№ 2776
гр. София , 17.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503560 по описа за 2020 година
Образувано е по частна жалба на А. И. С. против определение от 19.06.2020г. по гр.д.
№ 3159/2020г на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по искова
молба на жалбоподателя против немския застраховател RV Allgemeine Versicherung AG KN
–SK-KS-AU. Поддържа се, че вредите са понесени на територията на РБългария, където е
транспортиран след реанимационните дейности в Гремания и същите се изразяват в търпени
физически и морални страдания от загубата на здраве и работоспособност, причинени от
деликвент български гражданин. Изтъква се още, че приложим в случая е Регламент /ЕС/
№1215/2012г на Европейския парламент относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. И компетентен да
разгледа спора е български съд, тъя като претърпените морални вреди са настъпили в
България. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното прекратително определение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите и оплакванията, намира
частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание
чл. 432 1 КЗ против ответник- немски застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ за сумата от 227 310,70лв, представляваща разликата между доброволно
платената сума от ответника /без сключено споразумение/ и действително дължимата
според ищеца за компенсация на вредите – физически и морални страдания от причинените
травми, довели до намалена работоспособност и социална изолация.
С оглед тези обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че българският съд е с
международна компетентност съобразно чл. 28 КМЧП да разгледа така предявените искове.
1
Съгласно разпоредбата чл. 11 (1), б. „б“ от регламент (ЕС) № 1215/2012 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, срещу застраховател със седалище в държава членка може да бъде предявен
иск в друга държава членка в случай на искове, предявени от притежателя на полицата,
застрахования или трето ползващо се лице, в съдилищата по мястото, където ищецът има
местоживеене, а съгласно чл. 13 (2) членове 10, 11 и 12 се прилагат по отношение на искове,
предявени от увредената страна пряко срещу застрахователя, когато такива преки искове са
разрешени. В тази връзка следва да се посочи, че глава II, раздел III от посочения регламент,
с който се отменя регламент (ЕО) № 44/2001 г., предвижда правила за компетентност в
областта на застраховането, които се прибавят към установените с общите разпоредби,
съдържащи се в същата глава, раздел I от регламента. Относно застраховката „Гражданска
отговорност“ член 13 (2) препраща към правилата за компетентност за преките искове,
предявени от пострадалото лице срещу застрахователя. Ето защо тълкуването на
препратката в член 13, параграф 2 от регламент (ЕС) № 1215/2012 г. към член 11 параграф 1,
буква б) от него следва да бъде в смисъл, че тя разширява приложното поле на правилото на
чл. 11, параграф 1, буква б) по отношение на категории ищци, водещи дела срещу
застрахователя, различни от притежателя на полицата, застрахования или ползващото се
лице по договора за застраховка или иначе казано функцията на тази препратка е да добави
към списъка на ищците, съдържащ се в член 11, параграф 1, буква „б“, лицата, претърпели
вреда. Според съображение 18 от регламент (ЕС) № 1215/2012 г. във връзка със
застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде
защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните
интереси, отколкото общите правила. Ако бъде отречено правото на пострадалия да предяви
иск пред съда по мястото на неговото собствено местожителство, това би го лишило от
защита, подобна на предоставената с регламента на другите страни, смятани за слаби, в
споровете във връзка със застраховането и би било в противоречие с духа на същия. От
гореизложеното следва категоричния извод, че пострадалото лице може да предяви иск
направо срещу застрахователя пред съда по своето местожителство в държава-членка,
когато такъв пряк иск е възможен и застрахователят е с адрес на управление на територията
на държава-членка. (В този смисъл е и решение на С. от 13.12.2007 г. по дело C-463/06,
постановено по реда на член 234 от ЕО).
По отношение на понятието „местожителство“ следва да се отбележи, че в чл. 62 от
регламент (ЕС) № 1215/2012 г. е прието, че за да определи дали една страна има
местоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по дело, съдът прилага
вътрешното си право. Понятието се определя от националното законодателство на
международно компетентния съд. В българското законодателство не се съдържа легална
дефиниция на понятието „местожителство“, респективно „местоживеене“. Съгласно чл. 7
(отм. ДВ бр. 67/1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) от Закона за лицата и семейството и чл. 19,
ал. 1 от Наредбата за гражданското състояние (отм. ДВ бр. 41/18.05.2004 г., в сила от
18.05.2004 г.) местожителство на едно лице е населеното място, където лицето се е
установило да живее постоянно или преимуществено и е записано в регистрите на
населението на същото населено място.
Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното определение ще
подлежи на отмяна, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдипроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 19.06.2020г. по гр.д. № 3159/2020г на Софийски градски
съд, с което е прекратено производството по делото, поради некомпетентност на съда да
разгледа спора.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждане на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4