всеки с цена под 1000 лв. (чл.7 ал.2 т.1) минималното
адв.възнаграждение е 1800 лв., поради което искането на ответника за намаляването на
адв.хонорар от 1200 лв., заплатен от ищеца, е неоснователно.
По изложените съображения ЯОС счете, че обжалваното определение е
законосъобразно и правилно и като такова, следва да се потвърди, а жалбата против него –
да се остави без уважение.
При този изход на въззивното производство, въззиваемата страна има право да й се
присъдят направените разноски. Предвид наличието на надлежно искане и на доказателства
за направени разноски, въззивния съд присъжда на въззиваемата страна разноски за
адв.възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №648/23.03.2022 г., постановено по гр.д.
№789/2021 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Х.Х.О. от гр.*******, ул.********, ЕГН ********** да заплати на
А.А.М. от гр.******, ул.*******, ЕГН **********, направените за въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2